Какво НЕ открих в Русия?

Понеже виждам, че любимото занимание на депутатите и евродепутатите от ГЕРБ е да четат статуси от фейсбук, а след това да раждат дълбокомислени тиради, ще се опитам да блесна на техния фронт, та току-виж прочели положителна декларация за мен. И така - ще ви напиша какво НЕ открих в Русия.

1. Зареден с евроатлантически плам, либерални дълбини и трайна вяра в стабилността започнах да издирвам дупки по руските улици. Не открих такива. Пребродих пеш центъра на Москва, за да изоблича нефелните ремонти на Кръволока от Кремъл и да докажа колко по-качествени са ремонтите на партийните фирми на ГЕРБ, но уви не намерих дори една тъпа дупчица. Мои колеги летяха чак до Кавказ, за да натрием носовете на наглите путинисти с разтърсващи фотографии на мизерията на улиците, но уви и там не откриха такива...

2. Леко отчаян, но изпълнен с непогрешима вяра във великите геополитически качества на Бойко Борисов и компания, реших, че съм длъжен да обрисувам мизерстващите руски села, тяхната драматична бедност и жестокостите на местните православни фундаменталисти. Ето как се пових в Ясна Поляна. Беше навалял два метра сняг. Ама гледаш улиците почистени, пътечките направени, а стъклата на дървените къщички запотени от топлина. Не открих потресаваща мизерия. Едно обикновено и красиво село. Но разтърсващият удар предстоеше - в центъра на Ясна Поляна беше вдигнат чисто нов културен дом. Ахаа, казах си аз, построили са го специално, защото знаят, че ще идват наблюдатели, но ядец - оказа се, че това е политика от 5 години насам - всяко село да си има чисто нов културен дом, обществена сграда за всички.

3. От прозореца си в хотелската стая наблизо виждах силуетите на московското сити - 20-тина небостъргача, чийто футуристичен вид вкарваше интересен момент в пейзажа. Моментално видях шанса си да грабна грант от "Америка за България". Дори съчиних заглавието: "Потьомкинските небостъргачи на Москва". Щеше да е разтърсващата история за това как Маниакът от Кремъл налива парите в бетон и стъкла, където не живее и не работи никой докато народът се клати полугладен по улиците и единствено мисълта, че един ден Навални ще стане президент, а Ксения Собчак премиер му дава сили за живот. Седнах дори да пиша текста и вече виждах как ми връчват награда за доблест, смелост, кураж и гениалност, но реших да отида на място, за да видя с очите си кошмара на празните небостъргачи. И, ужас, те бяха пълни, хора щъкаха насам-натам без да осъзнават, че са пленници в концлагер, където всеки, който е различен бива поднесен като малки ордьоври на заседанията на кабинета, западни фирми и марки бяха отворили офиси. Не открих нищо, което си струваше да опиша. Още плача.

4. Напълно изтощен и смазан, но изпълнен с кротка вяра в непобедимия дух и последната реч на Жан-Клод Юнкер, реших да мина по магазините. Гледката на празните рафтове и путинистите, които се влачат от глад по подовете щеше да ми повдигне настроението и да ме убеди, че ние живеем в най-добрата от всички възможни Българии. Свърнах в първия от тях - Елисеевският магазин на "Тверская". Още в началото нещо ме жегна в сърцето - стори ми се, че магазин, който прилича на пищен бароков дворец едва ли ще оправдае очакванията ми, но ги пренебрегнах. И там, кошмар, не открих празните рафтове. Дори напротив - пръскаше се от продоволствие. Не се отказах от борбата обаче. Реших да снимам цените убеден, че ще натрия носа на всички продажни русофили, които все дрънкат, че живеели зле. И ръката ми потрепери. Повечето цени на хранителните стоки бяха по-ниски от нашите, някои много по-ниски. А пък заплатите им доста по-големи. Ама нали такова, санкции...Няма, братче. Няма нищо за описване. Нищо.

Ето как НЕ открих в Москва шанса си за журналистическа награда.

