Кресльовците, които искат електронно гласуване

България съществува от истерия до истерия. Това е българското проклятие. Дебатите тук деградират до нивото на порносписание по-бързо отколкото Бойко Борисов може да си смени мнението. Заради това не мисля, че се е провел смислен дебат за електронното гласуване у нас. Няма как да се случи. Просто тези, които толкова много настояват е-гласуването да стане прекрасно знаят, че това не може да бъде реална кауза. Това е истеричен начин за подмяна на дневния ред на страната. В България има една група от кресльовци, която се опитва да живее от фантазия на фантазия. Сега модерната им фантазия е, че електронното гласуване щяло да бъде крачка напред в развитието на България. На човек му идва да изреве мощно като Ботев: "Свещенна глупост, особено докато слуша напудрените им аргументи в които има само пожелания, клишета, тъпотии и откровени лъжи. Вероятно повечето от вас са ги чували. Идея, която почива само на пожелания няма как да не се провали с гръм и трясък. Тя бе вкарана в дневния ред на страната порочно и ще завърши живота си съвсем ясно - просто българите няма да им гласуват на референдума. Този референдум е пълен балон. Е-вотът е пълен с проблеми, които никой не обяснява. 

Проблемът на проблемите е това, че вотът ще се подава в неконтролирана среда. Кресливите пророци на е-гласуването по този пункт махват пренебрежително с ръка. Те предпочитат да живеят в бонбонената розова приказка, където електоратът е съвестен, богат, мъдър, независим и винаги гласува за Реформаторския блок. Само, че ние не живеем в роман от Джаки Колинс, а съществуваме в България, цели части от която отдавна са превърнати във феодални политически владения. Електронното гласуване ще позволи на феодалите дори да не си дават зор по изборите. Достатъчно е само електоратът да бъде привикан, за да гласува под зоркото око политическият Биг Брадър. Картината ще е по Оруел - високотехнологичен авторитаризъм. Богатият собственик на фабрика вече ще може да е на сто процента сигурен за корпоративния вот, защото, ако усети дори и най-малък намек за дисиденство, недоволният ще бъде пуснат по екстремната пързалка на безработицата.

Това е проблемът на привържениците на електронното гласуване. Те са същински идеологически сталинисти - предпочитат да работат с идеални, а не с реални стойности. Идеалната стойност сочи, че като пуснем възможността да се гласува с компютри, надъханите емигранти веднага ще обогатят десницата със своите гласове. Реалните стойности обаче показват, че тия в чужбина я гласуват, я не, но за сметка на това всички ромски села ще се окажат първенци по електронно гласуване. Хора, които не могат да си напишат правилно дори името ще се впишат първи в редиците на подалате гласи през компютър. По същия начин по който през 2014 година селата с хасковските цигани се оказаха най-реформаторските села в страната и вотът за раданкъневците някъде надмина 95 на сто.

Вероятно ще има хора, които ще бъдат улеснени, ако се появи възможност за е-вот, но се опасявам, че тези, които ще станат пленници на зловещите български схеми за контролиране на гласове ще бъдат много повече. И сега търговците на избори са гнойна рана на българската демокрация, а ако има електронно гласуване тази рана ще добие вечен статут.

Забелязвам и друго. Проповедниците на електрониката ("възпявам вота електронен", ако перифразирама една строфа на Уитман) много обичат да играят по тънката струна на това, че България можела да задмине технологично Европа като напук на разни германци, французи, англичани и други третостепенни европейци, допусне да може да има такова гласуване. Какво да ни пука, че в страните, където има функционираща демокрация се отнасят подозрително към е-вота, защото много желаят демокрацията им да продължи да действа, а да не става жертва на случайни хакери и злонамерени аферисти.

