Кой е виновен за скандалите около църквата?

Ако бях на мястото на Бойко Борисов никога нямаше да оставя църквите отворени за Великден. Казвам го съвсем ясно в началото, защото надолу смятам да хвърля доста жлъч, ирония и сарказъм към най-лютите противници на Българската православна църква. За мен е абсурдно след като един месец този народ беше изолиран, остракиран, спиран да се разхожда, тормозен с противоречащи си заповеди на Здравно министерство, ежедневно облъчван със статистика за трупове и смърт, медийно инквизиран от редовните брифинги на министър-председателя, точно накрая да провалим всичко като оставим храмовете отворени, пък било и то за най-големия църковен празник. Защото не е трудно да изчислим какво точно ще се случи - след месец на изолация, след бомбардировката от кофти новини по телевизията, след неяснотата дали предложените социални мерки ще успеят изобщо, народът ще се юрне навън напук на короновируси и ежедневни клетви да не излиза, а да си стои по къщите. И това няма да е светъл християнски порив по пречистване на душата, а ще е точно дисидентска проява, среден пръст в лицето на властите, хулигански начин да изкрещиш на света, че ти е писнало. И не, хората няма да са виновни за това. Защото изчетох не едно и две гневни и моралистични есета как улиците били пълни със самоубийци, които нехаели за живота на другите. Това е начин да бъде изместена отговорността. Вече един месец сме в извънредно положение - най-малкото, което можеше да направи властта беше да начертае някаква карта за изход от тази ситуация. Вместо това ние живеем в безкрайно опияние от брифинги, изявления, политически пърформанси и си личи, че правителството вместо да се опитва максимално бързо да излезе от тази ситуация й се наслаждава като наркоман на поредната доза екзотична дрога. И след като цял месец си чел нравоучения от малкия екран, след като не спирал да дърдориш за личната отговорност, след като окото ти не мигнало в съсипването на десетки и малки средни бизнеси за карантината, е връх на подлостта, лицемерието и перверзията да оставиш храмовете отворени и да призовеш все пак хората да не се събират в тях. О, ще се съберат и още как. Напук на онези, които треперят в карантина и вечно се карат във фейсбук на бедните, които са принудени да правят толкова банално нещо като да работят. Ще отидат, защото това ще е техния тих начин да покажат, че им е писнало. И това наистина няма да е най-доброто нещо, което ще направят. И заради това аз бих затворил храмовете. Нека поповете да си направят литургиите, ритуалите и другите фентъзи-тайнства, ама без публика. Защото онези мистични приказки, които ми отправят религиозните по екраните, че нямало как да стане заразяване по време на литургия могат да си ги четат на децата за лека нощ. В такава ситуация, особено след един месец гърч и лишения, е безкрайна глупост да разрешиш масовите литургии в нощта на Великден. Много ми се иска звъна на камбани наистина да разрушаваше вируса като лазер извънземно, но това, уви, това е само градска фантазия, която вероятно топли душите на правоверните християни. Моето уважение към техните чувства. Ама светът няма да рухне ако един път празникът бъде почетен както в началото на християнските времена, когато храмове не е имало - всеки пред себе си, пред собствения си олтар. Предполага се, че това е естественият смисъл на християнството. Истинско покаяние и поклонение, а не показно събиране навън, за да демонстрираш дълбока душевност и сили лакти в добирането до свещения огън. И моля ви, не приемайте това като антихристиянска атака. Истината е, че всяка една религия ме дразни.

