Нито една повече!

 

И.д посланикът ни в Киев, прословутият Николай Ненчев (най-посредствения, пластмасов и кух министър на отбраната в историята на прехода) се оказа и сексуален насилник. 

Историята се търкаля в медиите от два месеца насам, но тези дни украинка, която работи в българското посолство в Киев застана с лицето си, за да разкаже за параметрите на това насилие.

Ненчев, пратен като политически комисар на българския евроатлантизъм в Украйна, редовно навиквал украинския персонал и ги подозирал, че клинчат от работа в угода на Путин и Кремъл. След това, в периода на разнежването си, пък канел украинките на баня или на ресторант, предлагал им да пият водка и да се опознаят по-добре. 

Класическите признаци на истинския хищник!

И на този фон как пък не се намери никой от градското дясно, който поне с една буква да заклейми Ненчев и да покаже, че не приема това поведение. Проблемът с насилието над жени е съвсем реален и болезнен и заради това появата на двойни стандарти в битката с него е унизителна, цинична и лицемерна. Ненчев да не би да има сертификат за вечна невинност? Представете си само на негово място да беше представител на "Възраждане" например. Сега медиите щяха да са пълни с разтърсващи стаии за токсичната мачовщина, за агресивното насилие, за спотаените в социалния мрак хищници, които за заплаха за всички нас. За Ненчев, този светъл рицар на евроатлантизма от хибридната война, обаче никой не говори. А би трябвало всички нормални хора да настояват за неговото уволнение. Не заради това, че е Ненчев, а защото това поведение задава ужасяващи модели. То показва, че насилието няма политическо лице и не характерно за едни повече отколкото за други. Това е универсална травма на нашето общество и нито един случай не бива да бъде подминаван. Защото, ако Ненчев получи политическа прошка, то и всички останали насилници ще бъдат опростени, а това ще създаде още една огромна несправедливост и в без това изтормозеното общество.

"Нито една повече", гласи лозунгът, който често събира тези, които разпознават проблемът с насилието като ключов за обществото. И заради тези хора, заради тяхното съзнание и ангажимент, Ненчев трябва да бъде наказан. Иначе цялата битка срещу насилието ще е абсолютно безсмислена. Навремето Ненчев се прочу с това, че назначи проститутка в Министерството на отбраната. 

Време е този евроатлантически чугун да се научи, че не всички жени са проститутки. 

Незабавно уволнение за насилника. 

Нито една повече!

 

 

Българската политическа криза като сюжет на холивудска комедия

 

В култовата комедия "Денят на мармота" главният герой (изпълняван изящно, самоиронично и изненадващо задълбочено от Бил Мъри) главният герой беше принуден отново и отново да преживява един и същи ден. Понеже тази комедия с невероятно скорост придоби култов статут, фенове от цял свят бяха изчислили, че главният герой е преживявал един и същи ден близо 12 хиляди пъти или 33 години. В кинотворбата фазите на подобно изживяване са показани много прецизно и психологически издържано - от изненадата и шока, през забавлението, купона, отдаването на разгул, свалки и пиене, до крайната депресия и желанието за самоубийство отново и отново, защото преживяването на едно и също рано или късно се превръща в пирон, който се забива все по-надълбоко в твоя мозък. Филмът, понеже все пак говорим за холивудско кино, допуска и четвърта фаза - пречистване, топване в горещите води на истинската любов, духовно възвисяване и накрая пробиване на времевата примка. Ще отдадем всичко това на културата на хепиенда в която трайно пребивава американското общество, въпреки, че и то вече дава всички признаци за събуждане от тази матрица.

От 2021 година насам България май живее в политическа времева примка. Един и същи сюжет се повтаря отново и отново, но за разлика от холивудската реалност при нас след всяко рестартиране нещата се влошават и ни демонстрират сриване все по-надолу в еволюционната политическа стълбица. Слез седмите поред парламентарни избори страната ни постави нов антирекорд - по най-дълга невъзможност да се избере председател на парламента. Сюжетът не е нов (ние сме във времева примка, по дяволите, нищо не е ново), но дължината на тази криза сюрпризира. В предишни издания на парламента след дълго лутане партиите все пак намираха някакъв компромис, за да задвижат колелата на парламентарната каруца. Днес вече говорим за практически пълен блокаж и абсолютна невъзможност да се мръдне от мъртвата политическа точка. Защото при така създадения климат на невъзможен диалог, то дори и намирането на компромис за шеф на НС, няма да помогне да създаването дори и на временно управление. Защото замръзването на парламентаризма е много болезнен и очевиден симптом, че политическата криза продължава и всички оптимистични анализи за нейния край, са били просто розови видения и нищо друго.

