Киноотборът на „добрите“ и неговите социологически певци

 

Остават по-малко от два месеца до парламентарните избори, а социологическите проучвания вече разкриват, че битката, която предстои ще бъде кална, кървава, потна и най-вероятно с предизвестен край. Това е коварството на социологията. Тя е единственият начин да предскажем какво ще се случи на 2 април и въз основа на това предсказание да се опитаме да разберем дали нещо в България ще се промени или ще останем пленници на кървавата въртележка, която от три години насам ни мята от избори в избори с безпощадна ирония и кръвожадна страст. Дълбоко не твърдя, че проучванията отразяват действителното бъдеще. В последните години се нагледахме на шумни социологически провали и на титаничното нарастване на недоворието към всяка форма на проучване, която се диверсионно се появи в медиите. Но в цифрите поне можем да открием някаква тенденция, нещо, което да ни покаже поне посоката в която се върви, а това в свят, обхванат от такива сътресения не е чак толкова малко.

Започваме с едно проучване на "Екзакта". В него ГЕРБ получава 26,6 процента доверие. ПП изостава доста назад с 16, 4, ДПС - 12,8, БСП - 12, "Възраждане" - 10, ДБ - 7,3%. Видях, че част от либералните агенции задъхано са коментирали резултатите със заглавия, че само обединени ПП и ДБ имат шанс срещу ГЕРБ. Истината е доста далече от това. Вижда се, че дори и обединени ПП и ДБ не могат да стигнат ГЕРБ, а голямата идея на митичното събиране на "добрите" беше те да получат първия мандат и да наложат управление спрямо собствените си правила. Боже мой, дори графоманите на десницата като Даниел Смилов (подозирам, че в някое мазе този има литературни негри, които на потосмукачен конвейр бичат статиите му под калъп) започнаха да пишат футуристични визии за това как "добрите" и "лошите" все пак могат да управляват заедно. За целта лошите трябвало да се разкаят за корупцията, да започнат да отговарят на въпроси и да осъзнаят какъв отбор от ангели и супергерои стои срещу тях. И това не било реабилитация на ГЕРБ или хвърлянето на индулгенция на Бойко Борисов. Съвсем не. Това било демократично, либерално, европейско. Добрите гледат как лошите се самобичуват, после ги опрощават и след това се прегръщат заедно в коалиционно управление.

Едва ли има поводи да се тържествува от това, че ГЕРБ са дръпнали напред в резултата. Но болезнената истина трябва да се каже докрай. Истината е, че ГЕРБ възкръснаха, защото добрите ПП и ДБ се провалиха в своята битка. Особенно ПП. Те дойдоха с една-единствена историческа задача - да прекратят политическото време на Бойко Борисов, да променят държавата и наистина да свършат онези неща, които хората по площадите искаха. Вместо това видяхме едно безкрайно оплитане и оливане, особено по геополитическите теми, а в последните няколко месеца, неясно защо, ПП си въобрази, че хората искат от тях да бъдат нещо като малко по-голяма версия на ДБ. По същество обединението между двете партии може и да носи някой друг допълнителен глас, но отрязва много периферни гласове. Особено на по-умерените избиратели, които щом видят нещо да носи знакът ДБ отиват да повърнат в някой храст. Сектата носи след себе си точно такова стомашно вълнение.

Всъщност Кирил Петков и Асен Василев постигнаха невъзможното. Почнах да дочувам гласове на хора, които си спомнят с меланхолия за Бойко Борисов, а това само по себе си е все едно да си спомняш с умиление времената в които зъбът зловещо те е болял от прогнил кариес. Това е оценка за Василев/Петков, а не за Борисов, но при разпарчетосания политически пейзаж на България, точно този процес изстрелва ГЕРБ във висините. Техният електорат е мобилизиран и ядосан. На всичкото отгоре ГЕРБ още отсега започнаха да работят за местните избори, както виждаме от неочакваните прояви на Борисов и свалянето на доверието от кмета на Пловдив Здравко Димитров. Тоест пред нас стои партия, която още отсега си прави сметката как да запази своите основни крепости и корени в местната власт.