Точно заради това обаче в казуса с църквите не мога да приема и другата запенена от ярост, слюнки и стръв страна - градските либерали, трансексуалните вегани, тропащите по клавиатури виртуални съвести, незадоволените буржоазки и другите видове жълтопаветна фауна. Тези дни като любим екстремен спорт реших да отварям фейсбук-профилите на най-очевидните им представители. Там струеше такава токсична омраза към Българската православна църка, че човек неволно се изпълваше с усещането, че е попаднал на атеистична сбирка от дните на радикалния комсомол. Най-интересното е, че всички онези, които до утре могат да ви разказват спомени за това как бабите им били репресирани, защото запалили свещ на Великден в църквата, а агенти на КГБ и ДС са следели всеки български гражданин да не би да влезе в храм, днес се превърнаха точно в своите антигерои. С такава страст те настояваха никой да не припарва до църквите, с такава буйна емоция, че в един момент се зачудих да не би да има криза в снабдяването с антидепресанти в аптечната мрежа. Ако навремето комунистите бяха проявили такава пламенност в своята политическа дейност, вероятно днес от БПЦ наистина нямаше да има и следа. Което доказва само едно - че децата на старата номенклатура, които са основната част от градската фауна, която описваме, не е забравила нищо от миналото. Ако не беше 10 ноември всички тези фейсбук-съвести щяха да са доброволни доносници, кандидати за членове на БКП, комсомолски активисти с пламък в очите, хора, напълно оперирани от гръбнак, идеи, почтеност и чест. Точно както днес. Защото от една страна те са самоназначили за говорители на българската духовност, от друга страна БПЦ ги хвърля в дива ярост. Замислих се защо ли е така и стигнах до един основен извод. БПЦ е автентична национална структура, съпътствала народа ни от векове, а градския либерал най-много мрази да му показваш, че е българин. Той е гражданин на света, потопен е в мултикултурното хипстърство и е израснал с чия и киноа. За него да е българин е обида.

Описвам тази драма, за да стане ясно и друго. Всъщност не БПЦ е виновна за отворените храмове. Убеден съм, че ако премиерът си беше на мястото, ако от Оперативния щаб не трепереха пред Борисов, църквата щеше да бъде убедена литургиите да станат без публика. Именно правителството обаче отвори тази възможност и така буквално застраши от взрив всичко с което се гордее, че е постигнало. Не знам откъде идва този флирт на Борисов с църквата, нито съм наясно дали отношенията му с Началника са безпроблемни, но е факт, че решението за отворените храмове и политическо и по всяко вероятност ще гръмне в лицето на този, който го е направил. Но Борисов може да е спокоен за едно. Тези, градските изнежени души, които от сутрин до вечер праскат статуси срещу ГЕРБ, никога няма да могат да се ориентират правилно в обстановката. На тях им дай като пуделчета да си гонят опашките. И кажете ми сега в такава ситуация не е ли най-гадно да си на мое място. Да виждаш такъв пламенен спор, а нито едната от двете страни да не ти харесва. И да искаш като батюшка Махно да вземеш един камшик и да биеш едните докато почервенеят, а другите докато побелеят и докато не ти се разкарат от главата, че вече почват да дразнят повече отколкото е социално прието по време на карантина и извънредно положение. 

Президентът, мисирките и социалните бомби

Вече е време да мислим за завръщането към нормален ритъм на живот, производство и свободно движение на хора. Това беше едно от ключовите послания на президента Румен Радев, който излезе от радиомълчанието си и реши, че крайно време думата му да бъде чута. Всяка появя на държавния глава действа на придворните медии като душ от киселина, но този път (строени като батальон от орки и мисирки) направо се задушиха, задавиха и самовзривиха от злоба. Един от станалите нарицателни в еротичното обслужване на властта сайт призова Радев да бъде въдворен, тоест арестуван за насаждане на паника, нарече го мерзавец, страхливец, паникьор и дори призоваха карантината веднага да бъде отменена, за да може всеки труп по улицата да бъде записан на съвестта на президента. От всички страни блъвна един мазен, кален и гнусен поток от мнения на дежурните заподозрени и пак започнаха вечните мрънкания - държавният глава не обединявал нацията, бил комплексар, истеризирал политическия дебат, бил воден от емоции, от завист и какво ли още не. Типичното за България сапунизиране на реалната политика, опитът за трансформирането й в емоционално риалити за истерични фейсбук-домошари и кръчмарски специалисти по световното положение. В края на този гейзер от кафяви течности и комплексарски изцепки се появи и интелектуалния вдъхновител на атаката - премиерът Бойко Борисов. "Няма да стана доктор Менгеле, за да угодя на Радев", изсъска пред агитката си от полувъзхитени журналистки той и подобно на герой от модернистичен роман отново отприщи потока на съзнанието си. Не съм сигурен, че мога да го пресъздам, защото този халюцинаторен изблик е непреразказваем - но за да срази конкурента си Борисов се впусна във фантазии как Мангеле навремето е рязал трупове на хора и след това ги е сглобявал обратно. Изобщо - краските бяха засилени максимално, а тъпанът на паниката заби тревожно все едно предупреждава за извънземно нашествие. "След 2-3 седмици може да сме в ада", истеризира още един път министър-председателя и с обосновано предположение мога да кажа, че ако човек от опозицията беше произвел такава фраза, сигурно вече прокуратурата щеше до го пържи в тайните си медийни подземия за насаждане на паника и опит за саботаж на великата карантина.

