Спрете сапунените сериали в левицата

Не ме интересува единството. На нас ни е необходима яснота, а не синтез на лъжата"

Бившият премиер на Франция Мишел Рокар пред конгреса на ФСП през 2005 г.

От загубата на изборите миналата година БСП циклично влиза в драматични състояния. Те обикновено са свързани с много шум и голяма пушилка, но постоянната им поява говори за съществуващ проблем. Трагичното е, че никой не говори за правилния проблем, а всички са заети да се взират предимно в сапунените подробности от пейзажа на БСП - кой срещу кого е, каква интрижка е спретнал, кой кого е прецакал. Тези неща са любопитни, но проблемът на българската левица днес е съвсем друг. Може би е време да поговорим честно за него.
Политическите процеси, които протичат в БСП, са странни и нещата, които стават, излъчват предимно провинциализъм и слабохарактерност. Текат някакви подписки, някакви хора се подписват в тях, после се отрича, че ги има. Други са вдигнали ръце и призовават отчаяно Първанов да се върне начело на БСП, за да спаси партията от окончателен разпад. От страна на Първанов пък се чуват само някакви неясноти за нов проект. Всичко това в комбинация създава усещането за хаос и сивота.
Няма нищо лошо в това някой да иска да е лидер на БСП. В европейските леви партии обаче отдавна има ясни механизми, по които става това. Тези механизми изначално изключват външни спасители.
Един пример - във Франция, когато някой иска да оглави социалистическата партия, той прави програма, която после се подписва от неговите последователи. Тази програма се гласува на референдум, лидерите спорят чрез своите идеи за развитие на партията. А после в ръководството всеки от тях има представители в партийните органи спрямо това колко е получила програмата му. Говорим за истинска демокрация. Но именно в такава ситуация един кандидат-претендент може да си позволи да говори истината и да привлича хора. През 2005 година на когреса на френските социалисти бившият премиер на Франция Мишел Рокар ясно заявява: "Не ме интересува единството. На нас ни е необходима яснота, а не синтез на лъжата."
Крайно време е БСП да се отърси от неистовата сила на клишетата и нелегалностите, с които сама се е оковала. Оттам идват повечето проблеми. От липсата на нормални за зрелите демокрации механизми за ставането на лидер. От идеята, че можеш да станеш лидер само ако някой те посочи. Хроничната липса на легитимност у повечето ръководители на партията ги кара постоянно да говорят за това утопично "единство", което май вече абсолютно нищо не означава. Ако се избира между единство и ясна идентичност, трябва да се избере второто. Единство без ясна идентичност води до изчезване. Ясната идентичност сама ще роди единството.
Въпросът за лидера на БСП никак не е маловажен. Това е въпрос за лицето и идентичността на партията. Но можете ли да си представите например френските социалисти да чакат някой отвън да ги спаси? Защо тогава тази представа започва да става почти нормална в средите на БСП? Ако левицата иска да има бъдеще, тя трябва да намери нормалните механизми, по които да решава лидерския си въпрос. Защото, ако всеки път се стига до сапунени сериали, БСП е обречена да превърне проблема си в постоянна слабост. Единственият начин да се избяга от схемата на призрачните подписки и развихрените интервюта е поставянето на нещата на принципна основа. Всичко останало е път без изход.

Богословие 2.0

(дигитално есе)

О, нещастни юзъри на тази планета, хванати в нета на собствените си мечти и уловени в хардуера на вселената, очевидно аз ще съм натоварен с великата task да ви разтворя файловете на тайната, които са скрити в иконките на този свят. Ще ви говоря за божественото и за смисъла. Смисълът на не е на флашка, ламери такива, Земята няма usb, където да ви пъхна и да ви споделя цялото знание. Няма как да ви reboot-на компютрите, за да ви задам правилните параметри. Ще трябва сами да стигнете до тях и да препрограмирате собственото си съществуване. Заради това и в името на мрежата, ще трябва поне един път да зарежете mp-3-ките и да изслушате цялата история. Това всъщност не е история, това ще като да преинсталирате наново всичките си знания и да изчистите системите си от вируси. Толкова просто и ясно.

През вековете разни пророци толкова пъти ви заливаха със спам, толкова пъти пускаха троянски коне в главите ви, че положението стана неспасяемо. Това е очевидната истина, дигитална или не, но е толкова видима, че е направо непоносима като светлина от свръхнова звезда. Сега ще трябва да ресторвате наново всичките си файлове, за да схванете истината. Но какво по-хубаво от това? Какво по-хубаво?! Бог, цикльорчета дигитални, не е иконка, която са кликваш по желание и да чакаш тя да ти даунлодне цялото щастие на вселената. Бог е като файл в забравена директория, трябва да го търсиш упорито, да пускаш стотици търсачки, хиляди пъти отново и отново да си проверяваш проклетият хард, докато най-накрая истината не те озари отвътре.

Защото – помислете за момент, ама само за момент – Библията ни е обещала второто пришествие на Христос. Но казано ли е къде ще е то? Уточнено ли е изобщо? Говори се за някакво място, но на практика няма информация, все едно екранът на компютъра е почернял. Защото Бог в своето величие може да преоткрие дигиталните си измерения и да осъществи своето пришествие в Мрежата. Това е най-логичният Му ход и заради това съвременните богослови не могат да уловят изплъзващата им се мистерия на битието. Защото мистерията, май френдс, отдавна е станала дигитална. Бог ще се самоизтегли в мрежата и Великите дни ще настанат. Дни на отворен код и свободен софтуер.

Защото в Неговата съвършена природа е, Той да е в час с най-модерните достижения на човечеството. Защо сме си представяли Второто пришествие като нещо, което ще се случи навън? То може да се случи на монитора на вашия лаптоп. Нима това не изпълва света с нов смисъл?

Бог е нещо като source кода на вселената. Първоначалният суперкомпютър. Първата програма. Дигиталният хакер. Кодът на кодовете. Вселенският програмист. И много други.

Когато Великата сили слиза сред нас обикновените юзъри, ние трябва да сме в състояние да разпознаем признаците. Те са свързани с наплив на чудеса и много разностранни енергии. Е, чудесата са сред нас, само трябва да имаме очи, за да ги видим. Дигиталната епоха осъществи поне наполовина блянът за безсмъртие на човечеството. Този блян възпяваха романтицити в скучната предкомпютърна епоха. Този блян възпаляваше душите на астрономите, докато жадно воайорстваха с телескопите си в неоябятните ширини на вселената. А безсмъртието се появи сред нас внезапно и ни озари по силно от взривът на ядрена бомба. Компютрите станаха продължение на душите ни. О, не си помисляйте за момент, че в заключението ми има морален бяс и клеймо. Всъщност това е най-хубавото нещо, което се е случило на човечеството.

Компютрите станаха пророците на безсмъртието, защото естествено продължиха мислите ни. И така, Дигиталната Първопричина, ги прати сред нас, за да ни намекне за възможното чудо. В дигиталната бездна човек може да се сблъска отново и отново със своите мисли от различни времена на съществуването си. И е кристално ясно, че тези мисли ще останат след нас. Те са нашето безсмъртие.

Фейсбук профилите ни ще ни надживеят. Заради това, о психоцървули (копирам тази обида пряко от един форум на хакери...), живейте и пишете така, че да оставите на бъдещето запомнящи се профили. Те са вашият отвъден живот, но на същата тази земя, която ще трябва да напуснете. Нашите души хвърлят дигитални сенки, а дигиталните сенки ще просъществуват и след нас. Нима това не е за знамение за Него, небесният Суперпрограмист, който в своята мъдрост и необятна рам-памет, ни даде възторга на вечния живот и непозната досега дълбина на сърцето? А в Библията дигиталната равнина е показана толкова ясно, но може би докато сме тънели в тъмнината на предишните епохи не сме успявали да я разберем. Защото на страниците на дебелата книга Исус излиза пред израилтяните и възкликва пред тях: „ Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.”