Срещу ГЕРБ към момента обаче стои само фантазия. Един колос на глинени крака. Защото митологичното обединение на ПП и ДБ не просто няма да има силите да пребори ГЕРБ, а може задълго да погребе идеята за реална промяна у нас. Защото усещането за божествена изключителност с която живеят представителите на тези две формации и която техните фенове разнасят като екзотичен аромат из социалните мрежи, е най-голямата политическа отрова в нашето общество. Именно тази "изключителност" с години държи българското общество разделено и една малка паразитна жълтопаветна прослойка си въобразява, че държи ключовете към модернизацията на страната, а по същество винаги я води към политическа катастрофа. Нека киноклишето за "добрите" да не ни слага превръзка на очите - те са толкова добри, че след само седем месеца на власт, позволиха ГЕРБ да се върне като първа политическа сила. И между другото и до днес нямаше да има с какво да се похвалят като резултати от управлението, ако не бяха изпиратствали социалните политики на БСП и не ги бяха представили за свои. Всъщност точно заради това медийно бълбукане ще бъде интересно да се наблюдават изборите, но се опасявам, че крайни резултат ще хвърли в тежка безглутенова депресия градското дясно.

Проучването на "Екзакта" дава сравнително добри резултати на БСП, но дайте да бъдем честни. Очевидно БСП не е в най-добрата си кондиция и това няма как да бъде скрито. Въпреки това аз лично намерих в себе си повод за оптимизъм за левицата. Даде ми го още едно проучване - този път на "Сова Харис". Неясно кой, кога и как е поръчал на агенцията да мери нагласите на левите избиратели. И срещаме фундаментален извод. Почти половината избиратели намеквали, че при определени обстоятелства можели да гласуват не за БСП, а за коалиция "Левицата!", похотлива смес от стари муцуни от БСП, Мая Манолова, Татяна Дончева и кой ли още не. Ето тук вече си казах, че щом някой е решил толкова да изкривява действителността и да извърта истината значи БСП още тревожи някого, който е инвестирал в тази лъжа. Къде ли го видяха този интерес към "Левицата"? Аз лично в левите избиратели, дори и в критично настроението към сегашното ръководство, виждам само ирония, смях и откровени псувни към новата коалиция. Боже мой достатъчно е човек да види снимки на лидерите, за да са сети за най-мрачните години на прехода и за вините към България на всеки един от тях. И някой очевидно щедро е подлатил всичко това да се появи под формата на социология. Значи все още има сили, които се опитват да спънат БСП и да я подменят. Тоест да я направят удобна и прилежна. Това издава, че в БСП е останал потенциал за действие. А и трябва ли да напомням, че левицата обикновено се справя най-добре, когато всички я отпишат. Не се случвало само веднъж, че да нямаме опит.

Интересно е и останалото разположение на силите, защото то показва, че политическото пространство към момента остава напълно непроменено. Турбуленциите си върлуват, но в крайна сметка май пак ще гледаме безкрайно разделен парламент. И тук идва голямото изпитание, което можем да видим в числата. Искат или не, партиите трябва да се научат да си говорят. Защото само през диалог може да се излезе от тресавището в което се намира в момента България. Тресавище без изход, в което блещукат светлини на безкрайно служебно управление. И всъщност може би това ще е голямата тема на предизборната кампания, която предстои. Вече никой няма да се пита кой е в състояние да унищожи останалите, а кой може да предложи път за изход от безвремието. Точно по този параграф "добрите" яко се дънят, защото освен моралистични заклинания, не съм ги чул да предложат реална идея. Те дори една съдебна реформа не успяха да избутат както трябва, пък ще си говорим как ще спасяват страната от кризата. Ето това четем в социологията на този етап и май заради това много хора не харесват какво виждат в нея. Защото пак е време за промяна. Знам, писва бързо. Ама, ако човек не следи какво изисква времето, рано или късно засяда в тресавището и се дави там. Целият преход може да ви служи за пример.

 

Триумфът на доносниците

 

Тези дни се сетих за великолепното, влудяващо и уникално добро стихотворение на Константин Павлов, което се казва "Прекрасното в поезията или жертва на декоративните рибки". Не мисля, че то има жанр - това е някаква сатирична притча, която съвсем откровено говори за обществото, което не търпи различно мислене. Тъпо е да се разказва сюжет на стихотворение, но ако се опитаме сюжетът ще е следния - лирическият герой е поет, чийто стихове никой не чете, защото те са "Те са опасни -будят долни инстинкти, / развращават духа./ (Както казва онзи, / дето ще се появи на края.)" Заради това поетът си купува рибки и пред единствено рецитира своята поезия. Рибките порастват драматично, стават опасни, захранени с цинична и антиобществена поезия (както казва този, който ще се появи на края). Така един ден те се превръщат в акули, разбиват аквариума, едната изяжда поета, а другата гардероба в който е скрит един "доносчик". Именно доносникът е човекът, който ще се появи накрая. 

Доносникът - утайката на всяко общество. 

Подлата слуз, която разяжда свободата. 

