Виртуалната срещу реалната България

Ако прегледаме актуалните изборни резултати, а това е наложително днес, защото нали избори сега и веднага са светая светих на протестърското колективно мислене, ще установим доколко политическите фантазии се разминават с реалността. В Белене печели БСП, в Гърмен ДПС, а в Трън ГЕРБ. Никакъв Реформаторски блок, никакви Протестни мрежи не се мержелеят на хоризонта.

Въз основа на тези емпирични данни, и то с целия риск да пренасямаме резултата от местни избори на национално ниво (това все пак е по-адекватно, отколкото да твърдиш, че 1500 души от центъра на София, от които на протест излизат 150 са някаква представителна извадка), става ясно, че всяка партия вън от БСП, ДПС и ГЕРБ в момента е политическа халюцинация. Изборите по места доказват това, което социолозите от два месеца повторят - има три сигурни партии, останалите попадат под ударите на боговете на статистическата грешка.

Това за което центърът на София постоянно мечтае всъщност ще е техен погром, защото по така представените данни се вижда, че шумната десница може да кандидатства единствено за ролята на малката болонка на ГЕРБ. Резултатите от местните избори показват и друго - избори в момента ще бъдат блато, което не можем да прекосим със здрав разум. Те не само няма да доведат до решение, а са в състояние да затегнат политическата криза до задушаване. Силите са паритетно разпределени, а протестърите са встрани от обичта на електората.

Вероятно заради това в редиците на самия протест се стига до ексцентрични решения за справяне с тази криза на политическа идентичност. Тези дни широко си рекламира някаква фейсбук-игра, която призовава народа за виртуална окупация на парламента. Очевидно протестът се е виртуализирал докрай в своята неразбираема логика. Почнаха с измислено съобщение за оставката на премиера, а сега измислено окупират и НС.

Заради това се опасявам, че всякакви резултати от избори съвсем неизмислено доста ще ги шокират.

"Четвърта власт" - рецепта за телевизионен буламач

Богът на дългокраките блондинки и на риалити шоутата ми е свидетел опитах се, отчаяно се опитах да харесам сериала "Четвърта власт". Не си спомням за друг телевизионен продукт с такава рекламна кампания. Още от края на юни слушаме за него. Режисьорът на сериала Стоян Радев покрай гастролите си в телевизионните студиа като виден протестър и гражданин, но трайно ангажиран с Реформаторския блок, покрай всичките си литературни тиради на тема небесен морал на протеста, вкарваше тийзъри за сериала - как бил предсказал реалността, как уловил духа на времето, как хванал проблемите на страната. За толкова време очакване и пренатягане на пружините очаквах, ако не шедьовър, то поне нещо, което да не ме отлепи от екрана.

Аз напоследък съм нетелевизионно същество. Не съм гледал нито един друг български сериал, че да мога да давам експертна оценка за качеството на "Четвърта власт", но като журналист и обикновен зрител ще си позволя да го оценя. В продължение на половин час се опитвах този сериал да ми стане интересен, да ме грабне, да ме ентусиазира, но вместо това се натъкнах на поредната банална глупотевина - коварни ченгета (задължително от старата школа), диалози с недомлъвки, сякаш писани от социална ангажирана Джаки Колинс и сюжет, който е трудно да следиш дори и да си фен на сериала, а какво да говорим за оттегчения зрител, който е почнал да осъзнава, че му засилената рекламна кампания, както винаги прикрива един посредствен филм в който играят уникални актьори, но загубени в лабиринта на сценарий плосък като сюжет на холивудски Б-филм.

Първо, дайте да се уговорим за нещо. Работата на журналиста изобщо не е пресъздадена реалистично в този филм, особено работата на журналиста от вестник. Точно заради това сериалът е дразнещ, особено за тези, които са изкарали в професията малко повече време. Журналистиката е 90 процента изцедителен, дори еднообразен труд по следене на информации, допълване набързо на дописки, нервна работа със страньори, съкръщаване на статии, редактиране на материали, ядене на сандвичи на крак, слушане на новини, променяне на заглавия, за да изглеждат добре на страница, безкрайни разговори с хора по телефона и читатели, които искат да споделят мисли по световното положение. Блясъкът в тази професия е душевен и вътрешен и много рядко външен. Това е професия, която носи огромно удовлетворение, ако ти е кеф да се занимаваш с нея, но понеже трудът в нея е методичен, упорит, понякога бавен, даже досаден, изобщо не става за снимане. Заради това журналистите от филмите никога не приличат на журналистите от реалността. Това е и причината не един и двама души да са се отказали от професията. Те идват, за да попаднат във филм, а попадат в една напрегната и истерична обстановка, в която луксозните обяди и дългите обедни почивки са привилегия единствено на главните редактори, но дори и огромната част от тях не си ги позволяват.

Както й да е. Човек не може да иска от едно художествено произведение да е буквално копие на реалността и заради това цялата скука и еднообразие на филма е концентрирана в неговата идеологическа концепция. Журналистите в редакцията на измисления вестник "Четвърта власт" все търсят корупционни схеми, бизнес-далавери, разни големи тематики за изследване. Което, разбира се, е солта на репортерството. Но в страна като България нетелевизионните вестници най-често се занимават със социална проблематика - угнетени хора, репресия на монополи, бездушни админстратори, хора без дом. Но в този филм тази страна на журналистиката не съществува. Защото сериалът има политическа задача - той трябва на всяка цена да създаде рекламен блясък на някакво "капиталско" разбиране за журналистика, да го изведе едва ли не като бляскав плакат за поведение, а всичко останало е мрак, помия, интриги. Тук вече личността на авторите на сериала, изпълнителен продуцент Найо Тицин, сценарен екип от автори на "Капитал" вече са създали не обикновен филм, а идеологически продукт. Един приятел сравни "Четвърта власт" с "На всеки километър" във Фейсбук и аз се възхитих на попадението му и на елегантната му мисъл. Точно, както "На всеки километър" беше сериал за политическа употреба, така и "Четвърта власт" е рекламна листовка на един определен възглед за живот и журналистика, снобски, префърцунен, винаги говорещ от позицията на окончателна истина и отвратително сляп за всичко, което не се вписва в схемите му.

Заради това и журналистите в сериала живеят в някакви луксозни обстановки, в апартаменти в центъра, изобщо в този телевизионен свят за журналиста и се бори правилната партия да дойде на власт. Името на тази партия не е уточнено, защото тя все още е проект в главата на създателите, ама знае ли човек с развитието на реалността и телевизионният продукт ще се обогати. Изобщо филмът е като рекламна листовка на една пресгрупа, която напоследък се научи да говори едва ли не от небесни позиции. А баналната истина за журналистиката, че това е една упорита и къртовска професия, която съвсем не е така добре платена в реалността. Както казах удовлетворението от журналистиката е съвсем другаде, но за да знаеш това трябва поне за малко да си бил журналист, а не пропагандатор на лайфстайл.

Иначе в сюжета на сериала няма нищо революционно ново. Всичко, което той ни предлага като поглед към действителността навремето Христо Калчев, а след това Георги Стоев и Боби Цанков го правеха в своите книги. Калчев и той говореше с метафори и променени прякори и оставяше на публиката самичка да се сеща с кой герой от реалността да идентифицира един или друг герой. В "Четвърта власт" стратегията е абсолютно същата. Това е имитация на смелост и пародия на свобода на духа. И пак ще повторя - никой нямаше да иска от един филм да е достоверно предаване на епохата, ако не беше тази рекламна кампания, която изкара една телевизионна рекламна листовка велик продукт. От време на време, за да може елитарната група към която е насочен сериала да се сеща, че гледа апология на своя собствен живот е вкарано и съвсем леко и снобско социално презрение. Едната от пиарките във филма сподели: "Масата се вълнува от хляб, вода и пенсии...". Ако четем сериала в кода зададен от неговите създатели, трябва направо да обявим края на всички социални идеологии след като те са толкова просташки. А как пък нито един от описваните във филма журналисти за две серии поне за момент не прояви малко социално съчувствие към някого.

