Кой? Нали това
е въпросът, който със силата на пневматичен чук се опитват да набият в
съзнанието на изтормозения електорат професионалните протестъри от софийските
улици и студентите-окупатори. Кой? Важен въпрос, но вече изникнаха много
по-важни.
Например - кой
се опитва да дирижира посоката на протеста? Кой? Кой? Защото в призива на
студентите-окупатори от СУ за шествието навръх 10 ноември се забелязва една
много интересна еволюция. В него изведнъж заблестяха с поетична прозрачност
едни социални послания, една разтревожена социална нервност. Как ли окупацията
еволюира до тези нива? Между първоначално обявената декларация на
"Ранобудните" и призивът им за шествие на 10-ти няма абсолютно нищо
общо. В първото се искаха избори за нов парламент и оставка, а второто
"внезапно" се сеща за мизерията, бедността, отчаянието.
Ако това беше
естествена, а не пиар-еволюция, вероятно на 10-ти половината София би излязла
на шествието. Но исканията в социалната сфера са така размити, вселенски и
глобални, че от десет километра е ясно, че това е просто опит за пускане на
кукичка на която да се уловят евентуално нови симпатизанти. Кой, кой, кой се
опитва да лови баламурници в късната есен? Ако имаха наистина реални искания и
идеи, щяха отдавна да ги поставят на масата и да ги отстояват. Човек обаче може
да отстоява конкретиката, а не романтичните прилагателни.
И как се вписва
в тази новооткрита социалност на посланията, хулиганското вандалство върху
скултурите на проф. Любомир Далчев? Защото, само за информация на широкия свят,
това не е паметник на комунисти. Това е творба, посветена на антифашистката
съпротива, тази съпротива, която спечели на България световно уважение и я
спаси от унизителни условия след Втората световна война.
"Ранобудните" с половин уста се опитаха да се отрекат от тази акция,
но тя стои като кръпка на всичките им опити да се представят за нещо различно.
Кой, кой, кой
прецака нещата?
No comments:
Post a Comment