Бойко Борисов – бляскавият защитник на „гласът на опозицията“

 

 

Дали държавата разполага с дежурен психиатър, който час по час да изследва менталната кондиция на премиера? Има ли кой да ни предупреди и да пусне червените светлини на алармата, ако министър-председателят ни внезапно изперка напълно, започне да говори безсмислици, отърве се от дрехите и тръгне да тича гол по Ларгото в София? Има ли кой да бди над тези проблеми или сме оставили всичко на самотек, подобно на бедно село по време на голям дъжд? Задавам тези въпроси, воден не от хейтърство, а от реална загриженост. Защото случайно налетях на един статус на Бойко Борисов. Обикновено отбягвам неговата страничка като радиоктивна зона в която се разхождат странни мутанти и неясни създания, но този път съдбата ме сблъска челно с нея. Статусът на Борисов гласеше следното:

 

"Арестът на Алексей Навални след пристигането му в Русия нарушава неговите права и застрашава сигурността му. В днешния демократичен свят е изключително важно да не бъде заглушаван гласът на опозицията."

 

Трудно ми е да ви опиша кикотът, който се изля от мен.

В началото си помислих, че халюцинирам, после заподозрях, че някой пиар саботира отвътре кабинета, а най-накрая си казах, че вероятно американската посланичка е имала нагрегнааааат разговор с Борисов, който е приключил с този интелектуален отпадък. Но човек трябва да си дава сметка какво пише и какво казва. Както казваше Тони Джуд думите са единственото с което разполагаме и ако ги оставим да се рушат това е ултимативната форма на насилие. В този смисъл статусът на Борисов е върховното престъпление срещу думите, срещу езика, срещу смисъла, срещу здравия разум и срещу реалността.

Представете си само - за това колко е важно да не се заглушава "гласът на опозицията" говори човек, който в средата на 2019 година съвсем целенасочено оряза партийните субсидии, за да обезкърви финансово опозицията за местните избори. А след това направи и невъзможнот, за да отгледа и свое крило в нея. Тази спецоперация се провали при БСП, но успя при толкова много други партии, които бяха пратени на политическото гробище като жертви на вампир, който ги е изсмукал напълно.

Човекът, който е основен потребител на олигархично-медийната паяжина, която буквално задушава държавата в своята усмирителна риза. Човекът, който определени сайтове всекидневно превъзнасят като най-мъдрия ръководител, най-опитния дипломат, източникът на всяка стабилност. Наскоро дори го сравниха със Стефан Стамболов. Говорим за премиер, който си отгледа цяла орда от придворни анализатори и десни институтчета, които да разрушават всеки опит за реална политическа дискусия и да обикалят като талибани из медиите, за да славят името Му и да целуват кубинките Му. Говорим за Бойко Борисов - политикът, чиято партия превърна отделните общини във феодални владения в които царува зловещ страх и елементарно доносничество. Всеки, който живее в такъв град го знае - как никой не смее да изкаже това, което мисли, защото ще го посекат, остракират, оставят без работа и всякакво препитание. И дългата ръка на октопода няма да засегне само него - ще уволнят и съпругат му или съпруга, ако някой си позволи да забрави за миризливия ботуш, който тежи върху неговия череп.

Говорим за премиера, който срина страната ни до 111 място по свобода на словото, закотви ни и по този показател на последно място в ЕС, а на всеки опит за повдигане на темата се отговоря с цинични подмятания, че "свободата на словото е проблем на самите журналисти". А през това време си отхрани като прасета за заколение удобни вестници и още по-удобни телевизии. Все пак говорим за премиера, който е инженирал сделката за Нова телевизия между двама олигарси, за да може тя да се превърне в негова подчинена болонка, която гони качествените журналисти.