Описваме този батален мизансцен с една-единствена цел - след като всички трубадури на статуквото се възпалиха и разпукаха като циреи, значи президентът отново е казал онази политическа истина, която вълнува обществото и го кара дори и в изолация и по домовете си, да се гневи и бунтува. И няма как да е по друг начин. Карантината отприщи социално-икономически процеси, които още много дълго ще бъдат като котва на шията на страната. Безпощадните хроникьори запечатаха кошмарни картини - опашки пред бюрата по труда, а армията от безработни започна да се увеличава с драматични темпове. На този фон все повече хора започнаха да броят дните до края на карантината, защото това събитие се привиждаше като като пределна точка след която нещата ще започнат да идват на мястото си. Ресторантите и кафенетата ще отварят, предприятията отново ще заработят, животът ще влезе в ритъм. Вместо начертаването на пътна карти за край на извънредното положение и разхлабване на мерките (така направи канцлерът Курц в Австрия), българското правителство още на 3 април внесе в парламента искане за удължаване на извънредното положение с още един месец - до 13 май. При това го направи без обосновка, анализ на досeгашните мерки, дори без да обясни защо не изчака до 13 април, а действа две седмици по-рано. При това правителството прояви учудваща недалновидност като не предложи някакви реални и работещи мерки за спасяването на икономиката. Единствената реална мярка за помощ, прословутата схема 60 на 40 едва в последния момент, ден преди второто четене, бе ремонтирана така, че да стане работеща и да привлече работодателски интерес. На съкратените, пуснатите в неплатена отпуска, самоосигуряващите си бе показан един голям среден пръст под формата на това, че те имали право да получат безлихвен кредит от 1500 лева. Ако е помощ я даваш безвъзмездно. Не я отпускаш като заем, който да тежи и да отблъсква хората от това да се възползват от него. Всъщност това беше едно от другите послания на президента - че мерките не се достатъчни, а тези, които са обявени няма да сработят по рекламирания начин. ГЕРБ наистина си представят президента като плюшено мече, което да бъде вадено по тържествени поводи и то само да ръкопляска на изпълнителната власт. Е, сега са в съвършено различна ситуация. Радев усеща, че в България се завихрят турбулентни социални процеси и, че е въпрос на време социалното спокойствие напълно да бъде взривено. Защото безработните, хората в криза, останалите без препитание и надежда не виждат вече смисъл дори и в мерките за запазване на живота и здравето. Защото за тях това е избор между това дали да умреш от вирус или да се свършиш от мизерия. Не е ясно кое е за предпочитане. Точно заради това Радев поиска пътна картина за продължаване на живота след карантината. Защото още отсега се вижда каква е голямата цел на това постоянно биене на тъпана за коронавируса, жертвите, Менгеле и хуманното сърце на премиера - ГЕРБ се готвят да стоварят всички проблеми на страната върху епидемията. Тя ще бъде осмукана докрай, а там, където медийните жалби не помагат, ще се включат репресивните сили, които си разписаха в закона за мерките при извънредно положение. И затягането на режима, и тоталната карантина можеха да бъдат изтърпени, ако България беше получила правилното икономическо лекарство. Вместо това в един момент властта реши буквално да разпусне парламента, за да остане напълно без контрол, да остави безработните практически без помощ в тази тежка ситуация, да не си даде сметки колко дребни и средни фирми просто ще колабират след извънредното положение. И всъщност единствено президента проговори на езика на онези, които са притеснени, вбесени, притиснати в ъгъла, оставени буквално без хляб и здравеопазване. Защото, и това също беше отбелязано от Радев, най-ужасното е във времената на коронавируса, да се разболееш от нещо друго и банално. Няма кой да ти обърне внимание. Така се получава кошмарна картина - опашки от безработни, блокирала икономика, затворени градове, здравна система, която се гърчи и шефка на парламента, която казва, че депутатите нямало да си намалят заплатите, защото искали да даряват повече. Безподобен цинизъм и безпредел без граници. Точно заради това президентът беше длъжен да излезе и да говори. Това не е неговият опит да провали опазването на здравето на хората, а да покаже, че всичко е свързано и, че няма да приеме подлите заигравки с рисковете, за да бъде оправдан безбожния заем и пълното безхаберие на властта. В такива мигове, в мигове на криза изпъкват не онези, които превиват гръб пред статуквото, а тези, които говорят съобразно принципи, идеи, визия и последователност. Какъв ще е животът ни след карантината? В каква страна ще се събудим? Ето тези въпроси постави Радев. А от реакцията на дежурното сметище разбирам, че властта много, ама много се страхува от тях.

