Орган за борба с корупцията означава политическо харакири за ГЕРБ

ГЕРБ много се изнервят, когато стане дума за корупцията. Започват да се държат странно и леко налудничаво като зомбита от телевизионен сериал. И веднага гледат я комисия срешу президента Румен Радев да направят, я да се опитат да върнат темата за Тройната коалиция, универсалният сапун срещу тежките интелектуални зацикляния на ББ-3 и всичките му политически марионетки. Подозирам каква е причината - в обществото тежко се размириса на суджук, а това е миризмата на тъмните схеми, безогледното кадруване, на паяжината, която ГЕРБ са изплели в областните градове и на която разчитат да държат обществото в подчинение. Живко Мартинов, това е името на прогонения любител на суджуци, не е изключение в ГЕРБ. Той е правилото. Аксиомата. Той е истинското лице на партията и заради това махането му от Народното събрание не беше вътрешна операция "Чисти ръце", а паническо действие по бърз парламентарен лифтинг, който да прикрие следите и да заличи отпечатъците.

Всъщност политическите спазми на ГЕРБ през изминалия политически сезон започнаха именно, когато президентът Румен Радев постави темата за корупцията като централна в своите действия. Именно държавният глава пришпори въпроса със създаването на единен орган за борба с корупцията още в средата на юни като мотивира своето мнение с това, че подобно действие ще дисциплинира политическата класа и ще създаде в обществото усещането за дълго отлаганата справедливост. Именно тогава парламентарната хунта на Бойко Борисов реагира като ужилена, все едно някой бръкна със запалена факла в гнездото на вампирите и започнаха да се създават комисии за бойните самолети, започнаха мелодраматичните импровизации на Цветан Цветанов, че не бил поканен на срещата между кмета на Свищов и президента. Изобщо темата "корупция" подлуди ГЕРБ и заради това можем да очакваме, че наесен ще има тежка битка за това как трябва да изглежда органът, който ще бори този обществен раков тумор. Защото това, което партията на Борисов се готви да предложи е подигравка със здравия разум. Големият смисъл на такъв орган е да бъде равноотдалечен от всички власти, за да може да върши наистина своята работа. Точно поради тази причина БСП предложи председателят на бъдещата агенция да се назначава от президента. Само това може да даде гаранции за истинска обективност и качество. Всичко останало ще е поредният политически баламач, забъркан набързо и предложен на обществото като висша гурме-кухня. Нека да ви припомня, че ГЕРБ един път вече претърпяха шумен провал с тяхна антикорупционна инициатива. През 2010 година с много фанфари, редовни медийни лизачи и пусната на пълни обороти пропагандна машина бе създадено звеното БОРКОР, попимето на Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Днес нито един човек няма да успее да ви отговори какво свърши този орган за вече 7 години работа. БОРКОР се превърна в бюрократичен виц, символ на опита да се вдигне димна завеса около борбата с корупцията. Днес този орган произвежда някакви годишни доклади, които никой не чете, но до миналата година бе излязъл на данъкоплатците 10 милиона лева. 10 милиона лева за някакви хартийки и нулева дейност. Звучи като добро заглавие за платформа на ГЕРБ. Причината за провала на борбата с корупцията всъщност е пълното нежелание на ГЕРБ наистина да я водят. След това привлечената като коалиционен партньор Меглена Кунева в качеството на вицепремиер проглуши ушите на всички за антикорупционен орган, но както всичко, което традиционната десница е произвеждала и това остана единствено на думи, едно безкрайно самохвалство, напълно неподплатено с реални действия.

И днес - седем години след катастрофата БОРКОР, интелектуален продукт на партията, ГЕРБ се намират в ситуация в която трябва да действат, макар и да знаят, че ако бъдещият орган за борба с корупцията действа качествено и обективно, това ще разнищи политическата им формация като отровен спрей срещу насекоми. Заради това виждаме радикален опит борбата с корупцията да бъде спряна в зародиш и да се роди нещо като БОРКОР-2, абсолютно безидейно и импотентно. Заради това кабинетът на Борисов побърза да реши, че хората в звеното няма да бъдат назначавани от президента, а от парламента и то с обикновено мнозинство, което означава, че институцията може да бъде напълнена с калинки съвсем безпроблемно. Да не говорим, че ще се получи един неразрешим парадокс - ГЕРБ ще трябва да разследват самите себе си, управлението ще трябва да се самоконтролира, което е пълен абсурд и всички знаем, че няма да сработи. Моделът "Суджук" се е сраснал с държавата като паразит и никога няма да позволи да бъде идентифициран и унищожен. ГЕРБ излъгаха и за друго. Обявиха, че звеното няма да разглежда анонимни сигнали, което трябваше да даде знак, че няма да използват ситуацията за саморазправа с неудобни политически противници. Но записаха, че то ще разглежда публикации в медиите, което е особено хитър начин анонимките да бъдат вкарани в дневния ред на борбата с корупцията. Защото всички знаем каква е медийната политика на ГЕРБ - подобна идея ще им развърже ръцете де превърнат това звено в политическа милиция и да го подчинят само на своите вътрешнопартийни интереси. 

