Защо и БСП губи доверие в септемврийските проучвания

Данните от последното проучване на "Алфа рисърч" минаха като ураган през виртуалната общност на България.  Опозиционният дух на гневните българи отдавна чакаше информация за това, че доверието към кабинета се срива като леден айсберг в епоха на глобално затопляне. А в това отношение статистиката е безмилостна – само 18 процента, само 18 процента!!! подкрепят кабинета. Това в момента не е правителство, а самоубиец върху плаващи пясъци – колкото повече мърдат и в колкото повече сутрешни блокове се появят, толкова повече студената сянка на поражението ще се надвисва над тях като опозиционна статия над Бойко Борисов.

Въпреки тази радостна новина обаче данните като цяло са тревожни. Защото отвъд еуфорията, че кабинетът е профукал цялото си доверие, трябва да забележим дребните цифрички на партийните рейтинги и да си поиграем на една прогноза с тях. Какво показва проучването?

Доверието в ГЕРБ е паднало до 21,4%. Само забележете – кабинета се подкрепя от 18 на сто, за ГЕРБ обаче биха гласували 21,4%. Тази малка разлика не ми дава покой, защото ми е изключително чудно кои са тези близо 4 процента мазохисти, които ненавиждат кабинета, но пак ще гласуват за партията, която го е създала. Да не би да си имаме таен култ в самата партия ГЕРБ, който вече да мрази Борисов? Знае ли човек? В България политиката обича да прилича на четиво от типа „Шифъра на Леонардо”.

Стряскащи са цифрите и за БСП. Според „Алфа рисърч” подкрепата за левицата е паднала до 16,1 % през месец септември. Във всяко друго изследване бих подминал резултата на БСП с махване на ръка, защото знам, че няма по-закалени автори на фентъзи от българските социолози. Но проучванията на „Алфа рисърч” се отличат с една обективност. Заради това трябва да разнищим този резултат. Тревожното е, че БСП губи рейтинг точно в месеца в който рейтингът на партията трябваше да е напомпан с адренали. Септември стана месецът на европейската слава на Станишев, той оглави окончателно ПЕС, а авторитетът му в ЕС се разнесе нашир и надлъж. Въпреки това обаче левицата не тръгва нагоре, а надолу. Това е процес, който трябва да си обясним на всяка цена, ако искаме БСП да спечели следващите избори.

Самите социолози от „Алфа рисърч” обясняват този спад в общото недоверие към политиката, в отдръпването на обществото изобщо от управлението. Можем да допълним – ГЕРБ така мощно унищожи усещането за политика, че тази травма ще стои поне още няколко изборни цикъла на дневен ред. Но това не може да бъде единственото обяснение. Очевидно нещо и в самата БСП не е наред след като в месеца на своя европейски триумф партията не е в състояние да полети нагоре в предварителните изборни класации...

За да си обясним нещата може би трябва да се върнем малко назад – към далечната 2001 година, а дори и година преди това – още през 2000, на границата на новия век.

След 1999 година кабинетът на Иван Костов взе да се пропуква. Пробойните в СДС станаха толкова видими, че правителството са заклатушка като кораб, оставен без контрол. Каквото и да говорят крайните костовисти днес  - силата на премиера Костов трая точно две години, а после всичко си беше единствено борба за оцеляване. Точно тогава БСП отново се заяви като единствена опозиционна сила и беше съвсем естествено след провала на управлението на Костов властта да отиде в левицата, която след местните избори през 1999 година даде признаци за това, че се е съживила и, че започва да трупа нова популярност.

Една година (2000 – 2001) БСП беше убедена, че ще дойде на власт след като управлението на Костов се срина в бездната. Обаче знаем какво стана – появи се Симеон Сакскобургготски, поиска от народа 800 дни, за да може да направи чудеса и резултатите от вота подействаха като бучка лед в гърба през летен ден – БСП остана трета политическа сила със 17, 5 на сто или 783 372 гласа. Което беше със 155 936 гласа по-малко дори от съкрушителния резултат от 1997 година (тогава левицата взе -939 308). СДС останаха втори, а четирите години на НДСВ макар и плодотворно време все пак поставиха почвата за безумията, които днес ГЕРБ превръща в кошмар. Тогава БСП не беше разбрала основния урок – че автоматичното идване на власт просто не работи като механизъм.

Ситуацията от 2001 година обаче прилича невероятно много на ситуацията днес. Политиката е в състояние на пълен хаос. Само за последните две години са възникнали над 10 нови политически субекта, които претендират за абсолютна невинност, въпреки, че са създадени от свръхпознати и експлоатирани лица. Изборите ще приличат на борса по време на финансова криза – всички отчаяно ще се вкопчат в тях, защото те ще са залога за някакво оцеляване в ситуация в която е почти невъзможно да се предскаже бъдещето дори и в обозримо време напред.

И заради това БСП трябва пак да преговаря урока, че няма да спечели автоматично изборите. Днес левицата е доста фиксирана в темата за това, че управляващите ще се опитат да победят по техния милиционерски начин – с ритници, заплахи, интриги, компромати и депутати, които влизат в ОИК-овете както си искат. Само, че това не е достатъчно. Защото БСП е силна в европейската тема, но е трудно откриваема в българската.

Ще споделя какво не е наред в БСП според мен, като няма да твърдя, че това е абсолютно вярно, това е просто моята позиция, но мисля, че трябва да почнем диалог по тази тема.

БСП твърде много се научи да отговаря на ГЕРБ. Това не ми харесва. Дори и, когато левицата извоюва ясна победа – подписката за референдума за „Белене”, тя се остави да бъде забъркана в свада с писма, с размяна на реплики, с отговор на отговорите. Не казвам, че БСП трябва да стои пасивна, но дълбоко не ме интересува как Сергей Станишев ще отговори на поредната глупост, която Борисов е казал. Защото по този начин БСП се превръща в партия, която догонва, а трябва да е партия след, която да тичат.

Пак ще дам пример с референдума. Ясна победа на БСП. Тя хвърли в паника всеки, който се сетите – от Бойко Борисов до Иван Костов. Неопровержим триумф. Той обаче бе леко вгорчен от тази втръснала размяна на взаимни обвинения, защото ГЕРБ знаят да играят единствено на терена на дребната интрижка.

Та заради това пада рейтинга и на БСП. БСП се е свръхобвързала с ГЕРБ. Левицата е единствената автентична опозиция от нас, но точно сега и днес вече е времето да почне да говори за това какво предлага и какви са нейните идеи, без да се интересува в какво настроение е станал Бойко Борисов. Всичко друго ще е начин процентите да се сриват допълнително, защото ГЕРБ прилича на атентатор в самолет – те искат да са убедени, че ако загиват, то всички останали да загинат с тях.

А може и това да е плана на някоя от политическите сили отстрани – да оставят БСП и ГЕРБ да се омаломощят в безкраен телевизионен дуел, за да могат на изборите да се явят като алтернатива на перманентния конфликт. Точно както стана с НДСВ навремето. Заради това социологическите данни трябва да бъдат четени с тревога. Политическите ситуации имат склонност да се повтарят. Особено, когато в тях неизменно участват едни и същи хора.

Тоест на мястото на лидера на БСП аз два дни нямаше да мигна докато не си обясня причината левицата да губи рейтинг, а не да качва.