Няколко добри думи за БСП

Предупреждение за всички със слаби сърца, панически атаки, пристъпи на виртуална паника и биполярно разстройство - в този съвсем кратък текст смятам да кажа няколко хубави думи за БСП. Да, знам, трябва да обвиняваме гадните комунисти за всичко - от големия взрив до коронавируса, но както си казва не си истински левичар, ако не вървиш срещу мейнстрима на лудостите. И така - тези дни отново прочетох предизборната програма на БСП за изборите през 2017 година. Знаете ли какво - ако държавата беше реализирала поне една трета от мерките, които са изброени там, сега България щеше много по-уверено да посрещне карантината, извънредното положение, редовните брифинги на генерал Мутафчийски и срещите на Бойко Борисов със самотни трактористи без маски.

Ето ви първия пример - в програмата на БСП е записано е идеята до която правителството стига едва днес: в големите търговски вериги да се осигурят минимални прагове за произведени в България продукти - 51 на сто за плодове и зеленчуци в сезона на производството им, 70 на сто мляко и млечни продукти, 25 процента за месото, 50 процента отделно за пилешкото, 75 на сто за виното и спиртните напитки. Това беше навременна политика, която, ако беше приложена навреме, днес земеделските производители нямаше да бъдат заплашени буквално с финансов погром и изчезване. Само че тогава днешните адепти на идеята се надпреварварваха да изсипват тонова ирония и сарказъм. Ох, да, беше много смешно. Преди короновируса и кризата, която идва след него. Сега вече не виждам някой да се смее. Защо така?

Още един пример - скандалът с ББР. Много хора ми писаха във фейсбук да ме питат защо БСП мълчи по темата, защо не се обажда. Нямах сили да отговоря на всеки, че добре да се помни. БСП поиска оставката на Мавродиев още през 2018 година, когато стана ясно, че той е застанал зад гърба на Гинка Върбакова и нейният опит да придобие ЧЕЗ. Но истинската политика не е само в искането на оставки. Това е биенето на тъпан. БСП отиде една крачка напред и предложи промяна в начина на функциониране на ББР. Като например да се сложи таван на сумата, която може да бъде отпускана - например 5 милиона лева. Замисълът за ББР никога не е бил тя да е банка, която да налива огромни пари в едрия бизнес. Тя трябваше да е мотар за малките и средни предприятия. И точно това щеше да реши проблема. Ако някой си беше направил труда да ни чуе, днес изобщо нямаше да има скандал с ББР, защото той щеше да е невъзможен.

Статусът взе да става много дълъг, но ако имате 10 минути открийте програмата на БСП и я прочетете. Не казвам, че тази различна България описана там щеше да остане незасегната от кризата днес. Но щеше да е много по-подготвена. 

Многоооооо!

Извратената медийна утопия в която ни пържат

Още вчера ми стана ясно, че след мощното интервю на Румен Радев днес ще се нагледаме на всякакви мелодраматични изстъпления и извратени форми на кризисен пиар. И тук дори няма да ви говоря за демоничното дуо А. Христова - Т. Буруджиева. Те вече са банални като талашит, изхабени като стари подметки и честно казано народ, който може да отиде на работа след като ги е гледал рано сутрин по телевизията наистина е величав народ, безсмъртен...Но днес отварям агенция ПИК и виждам, че са пуснали социологическо проучване на "Сова Харис". Експресно. И какво се оказва от него. Народът обича и вярва на ГЕРБ, обожава генаралите Борисов и Мутафчийски и най-важното - харесва, цени и се прекланя пред лицата на почтения, хуманен, светъл, ценностен и абсолютно чист бизнес - Делян Пеевски и Кирил Домусчийски. Пред Мутафчийски куфеят 71 на сто от хората, а пред иконата на Борисов рано сутрин се кръстят 59,9 %. Делян Пеевски, има близо 30 на сто одобрение, а в този свят на пролени сълзи и розови емоции дори Веселин Марешки се радва на 23,2 процента одобрение. 

