Ако човек чете определени медии като едното нищо би си казал, че София е била разтърсена от мегапротест, нещо като кавър-версия на зимното недоволство на джен-зитата. Клуб Z изрева либерално в мрака: „Мунчо е позор“. „Руско мекере“. Хиляди протестираха срещу Румен Радев“. Ехааа!
Проблемът обаче е само един.
Човек дори и да е противник на Радев е достатъчно да хвърли един поглед върху снимките от събитието, за да установи, че това „хиляди“ е поетично преувеличение, романтична политическа въздишка, нещо като фантазия посред бял ден на автора, който навремето написа великият текст, че „Промяната“ е обяздила Пеевски и е превърнала големият евразийски вълк в кротка евроатлантическа овчица. На снимките дори и с лупа човек трудно ще преброи повече от 350 души. И това дори не са представителна извадка на онези, които се представят за „европейските граждани на България“ (понякога си мисля, че тези наистина се самозадоволяват като си повтарят наум това словосъчетание, простете за цинизма), а са от сектата на некъпаните градски талибани, клавиатурните рицари, които в комфорта на собствените си домове обичат да съскат за това как трябва да летят павета и да бъдат трошени черепи на комунисти и русофили, ако искаме нещата в държавата да тръгнат.
Тоест – проведеният протест беше комсомолска сбирка, но не и реално упражнение за това да се види расте ли наистина недоволството срещу управлението на Румен Радев и „Прогресивна България“. Десните медии патетично се опитаха да представят бунтът на некъпаните като някакво ново недоволство срещу бюджета и финансите, а ясно се виждаше, че мърлячите на протеста всъщност повече се интересуват от патриарх Кирил и Украйна. Тоест по никакъв начин не можем да навържем някаква последователност със събитията от декември. Тук филмът е нов. И той показва повече колко е катастрофална политическата кондиция на десницата без да е автентичен лакмус за истинските слабости на управлението.
Миналата седмица вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев най-накрая представи бюджета за 2026 година. Мнозина десни икономисти изхълцаха от ужас и почнаха да пищят като зомбита в мрака. Донев представи бюджет с 5,7 на сто дефицит и дълг в зоната около 30% от брутния вътрешен продукт.
Нека да бъдем честни за едно. Бюджетът е повече от калпав, защото не предлага реформи, но ПБ поне направиха нещо различно – осмелиха да се кажат истината за финансовото състояние на държавата. Най-накрая точно в този проект на бюджет реалността настигна политиката и от блатото на миналото изплуваха всички неразплатени фактури, призраците на счетоводните хватки, задържането и криенето на пари, различните схеми на източване. „Прогресивна България“ са в ролята на човека, който се прибира у тях и заварва труп в кухнята. Сега обаче вече имаме всички данни за местопрестъплението и предложеният проект за финанси е нещо като окончателният некролог на миналото, но некролог в който не са написани патетичните тъпотии, а изказана болезнената истина.
И тук най-интересна и парадоксална е реакцията на десните. Те не би трябвало да имат политически проблем с осъзнаването, че в последните четири години всички са лъгали за реалното състояние на финансите. Очевидно обаче десницата още танцува със спомена за Сглобката, а и не иска да признае пред себе си, че тремесечният случайник като премиер Андрей Гюров бе потресаващо некадърен и така и не успя да извади истината за хазната. Заради това днес всички десни решиха да обърнат оръдията към Радев и „Прогресивна България“ и започнаха да наддават в апокалиптичните стенания – „най-лошия бюджет от времето на Жан Виденов насам“, „свински бюджет“, „бюджет-потрес“. Оказа се, че сред нас са живеели икономисти като истински поети. Да им се ненадява човек.
Истината обаче е по-прозаична. Никой няма да тръгне да изкарва този бюджет връх на финансовата мисъл. Но истината е, че това е бюджет за 5 месеца и той наистина не може да бъде натоварен с предстоящите реформи. Истинската битка за бюджета, финансите и политиката ще трябва да се води наесен за парите за 2027 година, защото там вече ПБ няма как да излезе с оправданието, че довършва заложени политики. Там трябва да се покаже мисъл, визия и някакво желание за реформи.
