През 1979
година Георги Иванов с кораба "Съюз 33" се отлепя от земната
гравитация и поема по своя път в космоса. Това, предполагаше се, завинаги би
трябвало да е променило мисленето на хората, защото България стана една от
космическите нации, надскочи себе си, заяви присъствие и погледна към
зведите...
От това време
май вече нищо не е останало. След като дори Столична община иска да прекръщава
детска градина "Съюз 33" в "Щастливо детство". Сякаш някой
целенасочено се опитва да остърже остатъците от онзи друг възможен живот. И
това не е случайно действие. Това е битка с паметта, независимо в какви красиви
фрази ще я опаковат. Бъдещето обаче не се строи посредством пълна амнезия за
историята.
Дали
най-големият проблем на България е прекръщаването на една детска градина? Това
ли ще промени София - даването на ново име на забавачка? България е заключена в
своите дребни войнички, а тъжното е, че те нито за миг дори се не докосват до
големите проблеми. И именно заради дребнотемитието на нашите армагедони, жертва
става паметта. В името на дребния и нечист интерес днес има хора, които са
готови да пожертват големите мечти на миналото. Защото спрямо тях лилипутщината
си личи по отвратителен начин. Но с какво ли ще се занимават кордоните за битка
с паметта, когато изтрият всичко от миналото? Дали тогава ще се огледат и ще
видят, че там, където можеше да има прекрасна държава са останали само руини,
обитавани от дърлящи се хора.
Заради това
поне на децата оставете мечтите за космоса. И името "Съюз 33".
Това,
че живеят в България не е причина да не ги правим мечтатели.
No comments:
Post a Comment