Бойко Борисов е последният човек на тази земя, който има право да говори за "гласа на опозицията". Защото това е върховен цинизъм, нагла бруталност и арогантност. Защото излиза от устата на човек, който подмени демократичните устои на българската държава и създаде свой собствен авторитарно-медиен режим. Говорим за премиера, който така се вбеси на наглостта на тулупите да протестират, че вече половин година не слиза от джипа и говори основно пред камерата на своите собствени пиари, защото не искка да чуе дори и половин неудобен въпрос. Тук наистина сме опасно близо до пропастта в която думите вече са напълно изнасилени, а политическият смисъл е на командно дишане. С какви очи точно Борисов може да дава съвети по демокрация? С какви очи премиер на обезсърчена и и смазана държава ще говори и дава рецепти на друга? А ако премиерът беше толкова загрижен за свободата на словото и опозицията, защо не го чухме да обелва поне една дума за Джулиан Асандж, а? Къде бяха разтревожените му статуси тогава?

Тази наглост не може да остане неподмината. През последните 11 години преглътнахме много простотии, но ножът вече е опрял до кокал. И всяка една формация, която иска да попадне в следващия парламент трябва да даде своята оценка на това лицемерие, на кален поток от неистини, лъжи и наглост.

Ако всичките приятели на Навални са такива, то на него определено не му трябват врагове.

 

Георги Гергов и призраците на прехода

 

 

Изключването на Георги Гергов от БСП отново върна партията във фокуса на медийното внимание. Политическите снайперисти и наемни килъри на властта отново започнаха да повтарят втръсналата до ужас опорна точка, че в левицата текат яростни процеси на разпад и, че тя не е в кондиция да се яви на избори. Този път обаче има и елемент на изненада. Въпреки дългата престрелка между Корнелия Нинова и Георги Гергов, никой не вярваше, че БСП ще намери сили да отстрани един едър бизнесмен, пуснал корени в историята на целия преход. Което подсказва само едно - медиите трудно ви информират за достоверните процеси в БСП. Много е яко да обявиш тази битка за епизод от сапунена драма, но мнозинството от българите виждат в нея нейният автентичен заряд - борбата с всички онези сили, които вчерниха нашия живот и направиха от страната ни най-бедното място за живеене в целия Европейски съюз. Всъщност това, че медиите не предвидиха и проспаха този сюжет всъщност се крие и друга истина за политиката у нас - те не следят автентичните процеси, а просто се опитват да играят по свирката на властта. Защото, ако човек се вгледа в заявките и действията на Корнелия Нинова от началото на нейното председателстване на БСП ще видят, че тя трайно и последователно отстоява своята линия и заради това лично на мен ми е смешно като говорят за разпад на левицата. Не, БСП се променя, БСП търси друго лице и оттам идва целият политически заряд на всичко, което се случва.