Затворническата верига на всеки тоталитаризъм...

Сетих се за Константин Павлов и неговото стихотворение, защото на изпроводяк от 48-ото Народно събрание депутатката от Демократична България Кремена Кунева се похвали във фейсбук, че тя и нейни колеги от групата са написали официален донос срещу Петър Волгин и са го пратили в СЕМ. Защо твърдя, че написаното е донос? Защото, когато човек се задълбочи в написаното ще види, че "поводът" за скандала не е конкретно нарушение от страна на Волгин, а негови статуси във фейсбук. Искам да обърнете внимание на това - те сезират СЕМ за нещо, което Петър Волгин е написал на собствената си стена във ФБ. Точно както доносниците от соца пишеха по нощите потни донесения за това кой и как е разказал виц срещу комунизма. Говорим за изцяло личното пространство на един журналист. Не за работната му етика, а за личните му размишления и коментари и за доносническата банда от ДБ това е недопустимо. Ненормално е да има човек, който мисли различно от тях. Те се чувстват длъжни веднага да докладват на властите. Да покажат на целия свят колко са правоверни и фризирани. Намерете произволен донос от миналото и ще видите, че стилът е абсолютно същия - дочути разговори по вечерни събирания, изпуснати проклятия, изразяване на собствено мнение. Кунева и дружинка днес възкресяват доноса като жанр и го превръщат буквално в нов обществен начин на съществуване. 

А след това продължават с доносничеството. Вижте само какво изречение: "Чрез подбора на гости в предаването си и възползвайки се от ефира на обществена медия, Петър Волгин извършва пропаганда в полза на престъпни режими и извършвани от тях терор и убийства на невинни хора". 

Всичко това е прекрасно, но самото написване на подобно твърдение вече показва, че то е лъжа. Защото, когато обвиняваш един човек в пропаганда на терор и убийства трябва да посочиш конкретно - кога, в колко часа, къде и какво точно е заявил. Нищо подобно няма в техния сигнал - има само общи твърдения, обвинения и тъпотии, но никаква конкретика. Което е типично за жанра на доноса. Просто едно време май времената бяха по-почтени. Тогава поне доносниците се криеха, беше им неудобно заради това, че топят хората и могат да унищожат живота им. 

Сега досниците се бият в гърдите, вият триумфално и са превърнали професията си в начин за паразитно същестуване пред очите на всички. Не те дори нямат доблестта да подплатят с конкретни фрази своите твърдения. Не, целта е била да изпъчат перки пред своя електорат преди изборите и да покажат, че те не се спират пред нищо, за да се борят с чудовищата на Путин у нас. Въпреки, че нивото им на доказателственост е критично мизерно. Това е все едно аз да напиша тук следното - начинът по който се облича и гримира Кремена Кунева ясно демонстрира, че тя е от древната секта на рептилите, които тайно управляват планетата и извършват бебешки жертвоприношения на всеки рожден ден на Херо Мустафа. Не мога да ви го докажа, няма как да го потвърдя, напълно не съм убеден, че е вярно, но нека прокуратурата да се чувства сезирана. Гражданската ми съвест не може да търпи. Докога ще търпим рептилите в Народното събрание, а?

Вън от шегата ни говори никак добре за България това, че Петър Волгин на няколко години постоянно става обект на политически атаки и се оказва в епицентъра на обществени драми, които водят до протести в негова защита пред БНР. Както, разбира се, и на събирането на негови антифенове. На последния протест преди няколко дни дойдоха цели двама антифена. Единият не го знам кой беше, вторият се оказа Манол Глишев, видимо некъпан. Очевидно "демократичните" съвести у нас много искат да видят гласът на един свободен журналист задушен и премазан. Но това е част от цялостният леден антициклон, който тормози самите основи на демокрацията у нас, а и в целия Европейски съюз. Това е опитът да се заглуши различната гледна точка, да бъде премахната напълно от ефира и от медиите. Това разрушава всяка представа за журналистиката, но за батальона от доносници у нас няма никакво значение. Например - доносът на ДБ например е вдъхновен от едно интервю на Волгин с лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов. И в него няма никаква пропаганда на "престъпни режими", но Костадинов ефектно нарече ДБ "Доносническа България". Разберете ме правилно - не съм фен на "Възраждане", но съм абсолютно убеден и бих водил битка за това, че Костадинов трябва да бъде канен да си казва мнението. Това е демокрацията. Той е лидер на парламентарна партия, с доста голяма подкрепа и опитът да бъде заобиколен е смешен. Дори и само заради това, че "Възраждане" нямат чак такава нужда от турнета в големите медии, защото фейсбук-мрежата им е достатъчно силна. Но много по-добре е Костадинов да бъде подлаган на журналистика пред очите на всички, отколкото тази журналистика да се превръща в инструмент срещу него. Така тя само го засилва и му налива ракетно гориво. И, за да докажат колко не е прав, че са Доносническа България от ДБ решиха да напишат специален донос за това...

