…И като се заизви един антициклон от моралистично-токсична политическа публицистика над ошашавеното народонаселение и вече цяла седмица не спира.
Обявеното от кабинета несъгласие с последния пакет санкции срещу Русия и най-вече със санкциите срещу руския патриарх Кирил, накараха всички възможни десни орки и техните предводители да надават апокалиптични писъци и стонове под огромната юнска луна.
„Да се защитава подобна фигура означава България да изпрати напълно погрешен сигнал - към Москва, към Киев и към нашите европейски партньори“, изхлипа публично Ивайло Мирчев и се закани да пребие поне още един доставчик на „Глово“, за да му се уталожи гнева. Това последното си го измислих, но след всеки десен статус за Русия все очаквам някой от авторите да си пререже вените или поне да скочи отвисоко, защото те са пълни с такова морално страдание и облизване пред силните в Европа, че няма как да се продукт на нормално съзнание.
„Иронично е, че метафората, с която Радев осъжда религиозния фанатизъм и превръща патриарх Кирил в жертва, поставя знак на равенство между рицарите с кръстове и кагебистите с кръстове“, изсъска в мрака и излезе от мазето като създание от фентъзи-роман и ген. Атанас Атанасов.
„Санкциите срещу господин Гундяев са резонни“, тросна се и лидерът на ПП Асен Василев, който отдавна прилича на човек перманентно обиден на света за нещо.
Тук поставяме основните политически реакции, защото ако тръгнем да събираме бисерите и на десните инфлуенсъри този текст ще заприлича на гръмокипящ бокал, пълен с отровни изпарения и змийска отрова.
Към всичко това трябва да прибавим и злорадото настояване точно сега и в момента ЕС да отреже всички пари за България заради нейното нахалство, за да видят коварните кремълски хибридчици, които са свили властта от добрите сили какво означава икономически нокаут. Уви, само два дни след обявената позиция на България, ЕС отпусна нов транш по ПВУ, но нека да отдадем това на факта, че яростните рицари пред клавиатурите се задействаха твърде късно.
Има нещо много иронично в цялата ситуация обаче. Всички, абсолютно всички, които ни обясняваха, че ЕС е последната утопия на истинската демокрация, че това е съюз в който се чува мнението на абсолютно всички, за да се постигне „единство в многообразието“, в един момент обругаха България, че има своя собствена позиция по определена тема и, че си позволява нахалството да я защитава. Значи в тяхното разбиране страната ни трябва се съобразява с всичко, което ни спуснат отвън, а всяко отклонение от догмата ще бъде бичувано като „проруска политика“.
Истината е, че правителството на Радев има всички основания да не приема санкциите срещу патриарх Кирил. Те не са икономически, дори не са и политически. Те нахлуват на призрачната територия на която държавата граничи с църквата и наистина, ако подобни ограничения бъдат въведени, те моментално ще станат възможност за антиевропейска пропаганда, която дори няма да идва от Русия. Тук външната министърка Велислава Петрова беше изключително точна. Тя говори твърде бързо и всички твърде много й оглеждат краката, за да вникнат в това, което казва, че аргументите й за българската позиция бяха железни. За много хора у нас това ще изглежда като атака срещу самото православие, защото се санкционира главата на най-многобройната православна църква. Патриарх Кирил едва ли ще загуби своя сън заради заплахите от санкции, но въвеждането им ще придаде дори нова сила на руския разказ за това защо страната им атакувана и какви са причините за конфликта със Запада. При това тези санкции идват от хора, които с трепят споделят всяка украинска дронова атака срещу руски рафинерии или складове за бензин и пишат умопомрачителни статуси с обвинения, когато последва руски отговор.
Между другото тук същината на разговора се подменя разказ за биографията на руския патриарх, който навремето бил служител на КГБ. Тази версия не е категорично доказана, но е иронично, че най-големите й изразители са български „публицисти“, които до един имат агентури псевдоними от ДС. Очевидно завистта към по-голямата шпионска централа още кипи в гърдите им. И всъщност, когато човек се загледа в подробностите ще види по последния пакет санкции възражения имат дори и Кипър, и Гърция, както и Словакия, които сигурно трябва да сочим с черен крив пръст и да обвиняваме като руски рупори, така ли?