Аз ще предложа и друга хипотеза. 

Истинският противник на БСП не е ГЕРБ. 

Знам, че сега ви звучи налудничаво, но е точно така. ГЕРБ са само временен преносител на налудничави десни идеи. Истинският противник на БСП са фабриките за токсична идеология, които не спират да бълват безумия, а са маскирани като експертни институти или фондации.

Тази битка на левицата ще трае много след като за ГЕРБ никой не си спомня.

Дано обаче за БСП тогава да си спомнят повече от 16 процента от хората.

Десните идеологически зомбита и минималната работна заплата

Тези дни видях, че цялата дясна икономическо-фентъзи мисъл колективно си падна по идеята на Симеон Дянков за различен размер на минималната работна заплата по региони. Вицепремиерът изцяло в стила на този кабинет пусна тази муха като медийна бомба в един вестник, за да провери каква точно ще е обществената реакция. И тя (реакцията), разбира се, беше изключително негативна, защото тази идея е икономическото подобие на руската рулетка – слагаме патрон в барабана, въртим го на сляпо и после стреляме в слепоочието с тайната надежда, че вселената работи в твоя полза.

Дянков изрече идеята, защото е фабрика за глупости, но десните мозъци побързаха да я разпространят със скоростта с която Айн Ранд е плюела по държавното осигуряване, малко преди всъщност да подаде документи за пенсия.  Синтез на яростната пропаганда на това предложение стана набързо написаната статия на Лъчезар Богданов: „Минимална заплата по региони ще намали безработните”. Непосилното е за отделен човешки организъм да следи цялата пропагандна машина на дясната идеология, защото срещу статии на конвейр никой не може да се противопостави. Но все пак си струва да се задълбочим в аргументацията на Богданов.

Според този кадър това е оригинална идея, която би спомогнала за бърз икономически растеж. Минималната работна заплата (това отдавна е трън в очите на десните фабрики за сатанизъм) обаче ограничавала високоблагородните работодатели да създават работни места. В този случай – твърди Богданов – МРЗ била ненужна защита на работника. А според него било по-добре работникът да е нископлатен, отколкото да взима социални помощи.

По-същата логика обаче инжекцията със смъртоносна отрова също е добро решение на проблема с безработицата - безработният си отива, статистиката се изчиства. Ние сме свикнали да поставяме безработицата като основен и огромен проблем и той е такъв, но защо поне от икономически срам Богданов не бе поставил и проблема за работещите бедни. Ако средствата, които получаваш от труд не стигат за издръжката ти на живот, какъв е смисълът от това да работиш след като трайно ще затъваш все повече в блатото. Изобщо проблемът не е само в липсата на работа, а в нивото на доходите и защо цената на труда в България е така жестоко подценена. Но това е тема, която десен икономист никога няма да повдигне, защото след това ще трябва да отиде и да гръмне.

Нека за удобство обаче да приемем тезата, че е добре заплатата да бъде диференцирана по региони. Ако приемем тази идея обаче веднага следва другото питане. А защо и цените да не се формират по региони – цената на тока например. В градовете с голяма безработица цената да е с 50 на сто по-ниска? Не е ли това естествено продължение на лансираната идея? Тогава да вземем и да диференцираме данъците. След като едни региони ще се радват на големи заплати, другите да плащат два пъти по-нисък данък? Ако ще правим радикални революции в мисленето, трябва да ги правим докрай.

Минималната работна заплата не съществува като измислица на държавата да спира предприемаческите пориви на бизнеса. Това е идея родена, за да защити обикновените хора от често появяващата се работодателска идея, че работниците могат спокойно да карат и с по 80 лева на месец. Защото в малък район с висока безработица утре като нищо някой ще реши, че може да плаща на хората по 20 стотинки на час и да обяви това като загрижен за общността бизнес. Това ли ще е нашият начин да правим България конкурентноспособна държава – с ниски доходи и перспектива за суетшопове?

Защо Дянков не се откаже от министерската си заплата след като е толкова загрижен за развитието на страната и на отделните региони? Или пък някой десен икономист да се пресели да живее във Видин и да опита прелестите на нископлатения труд, който е толкова по-добър от социалните помощи?

Ясно е, че тази идея няма да мине. Проблемът обаче е друг. Покрай нея ясно се вижда, че тези, които трябва да са експерти и да дават независими оценки на икономическите ситуации са просто едни талибански идеологизирани зомбита. Това не е експертиза, а политика. И е крайно време обикновените хора в България да разберат, че срещу себе си имат мощна и организирана армия, която работи изцяло в тяхна вреда. Забравете идеята, че те мислят за вашето добро. Тях ги интересува как да си защитят кинтите, които изкарват. За целта дори са готови да пренебрегнат понякога дори и мощните си идеологически убеждения.

Ако приемем, че минималната работна заплата е държавна регулация, то диференцираната МРЗ е регулация на квадрат. Да, ама в този случай десните зомбита я приемат, защото те винаги се кефят, когато го отнасят обикновените хора. А сега пробвайте пред някой от тях да поиската държавата да финансира и регионално диференциране на цените. Ще чуете вой – все едно Бойко Борисов е разбрал, че някой е свил асфалт за 500 метра от магистрала „Тракия”.

Това е кротката рекапитулация на една смотана идея. Проблемът е, че в България тези идеи се налагат от най-високо място. Или както каза един приятел във Фейсбук: „Когато Дянков пръдне, неолибералите "мозъчни" тръстове веднага включват вентилатора, за да се разнесе миризмата навред”.

Виновното минало на Николай Младенов

Интересно - откога да те питат за родителите ти е "комунистически заговор"? Или пък откога въпрос за миналото на собствения ти баща минава в графата "комунистическа конспирация"? Но мисли в точно този стил обяви външният министър Николай Младенов в сутрешния блок на една телевизия. Той не само си изпусна нервите, а дори кресна на водещите, че нямат никакво право да го питат за миналото на родителите му, защото ставали част от схеми и се държали като комунисти.

Ти да видиш! Значи политическият аристократ не иска да мърси устата си с даването на нормални сведения за това какви са били неговите родители. От какво толкова има да се срамува? Защо се облива в студена пот и крясъци от поставянето на тази тема на дневен ред?

Николай Младенов дължи отговор за родителите си не, защото някой ще го съди заради тях, а защото представлява една политическа линия на тотален реваншизъм, лустрация и преследване. Отговорът за неговите родители ще ни позволи да си дадем сметка за това какво представлява той като личност, доколко е последователен във вътрешната си мотивация и дали всъщност цялата му идея за управление не е само тийнейджърски бунт срещу авторитета на баща му.

Има синове, които могат да се срамуват от бащите. Уви, животът е показал, че може да има такива. Когато се срамуваш от баща си, защото баща ти е бил гад или престъпник, тогава това е тъжно, но извинимо. Но да се срамуваш от миналото на баща ти, защото това ще ти вгорчи настоящата кариера е отвратително. Това е предателство на всички морални принципи върху, които се гради едно общество. Това е безогледен нарцисизъм и егоизъм. Но човекът не съществува сам, във вакуум и заради това не може да избяга от своите родители, както една държава не може да избяга от своето минало.