Е, днес в епохата на бляскащите монитори нима някой се дави в тъмнината – светлината на живота ни е озарила, както е казано в думите Му.

Да уточним вече моралните понятия. Търси Бог в далечните директории. Той е там и знае, че Е търсен. Но защо Му е да се явява. Той ти даде безсмъртие, изкопира душата ти в своята дигитална бездна, показа ти вселена без свършек и оперативни ограничения – защо точно ти е да търсиш Бога. Той ще се появи в най-подходящия момент. Защото прелестта на компютърната епоха е в това, че тя е всичко и нищо едновременно. Светът се измести в пространство, което е трудно разбираемо, а и няма смисъл да бъде разбирано напълно. „Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало”. С други думи – Бог си знае работата. Той е изпратил лъчезарното знание за света и ни е оставил да се оправяме с него. Това знание може и да има край, а може и да се окаже безкрайно. Важното е, че светът не може да остане същия, защото Бог е там – сред мрежата или самата мрежа – и ни е дал възможност за безкраен хедонизъм или за невероятно боготърсачество. Дигиталните простори са вдъхновяващи. Защото подсказват и друго. Чрез тяхното величие разбираме, че апокалипсиса ще бъде единствено кратък бъг в системата, докато целият компютър се рестартира...:)))) Супер яко.

(една необходима бележка – този текст е моят опит за игра с компютърния език и отсега ви заявявам, не нося отговорност, ако някой реши да си прави църква въз основа на него. Нямам нищо против църквите, но ако някой се вдъхнови толково много от дигиталното ми богословие, поне да ме изрисуват на входа на храма си. Не държа да изглеждам твърде достолепно, но нека поне да карат младите дигитални богомолки да целуват портрета ми на влизане...)

Полицейският месец на Бойко Борисов

Когато една държава влезе в състояние на постоянен екшън, тогава вестниците и електронните медии всеки ден бълват новини като от бойно поле. Април месец не прави изключение от това. Още на първи април, само няколко дни преди Великден, полицията проведе поредната си киноакция и зрелищо арестува бившият военен министър Николай Цонев с обвинението, че е се е опитал да подкупи следовател, който да провали разследването му по друга негова афера. Заедно с Цонев жертви на киноареста бяха съдията Петър Сантиров и бившият секретар във финансовото министерство Тенчо Попов. Именно на записа на ареста, който бе разпространен съвсем официално от МВР се чу станалата знаменита реплика на прокурора Роман Василев: "Г-н Цонев, ще бъдете арестуван и обвинен в престъпление корупционно. Тъй като сте си абсолютен престъпник... колеги, както за всеки един престъпник - както трябва. Долу на земята, на колене!". Точно тази реплика направи Цонев да изглежда едва ли не симпатичен, а Роман Василев прекара великденските празници в търсене на телевизия пред която официално да се извини за своето поведение. Въпреки това Висшият съдебен съвет започна дисциплинарно произведство срещу него с решението агресивният обвинител да бъде наказан. Срещу поведението на Василев се изказа дори и премиерът Бойко Борисов, които иначе пламенно подкрепи акцията срещу Цонев. Той призова хората да не съчувстват толкова много на хора, които били ощетили държавата с милиони левове и поздрави МВР за свършената добра работа.

Министър-председателят обаче имаше и по-тежка работа за вършене. Трябваше да намери заместник на разследваният от прокуратурата здравен министър Божидар Нанев. След като няколко дни пази загадъчно мълчение, изведнъж Борисов публично обяви, че кандидатът му е никому неизвестната проф. Анна-Мария Борисова. Тя предизвика нечуван фурор още с първата си поява пред медиите. На специална пресконференция вместо да развива визията си здравеопазването, Борисова сподели, че е заклет почитател на костната патология и се усъмни, че повечето репортерки в залата са болни от остеопороза. Борисова стана и родоначалник на нова диета. Тя сподели, че през 2000 година е продуцирала детска песничка. В нейният текст се казва: "Който пие всяка сутрин осем литра прясно мляко, със петнайсет портокала, двайсет кисели млека..". Журналистите набързо изровиха песничката от историята и само за броени минути тя стана абсолютен хит в интернет. Професор Борисова обаче се обиди от иронията към нея и вместо бързо да бъде избрана за министър, тя предпочете първо да председателства симпозиум по ендокринология в Пловдив. Там обаче тя също роди няколко медийни бисера след като на всички журналистически въпроси отговаряше единствено с : „ще ви се усмихвам”. Най-накрая не можа да издържи на интереса към нея и сподели, че е симпатична и привлекателна за годините си. В крайна сметка след серия от политически отливи и съмнения, Борисова бе избрана за здравен министър и се зарече да не закрие нито една болница. Единственото петно върху нейната репутация бе поставено от самият премиер, който пред бТВ сподели, че се запознал с новата си министърка на един разклон по пътя към Велико Търново и само след половин час разбрал, че тя е готова за министерско кресло.

Няма как да подминем и друга вдъхновена изява на Бойко Борисов. На специална пресконференция в МС премиерът се закани на Националната електрическа компания и на електроразпределителните дружества. Според неговите изчисления НЕК е продавала на по-ниска цена на ЕРП-тата купуваният скъпо ток. „Няма завършил в Банкя ученик, който да може да предположи, че ще си купи нещо за 90 лв. и ще го продава на 88 лв. и от това ще печели", записа се в историята на икономическата мисъл с разсъжденията си премиерът. За първи път в новата политическа история на страната, Борисов се осмели да произнесе и думата "национализация", именно свързана с електроразпределението. Три дни по-късно агенциите гръмнаха, че агенти на ДАНС са влезли в офисите на ЕВН в три български града, за да проверят инвестиционната програма на дружеството. Само два дни по-късно след посещение в Прага, където се срещна с американският президент Обама, Борисов рязко смени позициите си. Той се отказа от национализацията и дори застана на мнение, че държавата трябва да продаде 33-те си процента и в трите ЕРП-та като една от антикризисните мерки.

От Прага дойде друга политическа импровизация на премиера. Между описанието на менюто, което им е било поднесено (първо, две втори - пържола и риба, дори десерт , цитатът е от Б.Б.) Борисов сподели, че България трябва да е активната страна по разполагането на противоракетен щит на българска територия. Той обясни с това, че щитът не служи за нападение, а за защита от врагове. За да наплаши противниците на ПРО, Борисов дори чистосърдечно сподели с всички медии, че българските централи нямали никаква защита и горещо се помоли злите сили по света да не научават това.

Политическото противоборство между Министерския съвет и президенството също продължи. На 8 април Георги Първанов наложи вето върху промените в Наказателния кодекс, които позволяваха присъди да се произнасят възоснова на показанията на тайни свидетели и доноси. ГЕРБ веднага заподозряха в мотивите на Първанов нещо като отмъщение за неуспешният им опит за импийчмънт на държавния глава. Ще се запознаем подробно с мотивите на президента и ще се постараем да го убедим, че нашите идеи са добри, лаконичен бе премиерът. По-късно мнозинството не се съобрази с ветото и прегласува текстовете в същия вид в който бяха върнати. От левицата се заканиха, че ще дадат промените в НПК на Конституционния съд. Социалистите припомниха, че имат добра успеваемост в жалбите си пред върховната юридическа институция. Повод за напомнянето им стана това, че КС поряза идеята на финансовият министър Симеон Дянков сам да прекроява бюджета на страната и да намалява разходите с 10 процента. По този начин КС стопира и основната от обявените от кабинета 60 нови антикризисни мерки - намаляване с 10 на сто на държавните разходи. В трескава паника от ведомството на Дянков обявиха, че ще търсят нови начини това да стане.