10 причини за скандала с патриарх Кирил

Скандалът с думите на руския патриарх Кирил получи свръхистерични медийни интерпретации. На какво ли не са наслушахме за една седмица - това било демонстрация на имперско самочувствие, руснакът тропал по масата, самият патриарх пък бил "цигарен митрополит", "ченге от КГБ", президентът Румен Радев мълчал позорно, България пак паднала в руски капан. Но така се получава, когато има криза на успокоителни хапчета. Заради това в този текст ще се опитам подредено, стегнато, по точки и обективно (доколкото ми позволяват силите) да се опитам да изясня същността на "скандала" и въпроса къде се разминаха България и Кирил, както и защо. Смятам, че си дължим глътка въздух след спарения въздух на интригите, манипулации, злобните атаки и откровената бесовщина на Валери Симеонов. И така:

1. Датата 3-ти март не е само наш национален празник. Тя е ключова дата в две истории - нашата и руската. Ние често пропускаме този факт, както и, че всяка от страните има право да я защитава като част от своята история и да отстоява собствената си историческа истина за нея. Това не означава, че ние трябва да сме съгласни с всяка руска интерпретация, но със сигурност не ни дава основания да смятаме тази дата за своя собственост и по никакъв начин не ни дава правото да манипулираме оценките за нея според нашата моментна политическа конюнктура. Когато превърнем обратното в правило сме обречени да влизаме от скандал в скандал.

2. Трябвало ли е патриарх Кирил да говори така? Имперски ли е бил неговият тон? Това е въпрос на оценка. А и на самочувствие. Когато имаш достойнството на независима държава, тогава имперският тон няма никакво значение. Можеш да го изслушаш и да махнеш с ръка. Но когато си храненик на чужди фондации като голяма част от "възмутилите се", тогава превръщаш всичко в гръмокипяща истерия. Обективно погледнато - нито един чужд гостенин, официално поканен в България, не е длъжен да се съобразява с дрязгите от нашата собствена политическа кухня, а трябва да следва интереса на своята. Руският патриарх постави пред Румен Радев проблема с историческата истина от гледна точка на своята страна. Това ли е толкова страшно? За пореден път да ни напомнят, че ние сме свързани с Русия и исторически, и морално, а и емоционално?

3.  Няколко дни преди посещението си Кирил направи знакови изявления, които препотвърди на българска земя - признанието, че руското православие щеше да бъде невъзможно без българското, че приносът на България за азбуката и писмеността е огромен. Той буквално призна България за втори православен център след Константинопол, нещо, което звучи за първи път от руска страна. И тук стигаме до наш местен проблем - дали България успя да разчете това послание както трябва? И дали всъщност някои кръгове не се уплашиха от това възможно стратегическо сближаване чрез поклона на една Велика сила към нас. Защото това беше поклон. Не нареждане, не имперско съскане, не огромно самочувствие, а поклон. И в медийния шум след това съзирам твърде много предварително замислена интрига, за да остане признанието на Кирил на заден план. 

4. Гледах няколко пъти записа на думите на Кирил към Румен Радев. Не виждам той да се кара или да тропа по масата. Това са литературни преувеличения. Всеки може да има собствено тълкуване на сцената. Аз виждам в нея друго - това е обръщение на патриарха към един трезвомислещ политик със собствена позиция, обръщение в което има призив за съдействие за възстановяване на историческата истината. В нито един момент тонът му не излиза от тази рамка. 

5. Кирил не се възмущава от думите на Радев на Шипка, когато той споменава националностите на загиналите за свободата ни воини, а напротив - подкрепя ги. Наистина ги подкрепя. Причината за огорчението на патриарха идват от формулировките в съпроводителния текст към тържествената заря - проверка. Там вместо националностите "финландци, поляци, литовци, украинци" се споменаваха държавите "Финландия, Полша, Литва, Украйна".

Дайте да върнем лентата назад, за да уточним малко исторически подробности, защото няма да схванем огорчението на Кирил без тях. Единствените държави (държави, а не националности, да подчертаем отново), които участват в тази война са Руската империя, Обединеното княжество Влахия и Молдова, Княжество Сърбия и Княжество Черна гора. Други държави нямат място във възпоменателните слова и точно срещу това се възпротиви патриарх Кирил.