И кой е Сатаната в тази лъчиста утопия - Корнелия Нинова, разбира се. Само 11 процента още не се разбрали, че тя е смутител на подредения свят, саботьор на извънредното положение и ужасяващ прахосник, който иска да раздава пари на хората вместо да им отпуска заеми. Нещата стават още по-прелестни като видим резултатите от въпроса "На коя партия имате доверие?". ГЕРБ - 43 процента. Не знам защо са се стискали толкова. Аз лично щях да им дам 83 на сто. Така де - поетичното въображение не може да бъде оковававано. БСП - 10 процента. И сега се дръжте - Воля е на трето място - 8,7 процента. Спирам дотук, защото ще ви оставя сами да откриете очертанията на тази извратена медийна утопия. Знам само едно - щом са пуснали фабриките за зло на макс, щом почнаха да надуват проценти като американски атлет, който зоби допинг, значи някъде усещат, че този свят на измислици, карантина, извънредно положение и бедност вече е започнал да се клати драматично и всеки момент може да рухне в пепел, пламъци и гняв...

Бойко Борисов и Никита Хрушчов

Навремето прочетох едно култово есе на Андрей Вознесенски за разликите между Сталин и Хрушчов. Вознесенски (когото Хрушчов лично насмита на една среща с творческата интелигенция) казваше, че Сталин е последната фигура, репрезентираща сакралната и тайна власт. При Хрушчов всичко това отива по дяволите. Той е лидер от епохата на публичността, политик на пърформанса, макар и осъществен по абсолютно селски начин. Сега вече сме претръпнали, но навремето, когато Хрушчов си сваля обувката, за да тропа с нея по бюрото си по време на сесия на ООН, това прави чудовищно впечатление и шокира всички.

Казвам всичко това, защото Борисов все по-диаболично ми напомня на Хрушчов. Тази безкрайна медийна инквизиция на която сме подложени е изцяло хрушчовска. Свидетели сме на пълна подмяна на идеята за публичност. Редовното сутрешно дефиле е изродено до нарцистичен поток на съзнанието в който Главния герой се самовъзхвалява, самовъзвеличава и провинциално ни изрежда как си говори с големите европейски политици. Подобно съзнание не допуска, че някой друг може да е наясно с положението. Той е портиерът, който е допуснат до кулоарите на голямата политика и защото се е здрависвал с Курц вече се изживява като най-големия експерт по австрийската вътрешна политика. Точно както Хрушчов, който в САЩ вижда американската царевица и веднага заповядва тази култура да се сади масово и в СССР. Първично съзнание, което реагира само на визуални стимули. Всичко е пърформанс. Уволнението на шефа на ББР също е такова. Защото големият въпрос тук не е отстраняването на Мавродиев, а като как така държавата изобщо е допуснала такъв огромен и съмнителен кредит. И не е ли време за цялостен одит на работата на тази банка? Това обаче са жизненоважни детайли, които телевизионният поток на съзнанието никога няма да обхване. Точно заради това идва и Голямата война с президента. Радев настоява не за пресконференции, а за работещи мерки. Ръкостисканията и конферентните връзки с европейски политици няма да нахранят хората и да спасят малкия бизнес. Медийното шоу няма да реши проблемите на обществото. Но вече съм убеден, че Борисов не иска да решава нищо. Той се помпа с политически допинг, предрусва с журналистическо внимание и това му е напълно достатъчно. Точно тук е голямата разлика между него и Хрушчов. 

Статуята на гроба на съветския лидер е направена от Ернст Неизвестни - сътворена е от бял и черен камък. Неизвестни вижда в Хрушчов все пак нещо бяло, нещо смислено, нещо различно. Борисов отсега е обречен само на черните цветове. 

Гаранция.