Президентските избори – политическото земетресение на негласуващите

 

Оказа се, че 2026 година съвсем не е изчерпана откъм политически изненади. Към момента годината е поставила вече два рекорда – през април за първи път от 1997 година партия взе над 121 депутати, а в края на октомври политическата система регистрира най-ниската избирателна активност изобщо в историята на прехода – някъде около 22-23 процента. Картината става още по-кошмарна и от факта, че това се случва на президентски избори, които иначе са рекламирани в българското колективно несъзнателно като автентично мажоритарни и следователно предизвикващи повече интерес и вълнение. И тази опорна точка беше взривена в нощта на недоумението „какво, по дяволите, се случи“.

Кошмарно ниската активност ни доведе и до хипертрофиран резултат. Фаворитката Илияна Йотова на която предварително даваха комфортната преднина от между 14, а някъде дори и 20 процента, се оказа само с 3-4 на сто разлика пред кандидатът на десницата Андрей Гюров. И това, разбира се, хвърли в еуфория дясното пространство, което само не вярваше, че ще изкласи на тези избори или, че ще успее да се добере до втори тур. В окото на бурята се чуха много обяснения за ниската активност, безкраен талмудистки танц с истината, всевъзможни обяснения и интерпретации, без някой да се опита да стъпи върху истинската причина. До утре можем да жонглираме с идеята за наказателен вот, отдръпване на избирателите, тих бунт на подкрепилите „Прогресивна България“, но истината е малко по-различна. И, за да обясним какво се случи трябва да върнем лентата съвсем малко назад.

През април партията на Радев триумфира с резултат, който също нито една социологическа агенция не позна. Изобщо българите са антисоциологически народ и често объркват всички предварителни постановки за техния живот. ПБ получи мощна електорална вълна, която погреба много партии и чувствително пренареди политическата реалност. Отиването на много избиратели пред урните е смърт за  градската десница, която е сектантска общност, която не е в състояние да се сдобие с периферия поради зомбификацията на своите избиратели и тяхната естествена политическа шизофрения, която ги тресе в най-ужасните си форми.  И точно заради това този път десницата съвсем целенасочено заложи на кампания, която истеризира и разрушава политическото начало. Това беше двупластова атака – от една страна Гюров и Кандев се превърнаха не в кандидати, а в герои на тик-ток клипчета, а от друга инфлуенсърите на десницата започнаха да пускат токсични есета как изборът на Йотова ни връща с 40 години назад. Има един сигурен начин да отвратиш хората и особено младите от политиката – да почнеш пред очите им пак да бориш комунизма. Ефектът е сходен на това посетител в зоологическа градина да гледа как орангутан си драпа слабините. Другата част от тролската армия бе активирана да натяга гайките за това, че геополитическият ни избор е поставен под заплаха и така върху електората бяха стоварени две бедствия, които предизвикват основно емоционално повръщане. Десницата направи това целенасочено. Тя искаше да унищожи всяка възможност за по-голяма активност, защото само при рекордно ниски нива на гласуване, тя имаше възможност да натрупа този резултат. Това си беше чист саботаж на политическата кампания и трябва да ги поздравим – планът им сработи. Те успяха да взривят всеки опит за автентичен политически дебат като положат изцяло на фентъзи основа. Резултатът е пред очите ни.