Тази вина, която предизвиква истериите у Николай Младенов и взривява маската на дипломата у него, е вината на цялата държава, която се опита да демонизира миналото и то за едното нищо. Сега сатанизацията се връща обратно и засяга тези, които я създадоха. Живо чудо е, че министърът на взе да троши чаши в телевизионното студио и да съска, че му е била направена комунистическа магия и проклятие.

Хиляди други хора в страната бяха заставени да отговарят за своето минало и за миналото на своите роднини. 20 години именно обвиненията за това минало за основната разменна монета в българската обществена мизерия. И Николай Младенов е един от хората, които са създатели на тази зловонна и злокобна атмосфера. Сега за първи път може да види какво създадоха. И за него, трябва да е убеден, милост няма да има. Защото те никога не проявиха милост към другите, а се държаха като надменни прокурори с дълги пръсти и изкривени от злоба лица.

Днес сянката на виновното минало стигна до тези, които вдигнаха цялата истерия именно с надеждата да се скрият, да мимикрират, да се представят за чисти съвести и неопетнени лица. Заради това заслужават всеки миг от своите истерии. И от своето страдание.

Това е. Комунистическа кониспирация няма. Има банална мерзост на един човек, който показва от ден на ден, че е абсолютна политическа издънка.

Баща му обаче да го съди. 

Премиерът - катастрофа, премиерът - блондинка

Луи XIV, в пристъп на монархически нарцисизъм и усещане за богоизбраност, бе възкликнал легендарно "Държавата - това съм аз". За един абсолютен монарх подобен тип психопатично мислене е нещо съвсем обикновено. Но това са били мрачните средновековни времена, когато Европа си е въобразявала, че най-голямата промяна, която може да се случи е Луи XIV (наречен Кралят-слънце) да не си изяде десерта.

Един психологически наследник на френските монарси обаче се изживява като премиер на България от 3 години насам. И това вероятно е потвърждение на старата максима, че историята обича да се повтаря като фарс.

Последната случка с Бойко Борисов обаче най-ясно демонстрира този тип мислене за всепозволеност. В петък по вина на министър-председателя стана катастрофа в Благоевград. В събота цялата държавна машина бе пусната, за да може заглавията по вестниците да бъдат обаче в стил: "Слух за катастрофа с колата на премиера". Нека поне един главен редактор да излезе и да си признае, че Борисов е звънял като телефонистка от малко градче, за да парира всяка заглавие, което би осквернило суперменската му природа.

Подобна катастрофа е логичен завършек на усещенето за всепозволеност, което Борисов развява навсякъде. Говорим за човека, който в интервю за жълто списание призна, че използва офицерки от НСО да му гладят ризите. Изобщо целият свят трябва да се върти около личността на премиера и неговите желания.

По света министър-председателите нямат право да шофират. Това се прави не поради съмнения в техните качества на шофьори, а именно,       за да се избегне забъркването на премиерите в катастрофи и други инциденти. Да се метнеш на джип и да го караш като премиер може да изглежда много вълнуващо за индианската душа на Борисов, но е чудовищно нарушение на всякакви законови наредби и правилници. А премиерът трябва да е въплащение на закона. Когато премиерът се постави над закона и, когато тръгне да лъже, че не е нарушил закона, тогава вече говорим за новопоявила се историческа грандомания, напомнящо на онези абсолютистки времена.

Но Борисов вече се е оплел в безкрайни лъжи и пози. Като управленец той едва ли вече е в състояние да различи лъжата от истината, да различи себе си от институцията, която представлява и това как трябва да я представлява. За него е важен личният му кеф, неговите собствени желания и нищо отвъд тях

Той е премиерът-катастрофа. Просто историята наистина се повтаря като фарс. Защото Борисов докара държавата до абсолютна катастрофа, а сега монархически почна да разбива и колите на НСО.

Направете си един експеримент - прочетете какво мисли народа по форумите за този експеримент. Хората смазват, не направо размазват Борисов и неговите опити да скрие катастрофата. Да не говорим, че в част от тях сравняват премиера с блондинка, която е била толкова глупава, че е дори с пилотна кола пред себе си пак е объркала посоката.

Кой е казал, че в Бойко Борисов не се крие една блондинка?

Кривото огледало на премиерската добродетел

...И рече Той: "Разчитат на Моята иинтелигентност, доброта, възпитание, правдивост" и се ожали горко, че опозицията лъже за Неговото управление и Го тормози с думи жежки, неверни, гадни....

Почти като в библейско откровение би се  почувствал всеки, който се е запознал отблизо с поредната шаманска проповед на Бойко Борисов пред своите министри.

Този път обаче премиерът реши публично да представи своите добродетели на света и да се самовъзвеличи сам.

От миналото знаем за седемте рицарски добродетели. Чували сме за добродетелите на светците и аскетите. Но очевидно премиерските добродетели се отличават напълно. А от древното богословие сме наясно, че те трябва да бъдат описани, за да получат статут на морал.

Интелигентност. Как да не наречеш интелигентен човек препрочитал три пъти "Винету"?

Доброта. Нима не е добър човека пожелал да се дадат пържолки на кучето, което е открило труп на младо момиче? Това, че роднините и народът се засегнаха просто показва тяхната липса на усет за добротата.

Възпитание. Нима не е проява на висшо възпитание да слезеш по анцуг от самолета при официално посещение в Бразилия? Или пък с жълта тениска да почетеш загиналите в Балканската война. Освен модна икона, премиерът е и модел на възпитание.

Правдивост. Как да не е правдив човека, чиято позиция може да бъде сменяна по 700 пъти в денонощие? И който постоянно преработва миналото си? Това е правдивостта на пехливанина, намазан с вазелин. Просто не можеш да го уловиш...

Притежанието на всяка една от тези добродетели ви прави годен за небесен живот в премиерски кабинет, което завинаги ще остане образ на рая на земята, особено, ако всеки следобед риташ мачле...

В края на това митологично и добродетелно заседание на кабинета Борисов казва още нещо на своите министри: "Затова го размахвайте и го показвайте". Той, разбира се, говори за едно постановление.

Ама извадена от контекста фразата звучи направо като синтез на всичко, което ГЕРБ прави...

Историческата война на деколтетата

Сериалът „Великолепният век” очаквано стана обект на лют исторически спор, политически клетви, обществени обсъждания и осъждания и на засилен зрителски интерес.

Това, което не очаквах обаче е този сериал да доведе да надцакване в еротичната сфера, но както винаги реалността се оказа по-знаменита и непознаваема от киното.

Преди да стигнем до темата обаче нека да кажем няколко думи. „Великолепният век” описва времето, епохата и живота на император Сюлейман Великолепни, управлявал Османската империя от 1520 до 1566 година и при когото, така твърдят историците, Империята е достигнала своя апогей. Сюлейман Великолепни влиза в историята с това, че една украинка (по-правилно е май да се каже рускиня, защото по онова време и помен от Украйна няма) Роксолана (Александра Лисовска) му взима акъла, той се жени за нея, а тя се сдобива с невероятна политическа власт и влияние в огромната страна. Очевидно още от едно време украинките са владеели черното изкуство да свеждат мъжете единствено до изплезен език и никаква мисъл в главата. За живота на Роксолана украинецът Павло Загребелни е написал жесток роман, който може да бъде намерен на български и си струва да бъде прочетен от кора до кора.