Аргументът срещу това е - "ще се съберат ай-ти специалисти и ще измислят най-добрата защита". Това е все едно да кажеш - ще се съберат метеоролози и ще измислят начин никога повече да не вали. Няма как да има толкова сигурна защита.  Просто няма. Техника ли е - тя подлежи и на манипулация. Това е безкрайно състезание, което няма сигурен победител. Наскоро хакери разбиха дъщерна фирма на "Дойче телеком" и то в САЩ. Мислите ли, че и те не са обещавали 100 процентова сигурност на клиентите си? Обаче кражбата е реален факт. Където има електроника - има начин за пробиване.

Електронният вот е опит за подмяна. Технически отговор на един сериозен политически въпрос. Проблемът е, че българите не искат да гласуват, защото не виждат никаква реална алтернатива на мракобесния български капитализъм, в който има диктатура на банки, ЧСИ-та, безскрупулни местни администрации и едри бизнесмени с ракови метастази във всички парламентарни партии без изключение. И нашите самозвани граждански гении решават, че хората не гласуват, защото не им е достатъчно улеснен процеса. И почват - давайте да пуснем е-вота, време е да влезем в бъдещето. Това е примитивно като талашитена табуретка мислене. Болезнено тъпо е. То е и обида към хората от чужбина, защото тукашните им говорители ги разглеждат като едва ли не подсигурен вот все едно ония там са някакви андроди, които ще гласуват по спуснатия от великите демократи дневен ред.  Липсата на автентична политическа представителност няма как да се реши с технически процедури. Проблемът е много дълбок, разкрива мизерията на партийния живот у нас, деградацията на политиката, но лекарството няма да дойде през компютрите.

Алчният блясък в погледа на "гражданските активисти" с партийни билети от Реформаторския блок обаче е повече от очевиден. И, разбира се, те не са си научили урока и няма да го научат. Всеки, който се заиграе с изборните правила по този елементарен и леко перверзен начин след това е бил наказван като случаен пътник попаднал на садо-мазо парти.

Вероятно по темата у нас можеше да се проведе много смислен дебат, който веднъж завинаги да посочи подводните мини в изборния процес и да се опита да ги отстрани, но самозваната и креслива малка клика от назначени и грантови „граждани” узурпира идеята и се опита да я подчини на временните политически изгоди, които може да изкара от нея. Заради това медиите на „Америка за България” у нас започнаха да ръсят компромати срещу всички, които изказват съмнения за е-вота, защото това е ясен ченгеджийски стил на тяхното съществуване. Размахването на бухалка срещу всеки, който изкаже съмнения само по себе си също трябва да настрои подозрително хората, които са мислили по темата.

Нека да припомним и предисторията на идеята за този референдум. Тя не бе зачената автентично, нито пък й беше времето. Росен Плевнелиев я пусна като политическа димка в началото на 2014 година като част от атаката си срещу кабинета на Пламен Орешарски. От ден номер едно беше ясно, че пускането на темата за електронния вот е нещо инженерно, подмолно и достатъчно интригантско, за да бъде възприета тя като естествено желание за промяна. След това, когато мнозинството на ГЕРБ, с активното участие на реформаторите, на практика посече и потопи в кръв останалите две идеи на Плевнелиев – за задължителното гласуване и мажоритарен елемент в изборите (част от позата: „Радан Кънев, Лютви Местан и Бойко Борисов правят исторически компромис”), беше ясно, че е-вота е оставен, колкото да не си личи много как президентът е бил изхвърлен от лодката на историята от своите собствени хора.

Днес битката не е толкова за електронното гласуване, колкото за спасяване на остатъците на имиджа на президента и опитът Плевнелиев да бъде номиниран за втори мандат, нещо, което става все по-илюзорно. Заради това чисто експертният подход към аргументацията не върши работа – трябва да се види какво целят наистина авторите на идеята, да се разобличат техните подмолни политически мотиви и ясно да се покаже на хората, че точно този референдум върви срещу автентичната демокрация, а не работи за нея.

И най-накрая имам един автентичен политически аргумент срещу електронния вот. Вижте кои хора са най-големите му защитници. Вижте как психодясното пак се прави на гражданско явление. Щом психодясното иска е-гласуване няма как това да е полезно за България. 

Цялата история на съществуването им го доказва.