Финансовата сфера се оказа поле за друга ключова новина през изминалият месец. На извънреден брифинг Бойко Борисов и Симеон Дянков обявиха, че България отлага канидатстването си в ЕРМ 2, което е нещо като своеобразна чакалня за еврозоната. Мотивите на двамата бяха, че страната ни имала скрит дефицит, заради анекси към дългосрочните и необезпечени с пари договори. Дянков дори обяви, че министерството му ще започне ревизия на бюджетите за 2009 и 2008 г. Много икономисти обаче, дори и тези с от десния сектор остро се нахвърлиха срещу кабинета заради тази негова позиция. Според повечето от тях обявените от правителството мотиви не са легитимни. Това накара Дянков само два дни след обявеното решение да намекне, че страната все пак може да направи всички възможно да подаде молба за ЕРМ 2. Влизането в този механизъм бе основно обещание на ГЕРБ от времето преди и малко след изборите.

Политическото напрежение допълнително бе подсилено и от нова доза полицейски акции. Едната от тях, озаглавана литературно "Недосегаемите" целеше да арестува хора свързани с източване на пари от енергетиката. Шумно заявената медийно акция обаче получи твърде скромен съдебен резултат, защото от всичките 10 задържани, съдът остави в ареста само един. Въпреки това поредната акция на МВР отново се прочу с поредната си грешка. Рано сутринта баретите избиха вратата на певецът Красимир Аврамов, известен като Човекът-глас и близо 20 минути са го държали с белезници на пода. След като разбрали грешката си го освободили и много мило му поднесли извиненията си, както сподели пред медиите и ошашавеният певец. Въпреки това обаче Бойко Борисов обяви полицейските акции като основна антикризисна мярка на кабинета и се похвали, че в цяла Европа бил известен като полицай.

За да отговори на развихреният характер на своя лидер парламентарното мнозинството ускори и работата по доклада на комисията, която разследва последната година от управлението на Сергей Станишев. В края на краищата след половингодишна работа, те създадоха литературен текст с обем на средноголям роман, в който основните обвинения към Станишев без преувеличение са, че е предизвикал световната криза, кризата с боклука в София и, че правителството му е отделяло твърде много пари за социални програми и проекти. Създавате прецедент и един ден в следващия парламент ще има комисия, която ще разследва дейността на вашето правителство, обърна се към мнозинството Станишев. Думите му обаче не бяха чути.

Обществото обаче чу друго интересно самопризнание, отново с източник Бойко Борисов. В медийният ефир той сподели, че обвиненията в ляв популизъм към него били верни, защото обичал хората и не искал да им навреди. В същото интервю той се опита именно със загрижената си душа да обясни поредната "антикризисна" идея - хората да не могат да прехвърлят отпуските си за следващата година. Той искал те да си почиват. Вероятно, за да са си по къщите докато полицията нахлува в тях...

(текст - хроника на политическите събития през април за списание "Ново време")

Творци на парадокси

България отново постави на изпитание политическото разбиране за света. Според класическите теории, когато държавата помага на бизнеса и обществото, това е ляво действие. Когато държавата махва с ръка и твърди, че пазарът ще трябва да се оправя сам, е дясно разбиране.
Правителството на ГЕРБ обаче откри пробойна в класическата теория. Регионалният министър Росен Плевнелиев вчера публично помоли бизнесът да съдейства на държавата. Според него това означавало те да искат ниски цени и да дават качествен труд върху инфраструктурните проекти. Сплотеният колектив на ДУМА дълго разсъждава върху това как точно би могла да се определи в политически термини тази молба, но мненията все още са разнопосочни. Не е лесно да си откривател!
Вън от парадокса обаче искането на Плевнелиев е доста цинично. Именно държавата е най-големият длъжник на бизнеса днес и буквално го задушава. Много фирми са в състояние на технически фалит, защото държавата просто не се разплаща с тях. Това е все едно спасителят да иска съдействие от полумъртвия удавник.
Плевнелиев обеща от страна на държавата пък тотален контрол върху изпълнението. Обещание, дадено в седмицата, в която трима работници загинаха на строеж! Красивото разминаване между думи, дела на цялата партия ГЕРБ ни подсказват вероятно, че те са извънполитическо явление. Именно заради това са в състояние да творят парадокси. С други думи - политическият анализ не може да ги обясни. А за психологически анализ не смеем да помислим.

Най-добрата молитва, която съм чувал

Боже! Толкова молитви отправихме към Теб, а непрекъснато губим своите войни. Утре отново ще влезем в битка, която ще бъде наистина голяма. На всяка цена се нуждаем от Твоята помощ и затова трябва да ти кажа нещо: утрешната битка ще бъде много тежка. В нея няма да има място за деца. За това Те моля, не ни изпращай на помощ Твоя син. Ела самият Ти.

(Молитва на Кох, вожд на племето грикуаси преди битката с африканерите)

Любвеовилната душа на премиера

С края на епохата на Просвещението от човешката история си тръгнаха и знаменитите енциклопедисти. Техният най-известен представител Дени Дидро си мечтаеше да събере на едно място цялото знание по земята, да го обобщи в една книга и да го направи достъпно за всички. Красива мечта, но както отбелязохме Просвещението свърши и дойде модерната епоха.
Оказа обаче, че последователи на енциклопедизма съществуват и днес. Типичен пример за толкова запален фен е премиерът на страната Бойко Борисов. Всяка негова телевизионна изява напоследък представлява уникален опит за обясняване на явленията в целия свят. Няма тема по която министър-председателят да се чувства некомпетентен. Интервюто му пред бТВ вчера доказа почти вселенският му размах. Пред аналитичният поглед на Борисов и най-сложните и оплетени проблеми получиха обяснения достойни да влязат в "Гинес".
Оказа се, че идеята за това да не може да се прехвърля отпуска за следващата година всъщност е дълбоко хуманна в своя управленски замисъл. Министър-председателят искал хората да си почиват повече. Да не се напрягат целогодишно, ами да отдъхват качествено. Борисов обаче не спря дотук, а като същински енциклопедист допълни идеята. На тези на които много им се работело, можели да си вземат отпуската и пак да ходят на работа, но по-късно - да кажем около обед.
В политическата история на страната ще остане и друго признание на премиера, а един ден учeниците ще се потят в неговото зазубряне. Борисов сподели ноу-хауто на своята кадрова политика. И се оказа, че предлаганата от него за министър на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова той е срещнал на един разклон по пътя за Велико Търново. Двамата поговорили половин час, премиерът усетил дълбочината на нейните идеи и сходство на характерите им и веднага си я харесал за министър. Така правят истинските мъже. Само женчовците мислят дълго...
Незабравима ще остане и друга идея на Борисов, която той успя да сподели, но само на бързо. Възмутен от анализите на Световната банка, министър-председателят тропна с юмрук и сподели с обществото, че ще накара ДАНС да разследва цялата Декада на ромското включване. А най-накрая енциклопедичният размах на премиера ще бъде запомнен и с неговите емоционално-политически откровения. С блага усмивка Борисов призна, че обвиненията в ляв популизъм към него са верни. Аз обичам хората и не искам да им нанасям вреди и щети, като средновековен поет обобщи той. Естествено на българите не бяха спестени легендите за злите предишни управляващи и за героичните полицейски усилия на Борисов за озаптяването на кризата. Приказките на премиерът обаче са нещо като захарен памук. Уж е говорил един час, а най-накрая единствено си спомняш за дивотиите, които е изрекъл. По-голяма присъда за сегашното управление едва ли може да има. Дори любвеовилната душа на премиера би трябвало да признае това.