Ще призная честно, че по никакъв начин не мога да разбера възмущението от „Великолепния век”. Турците са създали от своята история една красива приказка, една романтична фантазия, да не говорим за това, че основните сюжетни линии на сериала се въртят около отношенията на султана с харема и стоят толкова далече от политиката колкото манекенка от шведска маса. Всеки народ има правото да героизира своята история и да фантазира мащабно за нея.  Историята обикновено съществува, за да хвърля човечеството в мрачни размисли и хронична депресия. Заради това към нея е необходим творчески подход – освобождаваме се от ненужните факти, неудобните истини и дразнещите подробности, и тя е готова за истинско романтично преживяване.

Защото дори и да приемем, че в този сериал има идеология, тя не е непременно лоша. Турците изкривяват историята и я превръщат в романтична приказка, но пък показват, че искат да бъдат по-хубава и модерна страна, а в това нищо лошо не виждам.

Но сега да се върнем на истинската тема. Едно от нещата, които трайно ме приковаха в пиратстването на този турски сериал е красотата на актрисите и деколтетата на историческите рокли. Много учени веднага възразиха и яростно опровергаха този исторически факт – никога не е имало начин в Османската империя жените да носят такива рокли. Учените са прави, но в случая мога само да им помахам с ръка за сбогом. Пред женската голота историята изглежда нелепа и смешна, а и еротичната битка на Балканите е много по-тежка, отколкото сухарите на фактите предполагат.

Защото турската индустрия на сериалите ни засегна по най-болното място. Настъпи ни по мазола на нашата основна гордост – българките. Еротичното визуално надмощие на турската визия за историята  се оказа кръстопътя на великата битка. И в този труден миг, в този миг на отчаяние, в този миг в който българските исторически бюстове започнаха тъжно да въздишат, че са останали в мъглата на миналото, невъзпяти, неоткрити, неописани, с гръм и трясък на еротичната сцена се появи вечния титан на митологията, повелителят на вампирите, откривателят на мощите Божидар Димитров.

В едно разтърсващо интервю пред „Всеки ден” господарят на историческата фантазия гръмовно обяви: „Шопкиня е била първата жена на внука на Сюлейман”.

Ето как българките отново изплуваха на историческата сцена.

Като видях заглавието веднага се зачудих. Какво идва да ни каже това с шопкинята? Да не би Божидар Димитров да сменя внезапно курса и да твърди, че от един момент нататък османското иго се е превърнало в шопско робство?

Версията на Димитров обаче е по-развихрена. Значи древни венециански източници твърдели, че султан Мурад (внукът на Сюлейман) много обичал секса и го правел с трите си жени, но най-много го кефела първата от тях. А първата всъщност е тази митологична шопкиня, родом от някакво село край София.

Тия древните владетели са били отворени пичове да ви кажа. Идва някакъв отворко от Венеция и какво се оказва – че султанът веднага му споделя цялото си сексуално битие. Ехааа! Това идва да покаже, че мъжете не са се променили много от епохата на Османската империя насам.

Значи шопкинята държи за топките съдбата на цялата империя. Ето това, ако не е власт, кое е власт изобщо? Нещо повече – българката веднага уредила и брат си за велик везир. Това вече е сериозно доказателство на моята теза, че с едни голи гърди може да бъде превзета цяла една империя. Особено, ако гърдите са големи.

Разбира се историческата атака срещу еротичните посегателства на „Великолепния век” не спират дотук. Тя историята тепърва започва. Сексуалният маниак Мурад, освен под контрола на първата си жена – шопкиня, бил и под чехъла на майка си. Ето как внезапно и посред най-тъмните епохи е бил установен един нелегален матриархат в най-патриархалното общество на земята. Това бие „Шифърът на Леонардо” с три обиколки поне.

За съжаление Божидар Димитров още не е доизмислил частта с с това как матриархатът е бил свален и така ни оставя да чакаме за втора част на този исторически блокбастър: „Шопкинята отвръща на удара”.

Но турците все пак са на две крачки пред нас. Те правят филми от своите фантазии, а ние само си ги разказваме. Те визуализират бюстовете от миналото, а ние трябва да си ги представяме. Не е честно. Не съм наясно защо в България всеки филм трябва да бъде криминален, а всеки сериал също да се върти около убийства и мрак, но е съвсем очевидно, че обществото е зажадняло за някоя красива историческа приказка. И изобщо не се бъркайте с филмите от миналото. „Златният век” вече не върши работа. Ако ще правим филм той за Симеон той трябва да се казва поне: „Тайната държанка на Златния цар”. Гарантирам ви публика.

Ясно е, че Балканите никога няма да постигнат консенсус по историческите въпроси. Тук сме нагъсто и все си пречим. Заради това трябва да се конкурираме на онова поприще на което всички се смятаме за незаменими – еротичното.

Вижте какво направиха съседите. Заложиха на деколтетата и сега никой не може да обвини древната Османска империя в закостенялост. Дори и историята е безсилна пред тази гледка. Фактите се изпаряват, когато еротиката говори.

От всичко казано дотук аз си правя един радикален извод.

Цялото човечество има проблем. Досега сме оставяли историята да бъде писана от мъжете, а те, бедните, си падат предимно по битки и епични схватки. А така се изтърва същината на историята – сексът, харемите, оргиите и другите еротични наслади. Ако жените пишеха историята, тя нямаше да е милитаризирана и тъпа, а чувствена, розова и съвсем леко интригантска.

Очевидно човечеството изживява тежки времена. Никой не иска да знае историята такава, каквато тя е била наистина. Историята трябва да се поднася с бюстове и деколтета. Вече възкресихме една шопкиня от миналото.

Кога ще дойде време и на останалите бюстове?

Кой се страхува от проклетия референдум?

За това, че десницата по принцип е сегрегаторска, социално-расистка, надуто-елитарна и високомерна е писано много. Не откриваме топлата вода с такъв извод.

Те (десните) все са по-умни, интелигенти, четат Кант на закуска, Платон на обед, а вечер карат с по-леки четива Монтен или богословски есета. А останалите са грухтящи тъпаци, които слушат чалга, чешат се по гърба, бъркат си в ушите и представата им за литература са надписите по телевицията.

Те (десните) все са от големия град, хапват с бели салфетки, правят си маникюр, говорят си изящно, като се уригнат си казват "извинете". А всички останали са шайка тъпаци от провинцията, непознали култура, кретени без собствена мисъл, дебили, които трябва да бъдат лишени от граждански права.

Те (десните) все се изявяват като говорители на абсолютния морал, пиари на чистата съвест, пресаташета на дежурната загриженост за света, разобличители на вселенското зло (тоест на всеки, който им разваля фън-шуито след хранене). А останалите са тъпи селяни, капути, които нищо не разбират, абсолютни идиоти, които нямат право на мнение, "неграмотни, профани, хулигани, глигани - скот като скот".

Не си мислете, че тази абсолютна омраза към другите хора е днешен монопол на десницата. Тя винаги е такава. Радикал като Гео Милев (и заради това той е титан, ама наистина титан) взе навремето нейния език и го обърна срещу самата нея. Те заради това и не му простиха де, защото, когато разобличиш езика, ти разобличаваш тях самите.