Заради това днешната битка е не само прибързана, тя е стратегически погрешна. Цялата десница живее с усещането, че наесен може да нанесе фатален удар на управлението и заради това сега трябва да бърза с истериите, протестите, некъпаните зомбита и всички останали простотии, които владее. Но това е картина само в техните глави, реалността е доста по-различна.
Тяхната нелепа позиция за сегашния бюджет (никой не иска да не го критикуват, но те дори и това не правят качествено) всъщност ги отдалечава и от големия разговор за бъдещия ВСС и състоянието на съдебната система. ДБ и ПП отново паднаха в геополитическия капан, който винаги им троши черепа и започнаха да сапунисват кабинета заради това, че прояви различна и правилна позиция по отношение на руските санкции. А всеки път, когато тази психокамбана е започвала да бие в главите им десницата е озовавала в един военен лагер с Борисов и Пеевски. Сега естествената еволюция на тяхната психария отново ще ги паркира близо до двете корпулентни фигури, а в тяхната компания градската десница обикновено е като подпийнала девойка с минижуп, която е загубила всички си задръжки.
Със своето странно парламентарно поведение десницата самичка се самоизолира на парламентарното поле, а това в далечна перспектива е много грешен ход. Най-малкото, защото опитът за геополитическо обособяване и самозадоволяван…пардон…самовъзхищението й от това, че е общност на „европейските граждани“ трупа все по-малко и малко доверие. България от години жадува да види външна политика с повече характер и сега я получи. Това, което кабинетът направи за санкциите срещу патриарх Кирил му донесе повече активи отколкото загубите от вътрешнополитическите колебания. А протестът в центъра на София само изостри усещането за лудница, която е останала без хапчета. Бунтът на некъпаните много иска да изгради някаква митична ос – Путин – Кремъл – Радев, без да си дават сметка, че по-добра рекламна кампания за новия премиер не може да бъде измислена. Фактът, че сектата може да си се самовъзхищава докрай съвсем не означава, че има реален проблем с външната политика на кабинета. А и нека да бъдем честни – тези, десните, които протестират отдавна са основен носител на антиевропейщината у нас.
Това си личи най-добре, ако се опитате да отворите дума за въвеждането на прогресивно данъчно облагане. То (прогресивното данъчно облагане) последователно ни бе предписано от световния мотор на десни тъпотии МВФ, от Световната банка, а преди няколко седмици дори и от Европейската комисия.
Странно обаче как „европейските некъпани граждани“ се оказаха странно глухи за този европейски призив. Изведнъж се оказа, че ЕК може и трябва да ни предписва линия на поведение по отношение на Русия, но не може да се бърка с калните си ръце в нашия свещен плосък данък. Между другото големият проблем на приходите бюджета идват точно от липсата на прогресивни данъци. В цяла Европа те са такива, но видиш ли телевизионните десни икономисти у нас по-добре разбират темата. Е, как при такова публично лицемерие да не отвратиш електората. Да откажеш да впишеш България в европейските данъчни системи и да я държиш на този неолиберален кол – ето това е истинският финансов пъкъл през който преминаваме. И точно тук ПБ можеха да бъдат драни косъмче по косъмче, но българският некъпан десен се чувства странно на такава територия – това му прилича на социализъм, кара го да сумти и да изпуска газове.
Ето защо никой не смята реално, че правителството минава през реален проблем. Или поне не през проблем, който би го разрушил или накарал да падне от власт. Както е най-банално истинските проблеми на ПБ е самата ПБ, защото у тях все още не е преодоляно усещането за аматьорщина и пълната липса на политическо съгласуване на посланията. Авторитетът на Радев засега спасява положението, защото той като арбитър най-накрая казва кое е правилно и кое не, но дори и този номер след време ще спре да работи, защото публиката бързо свиква с него и престава да я впечатлява. И точно тук ще дойдат проблемите за в бъдеще. Към момента бюджетът ще мине с много писъци в парламента, но ще мине. Следващият проект на финанси обаче вече ще бъде гледан под лупа.
Надявам се ПБ да са си извадили най-важния урок от драмите дотук – те трябва да бъдат смели.
Защото дори и когато са консервативни десните пищят.
Тоест те така или иначе ще го правят, но нека поне им дадат автентичен повод за писъци.
No comments:
Post a Comment