Марсел Марсо за лидер на БСП

Няма връщане назад. Стигнал съм до критична за всеки социалист ситуация. Отдавна знам, че БСП се нуждае от радикална, почти хирургическа промяна, но от няколко месеца вече съм наясно, че тази промяна ще е болезнена, срещу нея ще има неистово съпротивление и, че настоящото ръководство на партията не дава пет пари за това, че левицата е натикана в блатото и вече е останала без глас. Обществените настроения срещу социалистите пък са такива, че хората по-скоро биха стъпили върху главите на давещите, за да им дадат милостиво бърза смърт, вместо да им подадат ръка, за да ги спасят от калта. Имам чувството, че всичко, което БСП прави днес е някакво надвикване с мощен ураган и посланията на левицата не стигат по никакъв начин до хората.

Типичен пример за това бе Националното съвещание на БСП в Сандански. Когато изчистих емоциите в себе си, когато се опитах разумно да прочета посланията на Станишев, разбрах, че той е казал немалко истини за сегашното управление, за неговата смазваща полицейщина и некадърност, за апокалиптичното състояние на общините. Факт е обаче и друго. Всичко, което Станишев казва вече не означава и пет пари за мен. Защото сегашният лидер на БСП нито има моралният авторитет, нито политическото самочувствие, нито достатъчно легитимност да стане изразител на трупащото се обществено напрежение срещу герберските безумия.

Социологическите проучвания ясно го доказват. ГЕРБ губи подкрепа, топи я по-бързо, отколкото се топи Северния полюс под натиска на глобалното затопляне, но БСП не мърда от скромните си десетина или малко отгоре процента. При това, ако бъдем честни – поне половината от този резултат е израз на политическа носталгия, а не на някаква осъзната подкрепа на Станишев и верните му отряди (всъщност верните десетина души, въпреки, че вярност по време на политическа криза историята просто не познава). В този коварен смисъл, съдбата така яростно прецака настоящият лидер на партията, че той сигурно си къса някъде старите статии от яд. Станишев днес говори верни неща, диагнозите му са точни, имитира обществена активност та пушек се вдига, очилата му проблясват ексцентрично пред камерите, но никой не си прави труда да го слуша и вероятно в близките две столетия никой и няма да го направи. Коварно, но справедливо.

Лидерът на БСП трябва да си плати заради това, че предпочете собственото си политическо самочувствие и комплекси пред съдбата на цялата партия. И дайте точно тук да не влизаме в схемата „ама как можеш да говориш такива неща точно сега, сега е важно да бъдем опозиция на ГЕРБ”. Точно сега му е времето за този разговор, защото без него ГЕРБ винаги ще бъдат три обиколки пред нас и при цялата им простащина и дебелоочие винаги ще намерят начина да ни се плезят гадно и отвратително. Ще кажа и още нещо. Бойко Борисов вероятно през ден ходи да пали свещички в манастира в Банкя, за да измоли от небесните сили Станишев да остане начело на БСП. Защото всеки ден в който този лидер оглавява партията е загубен ден за каузата на опозицията на това порочно и вече провалено управление.

След като вече установихме, че съм политически злобар и не съм в състояние да призная нищо от „доброто”, което БСП прави (в последните три месеца поне петима души ми споменаха нещо в този дух, но пък няма да изчислявам колко много повече мислят точно като мен), ще се опитам да въвлека тук една културна аналогия, която ми дойде наум. Като гледах неистовите опити на Станишев да се опита да върне вълната към себе си и неговите верни, но нечуваеми думи, изведнъж се сетих за Марсел Марсо. Шантава аналогия, ама цяла вечер не ми даде мира. Само да ви припомня - Марсо е този ексцентричен френски гений, който след Втората световна война възроди славата на пантомимата по цял свят. Малко след войната той създава култовия си образ Биб. Биб е странен герой, който се сблъсква с абсурда на живота във всичките му форми. Той е нещо като вечният неудачник, помитан ежедневно от торнадо. Станишев напомня на този ням аутсайдер. С тази разлика, че вече не е симпатичен. Известно време много млади хора в страната инвестираха своите надежди в настоящият лидер на БСП, но той ги проигра и окото му дори не мигна. Всъщност, ако трябва да бъдем честни – ще е обида за Марсел Марсо да сравняваме неговият най-велик герой със Станишев. Станишев е по-скоро нещо като анти-Марсо, злият мим, който се опитва да развесели или да събуди аудиторията, но всъщност я приспива в тежка политическа кома. И от тази кома няма събуждане.

Сега се сетих и за друго и дори настръхвам, защото културните аналогии много често по-добре от всички други обясняват обществено-политическите процеси. Възхитен от Марсо в началото на 60-те години поетът Веселин Ханчев пише специално стихотворение за него. Стихотворението е интересно и започва така:

В този театър няма шум,

както в театрите има.

С бяло лице, в тебеширен костюм

Биб играй една пантомима.

Белият Биб. Ням негатив,

снет върху черни декори.

Плащат на Биб да играй мълчалив.

Пляскат му, че не говори

Няма да ви карам да търсите образа на Станишев в римите, само ще отбележа, че дори и аз бих заръкопляскал, ако лидерът на БСП поне за миг замълчи и си свърши работата като партиен лидер. Не, излъгах. Той трябва да си отиде. Но това е страничен проблем. Подобно на мим обаче Станишев е лишен от глас, а действията му наподобяват комедия. От началото на годината БСП на хартия успя да свърши немалко работа – Епизод 4 „Силна община” (Ако го бяха кръстили „Завръщането на блондинките” убеден съм, че щеше да има по-голям успех), семинар в Хисаря, Национално съвещание в Пловдив, Национално съвещание в Сандански. Всеки път едни и същи думи, едни и същи лица, една и съща липса на смисъл. БСП като в класическа пантомима се е заклещила в самоповтарящите се действия, които не й позволяват да излезе от собствената си лоша реалност.

За пореден път в текст за БСП ще си позволя да наруша журналистическите правила и да вляза в лично откровение. Аз вярвам... не, всъщност аз знам, че БСП има енергията и волята да предолее комедийното си състояние на неудачник от пантомима. Това обаче ще стане едва след цяла поредица от болезнени самооценки, които си дължим. Защото БСП освен политическите отговори за бъдещето, трябва да даде и отговорите за близкото си четиригодишно минало. За бившите министри, които се скриха на топло в парламента. За милионерите от заменките. За забогателите и преялите по време на нашето управление. За предателството спрямо няколко незаобиколими леви идеала. За всички бездействия в определени сфери. За тракторите, багерите и други селскостопански явления. За загубата на изборите. Защото със загубата си пуснахме милиционерите на власт. И това е по наша вина, нека не се лъжем. ГЕРБ са противна партия, ама никога нямаше да спечелят с толкова много, ако не бяха хаотичните, необмислени и безумни ходове на ръководството.

Няма как да си дадем тези отговори без писъци, викове и рев. И винаги най-силния глас ще бъде на тези, които казват, че трябва да гледаме напред. Само, че в този си вид и състояние БСП няма никакъв път напред. Ама никакъв. Марсел Марсо щеше да знае това, защото хората на изкуството имат изтънчени сетива за обществените настроения. БСП ги е загубила, а ги загуби, защото направи смъртоносна серия от нечисти компромиси и отказва да го признае. Време е за промяна. Време е Биб да проговори. Ама не този Биб с истеричните очилца, защото неговото време отмина.