Ако продължаваме практиката за изброяване на националностите с принос към победните резултати на Руско-турската освободителна война и нашето Освобождение, тогава как би било коректно да оценяваме приноса на "поляците", които са участвали в тази война както в качеството си на васали на Руската империя в състава на руската армия, така и в качеството си на доброволци на страната на Османската империя в състава на Полския легион, наброяващ 20 000 човека?

6. Изброяването на националности в качеството им на спомогнали или загинали за нашата свобода е порочна практика, която бе наложена от настоящето гадже на Деси Банова в качеството му на президент и беше опит за реверанс към натовските ни партньори и изкуствена подмяна на тогавашните идеали за национално освобождение с политкоректните днес "евроатлантически ценности". Това не означава, че не трябва да помним всяка капка пролята кръв за нашата свобода. Но ние сме длъжни да поставим край на тази практика, защото по подобен начин рискуваме сериозно да обидим мнозина други неспоменати участници на наша страна в тази война - например босненските и херцеговински въстаници, арменците, гръцките доброволци, японците дори.

7. Тук вече възникват и други въпроси. Кой умишлено вкара в съпроводителния текст на тържествената заря подмяната на цитираните от президента националности с имената на държавите от НАТО? И дали можем да окачествим това като провокация на едната от властите в държавата срещу друга такава?

Целта на тази провокация е преди всичко всяването на вътрешен разкол в българското общество, без някой да го е грижа, как това ще рефлектира върху международния имидж на страната ни. Цяло чудо е, че Босна и Херцеговина, Армения и други днешни държави, дали жертви в тази война за нашето Освобождение, не са отправили протестни ноти за неглижирането на приноса им чрез премълчаване в изброяването на жертвите. Само от Руската империя са участвали над 60 етноса, представени в момента от различни държавни или федеративни образувания!

8. Всъщност патриарх Кирил у нас даде глас на едно настроение в Русия, което поне може да бъде разбрано. На това отдавам и рязката реакция на руското общество. До нея се стигна чрез серия от наслагвания, предизвикани от ревизионистките опити за пренаписване на руската история. И случаят у нас беше капката, която преля чашата. Принципно не е добра идея да коментираме какво се говори в руските телевизионни предавания за България. Тонът там е оскърбителен, гневен, минаващ границите. Но просто си пуснете и български медии, особено навръх празници - там само благост ли се лее или е пълно с най-гнусни опити за подмяна на историческата истина и изкарването на Русия поробител?

9. Досега Русия се надяваше на здравия разум и очакваше реципрочно уважително отношение към себе си.  След като не го получи, тя показа, че може да реагира и по друг начин. Между другото - руските медии изчакаха близо два дни реакцията на президентската администрация в отговор на молбата на патриарха за възстановяване на историческата истина. След като не я дочакаха, те изказаха своето мнение по казуса.

10. Отношенията с Русия са стратегически и важни за България. Но новото им формулиране минава през една нова оценка на историческите ни и културните ни връзки, оценка, която да не се влияе от политическите ни дребнотемия, а да отчита конкретните факти. Това няма как да се случи, ако ние смятаме, че можем да говорим каквото си искаме за Русия, а да очакваме насреща само приятелство, любов, цветя и много рози. Живеем в напрегнато време, в окото на геополитическа буря и именно в такива мигове е добре да сме наясно със себе си, да правим мъдра преценка и да не губим традиционните си приятели в името на краткотрайни политически познанства. 

Ето това е урок, който тепърва ни предстои да научим.

Опит за убийство на Скрипал или нов епизод от „Хари Потър“?

Нямам никаква представа дали Русия стои зад опита за убийството на Сергей Скрипал. Но това, което Великобритания се опитва да пробута като версия звучи като нов епизод от "Хари Потър". При това, ако се бяха консултирали с безбройната си армия от киносценаристи - по-добре щяха да запушат логическите дупки в сюжета. Дайте да видим само малка част от тях.

До 2010 година Скрипал е в руски затвор. Тогава при размяна на агенти го пускат да емигрира във Великобритания. Ако за руснаците беше толкова важно той да е мъртъв може би нямаше да го изтъргуват. Близко е до ума. Следователно версията, че ликвидират предател отпада.

