Тайна любов между ГЕРБ и ДПС навлиза в гореща фаза

Освен с токовите удари по аферата "Гинка", политическите кандилкания на Бойко Борисов да участва или не държавата в сделката с ЧЕЗ, роклята с къс ръкав, а след това и с деколте на скандалната бизнесменка от Пазарджик и интригите на дребно на Цветан Цветанов, миналата седмица има шанс да остане в историята и с една заявка, която дойде от небятното и понякога необяснимо пространство на сараите на Доган и на ДПС. Депутатите от Движението бяха спешно привикани в идеологическия, политически и финансов център на партията си, а това винаги предизвиква вълна от медиен интерес. На една такава уж обичайна коледна сбирка навремето беше взет скалпа на Лютви Местан като лидер, който след купона в Сараите се стресира дотам, че изкара почти 24 часа в турското посолство. А само преди две месеца, пак навръх Нова година, почетният председател на ДПС Ахмед Доган рязко сви опозиционните знамена на партията си и обяви, че Бойко Борисов няма алтернатива. Още тогава беше дадена ярка заявка за власт, която медиите не проспаха, но като че ли не осмислиха докрай. Вероятно, за да помогне на процеса на осмисляне новата сбирка в Сараите вече извади послания като за първокласници. ДПС обявиха, че ще правят семинар за отворено управление, който бил "един вид подготовка за управление от наша страна", ако цитираме буквално лидера Мустафа Карадайъ.

Всъщност протягането на ръка към властта от страна на ДПС не трябва да се разглежда като случаен, спонтанен или емоционален жест. Това е премислена стратегия, която става много по-ясна, ако прегледаме политиката на Движението от началото на този парламентарен мандат. Дори и бърз преглед на поведението на ДПС ще установи, че тяхната основна мишена са патриотите. Трябва да се признае на хората на Доган - те измислиха стотици начини да поставят патриотите пред своите дула и не пропуснаха случай да ги атакуват и то яростно. Но антипатриотичната реторика съвсем не е равносилна на анти-ГЕРБ говорене. Всъщност днес можем да преценим атаката срещу патриотите като оферта за съвместно управление с Бойко Борисов. ДПС предлагат себе си като партньор във властта, партньор, който носи европейски блясък и консенсус и който ще помогне на Борисов да разкара буреносните патриоти и техните нездрави емоционални изблици. С други думи - ДПС не само не променят поведението си, просто поставят предложението си на масата вече съвсем изчистено от двусмислия и всякакви други недоразумения. А колкото до това дали е логично точно партията на Доган да е във властта, това вече подлежи на малко по-задълбочен размисъл, съпътстван от неизбежната исторически справка за това какви отношения имаха ГЕРБ и ДПС през годините. 

Когато човек говори за участието на ДПС във властта винаги трябва да е наясно, че сюжетът на този трилър има лек мистериозен, а дори и конспиративен момент. И не защото ДПС са конспиративна партия, а защото формите на сътрудничество с едно управление могат да бъдат достатъчно задкулисни и тайни, така че да не дразнят публиката и да не се навират в погледа на медиите. Точно заради това и до днес витае като подозрение, че кабинетът Борисов-2, който формално се подкрепяше от 4 партии (ГЕРБ, Патриотите, Реформаторския блок и АБВ) всъщнос е имал и тайна пета гума в лицето на ДПС.