Независим орган за борба с корупцията е крайно наложителен. След 27 години затъване в пясъците на прехода хората искат да видят, че някой наистина води битка с незаконното забогатяване, с наглите схеми, с паяжината от зависимости, която е оплетена около властта. Но тази битка може да успее единствено, ако се създадат условия за независимост, условия за хора, които са готови да повторят подвига на италианските прокурори от времената на операция "Чисти ръце". Опасявам се обаче, че ГЕРБ ще направят всичко възможно това да не се случи. 

Защото действащ орган за борба с коруцията означава политическо харакири за тях.

Предизвестеното назначение в БНТ

Изненади трагично отсъстваха. 

Всеки, който се е надявал СЕМ да надвие над своя политически инат и зависимости, за да потърси наистина нов път за БНТ през фигурата на нейния директор, трябва да се оттегли в емоционално изгнание като романтичен поет във военна епоха. Регулаторът като машина (с изключение на Иво Атанасов, който както винаги беше гласът на съвестта, за съжаление в най-мрачните медийни времена) назначи Костантин Каменаров за шеф на БНТ. Не ми се обръща езика, нито ръката, за да напиша "избра". Изборът означава наистина да е имало състезание, наистина да се оценявали идеи и качества. Тук се оценяваха задкулисни политически машинации и влияния.

Защото от три месеца насам в публичното пространство се завъртяха имената на двама фаворити за поста - Емил Кошлуков и Константин Каменаров. Двамата, разбирай, посочени от властта. Между тях имаше само една тъничка разлика - Кошлуков се представи добре на допитването пред СЕМ, показа кураж и политическа некоректност на места, докато Каменаров така затъна в баналности, че още тогава стана ясно, че бъдещият директор е той. Сега, без да проверявам в Гугъл, единственото, което си спомням като радикализъм от неговата концепция е, че искал да мести "Панорама" в събота и неделя. Каква смелост просто - политическият живот никога няма да бъде същия в отсътвието на безмилостната скука на Бойко Василев в петъчната вечер. Направо не знам как статуквото ще издържи на този изненадващ удар в гръб. Всичко останало ми се губи. Значи пред нас наистина е стоял съвършеният кандидат - равен, плосък, скучен, идеалният за всяка власт и за четворката дами в СЕМ, най-вече за Бетина Жотева. Каменаров никога няма да я ядоса, никога няма да я накара да му съска и да го заплашва със съд. Между другото това трябва да е основен мотив за съпротива - щом Жотева гласува за някого, то той със сигурност не става. Говорим за жената, която каза на журналист, който й зададе въпрос: "Ако си отворите още веднъж устата за мен, ще видиш какво става...". Тази "свободолюбива" регулаторка отдавна няма място в СЕМ, защото се дискредитира напълно и показа, че България пада в класациите за свобода на словото не само заради тоталната монополизация на пресата, но и заради политическите камшици, които разни калинки раздават. Присъствието на Жотева в моите очи напълно дискредитира избора на шеф на БНТ и фактът, че има десни журналисти, които търпят това показва, че и тяхната вина за несвободата на медиите е достатъчно голяма и набъбва с всяка минута търпение и толерантност по тази тема.

Може би това е причината да няма изненади. Хората, които застанаха срещу свободата да питаш си избраха техен образ и подобие. С което СЕМ показа, че няма никакви причини за неговото съществуване. В този си вид. С този начин за назначаване на предварително известни фаворити.