Но приемаме, че Русия е източник на сатанинско зло, което иска да върши злодейства в името на самите злодейства. Тоест, че покушението срещу Скрипал е направено, за да бъде уязвена Великобритания.  Така поне каза Борис Джонсън. А той е изключително достоверен като политик, нали?

Чувал съм обаче, че такава интрига работи основно, ако потърпевшият до последно не може да се ориентира кой е извършителят. Иначе злото бързо може да бъде наказано, коварните планове разобличени и всичко да рухне в пепелта. А англичаните на 43-ата секунда по мистичен значин вече знаеха, че е Русия. И лично Путин. Ако английската версия се окаже автентична тогава можем спокойно да си отдъхнем от заплахата „Русия“, защото това ще означава, че Путин е такъв глупак, че даже Ксения Собчак ще може да го разгроми на изборите.

Последно - оказа се, че Скрипал бил атакуван с нервнопаралитичното вещество "Новичок", разработено в Русия. Както се казва по-руско име от това нямаше как да намерят. Как ли е било осъществен целият замисъл за това?

Само си представете следната картина в руските спецслужби. Звъни лично Путин и с треперещ от гняв глас им казва, че трябва да ликвидират Скрипал, ако може точно седмица преди изборите в Русия, няколко месеца преди световното първенство и по възможност с вещество, което веднага да уличава Кремъл. Както се шегуваше великият руски туитър-гуру Голос Мордора Путин казал на службите: "Важното е да правим злоооо!".

Тук обаче има един леко коварен момент. Създателят на веществото "Новичок" се казва Вил Мирзаянов, руски химик, който емигрира в САЩ още през 90-те години и в момента е активен опозиционер срещу Путин. Нещо, което може да се види и в профила му във ФБ. В съвременната епоха не е трудно да се проследи. Още по-готино. Само преди няколко часа същият е побързал да пусне постинг, който звучи много интересно: "Тереза Мей заяви, че за покушението срещу Скрипал е използван "Новичок". Неговата химическа формула е публикувана само в моята книга". Тоест формулата на този агент по никакъв начин не е монопол само на руснаците и създателят на веществото бърза да го пусне в публичното пространство, защото е наясно, че иначе тази информация ще излезе по друг начин и тя може да разруши красивата медийна версия на Великобритания.

Само на първо четене открихме достатъчно логически дупки, за да може всяко уважаващо се издателство да отхвърли криминалния сюжет и да препоръча на автора да мине на любовни романи. Не знам, не знам, може и аз да се пробвам за сценарист...:)))

Патриарх Кирил и зоологичните русофоби

Ако човек не гледа реакциите на хората, а се информира единствено от медиите като едното нищо ще заключи, че посещението на руския патриарх Кирил у нас е било някакво нашествие на путинисти, кагебисти и законспирирани хибридчици на българска територия. Отдавна беше ясно, че много медийни персони ще видят в това посещение особен шанс да блеснат с инферналната си злоба (това е термин на Явор Дачков, той го използва за особеното отношение на психодесните към света по друг повод, но находката му е удивително точна и за описвания случай) по отношение на Русия, всичко руско и по отношение на самата история, която ги дразни с неопровержимите си факти. В крайна сметка руският патриарх получи удивително топло посрещане от хората. Той го видя с очите си - и на Шипка, и в Стара Загора, и в София. Въпреки всички исторически превратности, тъпотии, геополитически буреносни облаци и локални маниаци, българският и руският народ остават близки, защото са свързани от култура, история, азбука и много пролята кръв, скрепила приятелство завинаги, отвъд политическата конюнктура и всякакви временни явления на медийни слагачи и исторически продажници.