Можем да върнем лентата и по-назад. В началото на 2014 година, когато на власт още беше правителството на Пламен Орешарски, а летните протести от 2013 година бяха станали рехави като публика на ново българско кино, съвсем официално Бойко Борисов и тогавашния лидер на ДПС Лютви Местан се видяха на по кафе в Кърджали и разговаряха приятелски пред очите на медиите близо час и половина. По-късно се оказа, че разговорът е имал и някаква секретна част за която можем да съдим по нататъшните действия на ДПС, които се оказаха в основата на оставката на Орешарски. Летните протестъри, ако желаят, защото е демокрация, могат да продължават да се самозалъгват, че те имат пръст в нея. Всички обаче знаем, че бяха ДПС. Те разчистваха пътя за коалиция между себе си ГЕРБ и точно там философските и политическите инстинкти на Местан го подведоха. Подозирам, че той наистина е смятал, че може да официализира отношенията между партията си и ГЕРБ. И ако приемем, че електоратът на ДПС би преглътнал тази рязка рокада, то за Бойко Борисов подобно действие щеше да е имиджово и рейтингово харакири. Все пак говорим за човека, който в лютата зима на 2013 година със сълзлив глас се ожали в парламента, че Ахмед Доган го е поръчал. Борисов подмами ДПС с лек флирт, а после ги изостави в решителния миг. Така партията се оказа в парадоксално състояние - от една страна принудена да бъде в опозиция, а от друга прекрасно съзнаваща, че опозиционното й битие е неуютно, непригодно за нея, а и не не носи никакви властови и финансови ресурси. Борисов едва ли би пуснал ДПС легално във властта. Най-малкото, защото със сигурност е видял какви щети донесе това на БСП в периода 2005-2009 година, а след това и още веднъж през 2013-2014 година. След второто управление левицата близо две години беше в будна кома, едвам даваща признаци за парламентарен и политически живот. Тя успя да излезе от задгробния свят, но вероятно заради дългата си историческа традиция и опитът да минава през кризи. ГЕРБ нямат такъв и коалиция с ДПС ще е като смъртоносен мозъчен инсулт за тях. Заради това играта там е на тайна любов, скрит флирт, потайни ласки и откраднати целувки. Така прелюбодейците в нито един момент не могат да бъдат уличени и могат да продължават да мамят публиката. Очевидно обаче ДПС не са доволни от тази роля и искат открито участие. Това предвещава турбуленция, защото такава заявка не може да бъде подмината с мълчание или пренебрежение.

Всъщност проблемите на ДПС по места вече се чувстват и те до един са свързани с това, че движението няма достъп до централната власт и не може да гарантира на кадрите си израстване и развитие. За тяхното оцеляване като партия въпросът за властта е централен, а темата за управлението - жизненоважна. ДПС не е проект, който може да съществува в пълна опозиционност, защото им липсва онази ярка идейна основа, която да ги прекара през такива напрегнати дни.

Нека обаче да не мислим, че този романс е напълно жесток. Бойко Борисов знае как да дава аванси в тази политическа любовна игра. Малко преди края на годината кабинетът разпредели извънредно близо 700 милиона лева и те отидоха основно в общини на ДПС. С други думи - желанието за управление на ДПС е логично, логично е и ГЕРБ да си прави оглушки. Но напоследък хората в България се научиха да четат всякакви тайни знаци и закачки. Тоест на мястото на влюбените не бих разчитал, че флиртът им вече е таен. 

Всички знаят за него. 

И го виждат.

Токовият удар "Гинка" – капан за властта и високо напрежение за народа

Само за броени дни името Гинка сигурно стана най-популярното в цялата страна. От миналия петък насам една бизнес-дама изплувала от нищото на име Гинка Върбакова стана най-популярният, а и най-издирваният човек в страната след като стана ясно, че тя и нейното дружество "Инерком" са одобрени да купят акциите на ЧЕЗ в България. Чешкото дружество след 14 години на българския пазар реши да се оттегли (дали панически, под натиск или по друга причина предстои да разберем) и изведнъж като токов удар блесна името Гинка. Още щом се появи на бял свят то като високо напрежение взе и първата си жертва. Министърката на енергетиката Теменужка Петкова хвърли оставка, за да не оставали съмнения в сделката и да не се петняло името на правителството. Петкова можеше и да оцелее на поста си, ако в цялата страна не се понесе колективен вой на възмущение, изумление и потрес, особено щом се разбра, че новата собственичка на ЧЕЗ е нейна близка приятелка, а според първоначалните информации дори и кума. Няколко часа след оттеглянето на Петкова на сцената се появи и Борисов, който обяви, че той я е посъветвал да се оттегли, за да разсее всички съмнения и чесане на глави около аферата. Опасявам се обаче, че вече доста дни след официалния анонс въпросите по случая са много повече от отговори. Отговори всъщност няма, а това винаги издава неприятният аромат над закулисие и невидимият кикот на хора зад сцената, които си мислят, че и този път фокусът е успял, а илюзията се е получила съвършена. В една страна, която е пълна с икономически мистерии от най-долен тип е много трудно да изстискаш реален гняв от хората, но щом той е налице, тогава значи провалът на сценария е абсолютен факт. 