Тази превзета лъскавина, противните диалози и фабулата, която по никакъв начин не се отличава с оригиналност са най-добрата диагноза на грандиозния крах на този телевизионен сериал. Не се опитвам да го очерням от черногледство. Просто всеки продукт, който се самонатоварва със задачата да говори за всичко в крайна сметка не говори за нищо. Защото няма публика, която да приеме такъв сурогат за нещо естетско. Дори тези, които ще обявят, че харесват филма знаят, че той е влудяващо прав. Голямото изкуство, особено, когато реши да бъде идеологическо, е нещо много сложно и трудно, а авторите на този сериал са го карали отгоре-отгоре като аристократи, които са прелетяли над България или са се информирали за България единствено от страниците на изданията на "Икономедия". Резултатът е пълен естетически и телевизионен крах.

България сигурно има проблем с ченгетата от ДС и с ченгеджийницата по принцип, ама този филм изпада на кръчмарското ниво за пореден път да обяснява всичко с тях. Това е все едно да си очаквал десерт, а пак да ти пробутат някой буламач. В крайна сметка парите на БНТ са били похарчени неразумно за нещо, което не може да се гледа. Трябваше по-съзнателно да изучат "На всеки километър" - онзи сериал поне ставаше за гледане. А дори и сега, когато времената се смениха хората постоянно го гледат в Ю Тюб. А "Четвърта власт" ще бъде забравен по-бързо и от протестърско есе в "Капитал". 

Защото снобските и лигави телевизионни сериали ги хейтват, нали?

Медиите като огледало на българската безпътица

Има една култова статия на Ленин, която се казва "Лев Толстой като огледало на руската революция". Тя е писана през 1908 година, когато Толстой е бил все още жив. Тази статия си струва четенето, дори и да смятате Ленин за проповедник на сатаната. Истинската литературна критика не трябва да е безкрайно дуднене за очевидното, а отчаяното търсене на различни гледни точки и смисъл в това, което иначе ни изглежда монолитно и непоклатимо. В статията си, която е кратка, Ленин хваща едно изначално противоречие в Толстой - в него едновременно съжителстват социалния реформатор, който не приема фалша на царска Русия и от друга страна - проповедникът на учение, което смята, че е открило как през нравствено самоусъвършенстване да се подобри живота. Ленин, както вероятно знаете, е напълно чужд на този възглед, но вижда в Толстой огледало на революцията, защото смята, че именно това противоречие, което става все по-голямо, рано или късно ще срине руското общество, заради изначалната подлост на която се гради то.

Това не е текст за Ленин. Използвам обаче неговата метафора за огледалото, за да се опитам да опиша процес в българското общество, който смятам за отвратителен. И, който подобно на царска Русия, рано или късно ще се срути под тежестта на собствената си подлост.

Става въпрос за българските медии - огледалото на нашите изкривени отношения и символ на всичко, което успя да се обърка по време на прехода.

Убеден съм, че обикновеният българин дълбоко не се интересува от тази тема, поради една причина. Абсолютно е невъзможно да отличиш "добрите" от "лошите" на този терен, въпреки, че едни и другите са еднакво кресливи. С какво Люба Кулезич е по-добра от Бареков например? С това, че може да цитира Сартър докато си изпълнява поръчката и успешно имитира гражданска съвест?

А истината е, че медийният избор, който ни предлагат е точно такъв. Тоест това не е избор изобщо. Журналистиката в огромната си част е на нивото на сапунената опера, защото не може да издигне гледната си точка над интригантското и да види обществения процес, а не непременно жълтината на интригата. И всъщност това е основният проблем на медиите. Разбира се, медиите не трябва да бъдат единствено инструмент за постигане на знание, а и за развлечение, въпросът е, че у нас дори това, което минава за разтърсваща, разследваща или аналитична журналистика е второстепенен сурогат. Давам ви пример за това. Имаше преди около месец и нещо едно интервю на Георги Коритаров с Мая Манолова, масово споделяно от протестърските среди. В него Коритаров един час въртя Манолова на шиш, роди три-четири легендарни фрази ("Такова понятие като свирка не може да стои между нас с вас, госпожо Манолова") и беше живо чудо как Манолова не рухна. Аз лично щях да рухна на 15-ата минута. Проблемът в това шоу обаче беше, че описаното не е журналистика. Това беше полицейски разпит, някаква технология на дребния медиен садизъм, от която не произлезе нищо. И това е другият проблем. Абсолютната обществена непродуктивност на медиите, която се дължи на това, че наистина няма добри и лоши. Приемаме, че медиите на Пеевски са лицето на медийното зло. Това автоматично ли трябва да означава, че медиите на Прокопиев са еталонът за качество в журналистиката? Фактът, че медийната империя на Прокопиев си е създала паражурналистически структури и, че е окупирала нещо наречено Асоциация на европейските журналисти, автоматично ли превръща тяхната гледна точка в добрата, а? Тези гледна точка вече не само е политически мотивирана, тя е идеологически подла, понеже е узурпирала правото да говори от последна морална инстанция.

Смятам, че тази официозна битка за това каква трябва да е истинската журналистика за порочна и глупава, което се дължи на моята неспособност ясно да разгранича двете групи, които се карат. Понеже "флагманите на свободата" са с не по-малко зависимости от тези за които официално знаем, че са си корумпирани по природа.

Ето това е истинското огледало на обществото. Пълната мизерия има за алтернатива абсолютната подлост. И тази картина е отпечатана най-добре в медиите, където, уверявам ви, добри герои не са останали. Едните лъжат, че не са зависими, другите дрънкат глупости, че са чисти и никога не били правили, разбираш ли, компромиси със съвестта си. Тази подлост, за която хората инстинктивно се досещат е тънкият ръб по който се движи обществото. Защото българското общество се опитва да живее имитиран живот. От имитацията на загрижена власт до имитация на протести, които всъщност са обяснение в любов на статуквото.

И тук, мисля си еретично, всъщност противоречието, което Ленин улавя в Толстой продължава да бъде адекватно. Защото истинската промяна може да дойде единствено, когато се отървем от клишетата на миналото и позите на бунта, който нищо не променя. Бунтът е най-живителната сила на едно общество, но само когато срутва системи, а не когато се оплита в европейски пози и неолиберални бълнувания. С други думи медийните войни у нас са израз на безпътицата и задънените улици. Те са истинското огледало, което без да иска показва разкривения свят, който рано или късно ще ни доведе до друга експлозия. 

Ама такава истинска, а не имитирана, досадна, объркана и скучна до умопобъркване, каквато е сега.

Записки от широкия и малък свят :)

Този път вместо да досаждам с простотии в началото на моята фейсбук-логорея, просто ще се похваля. Тези дни налетях на речта на президента на Грузия Михаил Саакашвили пред ООН, която услужливо бе представена като нещо велико у нас, а части от нея бяха преведени. Избеснях като я прочетох, не издържах и изкоментирах гневно точно с тези думи във Фейсбук:

Четете и плачете с кървави сълзи. Един отречен дори от държавата си президент се прави на геополитически поет в ООН. Нямам намерение да коментирам Путин - всеки има отношение към него, добро или лошо. Но точно Саакашвили, човекът, който почна война срещу Русия и който завинаги загуби възможността Южна Осетия и Абхазия да бъдат част от Грузия, да се прави на морален съдник е тъпо и глупаво. Има един момент от далечната 2008 година, който обичам да си спомням. Когато грузинската агресия срещу Русия започна и когато само за ден грузинските войски бяха върнати обратно в тяхната територия, Саакашвили даде интервю за NBC и през цялото време си дъвчеше вратовръзката. Това е истинският образ на разгромителя на имперски проекти. Един несъстоял се император.

Тогава само за ден разбрах, че светът наистина е малък. Моят приятел във Фейсбук, южноосетинският журналист Инал Плиев, който съм виждал в България, който е страхотен патриот на малката си страна и възторжен почитател на България и българския език, преведе този съвсем кратък коментар на своята стена. На руски той звучи така:

Читайте и плачьте кровавыми слезами. Один отрешенный даже от своего государства президент строит из себя геополитического поэта в ООН. Не намерен коментирвать Путина – каждый имеет к нему свое отношение, хорошее или плохое. Но чтобы Саакашвили, человек, который начал войну против России и который навсегда потерял возможность, чтобы Южная Осетия и Абхазия были частями Грузии, выступал в роли морального судьи – это тупо и глупо. Есть один момент в далеком 2008 году, который люблю вспоминать. Когда грузинская агрессия против России началась и когда всего лишь за день грузинские войска были возвращены обратно на свою территорию, Саакашвили дал интервью NBC и все время жевал свой галстук. Это истинный образ разгромителя имперских проектов. Один несостоявшийся император.

