Нецензурният канал на реформаторите

В романа "Под игото" има един култов момент. В мига в който въстаниците очакват бумтежът от черешовото топче да разтърси скалите, изстрелът всъщност е толкова разочароващ, че един от въстаниците го сравнява със "звук от нецензурния канал на Иван Боримечката".

Точно със звук от нецензурния канал можем да сравним и карикатурната равносметка на Реформаторския блок от местните избори. "Буржоата "Реформа блок", както ги бе превел Гугъл транслейтър от немски, а фразата след това бе разпространена от пресцентъра на ДСБ, в последните две седмици направиха страхотна имитация на активност. От билбордове, даже от жилищни блокове в София ни гледаше втренчения поглед на Вили Лилков, подобен на някакъв комиксов Биг брадър. Плакати, листовки, брошурки подобно на свръхдоза предизборен кокаин се опитваха да зарибят неизкушените от политиката софиянци да се прилъжат и да пуснат една бюлетина за РБ, та белким Радан Кънев заспи спокоен, благ и тих, а Меглена Кунева се успокои и спре да вдига скандали на мъжа си. Ако човек е попадал на предизборно интервю на реформатор знае за какво говоря. Развиваха се едни смели теории за бъдещето, сините люспички обясняваха каква величествена алтернатива на ГЕРБ са, въпреки, че повечето от тях, ако не беше ГЕРБ сигурно още щяха да се разписват в бюрото за безработни. Реформаторите обаче прекалиха. Дадоха свръхдоза от себе си и натровиха скучаещия електорат със своите мании, фобии и политически изхвърляния. Сигурно децата с години ще преживяват психологическия стрес от муцуните на кандидатите на РБ, които бяха налепени на всеки стълб из София. Тази хиперактивност обаче се оказа неблагодарница, защото крайните резултати не блестят с нещо особено.

Равносметката е повече от впечатляваща. След всички медийни простотии, след всички грандомански билбордове, след цялото стадо от сини орки, което беше пуснато да обяснява как реформаторите са ангели в политиката, които не принадлежат на нашия грешен свят, а имат безсрочна виза за небесните селения, реформаторите имат цифром и словом...1 избран кандидат за кмет. Това е кметът на Симитли Апостол Апостолов. В тази статистика има един съвсем малък проблем. Апостолов беше единствен кандидат в тази община и бе подкрепен от всички парти, включително и от БСП и ГЕРБ. Така че едничкото измъчено кметско място с което раданкъневците могат да се похвалят те дължат на коалицията си с левицата и десницата. Нима това не прилича на звук от нецензурния канал на блока, а? От зората на времето има един стар лаф за Симинли, който е леко циничен, но с лек лифтинг може да стане лозунг на РБ - "Слънце грее, реформатор пищи, добре, че беше ти, Симитли".

Буржоата "Реформа блок" не показаха никакъв аристократизъм и май резултатът от цялото упражнение ще са безсмислените опити за опозиционно пищене. Не ме разбирайте погрешно - резултатът им е четвърти в страната и е очевидно, че реформаторите си имат своята социална база. Но с поведение, което граничи с налудността и свръхупотребата на клишета, които нямаш намерение да изпълняваш, със сигурност са заплашени от опасността да се превърнат в поредния политически микроорганизъм, който само си въобразява, че е великан.

Безумието на техните опити за самостоятелност най-добре си пролича в зализаната медия "Клуб Зет", която в начин да възхвали реформаторите написа, че управлението в големите градове щяло да се решава от ГЕРБ и РБ. Това е най-краткия виц на земята. ГЕРБ си спечелиха изборите и само те си знаят как, но фона на резултата на ГЕРБ РБ изглеждат едни такива миниатюрни, леко смешни  и странни и заради това никак не е чудно, че бързат да си намерят място в бъдещите управленски формули.

Доминацията на ГЕРБ в цялата страна е нещото с което ще бъде запомнен този вот. Това едва ли е голяма сензация, защото на изборите стана точно това, което всички очакваха. В процентно изражение разместване на политическите пластове няма, а снимката на страната е точно такава, каквато беше и в края на миналата година. Въпреки това обаче географските измерения на вота показват як ръст на ГЕРБ, които почнаха да пробиват в червените крепости, а на този вот атакуваха и сините бастиони. Май реформаторите не загряха за този капан. Те изгубиха толкова енергия в безнадеждния и измислен референдум на президента за електронното гласуване, че напълно изпуснаха от поглед общините. И бяха наказани по жесток начин. Добре, че им остана едното Симитли с което да се похвалят.

Всъщност реформаторите получиха и втори удар от своя политически близнак Волен Сидеров, който в изборната нощ се развилня така, че напълно отмести вниманието от гласуването. Среднощните екшън сцени пред НАТФИЗ опорочиха всякаква радост, дори и на ГЕРБ, защото демонстрира на всички, че Румяна Бъчварова изобщо не е наясно къде се намира. Защо й трябваше на една МВР-шефка специално да отива на място, където се укротява един политически хулиган? Това само подсили театърът на "Атака" и демонстрира неспособността на Бъчварова изобщо да разбере какво се случва край нея. В един от репортажите се появи метафорична сцена - полицаите се опитват да изведат Сидеров, а Бъчварова стоеше и снимаше с телефона. Ако работата на МВР-шефа е да бъде документалист сигурно това нямаше да е толкова потресаващо, но фона на уличните викове, истериите на Сидеров и всичко останало това се превръща в най-добрата метафора. Министърката-войор и депутатът-хулиган. Те двамата ясно показват, че има още много време да мине преди в България да се възцари поне елементарна държавност, която няма да бъде смущавана от постоянните опити на някой да привлече вниманието към звуците от нецензурния си канал.