Цената на сделката също, оказа се, крие мистерия. Официалното обявената стойност от 320 милиона евро или 626 милионал лева не е съвсем точна. ЧЕЗ-България има кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие от 2016 г. в размер на 116 млн. евро или 227 млн. лева. Правилата изискват при продажба на дружеството заемът моментално да става изискуем и следователно купувачът трябва да покрие и него. Така цената скача до солената стойност от 853 милиона лева. И изведнъж се появява Гинка Върбакова, собственичка на световно неизвестното дружество "Инерком", декларирало загуби в последните няколко години и обявява на всеослушание, че ще купи ЧЕЗ с кредит от световна банкова институция, чието име не можела да каже. Тук взимаме лист и химикал и започваме да смятаме. Дружеството на госпожата е създадено през миналата есен с начален капитал от 50 хиляди лева, а самата бизнес-дама притежава соларни паркове от с мощност 23 мегавата за които все още изплаща кредити. И коя ли е тази голяма банка, която ще се рискува да се гмурне в толкова мащабна сделка с Гинка? Това е все едно някой самоубиец да скочи в блатиста река с гладни крокодили и да иска да сключи застраховка за живот.

В кулминацията на скандала Гинка Върбакова се появи пред Нова телевизия, за да покаже лицето си на народа и да даде обяснения за сделката пред най-придворната медия, очевидно специално избрана за случая. Интервюто беше телевизионно фиаско. Ако спектакълът трябваше да ни убеди в достоверността на купувача и на неговите икономически възможности, то резултатът беше съвсем противоположен. Върбакова се опита да продаде на обществото такива легенди и вълшебни приказки, че вероятно в тях не биха повярвали дори и децата в детските градини. Тя познавала министърката Теменужка Петкова и то от близо 20 години, но доскорошната енергийна шефка нямала нищо общо със сделката. Тя (сделката) била извършена изцяло по чешкото законодателство. Тук Гинка без да иска вкара правителството в съвършения политически и логически капан. Ако приемем, че тя не е подставено лице, то тогава кабинетът е банда от некадърници, които не са си направили труда да проследят стратегическа сделка за българската държава, за дружество, което оперира с над 1 милиард лева и тогава трябва незабавно да хвърля оставка и да се записва в училище за умствено изоставени. А ако Гинка е просто марионетка, подхвърлено на медиите мюре, то тогава възникват тежки подозрения до каква степен корпоративните тумори и олигархичните метастази са прояли управлението до степен на тежка нефункционалност и умствено умопомрачение. На други наблюдателни зрители им направи впечатление офисът, стерилен и празен, подобен по-скоро на театрален декор отколкото на помещение на кипяща бизнес-организация, както и това, че в интервюто си Гинка спомена за офшорки, но на следващия ден на сайта на телевизията тази фраза беше старателно свалена от репортажа все едно лошата актриса никога не е правила сценичен гаф. Всъщност - тази появя на Гинка не беше първата. Първата стана с едно мистериозно (пак мистерия, нима това не е проклятието на България) интервю с нея, пуснато в БТА, без автор, а и без много ясна цел. Всеки текст, който получава публичност по този начин не само не може да свърши работа, а дори работи като доказателство, че конспирация има и, че предстоят още много черни фокуси, които допълнително ще помрачат картината, която се опитват да ни представят. 