Та тази десница, носител на мъдростта, интелекта, етикета и венерическите болести по земята, за пореден път демонстрира толкова неистова омраза към обикновените хора, че в друга държава щяха да бъдат принудени отдавна да емигрират заради гневните демонстрации. Изведнъж десницата, или по-скоро най-големите идеолози на хаоса, маскирани като енергийни или икономически експерти, обявиха, че щели да дават идеята за референдум на Конституционния съд. Парламентарната десница веднага обяви, че подкрепя. Как да не подкрепи? Нали, когато референдумът се проведе, резултатите от нея ще й подействат като слънчева светлина на вампир с махмурлук.

Сега целта им е в никакъв случай да не допуснат хората да бъдат питани за АЕЦ "Белене". Защото отговорът на този въпрос завинаги ще унищожи десните митологеми, които в течение на десетилетие бяха натрупвани като дрога за политическите съзнания.

Защо се страхуват толкова?

Ако хората искат АЕЦ "Белене" - те трябва да имат АЕЦ "Белене". И ще ви кажа защо. Защото политиката трябва да е функция на народа, а не да си изявава като дресьор за желанията на електората. Вместо това обаче насреща си имаме една вълна от лют социален расизъм - че хората не разбирали какво им се предлага, че българите - идиоти не могат да вземат такова решение, че тъпите селяни нямат право да се изказват по стратегически решения.

Аха, ето защо не бяха питани за НАТО. Може стратегическият поглед на българите просто да е различен от финансовите потоци в джобовете на елита.

Сега в един момент се включи наративът на обвинение - БСП търсела политически дивиденти с референдума, ама то и допитванията по принцип не били начин за взимане на решения. Ти да видиш! Ще кажеш, че БСП за една вечер се е събудила поддръжник на ядрената енергетика и "Белене". Социалистите могат да бъдат обвинявани в много неща, но е супер тъпо да твърдиш, че едва ли не са непоследователни точно по тази тема. Другата любима дъвка на ГЕРБ и колективната психиатрия, наречена десница "Защо Станишев не подписа договора необратимо?", също има лесен отговор. Станишев едва ли е предполагал, че след него на власт ще дойдат хора с психопатични мозъци и нито грам последователност. Защото уверенията му, че е проточил преговорите, защото е искал да защити националния интерес са смислени. На Станишев, а дори и на Сакскокобургготски дори и през ума не би им минало да харижат цялата централа в частни ръце, както лежерно се опита да направи ГЕРБ. 

Кой може да подозира, че след него ще управлява маймуна с бомба в ръката?

Но всъщност темата е друга. Идеята за референдум вече свърши своята полезна работа. Демаскира веднага тлеещият социален расизъм на десните. Изведнъж се оказа, че хората нямат думата по важните въпроси, тяхната задача е да бъдат единствено мълчаливо стадо и да си затварят проклетите усти.

Всъщност референдумът не лошо нещо. Дори и решенията му да не бъдат задължителни (в България обаче са), той все пак помага като показва посоката на мислене на цял един народ. При това тази посока е истинска, а не е преразказана корупционно от политолози и социолози.

И този трепетлив страх, който се тъмнее в далечината вече започва да става все по-видим. Сега от всеки вестник някой назначен експерт пръска лъжи за ядрената енергетика, референдума или политическата ситуация. От всяка телевизия виждаме депутат от ГЕРБ, който се чуди как да обясни и за самия себе политическите криволици на своя лидер. Не можеш да си пуснеш радио без да чуеш тънкичкото гласче на някой от десницата, който гневно се пени на руските ботуши, атомните централи и всякакви други форми на народен ентусиазъм.

Ако не ги беше страх, щяха ли да се правят този труд? Постоянна интрига е изтощителна. Перманентната манипулация може да те докара до лудост. Безкрайните лъжи могат да бъдат като руска рулетка. Непрекъснатото шикалкавене създава усещането за нереалност.

И това е безкрайния проблем на българската политика. Всеки проблем се удавя в дежурни приказки. Всяка тема се погребва под два тона клишета. Всяка дискусия се окупира от медийни вампири и шамани

Откъде наистина се взима този страх при толкова явни спецефекти за отклоняване на вниманието?

Може би страхът е свързан и с онзи слух, който упорито се носи из София, че премиерът е хвърлял пепелници из кабинета си, когато е видял резултатите от поръчано от него социологическо проучване за отношението към референдума. Цифрите така са го стреснали, че само два дни по-късно почнаха театрите.

Защото референдумът е като началото на политическа инфраструктура. От него почва магистрала към изборите, а изборите за ГЕРБ ще се появят май като самотен катаджия на тази магистрала, който им удря солена глоба и завинаги ги спира от движение...

Грузия – краят на „цветните” революции

Когато рано сутринта на 8 август 2008 година грузинската армия започна да стреля, нахлу в Южна Осетия и почти направи опит да влезе на руска територия, всички предполагаха, че това е началото на края на грузинския президент Михаил Саакашвили, но никой не можа да познае, че неговата политическа агония ще се точи четири години. Грузинците първи нападнаха, първи откриха стрелба и атакуваха първи, което не попречи две години след това из големите медии на запад да се говори за „руската агресия”, което подсказва, че поне медийно Саакашвили имаше мощни съюзници. 

Само че с медии война не се печели. 

24 часа след грузинската агресия, тяхната армия бе отблъсната и руснаците навлязоха на грузинска територия. Те окупираха град Гори, а руските самолети започнаха да кръжат над Тбилиси. Междувременно руският флот направи блокада на цяла Грузия и Саакашвили се разпадна като политик. Започна да дава отчаяни интервюта за западните медии и да се оплаква, че е жертва на своя мощен съсед. В едното от интервютата обаче камерите бяха безпощадни – те запечатаха как Саакашвили дъвче крайчето на своята вратовръзка от ужас.

В резултат на тази петдневна авантюра Грузия понесе жестоки загуби – Северна Осетия и Абхазия завинаги се откъснаха от грузинското влияние и обявиха независимост. Вярно е, те бяха признати единствено от Русия, но точно в този регион това е все едно да си признат от ООН, а горчивият вкус от агресията и самозабравянето остана...

Днес вече знаем, че това наистина беше началото на края на Михаил Саакашвили. Всички негови действия след това – организирането на медийни манипулации, обезличаването на президентската институция и прехвърлянето на всички отговорности на министър-председателя (човек може да бъде премиер неограничен брой мандати), силовото потъпкване на опозицията – всичко беше отчаян опит за спасение, за окопаване във властта, за спасяване на една кариера, която имаше всички изгледи да бъде обещаваща и тържествена...

Саакашвили дойде на власт яхнал вълната на „революцията на розите”. Това бяха демонстрациите през 2003 година, които свалиха от власт Едуард Шеварнадзе. Трябва да обърнем внимание на „революцията на розите”. Тя беше година преди прословутата „оранжева революция” в Украйна, две години преди „революцията на лалетата” в Киргизия, изобщо нещо като генерална репетиция за модела.

Саакашвили бе обявен за модерeн лидер, прозападно настроен, говорещ езици, надъхан технократ с желание за реформи. 

И от този момент нататък се оформят два различни разказа за неговото политическо битие. 