Белият Биб няма дом,

думи си няма даже.

Плаче бедният Биб мълчешком,

нищо не може да каже.

Станишев трябва да може да се разпознае и в тези думи. Ех, защо Марсо не е жив, от него щеше да излезе добър лидер на БСП днес. Той поне беше наясно с абсурдите на живота и знаеше как да ги посреща с усмивка и ведрина...

В епохата на експлоадиращите бюстове

(как капиталистите създадоха самоходни секс-бомби)

Капиталистите посегнаха и на най-святото. Удариха стратегическа точка за всички мъже по цял свят и ни показаха, че в буржоазния свят вече дори похотливите желания и погледи не са безопасни, а са минирани в най-буквалния смисъл. За ужас на мъжката част от човечеството се оказа, че има опасност част от произведените силиконови имплантанти за гърди да експлоадират. Само в една Великобритания близо 50 хиляди жени бяха предупредени, че могат да се превърнат в самоходни бомби.

Този нечуван удар в светая светих на мъжките въжделения преля чашата на моето възмущение. Защото сега във всяка жена с по-голям бюст наплашеното око ще вижда нещо като атентатор или самовзривяваща се терористка. Чеченките в Русия ряпа да ядат пред тази нова емоционална опасност, която може съвсем сериозно да разтърси политическите устои на западния свят. Защото виждате ли големите цици (няма защо да си кривим душата и да използваме политически коректни фрази) са основна идеологема на отворените общества. Големите цици победиха навремето тоталитаризма. Западнячките нямаха комплекси да си ги показват, да се снимат чисто голи, а от опит знаем, че светът все още не е измислил по-силно психологическо оръжие от голата жена. Не Рейгън срина комунизма, а голият бюст на позабравената вече Саманта Фокс (хаха, по ирония на съдбата тя се оказа лесбийка). В мига в който нейният бюст украси всяка шофьорска кабина - тоталитаризмът беше обречен. Всяка диктатура може да рухне пред магията на един достатъчно голям бюст. Това е аксиома. В този смисъл гърдите са зловещо подценен политически фактор в световната история.

Капиталистите обаче са тъпи копелета. Големината на женските гърди в крайна сметка е в ръцета на Аллах или на която й там божествена инстанция искате да се позовете. Всяка намеса в божия ред би трябвало да бъде санкционирана, защото историята не търпи инженерството. Заслепени от невероятните хоризонти обаче, които ще ширнаха след сриването на тоталитаризмите, западняците решиха, че големината може да бъде подпомогната. В тази овеществена утопия аз лично не мога да открия нищо лошо, голямото си е голямо, но все пак, но все пак...Но все пак естествената тъпотия, присъща на всеки капиталист на земята ни докара до избухващите силиконови имплантанти. Нека да не се правим на пуритани - да не възклицаваме възмутено към стремежа на част от жените да самоусъвършенстват собствените си тела. Това е естествен процес, медийно подпомогнат от всички световни папараци. В крайна сметка нима Памела Андерсън щеше да стане бюст-икона, ако не бе подпомогнала природата и не се бе оставила в ръцете на инженерите на новата политическа реалност - пластичните хирурзи.

Сега всички идеологеми рухнаха. Големите бюстове се оказаха бомби със закъснител. Самата същност на западния свят бе поставена под съмнение. Източните джихадистки опасват кръстовете си с бомби, западните префекционистки са имплантирали бомбите в гърдите си. Къде е разиката? Има ли я изобщо? И защо никой не говори за това каква мъжка трагедия е превръщането на жените в камикадзета от неразпознаваем тип. Това ни го докараха тъпите копелета, които решиха, че вече всичко им е позволено. Да се изгавриш с бюста на една жена трябва да бъде записано като престъпление във всеки наказателен кодекс в света. Производителите на избухващия силикон трябва да бъдат подложени на силно обществено презрение и замервани с продуктите си докато свят светува.

...А нещата тъкмо бяха тръгнали на добре. Преди около година учените от цял свят обявиха, че женските гърди всъщност имат лечебни свойства. Специалистите уточниха, че когато мъжете съзерцават женски гърди намаляват риска от получаването на инфаркт многократно. Заслепен от прелестта на научното откритие аз дори щях да предлагам всяка жена да бъде официално регистрирана като лечителка и да подлежи на съд за отказано лечение, ако не си покаже гърдите по желание на бъдещите пациенти. Такива работи. Светът започваше да изглежда топъл, примамлив и доста разголен. И тогава ни метнаха новината за експлоадиращите бюстове и прецакаха пейзажа напълно.

Сега вече ние мъжете ще сме принудени да живеем в един несигурен свят, където всяка свалка с жена със съмнително големи цици, ще е нова форма на руска рулетка. Ще гръмне или няма да гръмне? Ще оцелея или не? Ще се спася ли и този път? Не е честно и спрямо бъдещите поколения в които ще се развие трайна невроза към съцерцанията на женска гръд. Лечебната сила на бюстовете никак не се връзва с идеята за тяхното избухване. И ето как отново се оказваме жертви на дивашкия капитализъм, който прецака дори идеята за милостивия свят на женското състрадание, който би се изразявал в това жените да ходят постоянно голи и да лекуват, да лекуват...

Признавам си и друго. Новината за избухващите бюстове уби всичко детско в мене. Не съм свикнал да гледам жените с подозрение, а обратното - да ги гледам с лека форма на обожание. Сега всяка разходка сред манекенки и фолкдиви например ще се превърне в нещо като туристическа екскурзия в ивицата Газа - не знаеш коя първа ще избухне и какви ще са последствията от взрива. Мъкааааа. Единственият плюс, който ми идва наум е за почитателите на екстремни усещания. Сега в новата ситуация на иззбухващ силикон най-накрая някой мъж ще има шанса да разбере на практика има ли такова нещо като експлоадиращ оргазъм или няма...:))))

Ревизори

Тъкмо видяхме началото на героичната битка на ГЕРБ с т. нар. "необезпечени проекти", и вече трябва да алармираме управляващите, че попадат в собствения си капан. Премиерът Борисов и министърът на културата Вежди Рашидов дадоха старт на проекта за "българския Лувър" вчера. Държавата обаче не била заделила всички пари за него, а щяла да "додава" догодина, по думите на самия министър-председател. Оппа, нима това не е обезпечен проект, ако използваме величавата икономическа терминология на ГЕРБ? Как така си позволяват да правят същото като презряната тройна коалиция?

Проверка на ДУМА показа, че порочната практика на необезпечените проекти като метастази е проникнала в цялата човешка история. Катедралата "Парижката Света Богородица" е строена около 2 века, от 1163 до 1345. Шокиращо необезпечен проект, който трябва да бъде разследван от най-високо ниво. Как френските управляващи са си позволили да натоварват следващите поколения с толкова непосилни финансови условия? Ами Великата китайска стена? Тя е престъпление срещу човечеството. Строежът й и укрепването трае почти 23 века! Необезпечен проект та дрънка. Китайският народ обаче не е имал щастието да случи с премиер като Борисов и министър като Дянков, за да му бъдат отворени очите. Ами великата църква "Саграда Фамилия" в Барселона? Строежът започва през 1882 г., а се строи и до днес. Призоваваме премиерът на Испания Сапатеро да вземе предвид това невероятно безобразие и в спешен порядък да ревизира бюджета за 1882 г., за да види имало ли е пари за цялата църква. Българският почин ще спаси света от необезпечените проекти. Пази се, Европо!