Политическите реакции около скандала не закъсняха и те не изнадаха с особена оригиналност. ГЕРБ веднага се опитаха да се направят, че нищо особено не се е случило. Следих внимателно турнетата на говорителите на тази партия. Няколко опорки веднага се набиха на очи. На първо място, че държавата няма нищо общо с Гинка и нейните бизнес-претенции. Че ако се вдига толкова шум за ЧЕЗ, защо никой не шумял за продажбата на Нова телевизия например. Че сделката в крайна сметка ще бъде проверена обстойно от ДАНС и НАП и, че обществото може да спи спойно своя розов сън в безвремието на абсолютната стабилност. Най-накрая в темата влезе и премиерът Бойко Борисов, който пред младежите на ГЕРБ обяви, че не може и да става дума държавата да изкупи ЧЕЗ, както и, че проклетите социалисти, ако толкова много днес искат одържяваване защо са продали енергоразпределителните дружества през 2005 година, че днес да стоварват тази отговорност върху него. Всъщност тук сме длъжни да поправим министър-предсадателя, защото в думите му има ярка фактологична неточност. ЕРП-ата бяха приватизирани, но не от кабинета на Сергей Станишев през 2005 година, а от правителството на Симеон Сакскобургготски предната година. А самият Бойко Борисов по онова време беше най-медийната част от кабинета и е странно, че не помни толкова важен факт, нито, че не може да го датира правилно. Да не би да е изкарал 2004 година в кома? Или от обикалянето на местопрестъпления на убити мутри да е изпаднал в амнезия? И ако не помни това, то поне ще си припомни ли, че по време на първото му правителство държавата реши да продаде и блокиращите квоти в тези дружества като по този начин ги пусна изцяло на свободния пазар, а днес негови тогавашни министри са разследвани за тази сделка? Изобщо опитът на ГЕРБ да внушат спокойствие по темата се сблъсква с упорития отказ на много българи да приемат успокояванията наготово, защото нашествието на "гинките" е така повсеместно във всяка сфера, че мнозина се обърнаха с гняв назад, за да преразгледат самоубийствената мантра от началото на прехода, че "държавата е лош стопанин". А такава ядосана ретроспекция никога не вещае добри поличби за което и да е управление.

БСП пък видяха именно дългата ръка на Борисов в местопрестъплението "ЧЕЗ". Лидерката на социалистите призова премиера да не се крие зад полата на Теменужка Петкова и да каже истината за всичко, което се случва пред очите на хората. Истината е, че скандалът с енергоразпределителното дружество даде възможност на левицата да си поеме въздух след драмата с декларацията за Народния съд и ги върна в парламентарния мач и поне няколко възможности за дузпа. Вероятно именно тази голова ситуацията стана причината от нафталина на депутатското безвремие да бъде изтупан лидера на "Воля" Веселин Марешки, който упорито се опитва да настигне своя предшественик Яне Янев по количеството на изстрелваните във въздуха интриги, подмятания и намеци. Аптекарския бос, противно на заявките му, че е опозиция реши да обвини Нинова, че е лобирала за друга фирма в сделката с ЧЕЗ, приписвайки без да желае вероятно някакви свръх бизнес-умения на социалистката.

Темата с ЕРП-ата у нас от зимата на 2013 година е заредена с тревожен гняв и протестно скърцане на зъби. Тогава, нека да припомним, в хаоса на повишените сметки за ток хиляди излязоха по улиците на страната и поставиха преждевременен край на първото правителство на Бойко Борисов. И всеки, който си мисли, че номерът "Гинка" ще мине по някакво чудо е добре да си припомни повеите на политически студ, които се носеха тогава по улиците на големите градове. Защото този народ, обезверен, обезсърчен и отчаян, трудно тръгва срещу някоя власт, защото не вярва на никого и ядовито псува под мустак срещу колективното политическо тяло. Но когато се опиташ да го излъжеш и му бръкнеш в скъсания джоб и изтънелия портфел се вдига, зарязва търпението и си търси правата. И не знам как ще се чувстват "гинките", когато този сюжет се повтори, защото е зима, снегът натрупа навън, а сметките идват като неочаквано проклятие. За хората. Но и за властта. Винаги и за властта.