След това цял ден получавах съобщения от южноосетинци в пощата си, които ми благодаряха за тези думи. Това е един от хубавите ми мигове като журналист. Когато видиш, че твоите мисли за споделени и, че хората от един малък народ са способни на невероятна топлина към един чужденец, който едва ли разбира в тънкости особеностите на местната политика, но който поне се опитва да не остава безучастен в широкия и подъл свят.

Не знам как да кажа на тези хора, че ме трогнаха до сълзи. Наистина.

Слух от последната минута. Анджелина Джоли напуска Брад Пит, за да дойде да живее с мене в Подуяне. В момента звъня на говорителя й, за да уточня дали е истина. Звънете й вие. Споделяйте това - белким стигне до нея! Колкото Орешарски подава оставка, толкова и Анджелина ще ми готви мусака, ама човек трябва да се надява, нали :))

--------------------------------------------------------

27.09.2013 година. Тръгна слух, че Сашка Васева щяла да оглави протеста. Нещо повече - лично Реформаторския блок щял да я предложи за премиер. Нещо бълбука в десницата. Със Сашка как да не бълбука. И един съвет от мене - като четете новини за оставката на Орешарски внимателно гледайте кой ги пуска. Всичко ще ви стане ясно. С такава опозиция - тоя пич верно ще изкара цял мандат :))

-----------------------------------------------------

Тези дни прочетох една мисъл на един италиански социолог Вилфредо Парето: "Историята е гробище на аристократите". Тя ме тормози от няколко дни насам, защото пичът е прав. В историята шествам само аристократи, но успокоителното е, че най-големите гадове от тях рано или късно получават ултимативно отмъщение. Тоест - възможността днес да им се хилим. А, да, ако историята е гробище за аристократи, то телевизиите рано сутрин за мъчилище за недоспали репортери. Но, ако все пак някой успее да се навдигне рано сутринта утре (действие опасно за вашия разум) старият репортер ще бъде в пресклуба на предаването "Животът и други неща" по БНТ, малко след 9 часа. И отсега да ви кажа - ще бъда недоспал и злобен. Тоест дано да приемат определението - долен педал за Бойко Борисов :))))

----------------------------------------------

Политическа викторина

Въпрос към Бареков:

- Вие в ляво ли се насочвате?

Отговърът му, който е съвсем истински е:

- Не, няма да бъда нито вляво, нито вдясно, нито толкова в центъра.

Сега въпросът - къде ще се позиционира Бареков:

1. На Луната

2. В боксерките си

3. На пичка си лелина

4. В мазето на Борисов :))))

---------------------------------------------------

Ако перифразираме една стара мисъл на Ленин, то трябва смело да кажем, че Бойко Борисов ежедневно, ежечасно, ежеминутно ражда социализъм. Ако Боко Б. го нямаше, БСП просто трябваше да го измисли. Защото само едно негово изявление пред медиите консолидира левицата повече отколкото четири скучни конгреса или дори стриптийз на млада социалистка:)))

----------------------------------------------------------------

Цял ден търсих изявление на Реформаторския блок по действията на Бойко Борисов от последните два дни. С изключение на Кунева (чест й прави) друг лидер от това формирование не обели дори един зъб по бруталното поведение на ГЕРБ. Нито буква. Прегледах стената на Радан Кънев. Новият десен лидер се занимава с всяка миниатюрчица в тази вселена, но една дума не е написал за слона в стаята - партията, към която бе оставил открехната вратата на спалнята си. Бойко изпълни целта си - впи се в тях отново и ги превърна в своя тиха компаньонка. С други думи - целият Реформаторски блок стана една колективна Доника, която пърха с миглички пред поведението на Боко. Техен избор.

-------------------------------------------------------------

Искам вот на недоверие на циганското лято. Олигархичните му обвързаности с руските газови интереси ще го прекратят преждевременно през уикенда, което е ясен знак, че циганското лято е една марионетка на Кремъл. Това не е циганско лято, а кукла на конци, която се крие от справедливия протест на поетите на свободна практика. Аз, разбира се, понеже съм на бачкане, няма да изляза навън да се порадвам на великолепието на циганското лято, но вече съм победител. Разкрих, че кворума на топлото се време се държи единствено от слънцето, което подозрително изгрява от изток - знак, че се опитва да ни отклони от геополитическата ни ос, от нашия цивилизационен западен избор. Оставкаааааааа!

---------------------------------------------------------------

Ще влезе или няма да влезе? Извинявам се за грубиянските аналогии, но ако, с малко повече смелост на духа, определим политиката като порно, то ГЕРБ приличат на порноактьор, който вече е в невъзможност да осъществява трудовите си задължения без да се назоби с индустриално количество "Виагра". "Виаграта" на ГЕРБ днес се крие в тяхната симулация на сила, в упоритото им нежелание да разберат, че паднаха от власт, в неспособността им да схванат, че да си опозиция понякога е дори по-голяма отговорност, отколкото да си на власт. Политическата лудост обаче е състояние драматично. Този, който си въобразява, че е Наполен едва ли си дава сметка, че изглежда комично в очите на околните. Точно на това ми прилича Бойко Б. днес - върви из телевизионните студия със своята безпомощна и смешна лудост като неспирен производител на логорея - "Станишев, Станишев, Станишев, ДПС, Аз, Аз, Аз, Аз, Аз, Меркел...". Мисля обаче, че ни предстои нова фаза на вътрешната драматургия - безкрайната трагедия на порноактьора, който изведнъж разбира, че дори назобен с "Виагра" пак не може да демонстрира политическа твърдост по нито един въпрос. И отговорът е - няма да влезе. Ама така е по-добре за психиката на всички нормални хора :)))

-----------------------------------------------------

По пътя се разминах с протеста, по скоро със стоте души, които отиваха на "Позитано". Въпреки, че леко се обърках понеже сметнах, че просто са събрали компания за пицария. По-късно обаче, вече в Подуяне, като минавах край кварталната кръчма, един от местните пиянки викаше "Оставка" в кръчмата. Тъкмо се зачудих какво точно става, когато видях, че той просто звукоподражава на включения телевизор и се опитва да си изпроси нова ракия. Точно тогава схванах къде е грешката на протеста. Вместо да гилат на "Позитано", можеха да наминат край "Подуяне" и да почерпят. Така поне малко допълнителен електорат можеха да закачат. Че следващия път аз като коварен комунист ще го почерпя и ще го пусна да вика "Ленин е жив" в Подуяне :))))))))))

----------------------------------------------------

Страницата на Боко е най-култовото място във ФБ-то днес. И трябва смело да кажа - феновете на "Атака" бяха много по-честни, смислени и последователни в отношението към своя лидер. Когато той (Сидеров) ги прецака, те не го пощадиха, а го разкъсаха. Удивително е да разбереш, че дори в "Атака" има повече здрав разум, отколкото в ГЕРБ. А какво се получава на страницата на Боко. Някаква фейсбук-шаманка Мари Хигелс кълне всички противници на Генерала с нумерологически заклинания. Ето част от тях:

БОЙКО БОРИСОВ =132 = СВЕТИЯ ДУХ

БОЙКО МЕТОДИЕВ БОРИСОВ=208

208 = ЗЛАТЕН ДРАКОН + ВЪЗМЕЗДИЕ

Златният дракон е символ за Бог...