Мечти за Бразилия

Докато преравях мрежата в отчаян и политически опит да си намеря безплатно порно, по възможност неамериканско, налетях на едно отдавна забравено от мен стихотворение на Ридиърд Киплинг. Много обичах това стихотворение като дете, то беше част от страхотната книга "Приказки за джунглата". В това невероятно стихотворение по уникален начин Киплинг е предал копнежа на пътешествия, който се заражда в душата на всеки и не престава никога да го мъчи и тревожи. То е написано от детска гледна точка, но желанието да надникнеш отвъд хоризонтите и да откриеш своята Бразилия май никога не напускат душата. Хората стават велики заради своите копнежи. Нищо друго не ги запраща по света така качествено. В стихотворението на Киплинг копнежът е разказан простичко и ясно, заради това, но само понякога, дори очите ми се насълзяват като го чета. Защото аз не съм бил в Бразилия, а е факт, че Бразилия е навсякъде, където душата ти копнее да отиде. Децата най-добре знаят това. Киплинг добре го е доловил. В плисъкът на вълните се чува шумът на далечните брегове, на далечните ветрове и тогава ти става ясно, че земята е толковааа голяма, а човешкият живот е толкова кратък. С други думи - всеки миг, който не изгубиш за пътешествие е пропилян. Пътувайте, това е номерът. Тръгвайте веднага. Не стойте нито за миг. Пътешествията са смисълът на живота. Пред вълните човек най-ясно разбира това. Поне така се надявам.

Ето защо ще пусна стихотворението на Киплинг в блога си. Дано и други да оценят прелестта му.

"Бразилия"

Ах как искам да замина,

вече съм съвсем голям

ето "Дон" и "Магдалина"

ходят всеки месец там

Бразилия,Бразилия!

Ще видя ли Бразилия

преди да остарея?!

Безчислена флотилия

изпратил съм в Бразилия,

а сам стоя на кея.

Бразилия,Бразилия!

Ще видя ли Бразилия

преди да остарея?!

Там тропично слънце жари

там е друго, там е юг.

Крокодили,ягуари,

де ще ги намериш тук...

Бразилия,Бразилия!

Ще видя ли Бразилия

преди да остарея?!

И всички посетили я,

разказват за Бразилия

и зверовете в нея.

Ех... Бразилия, Бразилия

ще видя ли Бразилия

преди да остарея?!

Планетите на Паси

В една далечна, далечна галактика... Така започваше безсмъртната сага "Междузвездни войни". След стремителното начало, придружено от триумфална музика, сюжетът се оплиташе около много планети, звезди, космически кораби и лазерни мечове.
Оказа се обаче, че Джордж Лукас вече е намерил своята политическа конкуренция, и то в България. Бившият външен министър Соломон Паси успя да развие вчера смайваща съзнанието футурологична визия за бъдеща космическа България. Той дори призова страната ни да върне своята звездна слава в тази посока и се обяви за регулация на пространството над нашата планета. Нека не се отнасяме с ирония към глобалните мислители. Някои хора са построили своя индивидуален или семеен комунизъм и вече могат да отправят мечтателен поглед към бъдещето, а не към банални проблемчета като безработица, криза, бедност и липса на здравна система. Ние притежаваме реалността и здравия разум, ама глобалните мислители имат на своя страна лазерните мечове и джедаите.

Един ден през 2743 вероятно в центъра на София, малко след третия космодрум "Симеон Дянков - ултраджуниър", ще има паметник на Паси. Възстановителят на космическата слава и господар на блестящите галактики. И всички извънземни сигурно ще са му благодарни. Но дотогава има много време. Галактиките са твърде далече, управлява ни ГЕРБ, кой ли има време да мисли за звездите. Така че по-добре Паси един път да намери сили в себе си и да замълчи. И освен извънземните ще му бъдем благодарни и ние.

Нима е малко?

Повелителката на млечната поезия

(литературен анализ на културните пориви на една здравна министърка)

Бойко Борисов пак го направи. Звучи точно като в песента на Бритни Спиърс. Няма лошо. Политиката на ГЕРБ е нещо като овеществена форма на вътрешния живот именно на американска тийнейджърка, която не спира да слуша сладникав поп. Това е положението. Криза е – който издържи. Както и да е.

Бойко Борисов съумя да направи невъзможното. Той намери нова министърка на здравеопазването, която само за половин час успя да затъмни политически постижения на Симеон Дянков. Това е постижение, което не трябва да се подценява. Фенките на Бритни Спиърс сигурно щяха да се изкефят и да опищят вселената от възторг. България, 21 век, ГЕРБ, забавление...

Професор Анна-Мария Борисова направи летящ медиен старт. Успя да изуми репортерите с психеделични откровения. На мен любимото ми е: „Много обичам костната патология!". Нямам представа какво точно обича професорката, но в тази фраза има толкова много неочакван заряд, че прилича на заря по случай Освобождението. Не искам да си представям патологията на костите, но за да я обичаш трябва да имаш наистина почти небесен характер, в който плуват литературни облаци и вали поезия. О, да, забравих да спомена, та професорката се оказа и музикална натура. Пред журналистите тя побърза да спомене, че продуцирала песен за здравословното хранене. Песничка за деца. Да ви кажа има нещо съмнително в тази страст на влизащите в политиката да пишат за деца. Не че ги обвинявам в мръснишки помисли, опитвам се просто да ги разбера. Спомням си, че и бившият и забравен вече шеф на парламента Огнян Герджиков навръх пика на политическата си кариера създаде книжка за деца озаглавена: „За Мечо и Лиса дето съвсем ще ви слиса". Анна-Мария Борисова е замесена от същото тесто. Литература и костна патология – това е рецептата за шедьоври.

Не бива обаче да се гаврим с културните търсения на прогресивната част от човечеството. Да подходим обратно. Нека да се опитаме да ги разберем. Да вникнем в тази душевност, която се родее с душевността на Достоевски на бутилка водка. Продуцираната от проф. Анна-Мария Борисова песничка не е неин литературен продукт. Текстът е писан от Недялко Йорданов (това не е поет, а библейско бедствие), а музиката от Развигор Попов. Но след като всичко се е извъшвало под политическия контрол на професорката, то оттук-нататък за целите на културата и развитието на света, ще се отнасяме към текста като към нейно творение. Убеден съм, че и самата любителка на костната патология не би се отказала от подобен подход.

Стихотворението започва бавно, за да ни подготви за неочакваното си послание:

Здрави ръчички и здрави крачета

здрави и силни сърца

здрави момичета, здрави момчета,

здрави и силни деца

Забележете ефектното изброяване. Първо се споменава за ръчичките и крачетата (говорим за любимите кости на професорката), а чак след това се споменава сърцето. В това е закодирана тайната на посланието за здравословен живот. След като сме подготвени с тази литания, стигаме до сърцевината на текста:

Който пие всяка сутрин осем литра прясно мляко

Със петнайсет портокала, двайсет кисели млека

Никой да не е посмял да се изхили. След като префесорката казва 8 литра – значи всяка сутрин детето ви ще пие по 8 литра. Но не забрявайте и добавките – 15 портокала и двайсет кисели млека. Очевидно говорим за многооооооо дълга закуска, но в постмодерната епоха необходимо ли е изобщо да бързаме за някъде. Сега като социален критик трябва да отбележа, че уви съветите на Анна-Мария Борисова очевидно не са по джоба на всеки родител. 8 литра мляко са си близо 12-13 лева. Като добавим четири килограма портокали за около 10 лева и допълним, че 20 кисели млека от по-евтинкото ще излязат към 16-17 лева, виждаме, че за едно дете ще трябва да се изхарчат пари като за закуската на средностатистически японски сумист. Но щом професорката го твърди, а поетът го е възпял в рими – стягайте коланите и беж по магазините.

