Франкенщайнът на истеричната групировка

ГЕРБ са като доктор Франкенщайн. Сътвореното от тях чудовище - медиакрация или управление чрез редовно висене в телевизиите, днес вече се обръща срещу своите създатели като черен демон призован от ада от магьосник-аматьор. Когато доведеш едно общество до ръба на пропастта, когато три години и половина го пържиш в бавния огън на истеричния медиен крясък, когато си превърнал интригата в метод за ръководене, а жълтите медии в единствения достоверен източник на новини от власта, тогава не можеш да разчиташ на никаква милост в миговете в които палачинката се обърне, а политическият ти "Титаник" мощно се сблъска с айсберга.

Точно това се случва с ГЕРБ - тяхното най-силно оръжие се обърна срещу тях и ги помете с ярост, непозната дори за екшън-филмите. Заради това е смешно Цветан Цветанов да твърди, че демокрацията е заплашена. Цветанов има толково общо с демокрацията, колкото папата с порноиндустрията. ГЕРБ е партия, която винаги е стояла извън политиката, на удобната територия на жълтината, не партия, а клиентелистка олигархия. Заради това новината за 350-те хиляди фалшиви бюлетини не само е достоверна, а най-вероятно ще се окаже началото на разплитането на цялата ъндърграунд-схема, която владееше България в последните години като феодално имение, третирайки всички като крепостни селяни, които получаваха медийна дрога вместо реални доходи.

ГЕРБ са партия, която не може да си позволи да остане в опозиция. Групировката има нужда от поне няколко месеца, за да прикрие всички следи, които е оставила в пристъп на високомерие.

Само, че попаднаха в собствения си капан. Техните собствени картечници се обърнаха срещу бойния им изборен кораб и трасираха с бронебойни куршуми пътят към тяхната окончателна политическа дискредитация.

Тъжно и иронично.

ГЕРБ действаха като камикадзе в последната си половин година и постигнаха своята цел - да умрат бляскаво и нервно пред очите на смаяната и отвратена публика.

Последният скандал, който ги удари точно в деня за размисъл беше ултимативния край на техните претенции. Ударът дойде от най-верния им журналист, от смирения им слуга, който три години громеше всички противници на Бойко Борисов от телевизионния екран. Когато обаче величието на харизмата рухна в протестния огън,  в останките се видя един уплашен обикновен и доста странен човек от Банкя, който почна да влиза в болница с високо кръвно - тогава именно собствените му лакеи първи стреляха по него.

И това не е израз на съжаление към Борисов. Нищо подобно.

Никой не може да изпитва съжаление към един човек, който създаде тази отровна атмосфера на интриги, злост и противопоставяне в страната с което окончателно уби крехката идея за демокрация, която бе покълнала у нас.

Назначеният от него (да ви припомням ли СРС-то) главен прокурор и до вчера любимата му медия го издебнаха, когато е най-уязвим и му разказаха играта. Точно по неговите правила - с истерия, жълтини и истини или полуистини (който твърди, че знае някаква истина в България днес - вероятно е извънземно или незаконен син на Ванга).

Драматично намерените 350 хиляди бюлетини, истината за които може да узнаем, а може и да не узнаем, всъщност увенчават политическият край на Борисов. Защото дори и да предположим удобната за ГЕРБ версия, че това са дефектни бюлетини, то поне три четвърти от народа никога няма да повярва на такова обяснение. Това се дължи на факта, че ГЕРБ унищожиха нормалния език. В една нормална страна обясненията работят, защото хората са спокойни и доверчиви. След три години крясъци, скандали, разобличения, уволнения, СРС-та, полицейщина, услужливи медии, олигархични кланове, депутати без мнение, постоянна телевизионна истерия, вече никой не вярва на нищо. И точно тази атмосфера ще убие партия ГЕРБ. Те си я създадоха и паднаха в нея.

Не мога да кажа по изнесените факти коя е истината в последния патрон по тялото на ГЕРБ за бюлетините - дали наистина са фалшиви, какво си искали да правят с тях, дали са част от схема. Факт е обаче, че историята е съмнителна като всичко, което ГЕРБ са правили през годините. Обществената атмосфера на колективна лудост днес вече не би приела нищо смислено като версия. Хората просто изциклиха и бащите на тази лудост се изправиха пред собственото си творение, което ги унищожи докрай.

Защото след този скандал вече няма никакво значение колко гласа ще вземат ГЕРБ на изборите. Харизмата рухна в пламъци и медийни викове.

Ситуацията наистина напомня на 1990 година. Още си спомням кадрите на това как хората сваляха паметниците на предишната епоха с въжета и викове. Символично и метафорично това стана в България днес - паметникът на прехода, бащата на харизмата, властелинът на сутрешните блокове, лорд Волдемор на СРС-ата рухна окончателно, защото просто не разбра какъв свят създаде. Той така и не проумя, че хората няма да търпят дълго принудителния си престой в психиатрията на тяхното управление.

Заради това лично аз не изпитвам капчица жал към Борисов и ГЕРБ. Те сами се гръмнаха в слепоочието. Направиха си харакири, точно, когато виждаха някакъв друг изход за себе си.

Проблемът наистина ще дойде, когато почнем да мислим за времето след ГЕРБ. Те свършиха. Финито.

Дори и да са първи на изборите ще бъдат колос с глинени крака, че бъдат като тролове, които не могат да мръднат. Но след тях остава зловонието на атмосферата, която оставиха. Остава дежурните по любов медии, които вече дори не изпитват срам при резките си скокове от единия към други полюс. В България цари радикално безсрамие, а това е диагноза на душата на едно общество, а не на финансите му. Социалният ред е развратен, напрегнат, пренатегнат и взривоопасен.

Опозицита сигурно също има своя принос в това, но, честно, пред лицето на всичко, което направиха ГЕРБ, за да унищожат смисъла от държавността, не съм склонен днес и тук да обвинявам предимно опозицията.

Дразнят ме, че действат по инстинкт, а не по идеи, но от друга страна - в България вече никой пет пари не дава за идеи, защото атмосферата на нетърпимост е такава, че хейтърската вълна е единственото, което може да накара хората да се почувстват общност. И това е опасно. Това е като дълго време да си ти давали хапчета за грешна болест, която ти е съсипала напълно организма. Защото ГЕРБ направиха последното си злодеяние успешно - вече всички приличат на тях, а това не вещае никакви добри дни, а само сиви хоризонти на униние, депресия и печал.

Но все пак важното е, че монументите рухнаха.

Бойко Борисов трябва да си отиде, за да може поне нещо да се промени в тази страна. А той си отиде зрелищно и досадно, понеже го убиха собствените му творения. Защото не се лъжете - дори и да е победител на вота, това ще е победа на един призрак, на един дух, който няма да има сили за нищо.

Неговият митологичен залез започна.

С неговите собствени бомби, с неговите собствени фалшиви бюлетини.

Бедни, бедни Борисов, защо ли не си остана в правителствена болница?