Николай Ненчев - черната авиодупка на кабинета

Кралят на ужасите, лошото дете на американската литература Стивън Кинг има един кратък, но смразяващ кръвта в разказ. В него всички машини внезапно се сдобиват със собствен разум и техническите постижения на нашата цивилизация тръгват срещу своите създатели. Камионите започват да се движат самички, колите също, а в този свят хората са необходими единствено, за да зареждат своите творения с бензин и така новите господари на планетата да тържествуват в своя поход. Разказът завършва поетично. Главният герой изтощен от постоянното зареждане на бензин вдига поглед към небето, където два самолета оставят сребристи линии по синевата. "Иска ми се да вярвам, че ги управляват хора", казва на себе си той. Като всяка история на ужасите и тази може да се възприеме като метафора за крехкостта на нашата цивилизация, която всеки момент може да се разлети във въздуха, както и за лъжата в която живеем, че разбираме процесите край нас. Стивън Кинг е като нинджа в литературата, промъква се зад гърба ти, за да те намушка в гръбнака и да те остави с множество въпроси без отговори, а според мен това ни чака един ден в ада - вечно поставяне на големите въпроси без никакъв шанс да разбереш истината за нещо.

Започвам отдалече, защото историята на Стивън Кинг ми се върти в главата от първия миг в който чух, че правителството подготвя промени в закона за отбраната, които признават, че България не е в състояние да пази небето си, а то ще бъде охранявано от чужди самолети. Едва ли някой е изненедан от подобно развитие на ситуацията в предвид, че от 20 години се води съзнателна политика в тази посока, но самото признаване на факта поразява като инсулт. Защото е естествен завършек на поведение, което системно лишава България от суверинитет и превръща страната ни единствено и само в придатък на някакви големи съюзи, които пет пари не дават за нея. Сред психодясното стадо веднага тръгна опорната точка, че нищо драматично не се е случило, защото България имала оргазмичното геополитическо удоволствие да бъде част от най-големия военен съюз на планетата - НАТО. Но какво успокоение е това? Нима членството в Алианса автоматично води до невъзможност дори да защитим небето си с наши самолети? Нима присъствието ни в тази общност трябва да бъде символизирана от приземяването на всички наши въздушни машини и закриването на ВВС? Това, че сме в НАТО не отменя поемането на отговорност за това състояние. Особено след като стана ясно, че темата за чуждите самолети, които да патрулират в българското небе е била повдигната още на срещата в Дъблин миналата година, но, разбира се, никой не е счел за нужно да уведоми българското общество за проведените разговори. Едно е да имаш проблем с поддръжката на самолети, друго е да считаш на гражданите на собствената си държава за пълни идиоти, които не заслужават да знаят какво се случва. А в казуса с промените в закона за отбраната точно това се набива в очи - до последно бяха държани в тайна, а после пуснати по късна доба с надеждата, че народът няма да се развълнува от изтръгването на един от последните символи, че живее в самостоятелна държава.

В момента българските ВВС имат едва шест самолета, които отговарят на нормалните изисквания, а от тях само три стават за полет. Вероятно в друга страна това не би се възприело с чак такъв драматизъм, но България не е обикновена страна. Именно наши войски за първи път използват самолети за бомбардировка през 1912 година по време на Балканската война. Този факт с години се премълчаваше от западната историография, но напоследък и те признаха реалностите и в поне три или четири английски документални филма, които излязоха напоследък се отчете първенството на българите в тази сфера. След това нашите ВВС винаги са били перлата на армията. След крахът в Първата световна война по силата на Ньойския договор на България й се забраняват военновъздушни войски под каквото й да е форма. Единствено и само тогава в историята на модерната държава българското въздушно пространство е било контролирано от чужди военни сили и използвано за обслужване интересите на страните-победителки. Аналогията е повече от стряскаща. Но тогава българите сякаш са били различна, у тях е имало сила за съпротива, защото с помощта на населението и на ВВС няколко самолета все пак са скрити от инспекторите на Антантата. Защото хората прекрасно са осъзнавали, че това е не само бойна машина, но и символ на самостоятелност. След това царска България има над 90 самолета и бойни пилоти, които изпотяват не един и двама английски и американски противника.

И решението на кабинета днес а не е просто отказ от суверинитет. Това е отказ от всичко. Отказ от идеята за национална държава.

