19 януари 2024 година.
Само след няколко седмици Сглобката ще се разпадне като радиоактивен елемент, а радиацията от нея дълго ще разнася из сивото политическо пространство.
През януари обаче коалицията Пеевски, ПП/ДБ и ГЕРБ работи на пълни обороти. И точно в този студен ден трите партии пращат Десислава Атанасова като съдия в Конституционния съд. Те гласуват за нейната бъдеща кариера. Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов са се подписали за нейната кандидатура. При това, знаейки прекрасно, че тя предизвиква разнобой в собствените им редици. Но мобилизират всички сили - и Атанасова се приземява в КС. Сал един Бойко Рашков гласува против, а още няколко се мотаят като зимни призраци из кулоарите.
Напомням всичко това, защото, ако човек слуша днешните реакции на десницата, ще си рече, че е изправен пред партия от политически монахини, които са така разтърсени от разкритията, че моралистично стенат как Атанасова трябва да напусне КС. Ивайло Мирчев даде дълго изявление по въпроса. Кратка справка обаче показва, че той е сред гласувалите "за" Атанасова. Не е ясно кое е предизвикало такава амнезия в него - дали дълготрайните ефекти от мазното турско кафе или обикновеното лицемерие, което е най-естественият аромат на градското дясно.
"За" Десислава Атанасова гласува и Божидар Божанов, който не спира дотам, ами и в туитър обяснява, че той имал политически спорове с нея, но никой не можел да каже, че тя няма качествата да бъде конституционен съдия.
Това не е заяждане на дребно. Това е принципен разговор за последователността в политиката, за принципната основа, на която трябва да се гради визията за света. Вярно е, че десният електорат е зомбифициран да слюноотделя по ключови думи и да изключва мозъка си, когато става дума за нещо различно, но все всички се надяваме някой ден и в техния разум слънчевите лъчи да огреят.
Проблемът с гузните съвести и лицемерието е основен, защото днес заради тази натрупана вина дори разговорът по темата за полетите на Атанасова и Делян Пеевски всъщност не е фокусиран, нито пък проблемът е поставен на ясна основа.
Никой не се опитва да бърка в личния живот или в спалнята на лидера на ДПС, но тук има различен въпрос. Ако Десислава Атанасова е летяла с него, защо този полет не е отбелязан в нейната декларация, която тя е задължена да подава? Защо отсъства в неговата? И къде, по дяволите, е била Сметната палата толкова години, за да не провери, да не бръкне докрай и да разкрие истината? Къде бяха и всички журналисти, които днес хихихат пред жълтата пикантерия, но нито един от тях се не осмели да порови около цялата драма. И, не, не да рови в мръсното бельо, а да проследи всички тези финансови следи, които двамата влюбени са оставили. Когато темата за полетите бе изнесена на бял свят, служебното правителство на Андрей Гюров, да, същият, тик-ток звездата, блясъкът в очите на старите реститутки и десните лели, прикри цялата информация. Точно защото сама по себе ти тя отваря цял фронт за неудобни въпроси защо държавата е била с широко затворени очи пред тези полети, неотразени в нито при Пеевски, нито при Атанасова. Любовта им е можела да бъде тайна, но разходите им като висши държавни фигури би трябвало да са прозрачни, а тяхното криене си е престъпление, както и да го погледнеш.
Днешната гузна десница обаче не иска да постави дори и тези въпроси. Споменът за януарския ден можеше да не бъде толкова тежък, ако просто не бяха клякали пред своите коалиционни партньори и пред същия тоя Пеевски. Те имаха прекрасен вариант да не стигат дотук - просто да не гласуват за Атанасова, да не я придвижват напред и да се изправят горди пред Борисов и Пеевски, готови по-скоро да разрушат коалицията, вместо да продават принципите си.
Историята обаче не помни такъв героичен акт.
И е безжалостна към всички, които се подчиняват (да, да, с болка ще кажа, и съдбата на БСП може да се брои към жертвите на подобни компромиси). Заради това - не слушайте стенанията на десницата.
Те носят основната вина за този проблем.
Може би някои от тях наистина го разбират.
No comments:
Post a Comment