208 = ОРЕОЛЕН ЗЛАТЕН ДРАКОН

БОЙКО =53 = ЖИВОТ + ХРАМ = СЪДБА =ЖРЕЦ

От това заклинание останах с впечатлението, че Боко е в криза на идентичност, защото не е ясно дали златен дракон, който е свети дух или пък жрец на живота. Ако е дракон е ясно защо пича си би шута от пленарна зала - на един дракон обядът му със сигурност почва поне от 9 сутринта, хахахаха. :)))

---------------------------------------------------

Охх, дъх не мога да си поема от смях. Това е абсолютно безпрецедентно в политическата история - да не се появиш в парламента, за да защитиш собствения си (повтарям - собствения си) вот на недоверие. Съвсем не мога да твърдя, че съм спец по политически лудост, но с бойкота на заседанието на което трябваше да се гледа техния (пак да повторим) техния вот, ГЕРБ вече трайно оглавяват класацията ми за ракови тумори в обществото. Не ми е ясна целта на демонстрацията. Да покажат, че кворума се държи на "Атака"? Ама, пичове, това упражнение го правихте няколко пъти. Където има една дума - дори и глухите го разбраха. Използването на парламента като играчка за един нарцисизъм е удивително лоша идея. ГЕРБ се държат като ученичка, която не ходи на даскало, за да не видят всички каква пъпка на челото й е изникнала. Подобен тип самоцелно обслужване на едно его прилича леко на порнография, с тази разлика, че в порнографията поне има някакъв смисъл, хахаха. А и също така - нека сега ГЕРБ да отидат при протестърите и да им обяснят, че са срещу кабинета. В неявяването на работа в деня в който трябваше да размазват правителството, вече почвам да си мисля, че половината ПГ на ГЕРБ, особено в отсъствието на Фидосова вече си има тайни кътчета у домовете си, където държи потрети на Орешарски с преклонение:)))))

--------------------------------------------------

"Аз съм свикнала да гълтам много". Мира Радева. Нямам какво повече да добавя за съвременното състояние на социологията...:)))

-----------------------------------------------------

7 Фейсбук-правила, които трябва да знаете, ама за които никой никога няма да ви каже:

1. Важно е кой първи го пуска като статус, а не кой го е родил като мисъл

2. Снимките по бански на жените увеличават в прогресивна прогресия поканите за приятелство.

3. Снимките по бански на мъжете прогресивно увеличават възможността да ви поканят на София прайд. Или пък да ви предложат адреси на зоопарк в който да се приютите.

4. Каквото и да правите рано или късно ще се озовете в двайсет групи в които никога сте влизали. Забавно е да видиш, че са те набутали в група: "Звездите по небето са сълзите на феите"

5. Все ще има кой да те покани да играеш нещо, което не би го играло и четиригодишно лапе.

6. Рано или късно някой ще цитира нещо от Бойко Борисов, което чувствително ще повиши желанието ви да си купите лека картечница.

7. Снимките на кученца са неизбежни като нов албум на Веселин Маринов :)))

-------------------------------------------------------

Един философско-черен виц:

- Коя болест е за предпочитане - Алцхаймер или Паркинсон?

- Алцхаймер - по-добре да забравиш да платиш за бирата, отколкото да я разлееш.

--------------------------------------------

Калин Янакиев ми падна в очите. Нека да обясня, той никога не е бил особено високо там, особено след като разви черната симфония за качеството срещу количеството, но поне се бе издигнал в антикласацията ми до статута на Черен Шаман, на Мрачен Богослов, на Демоничен мислител. Днес виждам, че вече е пуснал статия в която си допълва тезата и се оплита като садо-мазо господарка в по-дълъг камшик. Шаманът няма право на обяснения. Черният лорд не може да си позволи дори за миг да дава разяснения за тъмните си планове. Богословът никога не трябва да бъда залавян на местопрестъплението "съмнение". Тоя пич Янакиев е чел доста (не твърдя, че е разбрал нещо), но очевидно кинокултурата му куца, а животът упорито се стреми да прилича на киното. В киното в момента в който Черните Господари почнат да си обясняват коварните планове с подробности все се намира някой от добрите, който да докопа пистолет и да го прасне с куршум в десетката. В случая - Шаманът си е направил харакири, защото сам се закопава със статията. Даа, антикласацията ми обедня откъм "качество" :))))))

Политическите телеса на ГЕРБ и котката на Шрьодингер

Физикът Ервин Шрьодингер eдва ли някога е подозирал, че неговият велик експеримент с котката, който промени науката, ще окаже и титанично влияние върху българския политически живот. Шрьодингер прави следния мисловен експеримент. В една затворена кутия се поставя котка. В кутията има уред, който съдържа отровен газ и радиоктивно ядро. Вероятността това ядро да се радпадне в рамките на един час са изчислени точно на 50 %. Ако ядрото се разпадне отровният газ излиза и котката ще умре. Квантовата механика излиза със следното решение на този парадокс - ако ядрото не се наблюдава, то в рамките на този час - котката е едновременно и жива, и мъртва, защото и двете състояния са еднакво възможни.

Подобно квантово разделение на политическо ниво се забелязаха вчера из парламента. Депутатите от ГЕРБ, които бяха преброени от квесторите като част от кворума и така заседанието на НС успя да започне. За огромно огорчение на ГЕРБ, които все повече започват да залагат на някакъв антисистемен радикализъм, което ги превръща в нещо като парламентарен хулиган, прекалил с политически допинг. Заради това се родиха крилати фрази. Депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев обясни, че "физическото присъствие не значи политическо присъствие". Това е политическа постановка по Шрьодингер. Физическите тела на ГЕРБ са в парламента, но очевидно политическите им тела са се реели в ниска околоземна орбита. И заради това политическата им телесност остро протестира срещу физическата им такава. С квантов бисер блесна и Цецка Цачева: "Аз не съм сигурна дали съм била тук". Това вече философия. Политическото същество на Цачева отказва да поема отговорност за физическото и тук котката на Шрьодингер изглежда като невинно пионерче в сравнение с този усложнен свят.

Дума не мога да кажа за политическите тела на ГЕРБ, защото няма очевидци, които да си ги виждали, а тяхното съществуване все още не е доказано със стопроцентова сигурност от науката. Физическите тела на ГЕРБ обаче бяха пред очите на камерите. Дори Неговото тяло седеше на банката и извършваше обичайните си дейност - блеене в залата и коцкарски усмивки на депутатките. Но тази квантова несигурност в политическото състояние на ГЕРБ е много тревожен симптом, защото докато те са като парламентарен вариант на котката на Шрьодингер, всеки анализ за тях е обречен да бъде драматично неверен. Човек не може да анализира логиката на лудия. Няма как да имаме пътна карта за вътрешният свят на един шизофреник. Тоест, ако видите, че някой ви говори за ГЕРБ с рационални думи, поискайте му свидетелство за психиатрично състояние. Или поне доказателствен материал, че е виждал политическите им присъствия, защото виждането на физическото им присъствие се оказва крайно недостатъчно.

Вън от тази шега обаче, разрушителното поведение на ГЕРБ вече съвсем ясно започва да подрива основите на нормалното разбиране на държава. ГЕРБ не е партия, а вирус, с който България не може да се пребори от много години насам. Това, което прави партията на Борисов дори не може да се нарече политика. Това е имитация на обществен живот, опит на една изпаднала от властта организирана престъпна клика да внуши на всички, че утре ще управлява пак. Само, че пърформансът не може да замести съдържанието. Както и това, че отговорността да бъдеш истинска опозиция понякога е по-голяма от отговорността да бъдеш на власт. ГЕРБ се провалиха в тази отговорност. Политическите им тела просто почнаха да се държат демонично.

Но в целия цирк има нещо полезно. ГЕРБ са  като лакмус, който разделя нормалното от ненормалното в тази страна. Може би заради това тяхната политическа лудост затъмни и протестърските послания. Всеки здравомислещ човек трябва да има ясно отношение към този пристъп на антидържавност.

И заради това трябва да попитаме - а къде е позицията на Реформаторския блок. Тези, които иначе са бъбрива като квартални подуянски клюкарки от два дни мълчат гузно, а дори и пристъпно. Нали бяха оставили открехната вратата към Борисов? Поне така каза лидерът на ДСБ Радан Кънев. Сега е длъжен да каже дали Борисов ги е посетил и колко пъти ги и посетил посред нощ в тихата и романтична спалня на дясното пространство. Заради това ли мълчат и съучастват? Поне да си кажат. Открехнатите врати трудно пазят еротичните тайни.

Или и те предпочитат да се държат като котката на Шрьодингер - нито живи, нито умрели.

Нещо като нищо на света.

Мяу!

Плачете за Париж

Плачете за Париж! 

Това, което някога беше столицата на свободния дух, на пламтящите идеи, на политическата непоколебимост, днес е едно интелектуално гето с повече претенции от разглезена манекенка. Няма как по друг начин да тълкуваме изявленията на френския вътрешен министър Манюел Валс (социалист) по отношение на българските роми. Тези дни Валс обяви, че Франция няма да одобри България и Румъния за Шенген докато проблемът с ромите не бъдел решен. Министърът допълни, че ромите не можели да бъдат интегрирани във Франция и заради това трябвало да бъдат върнати и интегрирани в България.