Вероятно точно подобни чувства са водили шефът на ВВС генерал-майор Румен Радев да хвърли оставка след обявяването на новината. Тази оставка бе изтеглена само 3 часа по-късно, но смятам, че това не намалява нейната стойност, защото чрез нея най-накрая се намери един човек, който да алармира за разрушителното поведение и абсолютната некадърност на военният министър Николай Ненчев. В миговете преди Бойко Борисов да убеди Радев да не се оттегля стана ясно, че министърът от месеци насам отказва да приеме командирът на авиацията и да чуе доклад за състоянието й. Нещо повече - изясни се, че политиката на Ненчев да пълни системата на МО със свои безенесарски протежета, които нищо не разбират от отбрана, на практика поставя под опасност националната сигурност. Вместо министъра се наложи премиерът да осигурява допълнителни 80 милиона за ВВС, но това ясно разкрива коя е черната дупка на кабинета и кой е човекът от който трябва да се търси отговорност за това решение.

Ненчев, който по време на драмата беше в Алжир, спешно се завърна в България и започна да дефилира по телевизионните екрани като панически акт на кризисен пиар. Този човек е феноменален. Кресливостта на политическите му декларации, карикатурността на политическата му биография и псевдопатетиката на изявленията му трябва да се изучават от психиатри, а не от политолози. Ненчев започна да сее поредната порция извинения, увъртания и уверения, но едва ли има нормален човек (тоест такъв, който не е на хранилка при него), който вече да му вярва. Пример за това стана и неочакваното развитие на психодраматичното риалити за ремонта на нашите МиГ-ове. От няколко месеца насам евроатлантическият земеделец се опитва да представи като голяма своя политическа победа това, че е сключил договор с Полша за ремонт на самолетите. Жалкият сайт на БЗНС, който прилича на да-дзи-бао списвано в Карлуково, обяви това като скъсване с руската зависимост и горд знак за принадлежност към западните сили. Уви, няколко малки проблемчета разкъсват на парчета тази романтична картина. Първо - поляците нямат лиценз за ремонт на МиГ-овете и, ако България ремонтира дори и един самолет при тях, руската компания, която ни ги е дала навремето повече няма да има никакъв ангажимент към тях, което означава, че скоро ще останем и без тези летални машини.

Много по-голям гаф обаче е поредната лъжа на Ненчев, която бе разобличена от руски журналисти. Основна опорна точка на реформаторският земеделец беше, че "братска" Полша ни предлагала цена от 1,2 милиона евро за ремонт на двигателя на един самолет докато алчните руснаци ни искали с 600 хиляди евро повече. Руският журналист Владимир Вашченко обаче намери официалната оферта на руската страна и в нея е посочена цена от 1 050 650 евро за ремонт на двигател, тоест чувствително по-малко отколкото искат поляците. "Ненчев доказва, че няколко честни и силни хора във властта ще направят чудеса за България", написа главната редактора на органа на партията на Ненчев "Земеделско знаме", но с думите си просто доказа колко куха може да бъде патетиката, когато се сблъсква с реалността. Ненчев за пореден път се доказа като проводник единствено и само на някакви външни интереси и действията му са толкова близо до националното предателство, че при истинска съдебна система отдавна щеше да бъде подведен под отговорност. Защото, ако в тази страна се намерят поне трима души, които да опишат реални и полезни действия на Ненчев като министър, а не само голословните му изявления в които той едва ли не с голи ръце ще постави Путин на колене, тогава направо ще трябва да подадем молба до Светия синод той да бъде обожествен. Ако трябва да намерим един отговорник за положението до което стигнахме това ще е именно Ненчев. На неговата позорна политическа биография ще тежи петното, че докара българската авиация до положението в което тя е била след Ньойския договор.

И всичко описано отново ни води до разказа на Стивън Кинг в който се появява огромното подозрение, че някаква чужда сила е обсебила нашите творения. Като гледаме Ненчев-Митов-Плевнелиев и сие изведнъж ужасът придобива реална форма и смисъл. Някаква чужда сила е превзела институциите на тази държава и чрез своите марионетки извращава онези големи идеали за които толкова много българи са си дали живота. Светът няма да свърши от това, че България ще остане без самолети и ще позволи на чужди пилоти да се грижат за нашата сигурност. Но ще свърши една идея, че поне в някои неща можем да сме самостоятелни, господари на собствения си живот, притежатели на някакъв смисъл и на обща цел за по-различно бъдеще. Вече ни взеха и небето. 

Опасявам се, че ще посегнат и на бъдещето.