Истината е, че България е заложник на сложния романтичен танц между първата и втората политическа сила. Отношенията "любов-омраза", които характеризират действията на ГЕРБ и ПП/ДБ досега проваляха всяка възможност за създаването на правителство. Първо Бойко Борисов е хлътнал по градското дясно като романтичен гимназист, второ - мажоретките от психодесницата са си въобразили, че са незаменими, незаобиколими и незабравими. Всяка психотерапевтка на изтормозени двойки ще ви каже веднага, че това е токсична комбинация. И тя няма разплитане в здравите земи на логиката, а приключва някъде там, където свършват хлипащите любовни романи - в смъртта на главните герои и в сълзите на четящите домакини.

В примката политическата отговорност пада основно върху ГЕРБ. Може би това е единственото нещо, което Бойко Борисов отказва да проумее. Партията му упорито (отново и отново) печели първото място, но и също така инатливо изгърмява своите мандати и потъва в обидено мълчание. Това подсилва и подлютява политическата буря, защото ГЕРБ отказват да направят така необходимата крачка назад, за да започне тангото и да видим дали то няма да доведе до успешен край. Крачка назад в случая означава първата политическа сила да разбере, че в толкова взривоопасна ситуация партиен кабинет няма как да мине, а ще има ефекта на смъртоносен вирус. Както и, че Бойко Борисов не може да се завърне на бял кон начело на държавата. Защото политолозите може би имат основание да твърдят, че ГЕРБ е излязъл от изолацията, но това не важи и за Бойко Борисов. Неговата кандидатура моментално възпалява старите рани, връща лентата назад и всички политически формации вдигат ръце от всяка форма на сътрудничество. Ако някой ден в митичното бъдеще ГЕРБ спечелят пълно мнозинство, това ще е единственият мандат за премиерски пост на Борисов. Дотогава той ще е като варел с радиоактивни отпадъци и ще проваля (отново и отново) всички преговори. Дори и ламтящите за власт политически вегани от ПП/ДБ няма да клекнат на този вариант, а сме ги виждали във всякакви унизителни политически пози, които не са разказване пред невръстната аудитория.

Така ГЕРБ са в собствена повтаряща се времева примка. Предлагат невъзможен за осъществяване вариант, другите отказват, а хората на Бойко Борисов потъват в обвинителна тишина и отказват всякакви други взаимодействия. Този филм го гледахме толкова много пъти, че вече никой не може да си спомни кога започна той. Ще бъде болезнено, ще бъде изтощително, ще бъде емоционално разтърсващо, но ГЕРБ държат ключа към диалога - ако предложат надпартийни премиер и правителство, ако сложат срок на действие и програма на масата, тогава съвсем естествено може да започне диалог. Всичко останало ще е театър. ГЕРБ ще играят, че искат все пак да има кабинет, останалите партии ще играят ролята на загрижени. Но финалът е предизвестен.

Не по-малка вина за кризата обаче носи и втората политическа сила, въпреки, че любимата й поза е вечно да се прави на невинна и да пищи като осквернена жена, когато я спипат на местопрестъплението да мърсува управленски и идеологически. ПП/ДБ са в собствената си времева примка на това да избягат от отговорност за Делян Пеевски. Истината е, че от 2014 година насам никой никога не е давал толкова много власт на Пеевски колкото правителството на Николай Денков. Градската десница точно заради това иска нови избори. Тя смята, че две поредни кампании са достатъчни, за да предизвикват обичайната амнезия в българското общество. Декларацията за санитарен кордон около ДПС-Ново начало също е трудно да бъде приета сериозно. Тя не е израз на идеологически намерения, а опит за купуването на индулгенция. Заради това другите партии не пърхат от радост и не бързат да подписват подобен текст. Тайните замисли на създателите му са твърде очевидни. Истината е, че второто място на ПП/ДБ е болезнено - те са в цайтнот, защото избирателите им се топят, разочораванията се увеличават, а и геопилитечските ветрове се променят. При тази скорост на предсрочни избори съвсем не е далеч деня в който коалицията ще се разпадне на съставните си части, защото градското дясно е като наркоман - не смуче ли от властта, залинява. Нещо повече - тя практически не може да съществува в качеството си на основна опозиционна сила, защото всички вече знаят, че при първа възможност се гушват и с най-големите си противници, уж в името на невидимите евроатлантически ценности и вектори.