Именно в ситуации като тази лъсват всички двойни стандарти за политиката. Значи, когато е за свободното движение на капитали и стоки, Франция е пръв защитник на свободата, но когато стане дума за свободното движение на хора, изведнъж свободата се превръща в проблем. Единственият смислен отговор от страна на България на подобно политическо предизвикателство и цинизъм е пълен бойкот и забрана на френските стоки. Нима един министър от европейска страна може да си позволява да развива расистки теории за ромите и това да минава за бон-тон, ако трябва да се изразим като парижани?

Кое е по-ценно за Франция - печалбите или хората? Това е въпрос, който всяка демократична страна трябва да си постави. Обаче отсега е ясно какъв е отговорът.

Това, което прави Валс особено уникален случай обаче е факта, че той се опита да развие своята теория направо на идейно ниво. И обяви, че политиката по изселване на ромите всъщност е лява. "Да бъдеш с леви възгледи, означава да се противопоставяш на мизерията и на биваците, в които са струпани семействата. Лявото означава и да се противопоставяш на злоупотребата на мафията с чуждата бедност и с децата", обяви френският министър.

Думите му се нуждаят от внимателен анализ. Да си ляв наистина е да се противопоставяш на мизерията. Но действията на Франция не се противопоставяне на мизерията, а просто до нейното маскиране. Нима гонението на роми ще реши проблема с тяхната бедност? И каква левица е това - някакъв театрален социализъм? Това не е ляво мислене, а само заиграване с левите думи, нищо повече. Зад философското убеждение, изразено точно по този начин, се крие единствено политически мрак.

Ромският проблем е преди всичко социален, а Валс се опитва да го постави на културна плоскост, сякаш циганите са същества от друг свят, които не приемат високите и светли френски идеали. Това е сегрегация, която е напълно антилява. Според "лявата" логика на Валс, концлагерите би трябвало да са някакъв политически труимф на новото френско ляво мислене. А Валс е пророкът на хайверената левица, която очевидно не иска да си разваля храносмилането с гледките на бедност. Много по-добре е да прогониш бедността зад граница, просто да не ти се мярка пред очите.

Плачете за Париж! 

Писмо до Доника, която написа писмо на Бойко Борисов

Уважаема Доника,

никога не съм си мислел, че ще се пиша политическо отворено писмо на жена. Така де - между мен и някоя шегичка за голям бюст стои точно една секунда мелодраматична лудост, така че винаги съм внимавал в епистоларните си пориви. Аз съм възпитан в старите и традиционни ценности, където на жените можеха да се пишат писма, но по възможност в рими като - нощта - луна - деня - света - звезда - любовта и цял ред подобни тийнейджърски опити. Но ето на измених на природата си. Просто вашето писмо до Бойко Борисов така ме разтърси, просветли и нокаутира, че се събудих от унеса и ръката ми сама ме поведе в това пътешествие.

Драга Доника, прочетох вашето писмо в нещо като политически транс. Не можех да повярвам, че ви има на този свят. Чудех се на кой бог да благодаря, че съществувате в тези протестни дни - дали на Буда, дали на Аллах, а защо не и на Бонго-Бонго - повелителят на карибските палми. Вашето писмо е най-добрият аргумент за това защо човек трябва да се отнася подозрително към протеста му в този вид. Да, Доника, всеки читател с два грама мозъка след като прочете тази молитвена целувка, която сте направила на Бойко Борисов ще поиска да си изчисти мозъка поне с два коняка. Особено ми хареса идеята да послъжете за 700-те хиляди в София, които били гласували за ГЕРБ. И в най-мокрия сън на вашия генерал 700 хиляди в София не са гласували за него. Не са. Но отдавам това не злонамераната ви душа, а просто на това, че очите на любовта умножават всичко по седем. Проблемът, след като човек прочете тази любовна изповед, е само един - хората искат Бойко Борисов точно толкова колкото искат да получат херпес. Убеден съм, че вече 70 на сто от българския народ дори би пожелал херпес само и само да не се налага да гледа отново досадната мутра на Борисов.

Заради това, уважаема Доника, с удивителна доза смях от моя страна (заради, което съм ви благодарен) четох вашите риторическия свещенодействия да се опитате да изкарате ГЕРБ едва ли не най-чистата част от народа. Дори с известно удивление видях, че в името на любовта си към Него сте готова да плюете аверчетата си от Протестна мрежа с които доскоро обикаляхте страната на освирвачески туризъм, но с доста колеблив успех. Какво стана, Доника? Протестна мрежа и Борисов се скараха за кинти? Или пък се счепкаха за това кой може да докара повече автобуси в София, за да посъживи меланхолията на протестните действия? Или пък се сдърляха за това кой е платил балона с надписа "Кой"? Всъщност на кой ли му и дреме? Човешкият живот е твърде кратък, за да губиш време да си изясняваш десните свади.

Истината е съвсем друга. Още едно такова писмо с блян по Бойко Борисов и по улицата наистина ще останат само моржовете, които се наслаждават на студа. Заради това дълго време се чудех дали не сънувам вашето писмо, драга Доника, не можех да се самоубедя, че този продукт от алтернативна реалност наистина е попаднал в моето полезрение. Чудно ми е само дали Генералът ви го е прочел наистина или са му го преразказали. Все пак втората глава на "Винету" е много дълга, в нея има сложни думи, едва ли му е останало време лично да изчете вашият любовен вопъл да излиза на улиците и да поема тълпите. Някои от нас от първата седмица знаят, че вие гербаджиите стоите и чакате удобния си момент, за да се опитате да си направите лифтинг чрез справедливото възмущение на хората. Заради това хората в голямата си част се прибраха. Те не обичат Орешарски, но убеден съм, ще изгубят сън, ако върнат Борисов на власт. Хей, тоя пич ни управлява до февруари - всички си спомняме все още като в кошмар наченките на телевизионна диктатура и авторитаризма на полицейската кубинка. Заради това никога няма да приема гербаджия да ми говори за почтенност и морал. Това е все едно Азис да говори за опера. Все едно Евгений Минчев да дава брачни съвети на хетеросексуални двойки. Все едно Искра Фидосова да напише книга за диетите. Все едно Цветан Цветанов да напише книга: "Аз нямам 6 апартамента". Все едно фолкпевица да спретне статия срещу силикона. Все едно Пайнера да се запише в манастир. Все едно наркоман да дръпне ода срещу кокаина.

Абе, точно заради такива като вас народният протест не успя. Вампирите от ГЕРБ го изсмукаха отвътре. И на улицата останаха психодесните, ама тия ще си викат докато не видят Иван Костов да ходи по водата, после ще викат още повече.

Заради това, драга Доника, направете услуга на България днес и на мечтателя в мен. Пишете! Всеки ден пишете писмо на Борисов. Напишете Му още веднъж, че не можете без Него. Самобичувайте се, че Го искате на улицата. Призовавайте Го като демон от вуду. Вие сте ходещо доказателство, защо България наистина се нуждае от един здрав ексорсизъм. Просто е наложително. Циреите са много, а писачите на отворени писма са просто идиоти. А към списъкът на идиотите прибявам и себе си. Кой, ако не е идиот, би отделил толкова време на един любовен призив? Ама аз съм идиот-романтик. Разчувствах се. Сега леко се кая, че се намесих в голямата ви любов.

Бъдете здрава. Пишете. Пишете Му!

Не ме лишавайте от здравословен смях.

Това, без което не може

"БСП предлага това, без което не може. Това, което ни отличава от нашите опоненти. Сега всички се опитват да говорят от името на народа, важно е кой ще застане на негова страна". 

Тези две страхотни изречения могат да бъдат намерени в най-добрата платформа, която левицатае правила от години. Тя бе обявена преди изборите тази година под заглавието "Промяна за достоен живот в България". Страхотен текст.

Противно на ежедневния медиен скепсис трябва да отбележим, че част от поставените в нея задачи вече са изпълнени - увеличи се обезщетението за отглеждане на дете, помощите за първокласници, бяха направени много важни стъпки. Но едно управление, което трябва да е ляво, или поне социално не може да лежи единствено и само на тези лаври. Социалната политика е нещо, което се отстоява всеки ден. Заради това се пишат и платформите - за да напомнят, че красивите думи трябва да бъдат облечени в реална политика.

