Симеон Дянков,
прочул се с това, че всеки месец вадеше България от кризата, оставил непреходна
следа в българските финанси с отправената към него фраза: "Мони, цункай
джиджи", записал се в политическия живот като касапин на доходи и фискален
терорист, отново блесна на медийния хоризонт. Този път с това, че е представил
своята книга в Брюксел.
Да, тя, книгата
още не била отпечатана, но кога това е спирало поривите на истинския
анализатор, а? Абсолютната иновация на Дянков би оставила безмълвни десетки
босове на издателства по земното кълбо. На събралата се публика този, който бе
титулуван като топ-финансиста на ГЕРБ раздал анотация на своята бъдеща книга.
Репортер на
ДУМА се зарича, че би изтърпял цял концерт на Веселин Маринов в името на това
да се докопа поне един лист от тази анотация. Сега уви само можем да
предполагаме какви ли мисли за споделени в нея.
Вероятно звучи
така: "Първа глава - в нея ще разгледам гениалната си идея да замразя
всички доходи, да изхарча фискалния резерв, да накарам всички да работят до 77
години, както и начините да представя всичко това като хуманистично дясна
политика с експертен уклон".
А може би не е
необходимо да се подиграваме на топфинансиста (хаха!), вероятно тази иновация
му служи да хване в зародиш читателските настроения и още преди книгата да е
отпечатана да направи необходимите корекции.
Така в крайния
вариант на текста Дянков може да се самопредстави като нов Христос, дошъл от
небето, за да покаже на народа, че може да се живее с пенсия от 150 лева и
вярата, че ГЕРБ ще управлява пет последователни мандата в името на строежа на
безкрайните магистрали и счупеният глезен на Бойко Борисов.
Човешката памет
е по-крехка от фискален резерв да ви кажа. Човек като чете изявленията на
Дянков - как възнамерявал да вдига заплати и доходи, ама тогава паднал от
власт, направо иска да пророни някоя и друга сълза за това невъзможно и недошло
бъдеще. Но може би това е другата причина Дянков да е действал само с анотации.
Отпечатаната книга може да се превърне в ефектно оръжие в ръката на ядосан
читател.
No comments:
Post a Comment