ПП/ДБ може би щяха да се разминат с поставянето пред стената за разстрел на общественото мнение, ако не беше хитрият номер на "Възраждане". Костадин Костадинов призова за обединението на всички сили, за да бъдат заобиколени ГЕРБ, Пеевски и Доган. Парламентарната математика излиза, но политическата, уви, не. Защото градската десница вече вижда ГЕРБ като свой законен политически съпруг, но при условия поставени от нея. За да може да демонстрира сила предварително.

Е, как това да не е токсична връзка? 

И точно тази токсичност отново и отново разрушава парламенти, унищожава надежди, хвърля страната в безкрайна поредица от политически драми и успешно трансформира българския политически живот в сапунена опера. 

Защото логиката на сапунката показва, че вървим със страшна сили към избори номер 8. 

Всички са вперили очи навън и чакат какво ще донесе на света втория мандат на Тръмп. 

Проблемът е, че докато вятърът на тази промяна стигне до България ще е безнадеждно късно. 

Тоест от времевата примка трябва да излезем сами. 

Героят на Бил Мъри се отърва като порасна духовно, намери любовта и стана по-добър човек. 

В България това едва ли ще ни се случи. Няма как да израснем духовно с политически джуджета, любов не е остана у никого, а без всичко това как да станеш добър. 

Нашият изход ще е по-мрачен, по-хиперболичен, но пък може би ще остави след себе си огнената следа на това никога повече да не вярваме на политически покерджии, които залагат съдбата на държавата отново и отново на избори след които нищо не следва. 

Ако един път излезем от този кошмарен хазарт, може би ще има някакво бъдеще. 

Знае ли човек. 

 

Пералнята не работи

 

Освен усещането за задушаваща безпътица и болезнения сюрреализъм на ситуацията, има и нещо друго, което не се променя в последните четири години. 

След поредния вот по телевизиите като буболечки плъзват всякакви анализатори да ни обясняват как този път Бойко Борисов е нацелил най-верните ходове, колко брилянтен стратег е и как всяка ситуация работи за него. 

С години ни убеждаваха, че хитростта на Генерала вече е пословична. 

Интригите му те наричаха мъдрост. 

Баналните глупости - стратегия. 

А всяка тъпотия, която излизаше от устата му, бе приравнявана с трактат на Сун Дзъ за изкуството на войната. 

Тази тенденция се запази и след последните избори. 

Тези дни Андрей Райчев буквално обяви следното: "Сега Борисов става много силен. САЩ и Германия са факторите за това". 

После допълни обаче, че до този "международен капитал" нашият герой можел да има достъп чак през януари, защото се разбирал с Тръмп. 

Много силно. 

Въпреки, че Райчев прави стабилна политическа грешка. 

Не е Тръмп. 

Бойко си го нарича "Доналд", защото са си първи дружки, а новия американски президент му е направо като лайф коуч, който го води през живота и буреносните води на геополитиката.

Райчев е умен човек заради това трябва да заключим, че си криви душата. Защото всеки нов вот показва неумолимо едно и също нещо: Борисов е не само безсилен, но и представа си няма какво да прави, за да се излезе от кризата...

ГЕРБ редовно печели изборите, но нека тази оптическа измама да не ни пречи да виждаме ситуацията реално. Те не могат да минат границата от 70 депутати, защото кризата изсушава и техния политически адреналин, мускули и финанси. 

От безкрайно къпане с розови душове Борисов направи най-голямата грешка - повярва на собствената си пропаганда. Той наистина си въобрази, че ГЕРБ е излязъл от изолация, а и че самият той е изпран и вече е бял, чист и херувимест пред очите на обществото.

Бруталният блокаж на новия парламент обаче доказа точно обратното. Няма нито една партия, която да иска Бойко Борисов за премиер. Никой не иска да прави и коалиция с ГЕРБ, независимо какво пишат дежурните интриганти и платени тролове в социалните мрежи. Дори и най-диалогичните политически формации поставят на масата една-единствена опция - експертно правителство с непартиен премиер и то за ограничен срок от време. Ако това е пералня, значи е време всички телевизионни шамани да си прегледат главите.