Започналите дебати около бюджет 2014 година обаче не могат да не предизвикат известно смущение в сърцето на един ляв човек. Вчера стана ясно, че необлагаем минимум на доходите няма да има. Можеше и да е обикновена новина, ако в платформата си БСП не бе записала: "нулев данък за доходи в размера на минималната работна заплата". Оказа се, че и данък "лихва" остава въпреки многократните заявления на социалисти, че ще бъде махнат. Говореше се дори за преформатиране на плоския данък и по-висок процент на облагането на хората с доходи над 4500 лева. 

Тези идеи сега не се осъществяват.

Да, наясно сме, че управлението е сложно. Властта се намира в обстановка на ежедневна истерия и улични крясъци и въпреки ежедневния саботаж на "калинките" и яростта на десните икономически институти се опитва да направи необходимото. Но един истински социалист не може да не бъде разтревожен от факта, че основни програмни положения в предизборната платформа не се изпълняват.

Мандатът на един кабинет не е едногодишен, има цели 4 за справяне с проблемите. Но нека опасенията на левите хора да не бъдат посрещани със заклинания "няма да отстъпим от социалните си ангажименти". Ако тези, обикновените хора мислеха, че ще отстъпите нямаше да гласуват за вас. Въпросът е, че властта, особено БСП, дължи насрещен разговор също. Ако не може да се въведе необлагаем минимум - кажете го веднага. Поставете го като проблем. 

Ако данъкът "лихва" е необходим на хазната - не мълчете, а говорете. Обяснете го на хората. Не ги оставяйте да си мислят, че се тръгва по пътя на недомлъвките. И не захаросвайте леките отстъпления с хубави фрази. Тези, които гласуваха за левицата изтърпяха цялото управление на Бойко Борисов. Ще успеят да преглътнат и истината днес. 

Цялата власт е в дълг към народа, но най-вече към левите хора. 

Защото е вид социална политика и да им кажеш истината.

И това е нещо, без което не може. 

Защо Путин спаси Обама от капана "Сирия"?

Съвсем наскоро за първи път срещнах статия от американски анализатор в която се признава това, което целия свят видя - Владимир Путин подаде ръка на Барак Обама и го измъкна от жестокия капан Сирия в който Обама като герой от пиеса на абсурда сам се натресе да влезе и вървеше към него с неотменима жестокост и неохота като като разколебания убиец от романа "Хроника на една предизвестена смърт" на Габриел Гарсия Маркес.

А анализаторът не е кой да е - става дума за Томас Фридман, автор на прословути и доста нарцистични книги - "Лексусът и маслиновото дърво" (книга, която великият журналист Грег Паласт сравнява със земята във великата си статия "Продай Лексуса, подпали маслиновото дърво"), "Светът е плосък" и още няколко все в този дух. Само няколко думи още за самия Фридман - той е първият у когото срещнах странният и налудничав термин "радикален центризъм". Според мен да си радикален центрист е някакъв абсолютен нонсен, абсолютно неопределено и радикално същество, което просто не може да съществува в политиката и е митологично като еднорог, който броди в брезова горичка наесен. Но очевидно в западните общества от политическа скука какво ли не измислят.

Въпреки, че е изключително объркан, когато пише за икономика, Фридман всъщност е доста свестен като международен наблюдател, защото за разликата от бедните източноевропейски журналисти, позицията му като колумнист на "Ню Йорк Таймс" му позволява да обикаля целия свят и да наблюдава политическите процеси от първа ръка, което прави дори дразнещите му анализи интересни.

Последната статия на която попаднах носи заглавието "Човекът с розовата коса" и в нея Фридман прави песимистичния от негова гледна точка извод, че оттук-нататък Обама ще може да продължи да управлява единствено с помощта на Владимир Путин. Фридман казва, всъщност, че изненадващите играчи в сирийската криза се се оказали двама - Путин и американският народ. Американският народ, защото със своето нежелание за нов удар е спрял традиционния интервенционалистки екстремизъм на част от политическия елит в САЩ и Путин, който в мига в който неизбежната трагедия щеше да се случи изведнъж предложи спасителен изход, който разреди и разсея световното напрежение. Драмата получи развитие, което дори и най-смелия анализатор не би описал, защото щяха спешно да го затворят в лудница.

Ако искаме да разберем как се стигна дотук, трябва да се върнем малко назад във времето и да видим какво се случи след като Путин за трети път застана на президентския пост в Русия през 2012 година. Всички световни анализатори се вглеждаха  проблемите в Русия, донякъде с основания, но изтърваха ходовете на Путин във външната политика. Беше ясно, че Русия и Сирия имат стабилни връзки, Русия има база в страната, но всъщност тези отношения трябва да бъдат разглеждани с малко по-страничен поглед. След като стабилизира властта си в Русия и на практика заглуши опозиционните движения, които се разпаднаха поради липсата на ясно лидерство, Путин се появи на международната сцена като един "интегратор". Терминът не е мой, а е на путинския анализатор Михаил Леонтиев. Трябва разбира се да четем с едно наум анализите на пропутинските мислители, защото те са коварни манипулатори и неусетно могат да ни подхлъзнат, но точно в това отношение Леонтиев е прав. Путин никога дори за миг не си е позволил да действа срещу утвърдените правила на международното право и не напразно по време на кипежа на сирийския проблем той беше основен глас за това, ча ако удар има, то решението за него трябва да бъде взето от легитимните световни институции, а не по прищевката на един отделен президент.

Третият мандат на Путин е доста фиксиран във външната политика, а ми се струва, че западните журналисти и анализатори се изненадаха от неговите ходове, просто, защото обичат да разсъждават за Русия с клишета и рядко виждат реалната картина, отвъд помпозните прилагателни.

В този смисъл, за изненада на всички, изведнъж руският президент се превърна в глас на разума и стана нещо като мини-чудо - на срещата на Г-20 в Санкт-Петербург Путин успя да формира по-силна коалиция от държави зад гърба си, отколкото САЩ, а това беше ситуация, която само допреди година щеше да изглежда като продукт на утопична фантастика.

Разбира се, че на Путин в случая му помогна не само неговата нова международна увереност, но и голямата грешка, която Обама допусна. Американският президент, необяснимо защо, излезе със заявлението, че чертае за Сирия една огромна червена линия, която няма да позволи да бъде премината и тази линия е употребата на химическо оръжие. По тази тема ми хареса един коментар на комикът Джон Стюар - "значи докато убива народа си без химическо оръжие е добре, но ако използва химическо оръжие - много ще се ядосаме". Фридман е по-безпощаден в израза си за тази глупава грешка: "Много американци изглежда си мислеха, че просто чертаем червена линия в локва кръв. Кой изобщо ще забележи?"

В момента в който червената линия бе прекрачена Обама нямаше абсолютно никакъв друг избор освен да тръгне към война. Разбира се, нежеланието му за това си личеше от пет километра. Той се опита да опакова бъдещите си действия с фрази като "ограничен военен удар", обаче светът вече е привикнал на измамността на тази реторика. Американският президент, въпреки че има правомощия сам да вземе решение за удар, дори реши да се допита до Конгреса, само и само да бъде спрян, но точно като литературен герой толкова бързо изчерпа опциите си, че беше страшно за гледане. Просто блатото в Сирия е твърде голямо, за да може да бъде описано с поетичността на холивудско клише - бомардираме, за да дойдат добрите на власт. "Добрите" в Сирия носят автомати, имат бради и обичат да колят, когато се доберат до мирно население. Световното съмнение става все по-голямо, че именно "добрите" са тези, които пуснаха химическото оръжие, за да могат да принудат Щатите да се намесят.

И точно тогава на сцената се появи Путин с предложението си Сирия да постави химическото си оръжие под контрола на международната общност. Убеден съм, че Обама е изпуфтял облекчено в кабинета си, когато е чул това, защото последното нещо, което му се иска е да бъде запомнен с поредната безполезна война, чийто край е отложен за твърде далечното бъдеще.

Мисля, че на всички е ясно, че Путин съвсем не действа от някакъв геополитически алтруизъм. Точно обратното. Приемането на неговото предложение в момента го превръща вече в незаобиколим играч в Близкия изток. Защото там големият проблем не е точно Сирия, а Иран, а виждаме, че САЩ от години насам нито имат ясна политика по отношение на Иран, нито знаят какво да правят с този горещ картоф, нито правят опити да говорят с него, сякащ игнорирането на проблема ще го реши от само себе си.