Кой се крие зад полата на Теменужка и на Гинка?

След всичко, което се случи след продажбата на ЧЕЗ на дама на име Гинка Върбакова, смятам, че въпросът дали министърката на енергетиката Теменужка Петкова трябваше да подаде оставка не е актуален. Истинският въпрос е - не беше ли тя просто един бушон, оставката й не беше ли калкулирана като медийно изпускане на пара в най-голямата афера, която кабинет на ГЕРБ е сътворявал откакто тази партия се мандахерца на политическата сцена. Теменужка Петкова бе жертвана, за да се отклони вниманието, но това е скандал, който е в състояние да свали правителството. Попадането на бизнес за милиони в ръцете на една малка фирмичка, без ясно финансиранe, собственици и намерения, е удар не само срещу икономиката на страната, но и срещу националната сигурност. Заради това въпросът за енергийната министърка е само малка част от голямата драма, която преживява българското общество. Уви, не забелязах да има хора на улиците, нито пък видях гражданските съвести на България да се бунтуват яростно. А аферата "Гинка" е не само сравнима с назначението на Делян Пеевски като шеф на ДАНС, а в много отношения го надминава. Днес просто виждаме как корпоративните интереси като раков тумор унищожават последните остатъци от това, че държавата работи за някой друг освен за икономическата олигархия и нейните хищни апетити. 

Гледах едно интервю на Гинка Върбакова в което тя се опитва да ни накара да повярваме в чиста литература. Те двете с Теменужка Петкова се познавали случайно, но от 20 години насам. Въпреки това министърката не била дала изобщо никакво рамо за покупката на ЧЕЗ. Тя (сделката) била проведена изцяло според чешкото законодателство. От думите на Върбакова излиза едно - че чехите са някаква банда от баламурници, които виждат една дребна фирма и веднага решават да й продадат огромни активи, без да са наясно как изобщо ще си получат парите. Все пак много бърза проверка в имотния регистър показа, че Върбакова има запор върху имущество заради необслужвани кредити, но изведнъж щастливата й звезда я изстрелва на международна сцена в сделка за милиони. Такива неща не се случват дори и в холивудските филми. Както и няма никакъв начин Чехия да осъществи подобна сделка без да я консултира с българската държава и опитите на Борисов да играе страничен зрител в тази афера са потресаващи. Той обяви, че бил сезирал ДАНС и НАП да проверят сделката и да дадат заключение. Все едно някой ще повярва на изводите им. Те изводите се набиват на очи, когато човек види какво представлява бизнес-дамата и какво е демонстрираното от нея ниво. И всъщност най-гадното в цялата далавера е, че нейните автори дори не са се постарали да си измислят по-добро прикритие, някакъв по-логичен и смислен сюжет. Паралелната държава е с изтощено въображение. Гинка се оказа толкова некадърна актриса, че всеки зрител на интервюто й вероятно е изпитал смътното желание да си купи развалени яйца и да издебне премиера при първата му публична изява, за да го поздрави качествено. Сюжетът е толкова калпав, че дори закалени фенове на "Малката булка" ще открият нередностите на първо четене. Това е знак или за политическо изтощение или просто знак, че Борисов и сие се подсигуряват за съществуване извън властта. Интервюто на "бизнесдамата" постави много повече въпроси и не даде никакви отговори. Планът едва ли някога е включвал показването на Гинка на бял свят, но може би сценаристите не бяха изчислили степента на обществено възмущение. И всички ходове показват, че зад бизнесменката стои много мощна властова фигура. Корпулентна, но в правителствения смисъл. Нека да припомним, че БТА само ден след сделката пусна интервю с Върбакова, което остана неподписано и ще влезе в списъка с журналистическите мистерии. Кой ли, ама наистина КОЙ ли може да разпореди подобно нещо?