Но в края на своята визита патриарх Кирил не можа да сдържи огорчението си и го изказа. То беше предизвикано от нещо, което вероятно постоянно е чувал из България - как страната ни е освободена освен от руснаците, от украинци, литовци, финландци, румънци и кой ли още не. А истината е доста по-различна. Това се все руснаци. Защото тези територии са били част от състава на Руската империя тогава. Простичко и ясно. Днес с политкоректната лудост на времето трябва да повтаряме до скъсване, че за нашата свобода не са се били само руснаци все едно това променя фактите, както и кой народ има най-големия принос в поднасянето на безценния дар на свободата. Защото, ако приемем логиката, че в руската армия е имало украинци по онова време (тогава изобщо не е ясно дали е имало формирана дори идеята за Украйна), тогава както писа един социолог - ако в обсадата на Виена от страна на Османската армия е имало дори и един българин, дайте да я наричаме "българската обсада". Опитът на всяка цена да преоценим приноса на Русия в нашата история доскоро беше наша местна лудост, скелетът в гардероба, който се опитваме не показваме навън, но количествените натрупвани водят до качествена шизофрения - вече и чуждите гости започнаха да стават свидетели на този медиен бяс, на това противно капене на слюнки, което сладострастно се опитва да отрови историята ни в токсичната смес от подмяна и нови лакейски поклони. Раздаването по темата за това, че не само руснаци били воювали за свободата ни премина всякакви граници на приличието. Разбира се, недостижим в класацията за кретенизъм на месеца е сайта "Фактор" (оня сайт, както вдъхновено отбеляза един приятел, за който всичко по-встрани от Адолф Хитлер е болшевизъм). Те бяха извадили следното заглавие: "На Шипка Радев забрави, че за свободата ни освен руснаци са се били и воини на наши партньори от ЕС и НАТО". Това не е заглавие. Това е направо лоботомия. Но именно тази лоботомирана логика все повече се налага в медийните бездни, защото говорителите на измислици постоянно получават трибуна, а и подкрепа. 

Изобщо покрай посещението на руския патриарх Кирил се оказа, че можем да направим една подробна класификация на русофобите, защото вероятно всички от тях получиха възможност да разкрият душевните си нечистотии и да ги блъснат в лицата на неподозиращата публика.

Можем да ги разделим на няколко типа. Първият - зоологични русофоби. Повечето от тях са практически нечленоразделни от злоба, телевизионни плюнки, самозадавяне и виртуална свръхистерия. Представителите на тази фауна само дебнат политически и исторически поводи, за да изпаднат в налудничави гъргорения за това как Русия е поробила, изклала, унищожила България, как лично московците са обесили Левски, а вероятно и лично Путин е намесен в голямата конспирация хан Аспарух да установи държавата си толкова близо до Кремъл. Видният отвсякъде представител на този вид Александър Йорданов получи солидно телевизионно време да обяснява как за него 3 март не е никакъв празник, как руснаците не са донесли никаква свобода на България и как едва великите западни демокрации на Берлинския конгрес ни начертали границите. Фактът, че тези граници са силно орязани дълбоко не интересува господин "Днес е добър ден за българската демокрация". Интересно как така руснаците не са ни дали никаква свобода и държава, а пък Берлинския конгрес го прави? Но зоологичният русофил не е логическо създание. Той е примитивен микроорганизъм, който се опиянява от идеята за някакво историческо бунтарство, което не е нищо друго от банална подлост, лицемерие и вътрешна гнусота. Сред тях особено се отличи и полупоета Манол Глишев, който пише полустатии в сайтове дотирани от "Америка за България". Той извряка в социалните мрежи, че най-много си мечтаел да извърши някои свои биологични функции в митрата на руския патриарх. Вероятно мнението нямаше да звучи така цинично, ако бе написано от естствени сатанистки позиции, но авторът му твърди, че бил "убеден християнин". Та чудно ми е как така всички тези убедени християни щом стане дума за Русия са готови да палят клади, да вдигат бесилки, да трошат черепи, да се облекчават на публични места...Това не са признаци на душевно пречистени, а по-скоро на обсебени хора. Да, разбира се, зоологичният русофоб не е многоброен вид, дори напротив - представителите му са сравнително рядко срещани, но те имат такива медийни усилватели, толкова услужливи трибуни, че създават усещането за психиатрия, която е избягала по улиците и се радва, че ще пропусне поредната доза халоперидол.