Някои от крайнодесните анализатори в САЩ болезнено простенаха, че мигът в който САЩ е приел споразумението с Путин, Америка е престанала да бъде световна сила номер 1. Мисля, че това не е вярно. Световните сили не се сменят толко бързо, нито толкова често, нито пък Русия все още има силите да бъде номер 1 в света. Просто обаче тази дата отбеляза тържествено окончателния край на еднополюсния свят. Америка разбра, че вече не е в състояние самичка да решава всички световни проблеми, защото светът се усложни докрай. В този смисъл Путин помогна на Обама като знак, че вече на световната сцена трябват нови правила.

Дали ще ги има или не - това ще е интригата на следващите няколко години.

А дотогава се чудя дали западните анализатори най-накрая ще седнат да учат руски. Има какво да научат, ако слушат Путин в оригинал.

Експроприация на телевизионната лудост

Напоследък доста ме търсят да обикалям из телевизионните студиа. Това май е единствената смислена полза от протестите – образите на старите анализатори се изтъркаха още в първите седмица, а електронните медии са ненаситни животни – нуждаят се от нови и нови лица, от нови гледни точки и от контролирани дози екстремистка лудост.

Не ме разбирайте погрешно. Аз съм екстремист само наум. Иначе  в телевизиите гледам да се държа нормално, кротко, с леки пристъпи на ляв радикализъм. Само един път наскоро не издържах и обявих, че съм за експроприация на експроприаторите. Това е стара ленинска формула и, ако питате мен не тя е скапала Октомврийската революция. В смисъл, че ако се бяха придържали само към нея, а не я бяха комбинирали в коктейл от глупост с други тъпотии, нещата можеше и да успеят.

Но в тв-студиата установих буквално как работят социалните мрежи. Телевизията днес е един визуализиран фейсбук, защото пред очите на камерите ние свободните маргинали всъщност водим на живо дискусиите, които иначе водим във ФБ. Което не е чак толкова лошо като усещане. Просто виждаш наживо как се е обвързал медийно студио – една дума води до друга, после до трета и така преди да премигнеш се оказваш пленник на телевизионното време, което тече много по-бързо отколкото реалното такова. И в един момент дори си представих дори картината на някаква дистопия – как България е останала достатъчна малко, за да се събере в телевизионно студио, но и там с неизменна страст да продължи да се кара...

Това ще бъде велико риалити, ей!

Информационната самоизолация в страна като България никога не е добро решение за духа човешки- Защото когато човек приключи с изгнанието е подложен на истински терор. Два дни четене само на фентъзи и сега изведнъж като ураган и изстрели се стоварват някои откровения. Налетях челно на самопризнанията на Мира Радева, че е изчукала един от асистентите си. Не ме порази бруталния глагол, който тя е използвала (глаголът не е "изчуках"), а по-скоро допълнението - "така се прави!". Това "така се прави!" е диагнозата на всичко, което грешно в нашето общество. Властта се изживява като мъченик, протестърите се изживяват като ангели небесни, социоложките си изживяват като порноактриси и то все, "защото така се прави!". Май искам да живея в общество, където хората действат, както не трябва да се прави. И, където разбира се, има закон за защита на асистентите от похотливи преподавателки, хахаха

----------------------------------------------------------------------

Чета, че агенция "Фич" (това са същите, които даваха рейтинг А на "Лемън брадърс", а пък "Лемън брадърс" взеха, че фалираха) сега били разтревожени от икономическите процеси в Китай и дори понижили рейтинга на страната. Това, което агенциите не съобщават е дали пък случайно няма вълна от масови самоубийства на китайски ръководители след тази новина, хахахах. Изобщо какъв е смисълът от съществуването на "Фич" след като всички знаем, че тяхната оценка се родее с фентъзито - тоест може да звучи добре, ама достоверността е нулева. Заради това вероятно премиерът на Китай се е почесал доволно след тази оценка на място, което информационните агенции упорито пазят в тайна, а после си е поръчал едно малко уиски от кеф :)) В тези бурни времена "Фич" да те оцени лошо, това означава, че правиш нещо както трябва.

--------------------------------------------------------------

Меркел печели изборите в Германия. Още един сезон бабокрация в ЕС...:)))) Какви мощни лидери има Европа - Барозу, Меркел, Оланд, Камерън...Даааа, няма как ЕС да не стане сила номер 1 във вселената с толкова мащабни гении

-----------------------------------------------------------

Дискусията за независимостта по БНТ, мисля си, мина добре. Бяха ме сложили да дебатирам с блогъра Иван Стамболов - Сула и философът и журналист Тони Николов. Старият репортер реши, че в такава компания не е нужно човек да блести със знания, а да заложи на малко повече радикализъм. И неусетно как в края на предаването стигнах до идеята, че няма никакви прилики между 90-та години и сега. Сега собствеността е в ръцете на олигарсите и всеки, който твърди, че 2013 е 90-та е пълен мошеник. И тогава тоя пич Сула ме усети, че съм стар болшевик, защото каза - да не би да си за експроприация на експроприаторите. Помълчах за миг. А после си признах - да, за това съм. В крайна сметка няма нужда да измисляме наново колелото - историята крие всички отговори :)))

-------------------------------------------------------------

Днес получих емпирични доказателства, че в неделя преди 10.30 вселената все пак съществува. Винаги съм смятал, че понеже истинските хора спят по това време и тя (вселената) си взима кратка отпуска, понеже вероятно е изморително постоянно да мислиш за свръхнови звезди, комети, случайно възникване на живот и зелени човечета с летящи чинии. Но понеже вселената така и така съществува, който прояви желание може да гледа стария репортер след 14 часа по БНТ. Аз така и не разбрах каква ще е темата - казаха ми, че била независимостта. Аз обаче съм зависим от толкова много неща - късното ставане, добрата литература, студената бира, че да съм независим ми изглежда леко пресилено :))) Та ще видим докъде ще е докараме

------------------------------------------------------------

Сетих се за стария като света лаф на комика Стивън Райт: "Якото бачкане се отплаща в бъдещето... Мързелът се отплаща сега". Точно тук се проваля пазарната икономика - просперитетът все е отложен в бъдещето, а мързелът може да не ти носи "Порше", ама ти дава възможност да се насладиш на една кротка и есенна събота. Същият пич беше казал още и: "24 часа има в едно денонощие... 24 са бутилките в една каса бира... Съвпадение? Едва ли". Хаха, голямо нещо е мързела, не само те кара да четеш всякакви простотии, но и веднага ражда план с какво човек може да запълни часовете си :)))

--------------------------------------------------------

В Подуяне край моя блок открай време стои любимият ми графит:

Бог е мъртъв. Ницше

Ницше е мъртъв. Бог

Само, че тези дни понеже есента е философски сезон, аз реших, че посланието на лозунга няма да бъде разбрано от младите поколения, които живеят във времената смартфони с шибани операционни системи, разрешена публична мастурбация в Швеция и епоха в която Веселин Маринов може откровено да сподели, че светлинката на живота му е Цветан Цветанов. Заради това реших, че философията трябва да се рефрешне с оглед на европейските ценности и протестърските нрави. И така след като умувах дълго като Сьорен Киркегор над порносписание или като Кант над критиката на чистия разум, родих един по-съвършен графит:

Бирата не съществува. Александър Симов

Като ме няма, защо след петата Сашо падна под масата? Бирата. :))

---------------------------------------------------------

Политиката е създадена от Бог, за да може да демонстрира, че има чувство за хумор. Вече съм убеден в това. Чета статията на американският сенатор Джон Маккейн в "Правда". Тя е написана като отговор на статията на Путин в "Ню Йорк Таймс". Путин, да припомним, обвини Америка за усещането за богоизбраност. Маккейн контраатакува като обвинява Путин, че не вярвал в хората. На мен този спор ми звучи като поетична битка. Единият се възмущава геополитическия екстремизъм, другият е вбесен от емоционалната мистеризност. Но ме кефи политическите битки да се превръщат в журналистически такива. Така де - първият, който може да изпсува истински без да използва цинични думи ще го броим за победител...А междувременно и аз опитах от журналистическата слава. "Уикенд" са ми препечатали една статия за ВИП-брадър, даже ми пуснали снимка и като отидох да си го купя, продавачката на на вестници, която вече бе изчела вестника от кора до кора ме гледаше така все едно съм мъдър като Далай Лама...Хареса ми като усещане :))

---------------------------------------------------------------------

Учениците ме кефят, ей. Такава промивка на мозъците им тече от години, но дори и в психопатското изследване на НЦИОМ за преподаването на комунизма и европейските ценности си личи, че има тиха съпротива. На въпрос: "Кои личности (съвременни или исторически) според вас могат да бъдат наречени борци срещу диктатурата?" на първо място е поставен, разбираемо, Васил Левски. Второ място обаче категорично държи Че Гевара, което ме изпълва с революционен оптимизъм. А оттам-нататък следват имена, които са още по-интересни - Желю Желев, Христо Ботев, Нелсън Мандела, Александър Стамболийски, Фидел Кастро, Георги Димитров...Какво да кажа освен, че ни очаква едно интересно поколение. Йе!