Плодове и зеленчуци правят мускулите буци

и затова ти препоръчвам много ти да ги ядеш

В тези два реда се вижда, че детската поезия не е останала нечувствителна и към истинските социални реалности в страната. Направо се препоръчва кариера на детото – с мускули като буци се пробива в обществото. Нека да не ги лъжем от малки – и това стихотворение се надсмива над наивните опити за някакво романтично възпитание – то говори на децата направо и им сочи правилната житейска перспектива. Голямата поезия има този ефект... За да се постигнат мускулите като буци обаче е необходимо още едно изпитание за портфейлите на бъдещите родители:

А на обед и вечеря сто банана, двеста круши

триста чушки и домати ще порааасне ей така

Той дете ще бъде яко, зная аз че всяко мляко

има скрита тайна сила, тя помага да растеш

Тук дори не съм в състояние да изчисля сумата. Дори съм леко озадачен, защото класическият опит на поколения българи е показал, че комбинацията от банани, круши, чушки и мляко е толкова дълъг и мъчителен престо в тоалетната, че можеш да изчетеш цялата ежедневна преса докато стомашните революции отминат. Но може би въпросът е в количеството – сто банана, двеста круши, триста чушки – надграждане му е майката, както знаят любителите на костната патология.

Уви след тези удивителни в икономическия си размах редове, стихотворението потъва в тъмни фройдистки образи, които ми е леко неудобно да разтълкувам. Факт е обаче, че поемата развива своята логика. Следващият куплет описва постиженията на порасналият сумист с мускули-буци

За да можеш да надвиеш великана с боздугана

С Пипи Дългото Чорапче ти ще се сприятелиш

Всяка шапчица червена, всички палави козлета

Може от вълка опасен лесно ти...

храбро тииии....

бързо тииии....

Да ги спасиш

Великана с боздугана е мрачен образ, който ще оставя без коментар, за да спасим малкото останала невинност по света. Но пък вероятно точно това е идеята – когато детето ви мине през хард диетата на 8-те литра мляко, стоте банана, тристата чушки, великаните с боздуганите просто ще останат в историята ненужни и много полицаи ще трябва да си търсят друга работа. Намеква се и друго – че детето ще стане магнит за мацки. Все пак гръндж-девойка като Пипи Дългото Чорапче ще иска да се сприятели с него. Така де, тук стихотворението също помага на родителите, намеква за теми и за дългоооо отлагани разговори.

Ето защо повторението на началото вече добива изцяло нов смисъл:

Здрави ръчички и здрави крачета

здрави и силни сърца

здрави момичета, здрави момчета,

здрави и силни деца

Сега вече можем да забележим, че сме изтървали в началото споменаването на момичетата. Тук посланието става универсално. Въпреки съпротивата да си представим образът на тийнейджърка, която нагъва двеста круши и триста домата, плюс 8 литра мляко, идеята е, че всички трябва да добият от неочакваната сила на Анна-Мария Борисова. Тогава след като се променят и светът става различен:

Твой приятел става всеки:

Принцът малък, Буратино,

три Снежанки, сто джуджета,

Питър Пан и Мечо Пух

Това си е като готова рецепта за оргия...Оппа, за приятелска вечеринка исках да кажа, първото ми се изплъзна неволно от устата. Културното поприще става голямо, а увеличаването на джуджетата до сто намеква, че в ерата на глобализацията не можем да робуваме сляпо на литературните и диетологичните закони.

Стихотворението завършва триумфално:

Повторете таз рецепта, хайде всички да запеем:

Ама какво ви става днес?

Вие май не сте закусвали? По-високо че не чух!

Той дете ще бъде яко зная аз че всяко мляко

има скрита тайна сила тя помага да растеш.

Плодове и зеленчуци правят мускулите буци

и затова ти препоръчвам много ти да ги ядеш

Време е Бритни Спиърс да направи кавър на тази песен. Твърде е добра, за да пропусне шанса си. Но първо да отвори учебниците по костна патология, че иначе професорката ще дърпа уши. Все пак говорим за човека, който каза: „Аз доста знам! И затова мога да си служа с познанието”. Служейки си с познанието може би е време да напуснем литературните светове на Анна-Мария Борисова и на крилата на величественета поезия, да се понесем отново към реалния свят, където здравната ни система ни най-накрая си намери достоен поет и чувствителна душа. Ако не друго дамата поне ще успее да продуцира красива песен за окончателният свършек на българското здравеопазване. Донесете ми 20 млека, ако обичате...:)))))

Величественото кино на МВР

(екшън героите на Цветан Цветанов и Бойко Борисов и възраждането на българската кинематография)

„От всички изкуства за нас най-важно е киното”. Това е една от мислите с която се е обезсмъртил водачът на болшевишката революция в Русия Владимир Ленин. Още в онези размирни дни той схваща огромната сила, която се крие в тираничната визия на визията. Тя те вкарва в собствения си свят по брутален начин и хората са склонни да се вълнуват, плачат, съпреживяват, мразят и най-важното – да вярват. Киното е величествено с идеята, че може да ти даде за няколко часа различен живот, а в в крайна сметка много от нас биха били благодарни за този шанс. Просто нищо друго в света не ти дава възможност така радостно да избягаш от себе си.

Уроците на Ленин са били разбрани и научени. В България киното се възроди по толкова неочакван начин, че ни трябваше време преди да осъзнаем ленинската същност на случващото се. Защото това възраждане дойде от невероятно странен източник, който обаче за кратко време произведе няколко филма, които развълнуваха обществото и го накараха колективно да се отдаде на кинокритика. Става дума за наказателната ръка на правителството МВР и техните епохални продуцентски опити да създадат няколко екшън-филмчета, които палаво разпространиха в интернет. Тези филмчето промениха разбирането за киноживота, за справедливост и наказание, усещането за реалност, както и за това какви виртуални пространства е започнала да придобива тоталната ченгенизация на българския политически живот.

В първия филм, който разбуни общественото мнение, сюжетът беше удивително простичък, въпреки липсата на главен герой. Посред нощ силите на справедливостта нахлуват в къщата на един човек, очевидно Злодеят, но коварната ръка на киномонтажиста бе лишила зрителите от удоволствието да видят лицето на антагониста. Вместо това виждахме как добрите крещят „Горе ръцете!” и дърпаха надолу по стълбището злодея, за да могат да го снимат легнал с ръце зад гърба в широката стая за пир на очите на публиката. Простичкият сюжет не бива да ви заблуждава. Смисълът на блокбастъра беше многопластов. Той трябваше да внуши, че след годините на радикална суша в битката за справедливост, най-после са дошли хората, които се изправят в безмилостната битка с мрака и са твърдо решени да победят. Така де, нека да е по-холивудски – справедливостта е много по-сладка, когато е споделена колективно с жадната публика. Ченгетата в България изведнъж попиха този нов кинодух, а още тогава трябваше да ни стане ясно, че тази мания ще промени завинаги борбата с престъпността в страната.