Заради това преди да кажем няколко думи за това дали БСП се разпада, разнищва, пука по шевовете, сгромолясва или раздира от неспирни войни, е добре поне за малко да насочим фенера към Георги Гергов. Един ден в учебниците по история няма да има нужда да се обяснява на младите поколения какво е "преход" - достатъчно е срещу думата да бъде сложена снимка на мастития пловдивски бизнесмен. Гергов е метафората на прехода. Той е бизнес и политически сърфист, който изплува във времената на промени, а биографията му показва удивителна способност да се прикрепя като хищен паразит към всички силни на деня, за да поддържа бизнеса си жив и проспериращ. И само забележете как се материализира този обществен път. Началото на промените заварва Гергов като изключен член на БКП, но партиен кадър откъдето и да го погледнеш. След това започва неговия материален възход. 11 години след началото на прехода Гергов вече е достатъчно популярен, за да даде през 2000 година едно култово днес интервю в което казва: "Загубих 17 милиона, но съм СДС". Този разговор е като откровение, ако се чете днес, буквално от бъдещето. Там Гергов тръби, че СДС е неговата партия, защото работи за неговите интереси, а БСП е нещо, което е приключило. Не знам как се е отразила такава подкрепа на СДС, но знам, че година след интервюто СДС падна от власт, влезе в състояние на политическа кома, а днес е обект с микроскопични стойности, който оцеля, защото се сви под мускула на Бойко Борисов и заскимтя коалиционно предано. Това обаче не спира космическите хоризонти на Гергов. Няколко години по-късно той вече е в орбитата на НДСВ, близък е с царя, ръкостиска се с най-висшите кадри на жълтата формация и дори прави совалки да бъде кандидат за кмет от тяхно име за Пловдив. НДСВ обаче се оказа като нетраен радиоактивен елемент и се разпадна преди да може да произведе някакво собствено бъдеще. Тогава през 2006 година Гергов реши да се завърне в орбитите на БСП. Това се случва точно по времето на Тройната коалиция, премиерът е социалист, а организацията на БСП в града под тепетата е в политическа и финансова криза. Вероятно на някой апаратчик му е изглеждала като прекрасна идея да дръпнат едрия бизнесмен в редиците на партията. И Гергов се възползва от шанса вдъхновено. Той буквално превръща местната организация на БСП в свое феодално владение. Концентрира цялата власт в ръцете си и превръща местното БСП в продължение на своите фирми. Така Гергов съвсем официално си става търговец с влияние. Междувременно резултатите на левицата падат все повече, много социалисти отвратени с хвърлят партийните билети, но бизнесът на Гергов процъфтява. Започва епохата на ГЕРБ и мрачното време на Бойко Борисов. Оказва се обаче, че Гергов има път и към тях. Бизнесвръзките му с ГЕРБ цъфтят и дават плод на местна почва, а по някое време с одобрението на централната власт маститият капиталист получава от държавата и 43 милиона лева за "дупката" във Варна. Очевидно точно тогава Гергов вече трябва да плаща цената за благосъстоянието си и добрите си контакти с властта. Междувременно той беше изхвърлен от Изпълнителното бюро на партията и мисията на живота му да осигури коалиция между БСП и ГЕРБ напълно беше провалено. Тогава му се наложи да играе роля непривична за него - на вътрешен опозиционер. И три години Гергов биеше тъпана и даваше интервюта под път и над път, че левицата се проваля и е на път напълно да изчезне от политическата сцена. Пикът на политическото раздалечаване между Гергов и БСП обаче се случи в ранната пролет на миналата година, по време на първия локдаун на страната. Тогава бизнесменът-опозиционер даде едно намахано интервю в което се накара на БСП, че не подкрепя правителството и мерките. Точно този тон и изявления белязаха началото на края. И въпреки всичко само заради изразяването на различно мнение нямаше да има кой да изключи Гергов от партията. Но системните нарушения на устава, шокиращите посегателства върху правилата разклатиха политическата империя на бизнесмена. В окото на тази буря се видя, че той буквално няма армия зад гърба си. За да "протестират" в негова защита излязоха няколко негови храненици, които вдигнаха медиен шум, но общо взето това ще бъде единствената следа, която ще оставят. Защото е много трудно да покажеш някакви особени политически успехи на Гергов. През 2015 година, когато той се яви като кандидат за кмет от името на БСП остана пети. Оттук-нататък успех инкасира единствено банковата му сметка.

Днес много хора представят изключването на мастития бизнесмен като някаква рекламна акция, като режисиран спектакъл, който служи да подхранва рейтинга на Корнелия Нинова. Много интересно. Дори само това твърдение е изключително изобличаващо. Ако Нинова може да си направи пиар с изключването на Гергов, това какво точно говори за неговота обществена популярност и значение, а? Но всеки, който си мисли, че този ход е лесен значи никога не е бил в полето на политиката. Нинова днес си печели един отдаден противник и враг, който има финансови и медийни ресурси да продължава упоритата медийна спецоперация срещу БСП докато пожелае. Това е действие за което бяха необходими смелост, кураж, решимост и визия за бъдещия образ на левицата. Защото всъщност изключването на Гергов е инвестиция в посланията на БСП. БСП е единствената партия, която може да каже, че не само е поставила проблема за паралелната държава, а е започнала да го решава и в собствените си редици. Това е един процес по обновление, който води след себе си автентичност на всички антиолигархични послания на БСП. Някои наричат това разпад. Аз твърдя, че това е изчистване. Като всяко изчистване то е трудно и мъчително, но в неговия край левицата ще бъде партия, която не живее в шизофрения между думи и дела. Това е амбициозната задача на Корнелия Нинова. Това е битката на БСП за следващите избори.

