След като
Ангела Меркел упорито се опитва да се самоубие зрелищно пред лицето на цяла
Европа, човек започва се чуди дали това не някакъв радикален политически
пърформанс, кулминация на самоубийствен инстинкт доведен до тихо съвършенство.
Защо се стигна дотук? Нима дори тя, Ангела Меркел, не може да излезе от
матрицата, която я е създала и от един момент нататък избра пътя на
самоунищожението вместо пътя на промяната? Но след като германската канцлерка
покани всички бежанци в Германия и отвори широко вратите, преди да се наложи
след това панически да ги затваря, стана ясно, че Европа дори не е в състояние
да назове качествено проблемите си. Европа се намира в един псевдолиберален
езиков затвор, окована с медийно бичуващи вериги и всеки, който се опита да
излезе извън тези рамки или да постави проблема от различен ъгъл получава
такива крошета, че не му остава нищо друго освен да плюе зъби.
И така стана
ясно, че за бежанците нищо лошо не бива да се говори. Не ме разбирайте погрешно
- изобщо не искам някой да говори лошо за бежанците. Една голяма част от тях
заслужават подслон и закрила в рамките на възможностите. Но на европейците вече
не е позволено дори и да вербализират съмненията си, че част от вълната може би
не идва чак с толкова добри мотиви и, че може би е не е лоша идея в ЕС да се
върне някакво национално мислене, защото иначе ни заплашва общоевропейска катастрофа.
Това обаче е в забранителния списък. В забранителния списък попаднаха всички
мнения, които се опитват наистина да обяснят проблемите, а не просто безпомощно
да стържат с нокти по повърхността без да могат да се доберат до сърцевината. И
така Европа се оказа пленник на своят собствен сбъркан разказ за света.
И все пак, за
да не рухне тази крепост на миража, за да не пропадне този летящ в облаците
остров, за да не срути тази кула от слонова кост някъде трябва да има клапан за
изпускане на парата. И се оказа, че голямата стара Европа си има своят Голям
Враг и Бодил в Петата. Открих къде е шибаният гад, враг и чудовище в една
статия в българската секция на "Дойче Веле".
Знам, знам,
израз на изключително лош вкус е да четеш "Дойче веле", които
заприличват на "Фолкише Беобахтер" на стероиди и екстази.
Това е
садомазохизъм за идиоти.
Но все пак го
направих.
И попаднах на
удивително порочен и отвратителен текст на Александър Андреев, наречен
"Предизвестеният изстрел".
Няма смисъл да
ви преразказвам тезата му, защото не съм сигурен, че мога да я разбера. Тоя пич
смесва удивителен коктейл от своите фобии, блъска с крошета защо България е
толкова немодерна страна, че бежанците я заобикалят, и казва нещо, което трябва
да съобщи на психиатъра си: "А доколкото русофилството пък е традиционно
силно в България, в момента възниква експлозивна смес от враждебност към
бежанците и одобрение за руската военна операция в Сирия...". Тоест -
одобряваш ли битката с тероризма, ти си националисти и ксенофоб и това само
погерманчен българин може да го измисли.
Но няма смисъл
да се занимаваме с този аспект на текста. Друго е по-важното. Вижте какво пише
Андреев: "Бедност, изостаналост, пропаднали надежди, неясни страхове и
национализъм - това е диагнозата на повечето балкански народи.......След
няколко години богатият Запад ще си е решил проблема с бежанците. Но
югоизточната периферия на Европа може задълго да остане заплаха за мира и
стабилността на Стария континент..."
Ако горните
редове бяха посветени на някоя африканска или недай си боже западноевропейска
страна, това щеше да бъде окачестевено като език на омразата, ксенофобия и
откровен расизъм. Очевидно е обаче, че Балканите, тъпата югоизточна периферия
на Европа вече е легитимна мишена за хейт сред богатия Запад.
Значи за бежанците
нищо лошо, за европейските институции - нищо лошо, за Меркел - сакън нищо лошо,
но пък за това колко е готино да риташ тъпите балкански селяни, тия расистки
дебили, гадните копелета, които са потънали в мрак, ракия и шопска салата. Тия
гнусни селяни на ЕС, които не разбират величавата идея на Европа и като пълни
лузъри се питат дали случайно евроелитът не изперква колективно?
Не смятам да
възприемам мнението на Андреев като израз на някаква лична вътрешна битка с
неговата национална идентичност. Това е осъзната политика. Очевидно е, че в
Европа се оглеждат за жертва, някой, който да посочат обвинително с пръст за
проблемите и това ще е добрата стара "югоизточна периферия", която ще
бъде наритвана, мъчена и щипана, защото старата Европа все повече заприличва на
онази хищница от стихотворението на Александър Вутимски - "разглезена,
изтънчена и алчна".
No comments:
Post a Comment