Ако приемем първия филм като загрявка, то вторият вече бе прицелен в „Оскар”. Защото издигна на ново драматургично ниво ченгесарското усещане и звездомания. Първият клип страдаше от незаобиколим недостатък – всички знаеха, че злодеят е Алексей Петров, но неговото лице така и не се показа в кадър. Холивудската естетика не признава този подход. Твърде е арт, а публиката недоволства. Зрителят се нуждае от ясен образ на злото, за да може да схване мащаба на добрината, която му се демонстрира от справедливите. Някъде в мрачната сталинска сграда на МВР може би, някое ченге, преоткрило в себе си кинотвореца е разтворило книгите на Ленин и е попило мъдрост за следващата културна творба на министерството. Защото, духовете на братя Люмиер да са ни на помощ, за втората част вече видяхме как всички недостатъци от първата са премахнати. Бяха сложени дори и междинни кадри на добрите ченгета, които прекосяват столицата, за да стигнат навреме за залавянето на новата порция от злодеи. В този филм всички елементи на Холивуд си бяха на мястото. Корумпираният съдия при който нахлуват гневни барети и неговото притискане към земята. После арестуването на посредника, където режисьорът съвсем „случайно” оставя да се чуят мъжкарски реплики от типа „Мръднете, копелета” между баретите. Двете екшън сцени ни подготвят за величественият завършек – щурмуването на Военна болница и арестът на Бившия Министър. Както във всеки филм и тук виковете си ги бива, министърът не се съпротивлява, въпреки това прокурорски глас зад кадър му казва: „Г-н Цонев, ще бъдете арестуван и обвинен впрестъпление корупционно. Тъй като сте си абсолютен престъпник...колеги, както за всеки един престъпник - както трябва. Долу на земята,на колене!". Уви, режисьорът ни е спестил миговете на Министърът на земята, но завършекът е емоционално извисен – Злодеят е изведен триумфално.

Едва ли някой някога е очаквал, че МВР ще съживи българското кино по този грандиозен начин. Вероятно всичко в нашия преход подсказваше, че ще стигнем до този ситуация, но кой ли е имал очи да види. И както винаги в постмодерната епоха обаче, веднага можем да си направим страховит извод за ситуацията у нас, само по тези два приповдигнати филма. Апотеозът на полицейщината си личи от всеки кадър. Коварното в киното обаче е, че това все пак е изкуствена реалност. Тя не е истинска, а просто фантазирана. Тези два клипа на МВР няма как да се отърват точно от тази коварност. Защото справедливостта на видео, не е справедливостта в живота. Излаяната реплика, че някой е престъпник, все още не е доказателство, че същият този е престъпник. Ако ГЕРБ останат на власт вероятно в НПК ще влезе клауза, че ако Цветан Цветанов изгледа лошо някой, същият някой моментално се превръща в престъпник, но засега все още (докога ли?) сме пощадени от повеите на тази юридическа вихрушка. Когато киното подменя реалността, процесът обикновено е знак за грандиозен проблем. И сега с очите на хора поне за кратко отърсили от тиранията на кинообразите, нека се опитаме да видим какъв е проблемът в този случай.

МВР се превърна в нещо като последната пропагандна машина на проваленият кабинет на Бойко Борисов. На всяка обществена колизия, която се случва покрай невероятно слабата им политика, кабинетът отговаря с полицейски акции. Искаха да закрият 120 болници, хората гневно изпълните улиците – и моля – ето ви клипче с ареста на Алексей Петров. Няма антикризисни мерки, хората си броят последните пари, а собствениците на фирми се чудят кога ли ще им се издължи държавата – оооо, няма проблеми, ние хванахме „Наглите”. После налудничавата процедура по импийчмънт на президента се провали, в същия миг МВР провежда акция „Медузите” и разбива вратата на шеф на Общински съвет във Варна, въпреки, че той не се е съпротивлявал. Когато подчиниш политиката си за сигурност на пропагандни цели, тя започва да произвежда единствено чудовища. И именно тук естествената стъпка беше производството на собствени филми. Как досега друг министър не се е сетил?

Бойко Борисов и Цветан Цветанов отчаяно се нуждаят от успехи поне в борбата с престъпността. Понеже тези успехи нямаше как да дойдат с целия хаос, който ГЕРБ представлява като политическа партия, може би някъде все пак двамата са решили, че кинообразите успешно ще подменят истината. Че МВР-матрицата ще пасне на българското съзнание и хората ще престанат да си задават въпроси за състоятелността на цялата ченгесарщина, която лъха от новата власт. Киното се оказа спасителен пристан за литературните фантазии на ГЕРБ. Те просто решиха да ни пробутат своя версия на реалността, сбита до два или три клипа от по минута и половина. Само, че те попаднаха в капана на визуалното изкуство, защото то е коварно, а политическите му проекции просто не могат да бъдат контролирани. В едно свое откровение за правенето на филми известният режисьор Рене Клер (ако някога няма какво да правите потърсете в интернет неговия филм от 1925 г. „Париж потън в сън” и после ми пратете благодарности по имейла) е казал, че във всеки филм режисьорът може да си позволи по 20 секунди чисто кино. Някой кадър, който да направи за самия себе си и за спасението на своята душа. В екшън драмата на МВР за арестуването на Николай Цонев 20-те секунди чисто кино са концентрирани в истеричния вик на зам.-градския прокурор на София Роман Василев за това, че бившият министър е абсолютен престъпник. Чрез нея ГЕРБ ни съобщават за света, който ни готвят. Свят, подчинен на политическо-митологичната им образност, в който не съдът има думата за вината, а МВР и прокуратурата. Тоест – всички са виновни щом държавата на Борисов е казала така. Психоанализата на прокурорският крясък пък може да ни заведе една стъпка дори и отвъд полицейската утопия, която ни предстои. Викът е освобождението на една душа, търпяла досега ненужните ограничения на закона. Освободила се от глупавите правила и тъпанарската спреведливост, душата на прокурора вече може да обвинява който си иска в каквото си поиска, защото така са казали от МВР.

Историята все пак е странно отмъстителна. Великденските новини по телевизиите бяха пълни с извиненията на Роман Василев. По БНТ с тежки въздишки прокурорът се опита да поднесе своите извинения и да се натовари с цялата вина. Забавното е, че един клип го вкара в режима на оправдания, но въпреки всичко той пак не си научи урока. Пак потърси електронните медии, за да може сърцераздирателно да сподели вината си. Проблемът в неговото извинение беше, че Василев така и не обясни кой го е накарал да каже тази реплика. Защото няма начин да я е родил случайно. Дори и да е казана като висша степен на неопрокурорска импровизация, фактът, че от всички останали кадри именно репликата е влязла в полицейският филм, вече говори, че тя е била драматургично търсена. Филмът трябваше да се превърне в кинотриумф на управлението и да грабне всички управленски и рейтингови награди. Слава богу, че обществото в последните години се отучи да гледа и да разбира българските кинопродукции. Вероятно заради това хората общо-взето реагираха с отвращение на холивудската показност. И това е другият екзистенциален капан на киното – то ти дава два часа упокой на душата, но после човек се връща в реалния свят, с реалните си проблеми, а там се вижда ясно, че полицейщината не може да нахрани хората, не може да ги спаси от безумието на едно самозабравило се и провалено управление, не може да ги отърве от досадното дърдорене на премиера, което вече се изтърка като винилова плоча. В реалния свят хората са склонни да се вълнуват от досадни проблеми като здравеопазване, социална политика, пенсии и икономика, а полицейското мислене е неспособно да стигне дотам. То е затворено в няколко повтарящи се образа, в шепа странни клишета и в идеята, че, ако знаеш да викаш добре, истината не е от значение. Истинското кино обаче е разбрало, че истината е точно обратната. Заради това хората са склонни да си плащат, за да попадат в киносветовете на големите майстори. Българското МВР не става за тази работа. Един съвет – нека да се пренасочи в създаването на комедии. Там май наистина ги бива.