Наръчник за предизборни туристи

Когато България тръгне към избори страната все едно попада в алтернативна реалност. Единствено и само преди вот у нас бъдещето изглежда светло и лъчезарно, защото всички твърдят, че е такова. Имам приятел, който твърди, че любимото му четиво са предизборни програми и платформи, защото те успешно замествали нуждата му от научна фантастика. И понеже съм следвал този пример няколко пъти, май е време да създам наръчник за предизборни туристи. Първото правило в него гласи - четете програмите, за да си оправите настроението. Никъде другаде няма да намерите толкова много фантастика на едно място.

Друго правило за оцеляване на предизборния турист е никога да не се заслушва в политическите дебати. Думите там служат за прикриване на истината и целите. За тези, които искат истината ще разкрием какво точно искат да постигнат отделните големи партии във вота.

ГЕРБ искат да покажат, че са първа политическа сила, за да имат сили да изритат Реформаторския блок от коалицията, които почват да ги дразнят като гнойна пъпка. За тях е жизнено важно да демонстрират сила, защото иначе пътят към президентските избори на Бойко Борисов ще бъде осеян с огромни турбуленции, заради нефелната външна политика.

БСП иска да покаже признаци на живот и обновление, макар и това да е само спецефект, който трудно ще се докаже в действителност. Че уморените партии ги убиват, нали, а пък на някои в левицата още им се живее.

Целта на ДПС през всичките мистични години на прехода винага е била една - да бъдат поне толкова незаобиколими колкото е талията на Делян Пеевски. Те и сега са скритият пети участник в управляващата коалиция, но май им писна да бъдат зад кулисите и след изборите като нищо могат да станат официален участник в нея.

Реформаторският блок прилича на пияница, който се събужда от махмурлук, съчетан с тежки колики в резултат на преяждане с власт. Те така и не успяха да загреят преди да стане много късно, че тяхното място в коалицията е най-проветриво, защото РБ не е единен съюз, а нещо като политически колаж от несъвместими парчета.

Патриотичния фронт също е пред разпад след изборите, защото двете му части трагично не се понасят една друга вече. НФСБ има смисъл като партия само, когато е в опозиция, а във властта нейният образ се разпада като ГМО-храна, забравена в хладилника. ВМРО така или иначе предпочита буйните изяви, които са невъзможни, когато трябва да носиш отговорност за ниските пенсии и всички други неща, които правят правителството непопулярно-

АБВ така и не изясни пред себе си какво точно изпитва към БСП - меланхолична любов или разяждаща омраза. Резултатът е смешен. За първи път имаме парти, чиято кампания се състои основно в говоренето за друга партия.

"Атака" има за цел да вземе реванш над НФСБ. Те са заложили на хардрусофилско говорене, проблемът идва от там, че хората на Волен Сидеров пак демонстрираха нестабилно парламентарно поведение. Вероятно това е съществена черта на бг-национализма. Той е като радиоактивен елемент, който бързо се разпада щом попадне в парламента.

ББЦ дори няма да ги коментираме. Нищото не може да бъде изследвано, защото не съществува.

Но всеки, който е бил сред хора усеща нещо друго. Има нещо във въздуха. Българите търсят различна алтернатива, оглеждат се за нестандартни играчи, търсят път навън от паяжината на това статукво, което изглежда все по-тъпо и задушаващо. Заради това на този вот предизборните туристи вероятно ще заложат на нестандартните партии. Човек не престава да се надява на чудо. А това е прелестна черта на българския национален характер.