Monday, May 27, 2013

Оптимистична теория за кабинета "Орешарски"




Прегледах реакциите на интернет-класата (да е жив и здрав Огнян Минчев, че натовари виртуалните личности с класово съзнание) след като бе обявен състава на кабинета Орешарски.
Това правителство е първото редовно правителство, което се подлага на новия електрически стол в България - одобрението във Фейсбук. През 2009 година ФБ още не бе придобил сегашната си плътност, така че на Бойко Борисов му се размина тази вълна. Орешарски нямаше този късмет. Той попадна насред интернет-виелица.

Един казваше, че като видял новия кабинет вече му било мъчно за Баце и Цецо.
Друг с добавяше, че всички в правителството са измекяри.
Трети почнаха да вадят статуси на бъдещия външен министър Кристиан Вигенин в които хвали времето след 1944 година (с това го направиха по-симпатичен в моите очи, но нейсе).
Четвърти казваха, че кабинетът не заслужава и 15 секунди толерантност.
Пети веднага бяха убедени, че всички до един са престъпници.
Шести бяха категорични, че в правителството са събрани извънземни, но не и експерти.
Седми направо псуваха комунистите, турците и масоните, че са дошли на власт.
Осми вече се канеха да правят въстание.
Деветите намекваха, че животът им е отмилял в мига в който видели новите министри.



Целта ми изобщо не е да защитавам Орешарски или екипа му в окото на интернет-бурята. Опазил ме бог - трябва да имам 96 пипала, за да мога да огрея на всички фронтове. Аз обаче възнамерявам да сътворя една минорна оптимистична теория за този кабинет и, за да спася душата си - не карам никого да вярва в нея. В нея ще се опитам да използвам два недолюбвани от електората инструменти - хладна логика и безпощадна реалност. Знам, че човек това е същество, което винаги се стреми към политически идеализъм, а българин това е същество, което се стреми към политическия идеализъм, но с псувни, но все пак ще гледам да ги вкарам в употреба.


Нека да уточня нещо. Омразата на десните я разбирам. Кабинетът на Орешарски въплащава тяхната очевидна мозъчна смърт. Те не само не са парламентарна партия, но и част от кадрите им вече колаборират с комунистите. От това по явен знак, че костовистката десница наистина е мъртва, аз лично не мога да се сетя. А от фентъзи-романите знаем, че духовете най-много мразят да им се напомня, че са мъртви. Това е омраза от отвъдното, но поне с ясно изразен окултен източник, което я прави логична, а следователно и приемлива. Ролята на десните в българската политика винаги е била да злобеят.


Другите злоби са неразбираеми за мен. Кабинетът "Орешарски" още не е произвел нито един закон, действие, заповед или гаф, а вече е натоварен с цялата световна вина по планетата.
Аз обаче не мога лесно да забравя какво политическо чудовище ни управляваше до февруари месец тази година. След кабинета на Бойко Борисов вече съм готов да дам шанс дори на Джак Изкормвача да ми докаже, че е ангел. Защото онова политическо и интелектуално падение, оная полицейска локва беше непоносима. Особено към своя край, когато бе затънала в лъжи, СРС-ата и простотии.
Да би вече да ви липсват, а?
Да не би да искате пак Цветан Цветанов да изнасилва публично българския език? 
Да не би да искате пак Бойко Борисов и неговото безкрайно рязане на лентички за сметка на постоянния глад и пълна мизерия.


Аз категорично казвам "неееее, не искам". 
Заради това съм склонен да дам известно доверие на Орешарски и екипа му. Ооо, ако кабинет правех аз, той щеше да изглежда по съвсем друг начин. Щях да направя екип, който да накара целия състав на Института за пазарна икономика да се тръшне с инфаркт на пода и то с избила пяна по устата. Бих направил радикален, крайноляв кабинет, който да въздаде справедливост, пък нека злобарите да си дивеят.
Но политическият шанс отиде при Орешарски. Кабинет прави той. Страната е в толкова кризисно положение, така изтърбушена, окрадена, мизерстваща и отчаяна, че още от първите стъпки на кабинета ще се види накъде върви.
И да иска да бъде десен, Орешарски трябва да бъде ляв.
Това е неговата карма. Поне аз така смятам, защото десния път води към това огньовете из страната пак да пламнат. Така че - смятам за малко да му повярвам.


И друго. Не искаме кабинет "Орешарски", окей.
Кой да е тогава? "Атака" ли да направи кабинет?
Защото в парламента освен БСП, ДПС, ГЕРБ е представена само "Атака". Нима искате да видите Волен министър-председател? Не казвам, че зад колективната омраза се крие такова осъзнато желание, но при разпадане на всички други стойности, тогава ще видите Волен Сидеров-премиер. Или още по-интересно - Деница Гаджева ще е премиер. Ако така си представяте ситуацията - моля, моля - хейтът ви не само е забавен, той ви върши и политическа работа.


Партиите, които били правили кабинет имали само 15 процента от доверието на хората? Точно така е. Какво обаче следва за останалите партии - че имат още по-малко доверие. Е кой тогава да направи кабинет в тази изострена криза на доверие, в този абсолютен дефицит на добри намерение от човека към човека?
Фактът, че кабинет правят партии с 15 на сто доверие е симптом за болестта. Това е факт. Обаче няма кой друг да започне лечението, освен точно тези партии. Все отнякъде тряба да се почне. Имаме руини, крайно време е някой да положи целенасочено усилие за нещо позитивно, защото скоро единствената форма на комуникация между хората ще бъде с ножове и пистолети.


Заради това аз първоначално, а и вероятно само за кратко, но се самонаслаждавам на позитивното си светоусещане, аз изпитвам единствено и само респект към кабинета на Орешарски за начало. Никак няма да им бъде лесно. Те влизат в пещера в която не знаят какво ги чака, това е пътешествие като това на Индиана Джоунс към някоя мистериозна гробница, но пък все някой трябва да го направи.
Хората гласуваха. Този кабинет е единствено възможния при това гласуване, при този парламент, при тази обществена атмосфера.
И мен не ме кефят някои от имената. Обаче знаем кой носи отговорност за тях. И аз имам някои подозрения - ще дебна като лъв във виртуална джунгла, за да покося всеки, който тръгне да ми деснее подозрително много.
Но дотогава има още малко време, а сега просто смятам, че единственият смелчага, който се престраши да създаде кабинет заслужава ако не обич, боже мой, дори в БСП не го обичат твърде много Орешарски, но поне малко уважение.
Пък, ако тръгне накриво, само ме гледайте. 
Няма да може да ме стигнете по обиди.

1 comment:

Преслав Недев said...

;-))))))) Ми... така си е :-))))