ГЕРБ съществуват паралелно в два свята - медийната вселена в която всичко им е наред и ги обявяват за светлите победители и в реалността, където те са като радиоактивен отпадък до който хората се приближават само по крайна необходимост. Това не е опит за обида на избирателите, нито на самата партия. Просто е крайно време да видим реалността, а да не пътешестваме в телевизионните фантазии. ГЕРБ и Борисов не са изпрани и докато не разберат това отново и отново ще провалят парламенти и ще разрушават възможността за развитие, но цената за този инат ще е солена. 

Много по-солена отколкото си я представят Борисов и неговите бардове. 

Тогава какъвто й да е международен капитал няма да го спаси.

Нито пък Доналд ще се намеси. 

Съдба.

 

Абсолютна липса на сърце

 

В последните години България преживя всички възможни екзотики. Възход на телевизионна партия, която само за два избора стана първа политическа сила. Появата на млади костюмари, които щяха да пращат в пенсия Борисов, а след това се гушнаха с него в обща сглобка. След това се появи "Величие", за да ни демонстрира, че циркът е пълен, а най-накрая приключихме с "МЕЧ" и възходът на микроскопичните политически формации, които използват кризата като благодатна почва за развитие.

Никога не съм си мислел, че Корнелия Нинова може да се впише в тази енциклопедия на абсурда, но ето, че доживяхме и това. В неделя изключената от БСП бивша председателка тържествено обяви, че ще прави партия. Изненада в това няма. Не е първият бивш лидер, пристрастен към властта. Този феномен заразява и най-подготвените и стабилните. Ужасът идва, когато човек види какво точно казва Нинова: "Първо да видим какво ще правим и да се определим - ляво, център, консервативно. Но сме за семейните ценности, за децата. Но още не е уточнен профилът...".

Обърнете внимание - бившата лидерка на БСП не иска да определи профила на бъдещата си формация. Тя чака да види какво ще покаже политическият пазар и тогава ще плонжира където трябва. Кеф ти център, кеф ти дясно-център, кеф ти консервативно, кеф ти патриотично.

Политиката не като принципи, а като модна линия. 

Пълен потрес!

Къде остана онази Корнелия Нинова, която само преди 4 години на 50-ия конгрес на БСП изнесе доклад за това как тя е основен защитник на лявата политика в страната и неуморно се движи от нейните принципи? Корнелия Нинова, която водеше социалистите в битка след битка, днес вече иска да избяга от лявото и си търси друга опаковка. 

Какво трябва да означава това? 

Че политиката за нея е маркетинг? 

Че я разглежда като рекламна промоция и може да бъде, каквато си поиска? 

Всичко можеше да се очаква от нея, но не и това. 

Лидер на социалистическа партия, пък бил той и изключен, се самоубива, самоунищожава и напълно дискредитира, ако тръгне да си търси друго политическо амплоа. Защото така Нинова зачертава цялото си наследство в БСП. Тя не беше избрана за лидер, за да дава пресконференции или да се кипри в телевизионни участия, а да развива лявата идеология, да дава управленска форма на лявото мислене. Това, което прави днес, е политическо самоубийство. Ако утре изплува като центристки лидер, честно казано, няма кой да й гласува доверие, освен хардкор феновете й, които се отнасят с нея не като с политик, а като с божество. А това има много малко общо с левите принципи и с последователната лява политика.

Думите на Нинова не са гаф. 

Нейният суперприближен Георги Свиленски продължи тази саморазкапваща тенденция. "Вероятно ще се разположи в политическото пространство ляво-център, а може и да е патриотично", коментира той за бъдещия проект на Нинова. 

Какви ти тук принципи, каква ти тук последователност?

 Освободени от необходимостта да се преструват на леви, верните на Нинова бързо разкриха удивителен профил. 

Те, разбираш ли, чакат да видят къде ще им най-добре в политическото пространство. 

Утре могат да се преродят като десни консерватори, защото нали Калоян Методиев най-накрая трябва да си има партия за лична употреба. 

Ето пред такъв кошмар сме застанали...

Свиленски беше особено ироничен. Както говори за "разположение в политическото пространство" на новия проект, изведнъж мина на БСП и обяви, че партията трябвало да разширява своята подкрепа. 

Е, не, благодаря. 

БСП е минала през всякакви изпитания, през всякакви абсурди, но никога не се е отнасяла към политиката като към рокля, която можеш да смениш в движение.

Сърцето бие отляво.

За да кажеш, че след като си бил в БСП, тепърва ще си търсиш място в политическата скала, това означава, че всъщност ти никога не си имал сърце.

Никога.