Всъщност БСП можеше да избере различен вариант за себе си. Тя можеше като партия да потъне в безвремието и да се хването на хорото на властта, но изходът щеше да е фатален за нея и най-вече за хората, които искат промяна. Днес БСП е в окото на медийно торнадо, но въпреки това, когато пушилката се слегне и хоризонтът се изчисти много от избирателите ще могат да видят, че това е била битка за принципи и идеи, които водят към различна България. В този смисъл Гергов получи най-нещастната съдба на земята. Той се превърна в бележка под линия в историята на БСП, която успешно го остави зад гърба си, за да се обърне към избирателите, които са гневни, които жадуват промяна и които мразят прехода, защото той роди феномени като "Гергов". Ако това е разпад - пожелавам го на всяка нормална партия.

 

БСП и битката с истинската олигархия

 

 

Тези дни с подчертано литературно вълнение реших, че трябва да изоставя природосъобразния начин на живот и да отделя време да прочета едно интервю на бившият организационен секретар на БСП Димитър Дъбов, посветено на най-голямата политическа новина в началото на годината - изключването на олигарха Георги Гергов от редиците на БСП. Дъбов изобщо не си играе на дребно, а буквално е скочил в най-дълбокото - сравнява изхвърлянето на пловдивския богаташ с разстрела на Трайчо Костов. В неговата политическа визия в БСП се е случил някакъв тотален апокалипсис - банда от политкомисари обикалят медиите и екзекутират без компромис всички несъгласни "другари" с "невероятна злоба и невероятен хъс". Част от медиите веднага се качиха на този експрес на ужасите и отново включиха любимата си опорна точка - БСП е затънала във вътрешни войни, партията се люспи, цепи, тресе и агонизира като жертва на коронавирус. С невиждано наслаждение и 10-те души от близката клика на Гергов бяха представяни като "десетки социалисти" и беше описвана някаква тяхна невероятна съпротива - протестирали в Пловдив, протестирали на тротоара пред "Позитано", след това нахлули в червената централа. Целият този наратив, уверявам ви, е абсолютна халюцинация. Хората край Гергов са неспособни на протестно политическо действие, защото повечето от тях са заложници на своя политически господар и осъзнават, убеден съм, че осъзнават, че е много трудно да се правиш на войн на светлината, когато си се хванал на хорото с нещо подобно на политически Мефистофел. Самият Гергов няколко дни пази мълчание, но най-накрая реши да проговори. За съжаление всичко, което каза беше банално и клиширано като текст на Венета Райкова. Целта на изключването му била да се прикрият гафове на ръководството на БСП. В левицата се налагала еднолична власт, Корнелия Нинова търсела конфликта на всяка цена, а самият Гергов винаги ръководел своята организация демократично и спокойно.

Ще оставим настрани цинизма на сравнението между Гергов и Трайчо Костов. Защо двамата нямат абсолютно нищо общо може да е обект на съвсем отделен текст. Но начинът на медийната истеризацията по темата е много интересен. Когато Гергов беше част от ръководството на БСП, тогава постоянно се намираше някой морализатор, който с размахан пръст да го сочи и да обяснява, че левицата задкулисно се ръководи от олигарси и необогаташи. Когато Гергов беше натирен съвсем справедливо, изведнъж тона стана минорен и почти лиричен - ето вижте поредната жертва на стоманеното токче на Корнелия Нинова. Разказвам всичко това, за да ви призова - зарежете повечето от медийните пушилки. Истината за света никога не е скрита в машината за спецефекти на властовата пропаганда. Медиите не се обективен наблюдател, а участник в политическия процес и то на страната на властта. Те играят в отбора на Бойко Борисов и имат интерес да продължават спецоперацията срещу БСП.