В опит да си измие ръцете и заличи следите на местопрестъплението в края на миналата седмица Бойко Борисов в обичайния си стил се опита да стовари вината върху БСП (толкова години тази мантра му помагаше, защо да не я извади отново от гардероба със скелетите и маскировката). Той обяви, че енергоразпределителните дружества били приватизирани през 2005 година от правителството на Сергей Станишев и с тази историческа препратка се опита да неутрализира настояването на левицата държавата да извади 300 милиона и да придобие ЧЕЗ отново. Идеята беше да се натрие носът на социалистите - вие ги продадохте, а защо тогава искате от мен да одържявявам. И вероятно това щеше да звучи като убийствен ъперкът, ако не беше една много дребна подробност, която превръща думите на Борисов в опашата лъжа. ЕРП-ата бяха продадени през 2004 година от правителството на Симеон Сакскобургготски от което настоящия премиер беше много съществена част.

БСП може да има всякакви грехове, но от ден номер 1 на сделката беше против тази приватизация. Кабинетът на Станишев обаче завари всичко договорено, подписано и уредено. Всъщност, ако проследим политическата биография на Борисов - кашата с ЕРП-ата е изцяло негово творение. Кабинетът в който беше главен секретар на МВР ги приватизира, а Борисов-1 продаде блокиращите квоти. Така държавата пусна ЕРП-ата в блатото с крокодилите и раждането на "Гинка" беше абсолютно неизбежно. Въпрос на време беше в тази оголена държава с безкрайна стабилност някой да посегне с пипалата си към ЧЕЗ, за да има касичка за пари в кеш, когато се наложи. Заради това Теменужка изгърмя. Задачата на нейната оставка беше да заличи отпечатъците, но очевидно бушонът беше малък и напреженето в системата остана. Тя заради това лъжата за Станишев и ЧЕЗ не бе пусната току-така. Знаете как действат големите фокусници - хвърлят димки, за да отклонят вниманието на публиката, а ако трябва и атомна бомба ще активират само и само да не бъдат хванати. Но в тази икономическа афера има център, който я прави лесен за разбиране. Гледайте не Теменужка, наблюдавайте Борисов. Той тепърва ще се прави на непукист по отношение на сделката и ще разчита, че обществото ще забрави или ще отклони вниманието си, давайки му възможност да си събере куфарите. Но

Единственият реален ход на държавата да противодейства на тази международна афера е да изкупи ЧЕЗ. Одържавяването не е ляво или дясно. То е животоспасително. Само, че за целта трябва още една оставка. Тази на Борисов. Борисов е икономическо и политическо бедствие. Аферата "Гинка" го доказва по безспорен начин. Заради това май трябваше да сезираме не само ДАНС и НАП, а защо не и "Европол" например? Говорим за скандал с международни измерения. А нашият нали го раздаваше напоследък с новооткрита страст към геополитиката. Ето къде е било скрито зайчето.

Извинете, дами и господа, че никой не помни Брест-Литовския договор!

От вчера виждам как има обединен медиен фронт (от ситуационните психодесни джихадисти по БНТ до спонтантите луди от кръга "Мисъл") да възкресяват от миналото призрака на "забравения" Брест-Литовски мирен договор и неговото значение за България. В началото си мислех, че всички тези се шегуват, но после се замислих, че може и да има криза в снабдяването с антидепресанти и на това да дължим тази интелектуална криза.

Първо - не мога да не се изкефя на факта, че психодесни се опитват да възкресят от пепелта на историята една гениална дипломатическа маневра на болшевиките. Да, Брест-Литовския мирен договор е много тежък за Русия, откъсва живо месо от нея, лично Троцки като комисар на външните работи се намесва в него, но в онзи кризисен момент той е необходимата глътка въздух за новата власт. Нещо като животоспасяващата инжекция с адреналин. Без мир болшевиките вероятно нямаше да се задържат на власт, защото щеше да им се наложи да воюват на два фронта, без реално да са установили пълен контрол. Да, военните действия на територията на Русия на практика никога не спират, но тяхната интезивност намалява. Именно Брест-Литовския мирен договор позволява на болшевиките да натрупат политически мускули, да се организират и да разгонят метежническите групи. Заради това те плащат солената цена за него. Просто хората имат дългосрочни цели.