Между другото видях, че от един новопокръстен евроатлантически сайт даже бяха поискали по закона за достъп до информация справка за заплатата на Волгин. И наистина на човек може да му стане лошо от тази спарена среда на офисен планктон, чиято основна мисия в живота е да предъвка пластмасовите клишета на своята секта и да живее с чувството за някаква неповторимост. Те са готови да пречупват съдби, да чупят зъби, да уволняват журналисти и само и само да превърнат обществото в свой огледален двойник. Между другото точно в това е ценността на хора като Петър Волгин - те са лакмусът, който моментално ни показва какви реакции се случват в обществото, те са сирената, която възвестява на цял свят, че зомби-ордите от доносници пак трупат мускули и осмърдяват обществото пространство. Защото над нас наистина е надвиснала заплахата да се окажем в свят в който журналистиката ще бъде скопена, а досниците ще колят и ще бесят из медиите. И не само атаката срещу Волгин. Ето наскоро кабелните оператори обявиха, че спират и Първи канал на руската телевизия. И това стана под аплодисменти. Аплодириха същите онези хора, които направиха политическа и телевизионна кариера с разкази за отвратителния комунизъм и безбожните комунисти, които заглушавали "Свободна Европа". Заради това напълно приемам факта, че името "Демократична България" е една огромна лъжа. Партия, която ражда доносници и се гордее с доносите не се доближава дори и на километър до идеята за демокрация. И ми се иска рибките от стихотворението на Константин Павлов да можеха да оживеят в нашия свят. Защото първи щяха да погълнат ДБ. 

Доносничетата сладки!

 

 

Голямото кинообединение на десницата и неговите супергерои

 

Не знам дали "Марвел" някога са подозирали какъв ще е ефектът от тяхното мелодраматично, епично и блокбастърно кино върху крехките политически умове в затънтените краища на Европа. Идеята за супергероите, които се събират в отбор, за да громят космическото зло и свръхзлодеите е прекрасна, когато я консумират тийнеджъри в безкрайни поредици от комикси, но звучи карикатурно и сюрреалистично, когато я видим в лексиката на бивш премиер, пък бил той и ходеща икона на умните и красивите. Точно такъв филм е "Отмъстителите" - хора с невероятни способности, въпреки своите различия, успяват да се обединят и да спрат космическо нашествие, след това атака от алтернативни измерения и какво ли още не. Всеки, който се е топвал във вселената на "Марвел" знае едно - винаги има напрежение, винаги има як екшън, винаги има по някой и друг "бог на машината" като пътуване във времето например и винаги има някаква форма на горчиво-сладък хепиенд.

Според мен точно това се опита да каже в края на миналата седмица бившият премиер Кирил Петков, който беше официален гост на Националното съвещание на ДСБ. Пред делегатите от сектата, пардон, от партията той холивудски обяви:"Днес ще видите първата стъпка на един процес, който се казва обединението на добрите сили". А после разясни комиксът в главата си - започвало голямото събиране на "всички демократични общности, партии, хора с каузи". Всичко това беше опаковано като "Голямото обединение", което както и да го погледнете просто се убило да бъде заглавие на екшън-филм със супергерои или поне на еротична пародия на такъв блокбастър. Така всъщност Петков потвърди нещо за което започна да се говори от десетина дни насам - че на следващите избори на 2 април ПП и Демократична България ще се явят с общи листи. Защото нека да не се лъжем, това е единствената възможна комбинация за обединение, а всички допълнения са просто шум за медиите и опит процесът да бъде описан като мащабен, без да е наистина чак толкова голям. Виждам и какво се изсипва като очакване от тази политическа сватба поне от феновете на годежа - че обединението ще успее да спечели парламентарните избори и след това да реализира някакво управление. Сами знаете какво постоянно дърдорят десните - в техните фантазии само те могат да правят реформи, да излекуват институциите, да установят ред и правила. В повечето случаи могат да раздуват тези балони докато получават дарения от криптопирамиди, но при градското дясно абсолютно винаги е важало само едно правило - важно е какво говорят, а какво точно са направили никой не помни. Най-вече техните почитатели, които биха простили на Христо Иванов дори и да хванат над намушкан труп с окървавен нож в ръката, стига преди това да е дръпнал добра реч срещу Путин в парламента.