Веднага след избора яко се изкефих на едно изявление на ексшефката и настоящ обикновен член на СЕМ Мария Стоянова да гласува за избрания началник. То гласеше следното: "Константин Каменаров е с разнообразна биография". Значи разнообразието е основен принцип, който търсим така ли? Не гледаме автентичен журналистически опит, а разнообразието. Тогава се сетих за великият Шарл Фурие, който в своята философия твърдеше, че има 12 основни страсти в човешкото битие и неговата цел е да ги удовлетвори докрай. Една от тях била страстта към разнообразие, която Фурие нарича "пеперудена". Очевидно целта на СЕМ е била да назначи такава пеперудка начело на БНТ. Пърхаща, разнообразна, доволна, благодарна...

Интелектуалните експлозии на Стоянова обаче не спряха дотук. "Всички политици очакват телевизията да върви сред победителите и ако тя не го прави, те естествено са недоволни и критикуват работата журналистите и колегите там...". Интересно как така жената, която изказа тази мисъл гласува като андроид за Каменаров, именно кандидадът на властта, ако вярваме на слуховете, а в България те отдавна са автентичната информационна мрежа. С вота си Стоянова постави начело на обществената телевизия именно човек, който едва ли има намерение да е освободител, а е кандидат на статуквото. За нея било важно да се намери кандидатът, който ще гарантира независимост. Нямам сили да броя колко недомислия има в това твърдение. Назначената в СЕМ от най-слабия български президент в историята на прехода не е в състояние да даде никакви гаранции, че знае как да разпознава независимостта, особено като имаме предвид, че тя беше един от най-злостните преследвачи на предаването "Деконструкция" по БНР. И заради това признанието, което дойде накрая, че СЕМ работил за ограничаване на публичността на конкурса, дойде като логична черешка на тортата на безумието. И, да, тя го каза точно така...

Един приятел тези дни ми написа, че вероятно 97 процента от страната не дават пет пари кой е директорът на БНТ. Сигурно е така. Но именно това е начинът на властта да покварява съзнания и да пълзи като радиация в медиите. БНТ досега успя да остане информационен лидер в смисъл, че ако човек иска да научи какво се е случило в България трябва да гледа нейните новини, а не мини-сапунките в частните медии. Ако човек се интересува от политика пак трябва да си пусне БНТ, за да разбере процесите и то бързо, а не да чака дълги репортажи за спечелили от търкащите се талончета, за да се добере до политиката, която е свита в една минута. И заради това е важно да знаем кой е начело и как се е добрал до върха. Дали наистина е избран или е назначен, защото властта иска да подчини всичко и да го удави в своето върховно безвремие...Назначението беше предрешено. Жалко за свободата на словото. Не се учудвайте, че ще продължаваме да падаме надолу в класациите. А, както каза един друг приятел, дъното е само философска категория. Тоест дъно няма. 

Както и нямат край назначените пеперудки...

Окончателното слънчасване на властта

През 2014 година Никита Михалков пусна на екран своя опус магнум, филмът по Бунин с метафоричното заглавие "Слънчев удар", сценарият на който, както сам твърди е чакал 37 години да отлежава. Нямаме вречме да преразказваме сюжета, но произведението е размисъл върху живота в Русия в последните няколко години преди революцията. Един офицер слиза от кораб, преживява кратък романс, дамата на сърцето му го изоставя, а той се качва на следващия кораб, който го отнася отвъд хоризонта. Метафората за слънчевия удар е много силна. Всички все едно са заслепени от слънцето и се държат все по-налудничаво, без да видят, че историята наближава като торнадо и след няколко години нищо няма да е същото. Изобщо слънчасването е феномен за който трябва да имаме очи, за да можем да вземем адекватни мерки. Но, ако наблюдаваме поведението на управляващата коалиция - изнемощелите интелектуално ГЕРБ и преливащите от безсмилен тестостерон Обединени патриоти, то диагнозата се натрапва от пръв поглед - тотално слънчасване, радикален слънчев удар и пълна лятна деменция. 

Първи признаци за заболяването дадоха ГЕРБ. 