Истината е, че правителството на Радев с тази си позиция доста бързо успя да компенсира колебанията във вътрешната политика. ЕК вдигна топката на Радев за воле и той отбеляза красив гол със задна ножица. Защото от години в българския народ бе насложено трайното усещане, подкрепено от действителността, че премиерите ни отиват на среща на Европейския съвет като машини за гласуване, които винаги са били съгласни с всичко. Бойко Борисов с години се опитваше да демонстрира близки отношения с Виктор Орбан, но никога не е бил нарочван като него за „черната овца“ на Европа. То заради това му се разминаваха всички корупционни афери и паяжини. За Европа беше важно той да гласува правилно и да не се обажда много. Сега обаче за първи път имаме управление, което се опитва да постави българският интерес на първо място. И, не, не си мислете, че опитват да правя вятър на правителството – има още доста да се потрудят, за да ме убедят истински. Но противопоставянето срещу санкции за патриарх Кирил е нещо наистина смислено.
При това, необходимо е да припомня, Радев няма персонални причини да е голям фен на Кирил. През 2018 година двамата се сблъскаха при срещу помежду си. Тогава от руския синод пуснаха фрагмент от разговора в който Кирил недоволства, че се отдава почит и на войници от други нации, въпреки, че те са били част от Руската империя тогава. Няколко дни пак същите мракобесни десни бесняха, че Радев се е оставил да му четат лекции и не е отговорил, нито проявил достойнство. Седмица по-късно от президенството пуснаха пълния запис на който се чува, че се получава истински спор, защото Радев признава своята почит към руските войници, но казва, че България е длъжна да отдаде признателност на всички, които са загинали за нейната свобода.
Тоест тук не само не можем да говорим за поръчка отвън или вмешателство от Москва, така бълнувана от колективната психоза на дясната журналистика. Тук говорим наистина за политическа линия, за принципно несъгласие. И това е така – щом санкциите опряха до патриарха на Руската православна църква, дори и ЕС би трябвало да си даде сметка, че нещата са излезли от контрол. Къде ще е краят на този предълъг санкционен списък? А и нали от самото начало ни се повтаря, че смисълът на санкциите бил Русия да спре войната и да седне на масата на преговорите – как точно със санкционирането на висши свещеници ще бъде постигната тази задача? Да не говорим, че покрай цялата тази сага става пределно ясно, че ЕС няма представа как да продължи нещата оттук-нататък. Окей, ще пускаме снимки от всяка украинска атака с дронове и ще пускаме слюнки пред огромния дим от запаления петрол, а по-нататък?
Всъщност е добре, че в ЕС все още има страни, които могат да се противопоставят на подобни глупости. Гърция и Кипър са източно православни страни и те прекрасно усещат, че санкции срещу толкова мощна и влиятелна религиозна фигура, всъщност ще избухнат в лицето на тази, които ги въведат.
На мен дори ми се струва, че тук би трябвало да има национален консенсус около позицията на правителството в тази сфера. Дори и десницата ни, за разнообразие, може да се опита да има самостоятелна позиция, която не е обременена от комплексите и травмите им по отношение на Русия. Само че това се оказва мисия невъзможна. Нашата десница е като политически мопс на статуквото – излайва нелепо и се обръща по гръб, за да я галят по коремчето. Опитът на страната да покаже гръбнак обаче трябва да бъде възприет положително, защото много хора искаха да видят точно това. Че България може да формулира своите интереси и да ги защитава. Напук на брюкселския планктон и на психодясната фауна у нас. И това не е защита на руския интерес, а на чисто българския. Много жалко за всички, които не могат да направят тази тънка разлика.
…И като се заизви един антициклон от моралистично-токсична политическа публицистика над ошашавеното народонаселение и вече цяла седмица не спира…
В разгара на бурята един сайт дори написа, че руската мурзилка Радев трябва реакция още сега. На другия ден обаче площадите не бяха пълни с хора. Очевидно дори и дясната публицистика все някога ще трябва да изтрезнее.
No comments:
Post a Comment