Колкото до България, лично аз не виждам нито една, ама нито една причина днес някой да чества този Брест-Литовски мирен договор. Това е все едно да си честитиш успешна операция от апандесит малко преди да бъдеш покосен от рак. Защото само година след това България е сполетяна от кошмара Ньойски договор, защото в своя обичаен стил е избрала грешната страна на историята, сънувайки, че се е наредила на хорото на победителите. Така че извинете, дами и господа, че никой не си спомня Брест-Литовския договор. България и до днес плюе зъби и кръв заради Ньой, нормално е да пропуска някакви договори, които нито за миг не са се отразили съществено на нейната история...:)

Олигархичната есен и деменция на шайката

Според мен е абсолютно безсмислено да се опитваме да правим политически анализи на поведението на Бойко Борисов, както и на цялата власт, омазана до ушите в аферата "Гинка" и поставила си самичка котвата "ЧЕЗ" на шията. Политиката е висше изживяване на душата, интелектуален порив за размишление и подреждане на света, а пред себе си имаме картината на апокалиптична алчност, антиутопично затъпяване и олигархично преяждане, съчетано с мощни полуинтелектуални газове. Тоест това е антиполитическа ситуация в своя генезис. Единственото, което може да ни помогне да се доближим поне малко до смисъла на аферата е да проследим литературните гърчове на Бойко Борисов, както и да присъдружната му кохорта, тоест да се опитаме да вникнем как се променяха тезисно техните твърдения, които в други нелитературни реалности щяхме да наречем "опашати лъжи".

1. "Тя (сделката за ЧЕЗ) е направена в Чехия между частни субекти. Ние като дясна партия оставаме верни на философията си, че трябва да насърчаваме частния бизнес. Държавата е лош стопанин, не е добра идея да одържавяваме фирмите".

Тук виждаме портрет на премиера като спокоен медиен субект. Скандал има, но литературният герой още наивно смята, че той ще го подмине, че схемата ще се задейства по план, а гръмотевиците ще го подминат. Заради това подминаваме небрежно скандала като нещо, което се случва зад граница, а дори си позволяваме лек флирт с дясната идеология. В спокойна ситуация е лесно да твърдиш, че държавата е лош стопанин. Тази формулировка винаги е убедителна, когато няма криза, която да рита с подковани ботуши по вратата. Така реално изпълняваш две задачи - неглижираш аферата, а и показваш на Института за дясна политика, че все пак си внимавал в час, когато между два тенис мача са опитвали да ти вкарат политически дискурс в мозъка.

 2. "Премиерът иска пълен контрол върху сделката".

Това са думи на митичната Гинка Върбакова. Те са произнесени 4 дни след горното твърдение и нямаме причини да подозираме, че бизнес-дамата изкривява дори и на милиметър това, което е чула. Политическа еволюция за 4 дни! Дарвин се обръща в гроба, честно. Само за 4 дни лирическия герой взе разстоянието от "Западът не прави така" до "пълен контрол върху сделката". Какво точно се е случило в промеждутъка? Ами медиите вдигнаха шум, натрупаха се редица неприятни подробности, които като улики сочат, че зад подобна грандиозна афера може да стои единствено политическа фигура на високи нива. И тази политическа фигура вече спешно се нуждае от алиби. Пропазарният талибан изведнъж бе заменен със ситуационния етатист. Но както често се случва дори и в некадърната литература - понякога случайните фрази разкриват неочаквани дълбини. Премиерът иска пълен контрол може да означава и, че той има такъв от самото начало или, че вече няма да допусне случайни фактори да се намесват в далаверата на живота му. И само за протокола - това не е обвинение, а просто литературен анализ и заради  това ни е позволено да търсим подсъзнателните пластове. Въпросът е, че такъв политически преход изисква обяснение. Кое се промени за тези четири дни? Кое накара Борисов да се врътне на 180 градуса? Коя от двете версии на литературния герой е адекватната - тази на пропазарния непукист или тази на обсебеният от идеята за контрол.