Лятото се оказа смъртоносно жежко за тях. Ако беше само аферата "Суджук", станала нарицателно за целия модел на управление, партията можеше да се отърве единствено с престои в интензивното. Само че тогава Перник бе разтърсен от непоколебимата алчност на една общинска съветничка, която реши да си направи частна детска градина, но в сградата на общинска забавачка. Не се заблуждавайте - това пак е моделът "Суджук", но пренесен на друго равнище, в друго ниво на политическо хищничество. И цяла България гръмна от възмущение. Маската бе повдигната и отдолу се показа истинското лице на управлението - зелено, хищно, грозно, олигавено и уродливо. И как решиха да реагират ГЕРБ? Те реагириха като хора, които са ударени от слънцето много тежко. Свикаха пресконференция на която обявиха, че ще дадат язовира "Цанков камък" на прокурор. Това седем години след неговото пускане. Седем години след Бойко Борисов, който преряза лентичката на откриването и обяви, че проектът е "грандиозен" и то с "най-модерната язовирна стена". Само, че 2010 година е далеч назад в историята, особено за партия, която е слънчасала в големите жеги. През 2017 година от отчаяние, страх и притеснение ГЕРБ реши да съживява призрака на зловещата Тройна коалиция, която е виновна за всичко - от косопада на Бойко Борисов до намаляване на броя на молюските в Северния ледовит океан. Стенограмата от пресконференцията беше като анамнеза за заболяване. Симптомите - яко творческо безсилие, пълна политическа импотентност и огромно управленско изтощение. Как ли не се мъчиха пак стигнаха до Тройната коалиция и човек започва да се чуди - нима слънчевият удар е толкова голям, че нищо друго не успяха да измислят, нима положението е чак толкова тежко. 

Това с Тройната коалиция беше вървежно при ББ-1, при ББ-2 стана абсурдно, а при ББ-3 вече прилича на писък на болно на съзнание и на гърч на умопомрачение. Поне да бяха обвинили малкият брат на Сатаната Пламен Орешарски - повече щеше да се котира сред слънчасалите гербаджийски джихадисти.

Всъщност слънчасването май беше неизбежно. Не само, защото лятото е горещо, а закото моделът "Суджук" започва да се размирисва и зловонието е като нервнопаралитичен газ. Паяжината беше изкарана на светло, мрежата от интриги бе поставена под светлината на медиите и единственото, което тя иска днес е да се върне в своята естествена хранителна среда на блатото и сянката. Заради това ГЕРБ в своето слънчасване, ако беше необходимо и до хан Аспарух щяха да стигнат в оправданията, за да не им проличи това, че телесата на партията провисват и скоро ще почнат да падат като плътта на прокажен. Обаче слънчевият удар май бе заслепил и журналистите на пресконференцията, защото нито един от тях не се сети да попита - абе, момчета, като след като сте така пълни с подозрения къде бяхте седем години бе, мама му стара? Да не би да имате намотани суджуци вместо мозък? Защо не направихте нищо? Защо бляхте като Бойко Борисов на заседание на Европейския съвет?

Вероятно на слънчасването трябва да отдадем и последните плажни изцепки на вицепремиера Валери Симеонов, шегаджията от Бухенвалд, господарят на оградата, която той нарича Великата Българска Стена. Миналата седмица Симеонов се прояви като разобличител на шумни заведения. Камерите запечатаха как той нахлува в нощен клуб в Слънчев бряг, за да арестува диджей и да му конфискува озвучителните системи. Това е България - вместо да бъде лекуван в болница от прегряване, Симеонов реши, че работата на вицепремиера е да обикаля нощните заведения. Ситуацията беше толкова абсурдна, че ми напомни на култовата поредица "Полицаят от Сен Тропе" с великия Луи дьо Фюнес. Там, ако си спомняте основната битка на полицейския отряд беше с нудистите, които си правят тайни плажове. Нашият собствен комедиен образ Симеонов си хареса саморазправата с диджеите, тези смутители на европейското бъдеще на България. И не, че битката с шума е маловажна, но работа на вицепремиера ли е да я води лично. Самото участие на Симеонов в такава акция показва, че в България няма държава, защото, ако не е вицепремиера, институциите са толкова слаби, че не могат да наложат ред. Или са корумпирани, но то е практически едно и също. И какво се оказа - цялата държава е поразена от слънчев удар. Държава в която премиерът лично се намесва, за да разпореди някакво заведение по морето да бъде проверено защо начислява такса "празен стол". Как пък един път слънчасалото съзнание на министър-председателя не се трогна от история за ниските пенсии? А виж - щом е за морето, цялото правителство се втурва да работи на комедийни обороти. Изобщо жалко, че Михалков не се е родил българин - щеше да има много материал за своя филм, за върховото постижение на кариерата си. Защото тук слънчасването трае по цяла вечност. 