Единият е западния, който представя Грузия като в страна във възход. Западните икономически фондации нареждат тази страна на челните места по конкурентноспособност. Възхваляваха модела за реформа в сектора на сигурност, където Саакашвили за една нощ уволнил всички стари кадри и ги заменил с нови. Това се даваше за величествен пример, но до преди месец. Преди месец обаче стана ясно, че в грузинските затвори надзирателите са правили жестоки гаври със затворниците, сравними с тези на американците в иракския затвор „Абу-гариб”. Преди няколко месеца се заговори, че възхитен от „грузинското чудо” лично Доналд Тръмп щял да инвестира във верига от луксозни хотели в китния крайморски град Батуми. Няколко десни икономисти написаха тържествени статии по този случай.

Другият разказ обаче е доста по-реалистичен. Самите грузинци започнаха да негодуват изключително много срещу политиката на Саакашвили, защото доходите им на практика изобщо не бяха повишени, опозицията бе потъпквана жестоко, а когато се оформи опозиционен блок около милиардерът Бидзина Иванишвили властите започнаха да преследват всяка изява на различна мисъл и да се опитват да предрешат резултата от изборите.

Само един допълнителен детайл. През 2010 година в Грузия проправителствената телевизия „Имеди” хвърли в ужас цялата страна като излъчи репортаж, че руснаците отново са пресекли границите, нахлули са в резиденцията на Саакашвили и са го убили. Това се оказа титанична медийна партенка. После журналистите няколко пъти се извиняваха за тази провокация, но общественото мнение беше крайно възмутено. Тази странна акция показа, че в грузинската власт се случва нещо сюрреалистично и непредсказуемо, което може да избие в някаква странна форма на диктатура. Още тогава пък стана ясно, че Саакашвили се страхува.

В крайна сметка страхът се оправда. 
Той изгуби изборите през 2012 година и политическото му бъдеще е изключително неясно. Тина Канделаки написа страхотна статия за неговите самозаблуди, идеи и крах.

Има нещо изключително символично в това, че първата „цветна” революция последна си отиде от този свят и вече става ясно, че сценариите около тяхното провеждане се изпариха по-бързо от капка вода в пустинята.

Грузия и Русия са свързани с вековни отношения. Те са минали през всякакви изпитания, но винаги е било ясно, че прокарването на изкуствени разграничителни линии между двете държави е лоша политика. Саакашвили игра ва банк и загуби, защото не си даде сметка, че Западът навлиза в жестока криза и никой няма да дойде да му се притече на помощ, ако се конфронтира с пъти по-мощната Русия. Всъщност силата на един политик си личи не по това как влиза във война, а как успява да извоюва мир и просперитет. В този смисъл Саакашвили се оказа неочаквано слаб. Той беше като чума за Грузия, защото заради необмислените си действия нанесе непоправими имиджови щети на държавата си. Залагането на отдалечаването от Русия нямаше как да сработи, защото конфронтацията с велика държава винаги излиза през носа на тези, които са я започнали. Саакашвили пропусна факта, че в Грузия няма антируски настроения, независимо, че той се опитваше да ги стимулира по всякакъв начин.

Резултатът беше пълен политически крах. Защото изборите ясно показаха, че грузинците вече не искат Саакашвили за лидер. Цветните революции омръзнаха на хората по-бързо отколкото еднодневен поп-хит.

След Грузия вече можем да констатираме пълен провал на инженерните революции. След „Оранжевата революция” в Украйна на власт дойде Виктор Юшченко. Пет години по-късно рейтингът му падна до около 5 процента. От иконата на революцията не остана абсолютно нищо. „Майданът” (това е украинската дума за площад) опустя и днес никой не иска да си спомня за онези дни.

През 2005 година пламна и „революцията на лалетата” в Киргизия. В резултат на нея на власт дойде Курманбек Бакиев, обявяван също за прозападен, модерен, либерален лидер. През 2010 година обаче Киргизия отново се вдигна на бунт, за да измете напълно дошлата с такава революция власт.

Оказа се, че в  епохата на постмодерните политически шашми няма нищо по-нетрайно от измислените революции, наложени отвън. Сега с логичния завършек на изборите в Грузия вече няма и следа от изкуствено налаганите политически модели. Страните от постсъветското пространство твърде добре усетиха жилото на западната помощ и я отхвърлиха по изключително категоричен начин.

Моделът беше измислен прецизно, дори поетично. Гражданите се вдигат и никой не може да обвини трета страна, че се е месила във вътрешните работи на една страна с недоволно общество. Само че картонените кули рухнаха, измисленият гняв се замени с истински такъв. Резултатът от цветните революции всъщност ще са страни с разделени общества, които трудно ще съжителстват мирно. Но падането на митологията на тези граждански бунтове е първата крачка съм реалното лечение на политическата ситуация. Хората не могат да живеят измислен живот, не могат да подменят идеите с телевизия и реалните си мечти с обещанията на далечни страни.

Днес крахът на привнесените идеологии е очевиден, а Грузия беше последния шамар на модела. Саакашвили твърде дълго вярваше, че е постигнал автентичност и до последно не успя да види, че е една марионетка, която никой не спаси в трудните мигове. Такава е съдбата на слугинажа уви – той е служи за пушечно месо в кризисните мигове.

Още една притчова история. През 2008 година, когато американските телевизии съобщаваха за „руска инвазия в Джорджия” (на английски името Грузия звучи точно като името на едноименния американски щат), доста хора в американската Джорджия се бяха панирали и блокирали в своите къщи, за да посрещат руската окупация. За една голяма част от американците останалият свят е като сън, който не е ясно дали е истински. Те заради това се радваха и измислиха „цветните революции”. Сигурно са си представяли политиката като анимационно филмче.

Е, политиката им доказа, че не е.

Понякога нещата са черни и бели. И хората избраха бялото. Това е.

Тези, които си мислят друго са свободни да си дъвчат вратовръзките, колкото им душа пожелае.

Циганско лято без край

Когато навремето Владимир Висоцки написа песента „Бабье лето” едва ли е подозирал колко много истини е казвал в нея. Песента започва лирично и веднага те настройва за радостна есен:

Клены выкрасили город

Колдовским каким-то цветом.

Это скоро, это скоро

Бабье лето, бабье лето.

Циганското лято събужда надеждата в душата на човек. Изведнъж отделния индивид започва да си въобразява, че вселената играе в неговия отбор, че климатът е в съзвучие с неговите душевни пориви и, че вечността на една ръка разстояние. Защото лятото, което продължава и през есента е символ на събудената душа, която вече не иска да тъне в покой. Вероятно и заради това песента на Висоцки продължава в още по-лиричен тембър:

А я кружу напропалую

С самой ветренной из женщин,

А я давно искал такую,

И не больше и не меньше.

Дай боже всекиму да открие жената, която иска (не повече и не по-малко)! Точно това е магията на циганското лято. Най-дълбоките желания изглеждат възможни, мислите сами се материализират от дъното на душата, а съзнанието трепетно гледа звездите и сънува най-далечните краища на вселената. Вероятно си мечтае за място, където винаги е циганско лято, където нощем ветровете носят хладен покой, весели сънища и искристи мечти. Именно предположението, че вселената може да бъде идеалното място кара хората да искат вечност.

И да се радват на циганското лято. Макар и по виртуален начин.