Всъщност това, което се случва в левицата не е процес на разпад. Това е изчистване. БСП прави всичко възможно да постигне единствено между предлагана политика и обществен образ. Не може да си основен носител на надеждата за различна държава на справедливостта, правилата и принципите, а да се примиряваш с хората в собствените си редици, които се чувстват напълно комфортно и охолно в рамките на статуквото и паяжината на ГЕРБ. Всъщност точно това отвори конфликта между Корнелия Нинова и Георги Гергов. В него няма абсолютно нищо лично, както се опитва да го представи засегнатата страна. И поводът за избухването му ясно го показва. Гергов беше изхвърлен от Изпълнителното бюро на БСП през 2017 година заради скандала "ЦУМгейт" в който стана ясно, че той е бил посредник на среща между тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров и бизнесмена Сашо Дончев в своя кабинет. Действие задкулисно, тайно, извършено зад погледа на хората. Това е класическият инструментариум на паралелната държава и символ на всичко онова, което отвращава хората от живота в България. Нинова щеше да заличи напълно БСП, ако не беше изритала Гергов от ръководството. Междудругото - хората на олигарха тези дни пуснаха един запис от заседанието на Националния съвет в който лидерката на партията обяснява своите мотиви. Не знам какво са си мислили, че чуват хората от него. Аз чувам един председател, който е взел принципно решение, но се опитва да запази мира в своята партия и да убеди засегнатия, че нещата са на принципна основа, а не на лична. Гергов не успя да разбере точно това. Оттам-нататък всеки негов ход в БСП беше грешен. За да се се стигне до миналата година, когато в разгара на пандемията той открито обяви, че левицата трябва да подкрепя всяка стъпка на кабинета. Което не беше нищо различно от защитаваната от него теза, че БСП и ГЕРБ трябва да направят коалиция. Това е бизнес-гледна точка. Гергов в нито един момент не е бил истински политик, а бизнесмен, който е използвал политиката, за да прави повече пари. И така се превърна в един от основните инструменти на Борисов за саботаж на левицата. Доказателствата са пред очите на всички - посочете ми друг бизнесмен, който да е получил над 40 милиона лева за едно парче земя, пък било и то в центъра на Варна. Всъщност изичистването на БСП трябваше да започне много по-отдавна, но точно гоненето на Гергов не е прострелване в крака, а мощен политически адреналин. Сега Корнелия Нинова показва реално, че нейните заявки за промяна не са пясъчен замък, а реален ангажимент. Тя рискува да си навлече изключително мощен и отмъстителен враг, но точно това е пътят за автентичен подем на левицата. Олигархичните зависимости, корпоративните схемички, корупционните залитания - всичко това е част от паралелната държава и наритването на Гергов показва, че БСП единствена е в състояние да се изправи срещу мрачната паяжина, която задушава страната.

Между другото - някой трябваше да обясни на другаря Дъбов, че Гергов не е жертвата в този случай. Пловдивската организация е най-голямата жертва. Това е организация с традиции, смисъл, идеологическа подготовка и много история. Резултатът от тумора "Гергов" е, че тя беше обезличена, смазана, буквално разбита и напълно съкрушена. През 2015 година, когато самият Гергов игра в битката за кмет, той остана 5-ти. По време на неговото лидерство много социалисти се разделиха с партията, защото не искаха и отказваха да се припознаят в тази танц на бизнес-интереси, посредственост, простащина и постоянни апаратни хватки. Ето защо БСП наистина започва годината силно. Тя става единствената партия, която демонстрира реална способност да се бори със задкулисието, а не просто да произнася красиви думи за битката с него.

Възможно е тези дни да станем свидетели на още едно роене в парламентарната група на левицата, но това наистина не е процес на разпад. БСП се отървава от баласта, от онези сили в нея, които бяха склонни да се заиграват с Борисов и да стават част от олигархичния октопод. Вижте какво се случи с "прогресивните" социалисти - нелепа групичка, която като крайпътна кралица на нощта се продаде на ГЕРБ и започна да им осигурява кворум. Ама те имали висши идеи и реална алтернатива. Пълни глупости на търкалета. Тях ги буквално ги превърнаха в компаньонки на властта и на изборите хората ясно ще покажат какво мислят за тяхната "прогресивност". Тези дни гледах Красимир Янков да се изявява по някаква телевизия. Две трети от неговото интеревю не беше за алтернативата му, а за БСП. И това е нормално - медиите му дават трибуна не, защото им пука за неговите идеи, а защото той трябва да е инструмент срещу истинската левица, която е основната заплаха за статуквото. Това е ироничното в случая. Виждаме по медиите на дефилират всякакви самозванци, които са се самообявили за пророци на морала и автентичността, но нито един от тях не може да бъде на висотата на БСП. БСП не се хвали. БСП реално се чисти, БСП реално се променя, БСП реално работи за своето бъдеще, както и за бъдещето на страната. И видях, че дори най-големите хейтъри нямаше какво да кажат за изключването на Гергов. Има мигове, които са исторически. 

Този беше точно от тях.