Моят сблъсък с телевизионния народ

В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент, поканиха ме в Канал 3, за да коментирам последните актуални събития, които разтърсват милата ни държава и причиняват душевни колики на всички, които имат билети за първия ред на шоуто. В краткия си живот (знам, знам, че вече поостарях, но това не отменя оплакването ми, че животът е кратък) понатрупах малко телевизионен опит, но така и не ми се беше случвало да отговарям на въпросите на народа в пряк ефир. А тук избраната форма бе - народът звъни, пита, разпъва на кръст, а аз трябва да отговорям на неговите безпощадни мнения.

Оказа се, че нито едно знание за моята страна не е било пълно без да познавам особеностите на следобедната телевизионна аудитория. Нещо повече - едва ли има университет на този свят, който би могъл да ме подготви за изживяването на което бях подложен. Моят сблъсък с народа се оказа толкова запомнящ и знаменателен, че няма да получа упокой докато не го разкажа накратко, а най-накрая ще се постарая да изведа вълнуващо морално послание.

И така. Сядам на мястото на госта. Слагат ми микрофон. Отпивам от водата и народът бе включен в ефир. Някъде на десетата минута си мислех, че половината от обаждащите се в телевизиите реват за силни хапчета и солидни медицински грижи. Народът реши да не дава пет пари за основната тема на разговора "БСП между ДПС и "Атака", а от първата минута ме атакува със собствените си филми и политически несъответствия. Няма да пресъздаваме атаката хронологично, а ще наблегнем на основните пунктове.

Впечатлих се от един политически сатанист. Дори го нарекох така в ефир. Тоест един образ, който заяви, че щял да гласува за Сатаната, но не и за БСП. Доколкото схванах беше изциклил от моята теза, че рефренът "ДС е виновна за всичко" пълна глупост и нещастна измислица. В пространното си словоизлияние анонимният зрител като шекспиров герой на доста бира обясни, че комунистите му били взели всичко, съсипали не само неговия живот, но и този на внуците. Понеже съм наясно, че на света няма друг народ, който така да си пада по произволната драматизация като българския, а най-много драматизират точно тези, които са били най-големите лакеи, изобщо не обърнах внимание на този кадър. Отговорих нещо в смисъл, че аз не му преча да вярва в каквото си иска, ама такава чернота никога не води към добро. Но реално трябваше да му кажа друго. Истинският отговор трябваше да бъде, че ние комунистите не вярваме ни в Бог, ни в Дявол, а само в Световната революция.

Друг ме атакува челно с въпроса - знам ли колко куфарчета са били раздадени в началото на прехода? Откъде да знам бе, братче! В началото на прехода бях на 12 години. До мен куфарчета не са стигали. До семейството ми също. До твоят мозък обаче може и да е стигнало някое и друго психотропно вещество, особено, ако наистина вярваш, че кражбата е ставала с куфарчета. Дълго време наивно се надявах, че българският народ разбира куфарчето като метафора на технологията, но вече от болезнен опит се убедих, че най-войнстващата част от този народ твърдо вярва, че куфарчетата са истински. Което означава като минимум, че мозъците им са от памук, но това е мое хейтърско мнение, което не искам да взимате предвид срещу мен, ако ми организирате съдебен процес.

После звъня някакъв друг кукундел от Македония, който се опита да ми припише греховете на БКП от едно време за македонизирането. Същият драматично обяви, че вече нямало къде да бяга, а пък БСП се била върнала на власт и щяла да насочва България към Русия и пак да македонизира. Оооо, спор да няма, точно така. Направо първата работа на БСП ще бъде да ви пише пак македонци. Или пък момент, защо да си играе да ви македонизира, направо с полицейски отряди ще ви карат да се пишете руснаци. Ако си Ванче ставаш Ваня. И ти правят задължително татуировка на Путин. Така де - какъв сатанински план може да мине без Путин?

Трета дама ме разстреля укорително, че използвам думите "далавера" и ГЕРБ в едно изречение. Ами как да ги използвам, уважаема? Причината за това е във вашите любимци. тази зрителка успя да ме натовари с вината, че презирам всички гласували за ГЕРБ. Пак не й казах истината. Не ги презирам. Съжалявам ги. Съжалявам всеки, който е в състояние да гласува за своя екзекутор. Психиката на крепостния селянин не е нова явление по земите български, ама да въздигнеш гласуването за психопати в своя религия е тъпо и противно. Заради това ми е жал за тези хора. Ама пак не го казах. Реших, че народът не трябва да бъде дразнен.

Оказа се обаче, че дори и моят благ и консенсусен вид все пак е в състояние да накара народонаселението да изцикли. Една дама, която със съскане обяви, че винаги, когато БСП вземела властта ставало лошо, тоест най-вероятно - охранена софийска реститутка, ме попита защо в затворите гласували за БСП. Не ми дойде готин отговор. После една колежка ми каза култов отговор на подобно нещо: "Ами, защото затворниците искат да вземат Бойко при тях". Аз минах с това, че е тъпо да делиш хората. ГЕРБ го правеха и резултатът от това е, че не могат да намерят кой да пие по едно кафе с тях.

И така стоях 40 минути, а в телевизионно време това тече бързо като интересна пресконференцията на прокуратурата и народът ме занимаваше със собствените си филми. Всеки имаше теория за споделяне, идея за развиване, обвинение към мене или просто търсеше начин да разнообрази скучният софийски следобед, когато дори облаците се търкаляха съвсем бавно по небето, обзети от непукистка страст да правят пролетта да прилича на лято.

Излязох от телевизията малко след това и вдишах нажежения въздух. Срещата ми се телевизионният народ беше удивително преживяване. Установих, че всъщност ми е било безкрайно приятно.

С други думи - обичам го този народ. Сериозно. Може да е шантав и луд за връзване, ама е моят народ, моите хора и така ще е до края на света. Няма никога да имам друг народ освен този. Дори и да е във филм този народ пак е готин. И не заслужава лоша съдба. Не заслужава нищо лошо. Заслужава различна история, различно битие, различен живот.

Така е. Моите хора просто ме кефят.

Колко е готино, а?