Аааааа, значи това са били сирени!!! А аз тъкмо си мислех, че това е бил любовният зов за размножаване на Бойко Борисов...:)))))))))

----------------------------------------------------------

Аллах да поживи Блогър и тяхната статистика за това от кои страни четат блога ми. И така моят топ 5 на страните, които ме четат е: 1. България (човек не е пророк в собственото си село, ама все пак помага да пишеш). 2. САЩ (хелоу, Памела). 3. Руска федерация (конечно, конечно). 4. Обединеното кралство (оф корс, оф корс). И сега се дръжте днес на пето място категорично ми е излязъл Китай! Какво да ви говоря - вече се чувствам гражданин на света. Четат ме от великите сили, значи съм заслужил мокър бар на работното си място, нали? :))))))))))

-------------------------------------------------------------------

1 октомври, а навън е 30 градуса. Някоя небесна сила определено иска да се изфука...:)))) Старият репортер обаче се замисли, че в свят с вечно лято, богословието със сигурност щеше да изглежда като брой на "Плейбой". Дали св. Хю е наясно, че в друг свят можеше да е глава на църква? :)))))

-------------------------------------------------------------------------

Ангел Джамбазки бил казал, че е готов на всичко, за да защитава националните символи на страната. "Готов съм да стигна докрай", допълнил младият националист. Геополитически анализатори предполагът, че под "докрай" недоклатеният фашист всъщност имал предвид, че e готов да изостави гумената си секскукла в момента в който я заподозре, че е непатриотично настроена и издиша отнякъде...:)))))))))

-------------------------------------------------------------------------

Промих си мозъка тези дни с картините на шантавия Robert Bissell. В началото си мислех, че художник, който рисува животни не може да ме накара да мисля, ама сега вече съм на друго мнение - тази картина се казва "Пристигането". Уникално странна е:

------------------------------------------------------------------

Каквото и да се говори - голямо нещо е българин е да оглави ПЕС. Това вероятно ще се случи отново едва при следващато преминаване на Халеевата комета. Поради небесни причини (тоест - четене на космическа фантастика) не успях да проследя пряко случилото се в Брюксел, сега обаче прерових целия сайт на ПЕС за информация, че човек трябва да е в час със световните тенденции. И вече мога да дам компетентно мнение за събитието. Станишев оглавява в тази партия в най-трудното време, ама това е мегаяко политическо усещане. Европа се тресе. Десните залитнаха към психиатриите, ЕС се сведе до съюз на пет големи банки. А - тук вече е болезнената част - европейската левица има проблем. Тя е плашлива и все още е в единия крак с миналото, там, където левите идеи и големите капитали живееха задружно около масата с шампанско. Ако това продължи, цялата европейска политика ще стане игра на руска рулетка. Европейската левица може да стане мощна, истинска и два пъти по-шумна само, ако откровено застане на антикапиталистически позиции без да й пука. Това е истината, това светът. С други думи - на Сергей Станишев му предстоят приключения. Ако се срещнем под портрета на Че Гевара - ще пием по бира :))))

--------------------------------------------------------------------------

В ръцете на стария репортер стои книгата "Капитализъм без граници", която той реши да прочете като демонстрация на широк идеологически дух. Първият ми сблъсък обаче беше със съдържанието: "Героите на капитализма", "Моралното превъзходство на капитализма"...Нямам проблем с това, ама къде са важните теми? Къде? Очаквах книгата болезнено да отговори на въпросите: "Капитализмът за избора между брюнетки и блондинки", "Силиконовите бюстове и капитализма", "Капитализмът по въпроса за харема и бирата", "Капитализмът за проблема с тройките", хаххаха. А после капиталистите се чудят защо светът се бунтува срещу тях. Изостанали са идеологическите. Големите теми на новия ден отсъстват :))))

--------------------------------------------------------------------

Един богословски виц:

Две бременни жени седят на една и съща пейка в парк. А през това време ембрионите им (вероятно телепатично) си говорят.

Единият пита:

- Какво ли е според тебе там навън?

Другият отговаря:

- Не знам. Никой не се връщал, за да разкаже :)))))

----------------------------------------------------------------

Заглавие в Медиапул: "България е без нито една регистрирана биокрава". Ебаси, всички крави ли станаха силиконки? :))))))))))))))))))

------------------------------------------------------------------

Днес (за пореден път от началото на вечността насам) старият репортер се осъзна класово. Покрай Софийския университет видях една солидна група от юпита (мъже и жени), които говореха на всичко друго, но не и на български език. Вместо за работни места, те говорят за корпоративни позиции и за "релевантни на позицията сиви-та" (WTF???), говорят за някакви митични същества от постмодерната мениджърска

митология "ейчари", "пиари", "су-хари" (добре де, последното си го измислих). Този шибан новговор може да ти унищожи съзнанието като свръхдоза хероин. То вероятно заради това костюмарите мязат на зомбита. И тогава старият репортер схвана, че всъщност светът винаги ще се дели на две революционни класи, които стоят дори и над политическите разграничения - на глътналите по два бастуна зомбита и на лежерните свободни маргинали, които искат от света не точно кинти, а свободно време за бира и удоволствия...:)))) Осъзнай се класово!

-------------------------------------------------------------------

Имам една икономическо-сексуална теория. Капитализмът е като брутално изнасилване на обикновения индивид. Докато управляващата класа е в състояние да слага между изнасилвача и изнасилвания известно количество вазелин, тогава процесът не е чак толкова болезнен и дори определени хора могат да извлекат удоволствие от него. В години на криза обаче, когато вазелинът свърши и производството му е напълно приключило, нещата стават брутални...Вижте какво става в Европа - тя се тресе по шевовете си като вулкан, който всеки момент може да гръмне и да отнесе континента. Европейските правителства приличат на полудели касапи с кървав сатър в ръката. Не знам докъде си мислят, че могат да режат, но тази финансова бесовщина вече започва да заприличва на абсолютен садизъм. Политиката на ограничения е сравнима с това не да се опитваш да изплуваш от потъналата подводница, а да се избиваш хората на борда, за да може въздуха да остане само за тебе...:)

-----------------------------------------------------------

Някой да ме ощипе и да ми каже, че не е вярно. В Нюз.бг чета за една от целите на новата партия на Касим Дал и Корман Исмаилов. Тази цел е формулирана така: "усъвършенстване и популяризиране на природните методи за лечение и лекарства на билкова основа, които биха допринесли за по-доброто здраве на партията"?????????? Уот да фак из дис? Да не би Касим Дал да е изпаднал в творчески климактериум или търси природни начини да избегне високите цени на виаграта? :))))

------------------------------------------------------------------

До всички социалисти, които от вчера постват "Не вярвам в ГЕРБ, но вярвам в герба". Втората част на тази реплика издава толкова голяма историческа непоследователност, че дори се чудя откъде да започна. Първо, паметта за най, ама найстина за най-близката история на БСП показва, че левицата изключително дълго време беше основен противник на идеята за герб с корони (аз и до днес не го харесвам, признавам си откровено, нека прокуратурата да се самосезира). По времето на Виденов имаше вариант за герб без корони (сравниха го обаче с емблемата на "Пежо"). С други думи тая новооткрита вяра в герба, на мен като на крайноляв социалист ми е много съмнителна. Защото гербът с короните носи проклятие. БСП навремето правилно не искаше да има корони, защото тогавашните депутати от левицата очевидно с кожата си са чувствали, че коронка на герба един ден ще означава Симеон Сакскобургготски на власт. А знаем, че от Симеон почнаха модерните бедствия на тази държава, включително и Бойко Борисов. Така че тая вяра в герба - не на мене. Аз вярвам в световната революция и в това, че задните части на Дженифър Лопес вероятно имат нещо общо със световната революция...:)))))))

-------------------------------------------------------------------

Доживях! Българският рап стана обект на парламентарен дебат. Какви възможности открива това пред перото на гения. Първо-създаваме жанр - "рап-опера". Второ, кръщаваме я: "Бум, мада фака, в парламента - мамата си трака" и започваме да си представяме отделните речитативи.

