Изповедта на един "комисар на подмяната"

Всеки път, когато се самоубедя за малко, че е необходимо да го раздавам небрежно, весело и иронично, се появява нещо, което ми дава доказателства, че живеем в абсолютно изперкала държава. Точно така. Тези дни например видях името си в един списък, в списък, братче, не е шега, наречен "комисарите на подмяната". Охх, още като видях заглавието ме заболяха зъбите, защото то дори води към един мой текст със заглавие "Политкомисарите на протеста", но реших все пак да го изчета докрай. И ето - моето име се появява първо там. В този списък от врази на будните, младите, красивите, небесните, уникалните, богатите и бляскавите аз съм описан така:

Александър Симов - представя се за ляв журналист, автор на голям брой текстове с невярно и манипулативно съдържание.

След като го прочетох рухнах в сълзи като Веселин Маринов след интервю на Цветан Цветанов. Черната ми душа, изведена от мрака запищя като фолкпевица след като Митко Пайнера й е отказал договор. И реших, че нито за миг не бива повече да живея в този политически порок, а да призная цялата гнусота на черните си помисли, мрачните си интриги и демоничните си планове.

Аз, комисарят на подмяната Александър Симов, който се представя за ляв журналист, очевидно всъщност съм ултрадесен. Имам татуировка на Ан Райнд на място на което  допускам само специална публика. Роден съм след като лично от ДС са се разпоредили да се поява на бял свят. Родителите ми - болшевики, ме изгледаха в стая с потрети на Путин, Цветан Василев и Мая Манолова. Откъде са знаели, че един ден всички тези ще управляват - ооо, за черната ръка на ДС тайни в бъдещето нямаше. Те имаха врачки на свободна практика, които като астрални агенти обследваха бъдещето и съобщаваха на водещите си офицери за това какво виждат. Така аз от малък бях подготвен, че един ден ще трябва да разгромя протеста на светлите, красивите, блестящите, ранобудните, уникалните, невъзможните, богатите, проспериращите и уникалните. Нещо повече лично от Кремъл и от Северна Корея ми спуснаха заповеди какви статии да пиша и как да ги изпъстря с "невярно и манипулативно съдържание". Точно на три години ДС ме вкараха в кабинета на Тодор Живков, който с правешки диалект одобри мисията ми в бъдещето, а след това водещите ми офицери с руски акцент и казахстанска граматика ми обясниха, че трябва да съм спяща клетка, която да чака своето време, за да проваля бъдещето. Кая се, дами и господа! Къде да се запиша за ранобуден? Къдеееееее?

Вън от шегата правенето на списъци вече издава определен ментален проблем на техния съставител. Намирисва на дейност, която е по-присъща на управата на концлагер, отколкото на нещо друго.

В нета често човек може да засече дълги и предълги списъци на евреи, които контролират България и е ясно, че подобен тип дейност може да извърши единствено някоя нацистка психика. Очевидно писането на списъци от имена, които не само нямат, но и не могат да имат нищо помежду си, спомага за закрепването на света в някоя драматично конспиративна психика.

На мен обаче в статията със списъка ми направи впечатление едно нещо. В нея има ясно изразено подозрение към февруарските протести. Което разбива една от основните тези, че този протест сега бил продължение на февруарския. Очевидно е, че анонимните гаулайтери съвсем не признават недоволството от зимата. То е твърде антиолигархично, за да пасне на техния вкус. Много по-лесно е вместо да се бориш истински срещу олигархията, тоест да настъпиш нейните икономически интереси, да правиш списъци с врагове. Каква ли ще е съдбата на тези хора, ако праведните, небесните и чистите дойдат на власт, а?

Подобен тип омраза, която Явор Дачков преди време определи много точно като "инфернална" е симптом за лудостта на времето. Тези, които трябва да се символ на демокрацията се държат като есесовци, които са препили с повече шнапс. Те не признават мнение различно от тяхното. Те ругаят, заплашват, бесуват, съставят списъци, отказват да разговорят, те кракят, крещят, псуват, заплашват и твърдят, че са алтернатива на нещо. Очевидно си представят демокрацията като съставяне на един безкраен списък от врагове. Като някакъв каталог на хората за отстрелване. Като черна меса на омразата и демоничната злоба.

Всеки от хората в този списък вероятно е допускал своите грешки и съмнения. Все пак всички са хора, всеки се е подхлъзвал в житейския път. Но да се опиташ да изкараш хората с позиция в платени врагове на прогреса е същото, което прави обратната страна като търси сянката на Сорос навсякъде. Но това показва, че светлите, чистите, озарените, ранобудните съвсем не са морална алтернатива на нещо. Те са абсолютно същите като всички останали, само където не спират да плямпат глупости, а вече и да съставят списъци.

Сигурно духът на Адолф Айхман вече рони сълзи от радост някъде в ада. Неговите клонинги тук са окупирали новговора и се държат точно като него. Дано да им пази място в своя котел. 

Ще имат много какво да си казват в дългата вечност в която ще пържат заедно.