Че и малко отгоре. 

Иво Прокопиев главен прокурор – мечтата на протестъра

В България всяка новина рано или късно е принудена да плува в такъв мътен поток от полуистини, откровени интриги, злобни манипулации, тъпотии и истерии, че потребителят на информация рано или късно чувства нуждата да изключи телевизията, да спре с юмрук радиото, да изхвърли вестника в кошчето и да се хвърли от петия етаж, за да заглуши гласовете в главата си. Това е преувеличена картина, разбира се, но няма как да не отбележим тенденцията - до зрителите, слушателите, читателите рядко стигат чисти информации. Днес чистотата е подменена от канализацията и това винаги дава разрушителните си последствия. Ето - в последните десетина дни всички медии се занимават с банкера Цветан Василев и неговата идея да се опита да потърси закрилата на САЩ в съответствие със закона "Магнитски". И никой не си направи труда да изчисти тази информация, да я постави в истински контекст, да обясни на хората какво означанва това. Потребителите на медии бяха оставени под студения поток сами да търсят спасителен изход за здравия си разум. Защото, ако човек чете едни медии може да остане с впечатление, че Василев е безстрашен войн, тръгнал на битка срещу системата, а ако се задълбочи в други да открие, че е страшен изверг, който дължи отговори за изчезналите пари и всичко останало са пълни глупости. Не е наша работа да издаваме присъди, въпреки, че в България отдавна във филмите всички вече са лоши, защото има хроничен дефицит на кандидати за ролите на добрите. Но все пак е важно да се опитаме да отсеем злите манипулации и хроничните прояви на пожелателно мислене, които често разтърсват медийното пространство като гърч. Няма да се опитваме да търсим дълбочина в образа на Цветан Василев, нито пък го сатанизираме умишлено, но когато говорим за последните му действия трябва да си даваме сметка за няколко неща.

Законът "Магнитски" е създаден с конкретна геополитическа цел и насоченост и това не е някакво мъгливо хибридно твърдение, а ясно осъзнаване на световните реалности. САЩ го сътвориха като оръжие срещу Кремъл и едва ли ще рискуват първият изстрел с него да се окаже пълен фишек, въздух под налягане, което ще компроментира един и без това съмнителен инструмент. С други думи - всички нелепи оргазмирания на тема как САЩ ще подхванат грандиозно разследване на нашата съдебна система, на оплетената ни като черва олигархия, уви, могат да бъдат класифицирани единствено като нелепости. Този шум обаче е съвсем целенасочен, а подозирам и умишлен. След 27 години бродене в блатото българите са доведени до ръба на отчаянието, до онзи неясен момент в който човек остава без цели, без смисъл, без надежди и единственото, което го мотивира е отмъщението. Българите искат отмъщение, искат да видят как политическият елит се поти и пържи в собствения си горчиво-лют сос. И понеже нашенските адепти на съдебната реформа всеки път я оставят в кома, когато прибарат власт, днес им остава единствено да стискат палци по посиняване, че американците ще пратят екип от сини юридически каски, които ще наложат ултимативен ред и лично ще посочат Иво Прокопиев за главен прокурор. Хаха, добре де, поне ще накарат Прокопиев да им посочи кой да бъде главен прокурор. В мечтите няма цензура, както проникновено казваше Вапцаров. И заради това Прокопиев и сие решиха да се отдадат на смели мечти за закона "Магнитски", а пък и идването на героите, които ще решат накуп всичките ни проблеми отвън винаги е било съществана част от българското колектвно несъзнателно. Точно така се роди мита - смелият Василев и екипът от американски прокурори, които ще разнищят българската корупция. 