ГЕРБ:

Опозицията опикава магистралите,

а преди - гепеха с чувалите.

Ало, Цецо, къде е таз милиция -

белезници за шибаната Тройна коалиция.

Камелия иска тройка с премиера,

наш Бойко води Меркел на вечеря,

Барозу, майна, откри в София метрото

а вие, бум, мада фака, газите просото...

БСП:

Опозицията, братче, знае как да прави секс,

имаме си тренинг - Позитано и затворен комплекс

нещо повече - имаме си президент на ПЕС

а вие, мада фака, крадец до крадец...

Сергей го гледат в очите в Европа

и пичът, значи, е фактор в Европа

а вашият Бойко си бройка мобифона

гледа жалко, ебахти ембриона.

Идат избори, време е за шут,

2013-а - Бойко капут!

----------------------------------------------------------------------

Подслушан подуянски разговор:

- Колко литра ракия ще правиш тази година?

- Чух, че зимата ще е тежка - поне 300. А ти?

- И аз под триста няма да падна. Ако зимата наистина е тежка значи ще ми трябват 400!

Замислих се за преходната политика и непреходните страсти на електората. И тогава схванах нещо много важно. За автентичните пиячи на ракия политиката винаги ще бъде просто временен сън, докато следващата реколта не излезе на пазара :)))) В този смисъл България и ЕС ги свързва само временна трезвеност. Когато народът пийне - ЕС изчезва като мисъл в главата на министър по време на заседание на кабинета :))))

---------------------------------------------------------------------------

Бум, мада фака - след като феноменалният Гошо от Почивка написа песен за Бойко Борисов, сега Биг Ша, известен като Мишо Шамара ще пише песен срещу него. И кво сега - Йист Коуст срещу Уест Коуст на българска почва е за/против премиера. Култово, бро! Единият плюеше старите, че останал без пари за мекици. Сега новия ще плюе премиера, че е останал без пари за цици...:)))) Изобщо българската криза е създадена за рап, мен :))))

-----------------------------------------------------------------------

ДСБ сериозно трябва да отидат да се прегледат. Гласуваха за този кабинет, после вдигнаха ръце от него. После пак гласуваха за този кабинет и пак обявиха, че вдигат ръце от него. Подкрепиха Росен Плевнелиев, сега го обвиняват, че реставрирал живковизма...Хей, това не прилича много на поведението на партия. По-скоро напомня мелодраматичните напъни на простутка, която всяка сутрин си обещава, че вече ще бъде невинна...)))))

-------------------------------------------------------------------

"Абе тоя Цветанов има глава като на носорог, окастрена от перка на хеликоптер и ме гледа нежно като магистралка, прочела първата си любовна стихосбирка..."

Международната седмица на книгата е.... Така ли, леле, тогава аз защо ви преписвам изречения от тайния дневник на Бойко Борисов....:))))))

-------------------------------------------------------------------

Новата американска посланичка Марси Рийс записа видеообръщение в Ю Тюб към България. Няма лошо, няма лошо. Ама да ви кажа мечтая си за дните, когато янките ще ни пратят не поредната дипломатическа вещица, а посланничка, която ще бъде представяна не от клип в Ю Тюб, а от домашното й порно, което можеш да дръпнеш от Замунда...:)))))

-----------------------------------------------------------------

Ако човек прегледа икономическите данни за съвременна Турция ще се впечатли като десен икономист пред гола снимка на Айн Ранд. Дори в годините на най-голямата криза (2008 - 2010) Турция изобщо не влиза в рецесия, а растежът на страната е изключително висок. И тъкмо човек е готов да обяви Турция за балканско икономическо чудо, окото се натъква на следния плашещ факт - бутилка с Йени Ракъ струва 50 лири или както и да го погледнеш 40 лева. Лелеее. Товаа е единствената причина да се съмнявам в просперитета на съвременна турция - цената на алкохола е твърде висока, за да се чувства сигурен човек, че хората ще обичат властта :)))))))

--------------------------------------------------------------------------

"А аз се чудя къде изчезна главния герой. Уж беше във влака, а сега седи вкъщи, женен и с четири деца...и с друго име. Обаче си викам, те сега така ги пишат романите, че да не може да се разбере от първо четене". Абсолютно гениална реплика от филма "Оркестър без име" :))))))

----------------------------------------------------------------------------------

Капитализмът ми е триж по-омразен в неделя. Ако небесата си падаха по пазарната икономика нямеше да я определят за почивен ден, нали? В този смисъл си мисля, че кратка дрямка на работното място може да бъде отчетена не като мързел, а като протест :)))

-------------------------------------------------------------------------

Винаги съм изпитвал културно изумление около факта защо поетите отдават толкова голямо значение на циганското лято. Днес разбрах. Септемврийските недели са създадени очевидно като рекламен плакат на циганското лято. Небето синее като най-романтичния поглед на Памела Андерсън, слънцето прави последен опит да се опита да накара жените да не се отказват от късите поли, вятърът се държи културно като първолак след час по етика, облаците приличат на нещо правено с небесен Фотошоп, а понеже по улиците няма много хора зад цялото циганско лято човек може да види онази София, която навремето беше хубав и лъчезарен град...:))))))))))))

-----------------------------------------------------------------------------

Любимият ми цитат от Фейсбук вече: "Alex Res: А "Солидарна България" са бригадата антибългари на онова същество Александър Симов, дето прати куки и омбуцмани срещу почернената майка на зверския убития от циганите Боби Райнов". Даааааа, пазете се от мен, аз съм черен антибългарски демон, душата ми е изтъкана от "толерастки" мрак, имам си армия от демони-антибългари като мене и тероризирам сънищата на самотните градски фашисти....:)))))))))

---------------------------------------------------------------------

"В държава, където само полицията притежава свобода на словото, побоят се превръща в единственото изкуство". Нинус Несторович. Пфуу, у нас Цветанов дори и с това не се справя - побоите са си все така банални и неоригинални :)))

-------------------------------------------------------------------------

Кратък преглед на Космо-речника - "Вашите малинки заслужават удоволствие"! "Погрижи се правилно за своята катеричка"! "Прасковка за отличен!". Уау. Човек се озадачава изведнъж - откога Космо стана кулинарно списание? :)))))

------------------------------------------------------------------------

София изсивя като душата на десен финансов министър :))))))) Природата няма право да ни лишава от наслаждението по минижупите по толкова неочакван начин? Дали Вселената има Касационен съд - подавам жалба срещу неуместното поведение на климата :)))

--------------------------------------------------------------------------

Идеята за Яне Янев като борец срещу корупцията твърде много ми напомня за идеята педофил да се грижи за детската безопасност...:))))))) Или пък, ако трябва да говорим с модерни термини, твърде много прилича на това Черната Златка да напише предговор към разширеното издание на атласа на света :))))))