Това съвсем не означава, че управляващите също нямат вина. Напротив. Техните грешки могат да бъдат видени във всяка посока. От признанието на шефа на парламентарната им група Петър Витанов, че са подценили президентските избори до абсолютната медийна безпомощност на управлението да реагира на голяма част от режисираните скандали по време на кампанията. Типичен пример за това бе драмата със Соня Колтуклиева. Иронията е, че журналистите бяха събрани пред централата на ПБ за един много силен ход на Радев – неговото послание до Европейския парламент в отговор на тъпата и безполезна резолюция, която костюмарите приеха и в коята на прицел бе взето българското правителство. Медийната паяжина на десницата обаче напълно измести темата от новинарските потоци. Вместо силната политика на Радев всички започнаха да се занимават със счупената ключица на Колтуклиева и липсата на реакция от страна на парламентарната шефка Михаела Доцова. В такава среда всяка грешка може да е фатална, а липсата на реална медийна политика е като полет на камикадзе в небето. В деня на изборите това си пролича кристално ясно. Медиите са и автори на усещането за катастрофичен климат с което живеят повечето българи, тягостното усещане, че нещо страшно ще се случи през зимата, когато всичко ще стане тревожно и страшно, а като добавите реалната скъпотия и странните икономически маневри на правителството – ето ви прекрасна рецепта за масово негласуване. Хората така и  не откриха смисъл да участват в битка, която острани прилича на дуел на луди, особено, когато не могат да разпознаят своят собствен интерес в този сблъсък. В изборния ден гледах репортаж от едно турско село. Там човек посочи на журналистката с пръст една разбита улица. „Виждаш ли я тази улица, няма да гласувам за никого докато някой не оправи улицата“, каза той. Репортерката компетентно се опита да му обясни, че това не е в правомощията на президента, но човекът просто вдигна рамене. И всъщност разбирам позицията му – той иска да види, че политиката се интересува от него и поставя в центъра на своята дейност не някакъв абстрактен, а конкретен интерес. Именно това подценява „Прогресивна България“, когато се опитва да говори с хората. И така с коктейл от целенасочено разрушение на политиката по време на кампанията и системно пренебрегване на хората, каква активност да има? Точно обратното – живо чудо е, че и толкова хора излязоха и, че носителите на здрав разум все пак бяха повече от сектата, която в нощта на изборите успя да види саботаж дори и в това, че връзката им в централата беше лоша. Вероятно Путин е пратил дрон, за да ги заглуши и да не може България да ги види как тържествуват.

Самата Илияна Йотова направи много прилична и скромна кампания, но все пак и там имаше няколко грешки. За мен най-голямата е за полезността от свръхраздутия инициативен комитет. Повечето хора в него блеснаха един път на представянето и след това потънаха обратно в тъмнината, без да допринесат с каквото й да е за реалната кампания. Знам, че доста личности се опияняват от идеята просто да бъдат брошки, но трябваше да има ясно осъзнаване, че участието в такъв ИК е участие в битка и, че всеки трябва да има принос в нея.

Видях много десни лица, озарени от идеята, че Гюров може да стане президент на България, защото българите били чули посланието как властта не бива да се концентрира само в едни ръце. Но истината е, че балотажът рестартира играта и всичко започва отново. Защото шокът в нощта на вота  беше достатъчно тежък, за да могат много хора да осъзнаят, че е важно да гласуват, ако не искат да дадат толкова важна институция на петроханската секта, която е носител не просто на политическа лудост, но която е безкраен източник на всичко най-лошо, което се е случвало на България. В драматичната нощ видях много десни анализатори как се опитват да дриблират около въпроса сега Гюров ще трябва ли да търси ГЕРБ и ДПС, за да иска техните гласове. Всъщност и Борисов, и Пеевски точно това чакат, но съм убеден, че все още достатъчно българи помнят Сглобката и могат да разпознаят във всичките й форми. Доста десни шамани започнаха да допускат възможността за „дясно единство“. Гюров тръгна да брани арестуваните кметове на Пеевски правейки алюзии с Възродителния процес, а Даниел Смилов нарече ГЕРБ „проевропейска партия“. Всъщност точно заради това времето до балотажа е еднакво опасно и за Гюров – българската десница винаги успява да измисли нова поза от политическата „Кама сутра“ с която да отврати всички нормално мислещи хора.

Всъщност ниската активност оголи и друг, но изключително важен проблем. Опитът на десницата да наложи геополитическата тема като топриоритет на държава напълно катастрофира. Но след като незаинтересуваните отговарят на това с негласуване, сега петроханците пак ще могат да врещят в хора на войната до безкрай. И така нормалните гласоподаватели сами се лишиха от глас вместо да подкрепят онази, която от първия ден се определи като „президент на мира“. И заради това балотажът отново става важен и тревожен. Защото България се изправя пред истинска възможност да си избере президент с реални качества и възможности вместо тик-ток звезда, която един път не употреби думата „мир“ в своята кампания. Знам, знам, управляващите трябва да бъдат ритани, защото това е основната им функция. Но има времена в които първо трябва да се саморазправим с лудите, а чак след това можем по пролетарски да ритаме властта отново…