------------------------------------------------------------

Открих социална трагедия у нас за която никой не говори. Вестник "Капитал дейли" ни информира, че "Банкерите у нас взимат под 1 милион евро годишно". Даже е дадена класация, която да покаже, че българския банкер си е жив европейски лузър - банкерите в Европа взимат доста над 1 милион евро годишно. А нашите мизерстват социално с по около 800 хиляди евро на година и се червят, че са такива загубеняци. Представети си колко е гадно за нашите банкови бедняци и лузъри да се чувстват такива капиталистически маргинали в Европа. Европейските банкери си поръчват шампанско от по 10 хиляди евро бутилката, а нашите загубеняци и бедняци само от 8 бона. Тц, тц, тц, кой питам ще постави този остър социален проблем, който разтърсва социалните основи на нашето отечство? На мен сърцето ми кърви за тези страдалци, които са изпаднали от европейските класации...

-----------------------------------------------------------------------

Голямо нещо е да си интелектуалец. И да живееш със самочувствието на интелектуалец. Като Милена Фучеджиева например. Отворих й блога и все едно попаднах под водопад от киселина. Значи като си интелектуалец това означава, че почваш революция и пишеш без големи букви. Само с малки. Така де - истинският интелектуалец няма да търпи просташките и фарисейски изисквания за четивност. И може да си позволи в израз на високоинтелектуално възмущение да напише: "най-големият проблем не е, че правителството може и да не подаде оставка, а това, че няма как да бъде поискана оставка на путките в българия.". Голямо нещо е да си интелектуалец! Щото, ако думата "путка" е протестна, политическа и интелектуална, то значи в Подуяне сме се събрали от интелектуалец нагоре :))) Че някои даже са и академици, щото могат да сложат на "путка", такива прилагателни, че дори Фучеджиева ще поиска да пропише отново с големи букви. Ама после иди, че харесвай това, което минава за интелектуален елит у нас. Докато смятат за върховно постижение на бунта си факта, че могат да псуват както си искат и да го опаковат като екзистенциализъм, са обречени да не бият по рейтинг дори Яне Янев. Просто в псувните пролетариатът винаги ще си остане по-креативната класа от тях :)))))

----------------------------------------------------------------

Не мога да не споделя. В египетската "Книга на мъртвите" (оригиналното заглавие е "Заклинания за излизане в светлина), заклинание 7 човек може да налети на следния стих:

О, Един от восък, който взимаш, като крадеш,

който живееш благодарение на уморените,

не ще бъда уморен аз за теб, не ще бъда безсилен,

не ще влезе твоята отрова в моята плът.

Потресаващо е. Още в древен Египет хората са говорили за революция, експлоатация и съпротива. Един ден като нищо ще научим, че е имало работнически окупации на пирамидите и лекции за класовата тирания на фараоните над отрудения пролетариат от пустинята :))))

--------------------------------------------------------------------

Винаги съм се удивлявал на измеренията на Великата телевизионна конспирация срещу българите. Не стига, че през деня правят фанатичен опит да те удавят в речника на Бойко Борисов и в новооткритите му суперсили да туитва, ами, оказа се, че и вечерта няма прошка. Тъкмо човек си отдъхне с една ракийка и си каже, че все пак си струва да се живее, вземе че налети на хълцащата от екрана Мира Радева и отделният индивид пак се изпълва с мисли да си купи моторна резачка и да тръгне да отмъщава...Бай дъ уей - това за хълцанията на Мира Радева го чух от разговора на две пенсионерки в трамвай 22. Вероятно възрастните дами вече са закалени от турски сериали, но мнението им за сълзливото ниво на българската социология беше такова, че ако Радева го научи, сигурно ще поиска ВИП-брадър да й даде цианкалий :))))

-------------------------------------------------------------

Вчера чух протестърите да пеят някаква песен с текст:

Когато падне БСП

не искам аз да съм отдолу,

за да не падне върху мен...

Тъпо, тъпо, тъпо, защото истинският вариант на песента е

Когато Парис Хилтън

излезе от ВИП-брадър

искам аз да съм отпред

да пада върху мен

няколко пъти

и още няколко

а най-накрая в знак на благодарност

да ми подари и

кредитната си карта :)))))

Няма рими и ритъм, ама протестърско звучи :)))

-----------------------------------------------------

Прегледах набързо участието на Ивет Добромирова в бТВ и да ви кажа - готов съм да дам аристократичната титла "амбразурчик", която получих аз, изцяло на нея. Логиката по която Добромирова твърди, че е говорител на правителство, което го няма и което, да бъдем честни, в историческо време изкара на власт около 2,3 секунди, е смазваща за обикновения разум. По тази логика Иван Костов може да обяви, че още е премиер, а внукът на Тодор Живков да иска постта на дядо си. Да си говорител на абсолютното нищо не е лесно. Ако оставите на Ивет Добромирова, че тя ще ви обясни, че благополучието на света е почнало, когато Съществото, което по-късно е станало Марин Райков и Росен Плевнелиев едновременно е казало: "Да бъде светлина...". Ето това ме изумява - откога пуделчетата на задкулисията се научиха да дават акъл и да се правят на свободни хора, откогааааа???

--------------------------------------------------------------

Едно литературно наблюдение: напоследък се хванах, че си купувам само испаноезични автори, защото не знам какво е станало с тия пичове, ама пишат страхотно. Те и турците са моите най-големи литературни открия в последните десет години. Ето - вчера видях, че са пуснали нови книга на Едуардо Мендоса и направих грешката да не си я купя. Лелееее, почти не спах от разкаяние, че си позволих да я подмина. И сега поправих разкаяно грешката. Разбира се от това мое действие бюджетът ми се разкашля от възмущение като гръцки финансов министър, когато види какви заплати плаща на държавните чиновници. Но по-добре като фалирала Гърци, но с книга на Мендоса в ръка, отколкото с малко повече пари, но незаспиващ от литературно разкаяние :))))

-------------------------------------------------------

Тъкмо, когато си мислех, че светът не може да ме изненада с конспирация, попаднах на един статус на една дама Даниела Горчева (нещо като обществен, но десен вариант на проф. Юлиян Вучков). С треперещ глас тази госпожа е описала тревожна конспирация - руснаците масово си купували жилища по морето и заради това те (тук ще цитирам): "представляват малка руска колония, която подменя етническия състав на черноморската ивица и представлява заплаха за националната ни сигурност". Леле, как да не представляват заплаха за сигурността - рускиня с минижуп остро повишава опасността от инфаркт на миокарда и високо кръвно налягане. Руснаците са пряка заплаха за здравната система с тези гледки, които ни предостават.

Горчева се гърчи и от подозрението, че утре тези руснаци щели да бъдат признати за български граждани и да подменят вота. Хилих се така гръмогласно, че сигурно в Подуяне е засечен пик на обаждания на тел. 112. Благодарен съм на вселената, че ме сблъска със статуса на тази изперкала лелка, иначе понеделникът ми щеше да започне сиво...:))))

---------------------------------------------------------------

Така нареченият свободен пазар е най-голямата халюцинация на земята. Гледам репортаж за цената на хляба и някакви самоназначени експерти твърдят, че да, токът бил паднал, пшеницата поевтиняла много, нооооо пазарът можело да не реагира и да свали цените на хляба. Абе, пичове, това пазарът да не е отделно същество със самостоятелен мозък, че то да решава. И как става така, че малко като мръдне петрола всички цени скачат, а като поевтинее цените пак скачат, защото, разбираш ли, пазарите били обзети от емоционално усещане за несигурност...Ето ви моето определение за капитализъм: това е състояние на преебано общество, където цените само растат. Култ.