Проблемът е, че в политиката 2 плюс 2 много рядко прави четири. Понякога резултатът е 6, но в повечето случаи е едно. Защото самото влизане на ПП в орбитата на сектантска групировка като ДБ моментално ще прогони меката периферия от хора, които можеха да приемат Кирил Петков и Асен Василев, но комбинацията Христо Иванов и Атанас Атанасов им предизвиква силни стомашни киселини. И заради това подготвяният съюз е пълен с капани, мини и препятствия, които във всеки един момент могат да разрушат този красив въздушен замък. Има политическа логика в това ПП и ДБ да търсят съвместно явяване на изборите. Това е отчайващ опит за продължение на досегашната им политическа линия. Те се опитват да се позиционират като единствена алтернатива на ГЕРБ, като политическите формации, които ще бъдат безпощадни докрай и никога няма да направят компромис със своите намерения, политика и действия. Тоест и на тези избори ПП и ДБ няма да говорят за това какъв е изхода от политическата и икономическата криза, а ще телевизионно ще рекетират избирателите да им дадат повече гласове, за да могат те да получат първия мандат и от позициите на силата да преговарят за правителство. Разбира се, този наратив трябва да бъде приет с космическо доверие, защото всички си спомняме колко знаково само преди няколко седмици Христо Иванов твърдеше, че е възможно правителство с третия мандат, ако ПП и ГЕРБ се договорят и седнат на преговори, както и, че е време да се изостави конфронтационната политика. Тоест той нямаше нищо против да даде индулгенция на ГЕРБ, стига разбира се, неговата да партия да бъде част от властовата конфигурация в бъдеще.

Има опасност обаче обединението да е скок в пропастта и то без парашут. След три години безкраен изборен водовъртеж голямата тема на следващия вот ще е как да се излезе от кризата и кой какво предлага да се прави в управлението. Това съвсем не означава, че някой някъде е дал индулгенция на ГЕРБ или пък е подготвил коварно почвата за тяхното завръщане във властта. Просто, когато партиите застанат през избирателите този път ще бъдат питани защо няма правителство, какво се случи във виновно краткия живот на 48-ото Народно събрание и защо, по дяволите, отново трябва да се ходи пред урните след като е ясно, че мнозинството от хората са ядосани, отвратени, вбесени и отчаяни. Заради това опитите на "Голямото обединение" да продължат по старому могат да се окажат твърде рисков залог. И без това кратък полет през социалните мрежи ще покаже, че хората не са забравили как ПП торпилираха втория мандат като имитираха преговори, без наистина да водят реални разговори за управление. И, да, знам, болезнено е. Защото в такава политическа ситуация в която парламентарният процес е зациклил си личи коя партия има държавническо мислене и коя съществува само като телевизионен проект за носене на бързи ползи. Между другото ПП имаха реален шанс да получат широко място на политическата сцена, но те избраха да се придвижат в крайнодясно, където буквално попадат в най-гъсто населената ниша. Там ври от партийки, проектчета и индивидуални маргинали и заради това красиво звучащата фраза "обединение" съвсем скоро ще се сблъска с мрачната реалност, която царува в този край на политическата система. А само си представете и какво ще стане, когато трябва да се редят листи. Защото прекрасните фрази като суперотбора на доброто много често биват разгромявани точно от техническите проблеми като това кой къде да води, кои да са хората на втори позиции и много други дребни камъчета, които както знаем преобръщат колата. Но големият проблем е в това, че ПП практически се отказват от своя предишен образ на партията със социална политика, която чува хората и знае, че съвременна държава без социална политика не може. Компанията на ДБ винаги е като венерическо заболяване. Точно ПП буквално торпилираха идеята за по-висока миниминална работна заплата, въпреки, че по време на цялата си кампания го обещаваха. Което трябва да ни подскаже, че обединението всъщност е една мимикрия, политически начин на две партии да направят пореден опит да се докопат до властта, без да знаят какво точно искат да правят с нея. Да, знам, във филмите на "Марвел" е обратното. Там супергероите триумфират и Земята винаги е спасена, макар и в последния момент. Само че в българската политика тези, които се представят за супергерои винаги най-накрая се оказват злодеите. Така беше с Бойко Борисов. Така ще стане и с Кирил Петков и Христо Иванов. В България голямата промяна винаги е идвала с упорит и ежедневен труд, а не с телевизионно и супергеройско чудо. 

Може би е крайно време да почнем да осъзнаваме това.