Вече даже и небето мрази капитализма

Понякога ми е смешно като гледам каква политическа провинция може да бъде България. По улиците протестират хора, които дори и да имат някоя и друга добра кауза генерално бъркат в основното направление. Те се опитват да ми представят като бонбонена дъвка, като сладкишче в морална опаковка картината на някакъв екзотичен, добър и проспериращ капитализъм. Не ми е ясно кой е насадил този ментален вирус в главите на жълтопавираната интелигенция, че някъде там в безкрайния, красив, гневен и невъздържан свят има такова нещо като загладен, охранен и морален капитализъм. Наясно съм, че пропагандни техники от цялата планета се опитват да ни представят сегашният вариант на общество като най-доброто, което цивилизацията е измислила, ама това е все едно кажеш, че по-добро от чалгата не може да бъде измислено. Именно тук се крие нашият провинционализъм - мислим си, че ние първи ще направим капитализъм с розови небеса, сияещи дъги и усмихнати бедни. Няма да стане. Целият свят се бунтува, защото разбра, че дълги години са му пробутвали глупости. Хората излизат по улиците, защото вече не искат да живеят в диктатурата на банките и тиранията на борсите. Не искат живота им, заплатите им и техният просперитет да зависят от шепа ояли се световни олигарси, пред които нашите български такива са като Малечко-палечко.

Тези дни новият папа Франциск също даде своя принос в битката с капитализма. Този път го направи с фрази, които не търпят друго тълкуване.

"Не е възможно да не бъде новина фактът, че един възрастен човек е доведен до там да живее на улицата, да умира в студа, докато понижаването с два пункта на борсата да бъде новина", казва папата.

Ако не знаеха, че го е казал той, местните десни щяха да получават инфаркти от ужас, мислейки си, че някой им е пробутал цитат от Ленин.

"Докато не бъдат разрешени радикално проблемите на бедните, отказвайки се от абсолютната свобода на пазарите и на финансовата спекула и атакувайки структурните причини за социалната разлика, проблемите на света няма да бъдат решени, нито един проблем окончателно. Социалната разлика е коренът на злините в обществото", се казва още в апостолическия призив на главата на Католическата църква.

Ако не знаеха, че това са думи на папата от Института за пазарна икономика и производните му сатанински фабрики щяха да опищят света, че болшевишката пропаганда е жива, деградиралите комунисти безчинстват с думите, а призракът на Троцки се е появил да отмъсти на буржоазията.

Дори главата на една от големите християнски общности вече не може да си затваря очите пред туморите на този свят. И най-лошото е, че прекалено много хора са склонни да твърдят, че тези тумори са съвсем в реда на нещата, че те са нормалното състояние, а всичко останало са комунистически мечтания и див социализъм. Преди време във филма на Майкъл Мур "Капитализъм - любовна история" бях поразен от думите на архиепископа на Детройт, който каза, че ако днес Христос възкръсне отново, той просто би отказал да бъде част от капитализма. Така е - трудно е да проповядваш любов към хората и да си капиталист едновременно. Просто небето вече яко мрази капитализма, защото, ако предположим, че Висша сила има и тя се разпорежда с небето, звездите, млечните пътища и черните дупки, то тя определено не ни е дала пътна карта към диктатура на финансовите пазари.

А после се замислих. Дали някой си представя Рая като вечен и безсмъртен капитализъм? Никъде в Библията не съм срещал пасаж в който да ти казват, че на входа на Рая те посреща банкер и ти казва:

1. Всуе се мориш, чадо!

2. Взел си Кредит от моята Банка приживе.

3. И си мислиш, че ще избягаш чак тука от моите Лихви!

4. Връщай парите веднага, щото иначе

5. Взимам ти облака и пращам те в ада, да бачкаш и парите да връщаш.

Истинският християнин трябва яко да мрази капитализма, защото той е отрицание на цялата му религия. Представете си в Рая да има борси. Или пък частни съдебни изпълнители. Или пък инвестиционни предприемачи, мениджъри или банкери. Зъбите могат да ви окапят от ужас.

Спомняте ли си култовият разказ на Елин Пелин "На оня свят", нашият принос към християнската битка с капитализма?. Дядо Матейко иска да отиде в ада, защото разбира, че там има кръчми. Но като чува, че в Рая няма бирници е готов да остави алкохола за цяла вечност.

Всъщност дядо Матейко избира Рая едва, когато схваща, че там няма капитализъм. Защото в ония години бирникът е лицето на обирджийството. Нещо като ЧСИ-то сега. Камшикът с който бедните допълнително се натикват в калта.

"Ох, света майко богородичке, наистина тук на рахат ше бъда!", това е небесната антикапиталистическа реплика на дядо Матейко, когато чува, че бирниците се пържат в ада. Раят е място без капитализъм. Точка.

Искам да ви обърна внимание върху една реплика на папа Франциск: "Социалната разлика е коренът на злините в обществото".

Именно неравенството скапва света. Бездната между бедни и богати. Богатите обаче вместо да се опитват да я запълнят, се опитват да се изолират в своя смахнат свят и да се направят, че бедните ги няма. Поляризацията на света е ужасяваща. Тази поляризация вече се е промъкнала и в най-проспериращите държави. И вие тук ми казвате, че капитализъм с правила ще е решението на нашата бедност? Хайде, моля ви, това е все едно да пробутвате ЛСД като хапче за настинка. Отрова за отровените. Радиация за умиращите от лъчева болест.

Бедността скапва света. Социалните различия правят всички останали проблеми нерешими. Всичко останало е бележка под линия. Драматичното е, че този свят не иска да ги решава, защото е затънал в егоизма на своите богаташи. А знаем, че по-скоро камила би минала през иглено ухо, отколкото богат да отиде в Рая. Сега вече и папата го каза.

В една своя реч, буквално няколко месеца преди да почине, Кърт Вонегът, блестящ писател и безпощаден ироник, говори постоянно за Карл Маркс. И цитира неговата мисъл за това, че религията е опиум за народите. Заради тази мисъл крайната десница в САЩ яко мрази Маркс. Те, разбира се, го мразят и заради това, че не могат да го опровергаят, но това е друга тема. В тази своя реч обаче Вонегът казва нещо за което не се бях замислял. По онова време, казва Вонегът, опиумът не се е използвал метафорично. Истинският опиум е бил единственото обезболяващо средство, което са можели да си позволят бедните хора. "Като искрен приятел на подтиснатите, той всъщност е казал, че се радва, че имат нещо, което поне малко да облекчи болката им - религията", казва Вонегът.

Може и да е прав. Аз обаче се радвам, че доживях до мига в който религията вече отказва да бъде обезболително, а иска да излекува радикално болестта.

Защото дори небето е хейтър на капитализма.

Едва сега ли го проумяхте?