Другият подвид на породата е "интелектуалният нарцистичен снобар". Той също е част от медийната фауна. Ярък негов представител е журналистът Горан Благоев, който има неприятното качество да говори като духовна истина от последна инстанция, докато изрича тъпотии, които биха засрамили дори и двойкаджия в гимназията. Та именно на Благоев дължим откровенията, че президентът Румен Радев нямал място на Шипка. Ами да - какво да прави един президент при хората от народа, при едно от най-святите исторически места. Шипка има един чудовищен грях в очите на интелектуалния снобар - това е връх на приятелството. Българските опълченци и руските войски заедно го удържат и така пречупват гръбнака на османската армия. И значението на тази битка съвсем не е преувеличено от Вазов. Вазов е просто рупор, автентичен свидетел на емоцията, която чувстват хората живели по онова време. За тях битката на Шипка е нещо космическо, ярко, вечен знак за свободата. Интелектуалният снобар няма как да понесе това. Че подобно нещо разрушава всичките му теории. Именно на Благоев дължим и една статия наскоро в която същият се мръщеше на освободителната война, защото видиш ли не обединила цялото българско землище. Ами да бяха дали едно рамо и англичаните, а? Или някой и друг виден европейски народ? Обикновените руски войници зазиждат своите кости в основите на българската държава, тяхната саможертва е сплавта на днешната ни история и да се гнусиш днес от това, означава само едно - ти се гнусиш от идеята кой си, мразиш самия себе си.

И можем да идентифицираме още един вид медиен русофоб - дърдоркото. Именно представителите на тази най-досаден вид родиха голямата идея, че на 3 март трябвало да празнуваме, но не Освобождението (такова се разбрахме, че е нямало, всъщност очевидно на 3 март трябва да разберем, че не Османската империя, а Москва ни е държала в плен 500 години), а 100 годишнината от Брест-Литовския мирен договор. Между другото - това е договор, който има рекордната продължителност от 8 месеца. Толкова. 

Разбира се, трудно е човек да не се изкефи на факта, че психодесни се опитват да възкресят от пепелта на историята една гениална дипломатическа маневра на болшевиките. Да, Брест-Литовския мирен договор е много тежък за Русия, откъсва живо месо от нея, лично Троцки като комисар на външните работи се намесва в него, но в онзи кризисен момент той е необходимата глътка въздух за новата власт. Нещо като животоспасяващата инжекция с адреналин. Без мир болшевиките вероятно нямаше да се задържат на власт, защото щеше да им се наложи да воюват на два фронта, без реално да са установили пълен контрол. Да, военните действия на територията на Русия на практика никога не спират, но тяхната интезивност намалява. Именно Брест-Литовския мирен договор позволява на болшевиките да натрупат политически мускули, да се организират и да разгонят метежническите групи. Те са били готови да платят тази солена цена, защото това е тактически правилен ход. Просто хората имат дългосрочни цели.

Колкото до България, лично аз не виждам нито една, ама нито една причина днес някой да чества този Брест-Литовски мирен договор. Това е все едно да си честитиш успешна операция от апандесит малко преди да бъдеш покосен от рак. Само година след това България е сполетяна от кошмара Ньойски договор, защото в своя обичаен стил е избрала грешната страна на историята, сънувайки, че се е наредила на хорото на победителите. Така че извинете, дами и господа, че никой не си спомня Брест-Литовския договор. България и до днес плюе зъби и кръв заради Ньой, нормално е да пропуска някакви договори, които нито за миг не са се отразили съществено на нейната история.

Но разказваме всичко това не самоцелно, а за да видим, че всъщност упрека на руския патриарх имаше смисъл. Не мисля, че този упрек целеше обида. Той беше роден от болка, защото подозирам, че дори само за миг да си е пуснал наша телевизия е видял и чул този чудовищен фон на един топъл и сърдечен български празник. Това е обществената шизофрения на отечеството. На Шипка се събират хиляди. В най-големите градове хора се събират да носят дълги български знамена. Българите празнуват искрено. А вероятно и напук на налаганите истини. Но в медиите гласовете на тези самоотвержени смелчаци и ентусиасти ги няма. Там е царството на патологичните русофоби. Подозирам, че им е тъжно, самотно и зъзнещо и заради това са толкова огорчени, но просто е срамно да ги гледаш. 

Дано руският патриарх да запомни основно Шипка.