 3. "Не само нямам никакво участие, но толкова хубава ювелирна операция ни спретнаха в наше отсъствие, докато сме в Брюксел... От това, което виждам, стигам до извода, че някой иска да повтори февруарските събития. По друг сценарий, но със същите изпълнители - пак ЧЕЗ, ток и популистки изказвания".

Думите са на Бойко Борисов. Вижте - той говори за себе си в трето лице, множествено число. Ако приемем, че не е развил монархически комплекс, в задачата се пита дали пък неволно (език мой, враг мой) лирическият герой не разкрива нещо от схемата. Тя не е продукт на един отделен човек, а на цял кръг. Защото партията му не е била колективно в Брюксел, значи там е бил в някаква друга компания. Тук се очертава и основния фройдстки страх на литературния герой - че ще го пометат и ще му търсят отговорност. Подобно личностно разпадане се получава в мигове, когато вътрешния свят влезе в остър конфликт с външния. Това е конфликтен процес - тъкмо си нагласил алибито, подготвил си обяснения и в следващия момент чешкия премиер те изпържва с истината. В такава ситуация единственият логичен изход е забиване в блатото на световната конспирация. На преден план излизат гадовете, ювелирните операции, метежите и други форми на историческа февруарска гадост.

 4. "В периода 2002-2004 година БСП не защити реално националния интерес".

 Окровения на Цветан Цветанов. Тук навлизаме в сферата на фантастиката. Този все едно са го пуснали с летяща чиния преди малко и не осъзнава на коя планета е точно. 2002-2004 година БСП беше в опозиция, НДСВ си имаха пълно мнозинство. Нещо повече - БСП от ден номер 1 беше против сделката с ЕРП-ата, но сега се оказва виновна за продажбата. Това е някаква гербаджийска абракадабра. По тази логика на трибунал трябва да бъде изправен и Бойко Борисов, който беше реална част от правителството на НДСВ. Да, бил главен секретар на МВР, ама who cares? Как е защитил интереса на държавата тогава, а? Литературните терзания обаче издават паника. Хвърлянето на заклинания във въздуха работи на хартия, ама в реалния свят гръмко се проваля.

От кратките литературни форми, които ви представих ни се разкрива един разкривен, шантав, сюрреалистичен свят и ни дават възможност да надникнем във вътрешния кръг на шайката, която е притисната до стената и отчаяно се опитва да се измъкне без дълъг срок за лежана в затвора. Точно заради това ни бе организирало литературното и театралното шоу, турнетата на Гинка Върбакова и всякакви други форми на литерутарна лудост. И понеже сме се отдали на изкуство нека да вкараме и елемент на театрална критика.

На изслушването пред Комисията по енергетика Гинка Върбакова се появи и прояви в ролята на актриса, която тепърва открива сценичната треска. Бяха и написали на едно листче какво да каже - жената го прочете трудно, мъчно, а и с леко усещане за паника. Вътре имаше тежки опорки - например заяждането с "Техноимпекс". Подобно нещо, ако не е било написано, то със сигурност е било консултирано я с пресцентъра на ГЕРБ, а с някоя друга институция на полицията на мисълта, която е похитила държавата. Което обяснява и защо пиарчето на ГЕРБ дебнеше като политическо ченге какво точно се говори на заседанието. След всички откровения и терзания най-накрая видяхме, че Гинка Върбакова се държи като активист на ГЕРБ и то на толкова високо ниво, че Цветан Цветанов и Данаил Кирилов се изживяваха като нейни оръженосци. Толкова за портрета на една партия, която влиза в своята олигархична есен и политическа деменция.