Медийната олигархична империя на Прокопиев обаче се хвана на пиара на Цветан Василев. Защото, дайте да не се лъжем, пред нас имаме картината на една радикална трансформация - банкерът-беглец инвестира пари, за да рембрандира своето име. Вече няма да виждаме пред себе си шефът на фалирала банка, а жертва на световна несправедливост, накарала дори Белия дом да наостри уши. Ето как вчерашните довчера най-големи врагове днес играят в една и съща лодка, което показва, че историята има перверверзно чувство за хумор. А може би това е неизбежната логика на българската паяжина от взаимни обвързаности, знае ли вече човек. Но ето как Цветан Василев накара медиите на "Америка за България" да играят за него, да влязат в тона на емоционалната му патетика, да се впишат в дисидентския му дискурс, без да им пука какво са писали за него преди. "Капитал" като основен стожер на скучната журналистика се опита да го играе над нещата, да заеме някаква поза на обективност, но дори и те обслужиха медийно Василев, защото ако приемем, че избягалият банкер търси наистина политически ефект, то именно медийния шум е основното гориво за този фокус. В част от текстовете там дори се появи някаква абстрактна надежда, че жалбата на шефа на КТБ може и да не отиде в кошчето. Има хора, които изпадат в душевен оргазъм дори и само при мисълта, че страната им може да бъде дискредитирана на световно ниво. Това е част от българския пейзаж и май завинаги ще бъде. 

Тази взаимна връзка Прокопиев и Василев трябва да бъде взета предвид, когато се опитаме да разсъждаваме наистина ли действията на шефа на КТБ поставят огромен проблем пред България и карат Цацаров да се облива в студена пот в своя кабинет, ако вярваме на поетичните видения на протестъриата?

Ако човек е свикнал да си взема заплатата я от американското посолство, а от някое НПО, което е финансирано с чужди пари, сигурно изпитва към Америка буресносните чувства на вярващ, който разчита в светкавиците сигнал за божия гняв. Истината е обаче, че към настоящия момент, а особено след сблъсъците в Шарлотсвил САЩ натрупаха достатъчно количество вътрешни проблеми и всъщност е почти на 100 процента сигурно, че жалбата на Василев ще бъде пратена на бунището, незивисомо от инвестицията в скъпоплатени адвокати от мощна лобистка фирма.

Заради това всъщност действията на банкера имат вътрешнополитически задачи и ще е глупост да се опитваме да отгатнем действията на американската администрация. Основните адресати на посланието са тук и нас и изправени пред такова предизвикателство просто трябва да видим кой как реагира, какво прави, за да разберем ще има ли някакъв ефект сагата с беглеца в Белград.

За протестърството вече обяснихме. Там нещата са от психиатричен порядък. Мнозина от тях видяха във Василев нещо като ангел на отмъщението. И то само, защото се опита да почука на портите на САЩ, за да им привлече вниманието. Тяхната страст обаче май ще се окаже неудовлетворена, защото в телевизионно интервю след като новината стана ясна посланикът на САЩ у нас Ерик Рубин отказа да коментира казуса директно, но от думите му стана ясно, че Щатите възприамат България по-скоро като правова държава. Тоест според дипломатическия представител законът "Магнитски" трудно ще бъде използван като инструмент за поправянето на един провален имидж.

Мнозина сметнаха, че главният прокурор Сотир Цацаров е в паника, а честно казано аз не видях такава. Чух неговата реакция, която ми се стори премерена. Той рече, че за него Василев е беглец от закона и според мен тук не бърка по никакъв начин. Василев има своето право да търси реванш за нещата, които му се стовариха у нас, но това трябва ли да ни кара да забравим, че той дължи много отговори и то не чрез писма и други форми на дистанционна комуникация. Ами, ако САЩ решат да активират закона "Магнитски" и след дълго обследване просто решат да екстрадират Василев у нас? Дали след подобно действие тези, които стават и лягат с идеята, че Цацаров е демон от деветия кръг на ада, облечен в човешко тяло, ще признаят, че поне един път са бъркали, а? Всички знаем, че това нямам как да се случи. 

Политическите сили посрещнаха случая с мълчание. Вероятно това е по-добре. Появиха се спекулации дали Бойко Борисов е знаел предварително за събитието или не, но там пак информацията не се изясни докрай. Българското общество продължава да се гърчи в паяжината около случилото се в КТБ. Само преди месец и нещо излязоха двете стенограми от срещите при президента в разгара на кризата около банката. Българското общество ги чакаше като универсален отговор на много мистерии, но в крайна сметка от тях не извлякохме някакво откровение. Май същото ще е с тези, които чакат закона "Магнитски" да бъда задейства, за да се осветят българските подземия и да дойде върховната справедливост. Проблемът е, че като гледаме кой се опитва да яхне белия кон на справедливостта и неговата мустаката фигура, сърцето на човек пак изтръпва в неясни подозрения, че добрите наистина са в абсолютен дефицит и няма кой да се появи и качествено да поведе тази битка...