Цената на киното на Цветанов

Съдът в Страсбург се оказа най-големият кинокритик в българската политическа история. Вчера стана ясно, че България отнася поредната глоба заради действията на МВР от времето на Цветан Цветанов, когато основната дейност на министерството беше производството на драматични клипове.

Припомнете си - 2010 година беше година на българското аматьорско кино. Продукцията "Ти си абсолютен престъпник" бе така бурно рекламирана от дежурните по любов медии, че Цветанов наистина си повярва, че политически режисьор номер 1. Именно той въведе практика МВР да пренаписва реалността чрез видеоклипове и да всява страх в общество с акции с гръмки имена, една от които дори носеше името "Дупетата".

6 години след тези кинодни ние още плащаме солената сметка на киното на Цветанов. Защото тя съвсем не приключва с тези над 200 хиляди евро, които бяха изтръскани от българските данъкоплатци. Атмосферата от онова виновно полицейско минало отрови напълно работата на държавата. Чиновниците не искаха да подписват документи, администрацията бе парализирана, а кметовете се шегуваха, че лягат сутрин на прага пред къщите си и ако не ги арестуват до 10 часа, отиват на работа. МВР бе превърнато в киноотряд за политически поръчки. Полицейската кубинка от миналото днес продължава да се стоварва върху гърба ни. А кинорежисьорът, вече невинен с официално съдебно решение, се смее последен. 

Животът в България никога не прилича на кино. 

В този случай злодеят тържествува...

Шут отзад за Петър Москов

В студентските ми години имах един доста минорен приятел. Той след третата бира започваше да проклина живота си, който направил така, че да учи философия вместо медицина, вследствие се разминал с мечтата да стане анестезиолог. Уви, в мотивацията му нямаше нищо благородно и хуманистично. Точно обратното - моят приятел тънеше в завист точно към тези лекари, защото имат лесен достъп до дрога, до онова митично заключено шкафче във всяка болница, което пази препаратите, които те пращат на астрално пътешествие мигновено, при това дори не ти искат виза за най-екзотичните дестинации. С други думи - не подценявайте анестезиолог, не се знае къде може да ви прати и дали изобщо ще ви върне от там.

И като казах "дрога", се сетих за Петър Москов, но, опазил ме Аллах, не защото го подозирам в скрита наркомания, а защото и той, и дрогата имат странен ефект върху отделните индивиди. Ето Москов, който започна кариерата си като цветна халюцинация, като нов модел политическо екстази, напоследък се посреща болезнено като тежка абстиненция, свързана с обилно потене и болки във всички крайници.

От понеделник лекари в цялата страна започнаха протести срещу министъра си и срещу ръководството на Здравната каса и това е процес, който със сигурност няма да приключи в близките месеци. Белите престилки са убедени, че системата е достигнала критичната точка на хаос, а това, което Москов нарича реформа, действа като смъртоносна доза радиация, прокламирана като някакво иновативно решение на проблемите.

Много е важно да си припомним, че само преди година и нещо протестиращите лекари наистина вярваха, че Москов е на тяхна страна и че ще прави политика в тяхно име. Илюзия, за която днес плащат като човек, на когото са му пробутали некачествено, но много рекламирано по телевизията лекарство.

Ако можеше неописуемото положение в сектора да се обобщи в едно изречение, то вероятно би звучало така: "Лекарите протестират, пациентите изнемогват, защото концлагерната реформа на Москов превърна здравната система в Дахау, частните болници са гневни - всички иска да линчуват столичния анестезиолог и надъхан костовист, на когото обаче дотолкова не му пука, че дори собствената му партия се отрече от него и шизофренично избяга в опозиция".

 При такова ниво на гняв, протест и политически непукизъм вече е ясно, че този здравен министър се превърна в черната дупка на кабинета "Борисов 2". Да, това е наистина велико постижение, защото за този приз гуруто на упойките задмина дори такива титани на мисълта и действието като неадекватните фигуранти – (без)отговорния за отбраната Николай Ненчев, социоложката и МВР шефка Румяна Бъчварова и външния министър Даниел Митов. И ето тук вече идва грандиозната политическа мистерия. Премиерът Бойко Борисов най-неочаквано се запъна и отказа да отстрани Петър Москов от кабинета си. Дори изсъска на протестиращите лекари, че здравеопазването не е много по-добро от миналата година, че да хленчат за повече пари.

Министър-председателят вероятно има основания да се гневи, но адресатът на конското не е съвсем точен. Ако нещо в здравната система куца, то ритниците трябва да отнесе ресорният в правителството, защото именно той, като черен маг с хаотичен поглед, разруши дори и малкото, което наистина работеше. Какъв е този райски газ, който е приспал политическия инстинкт на Борисов, само можем да гадаем. Защото нека да припомним. В кабинетите на ГЕРБ обикновено няма по-проветрив пост от този на здравен министър. В първото правителство Божидар Нанев изхвърча като тапа на прокиснала боза още преди да навърти и година на поста. След това като министър се упражни позабравената, но зверски колоритна Анна-Мария Борисова, която твърдеше, че е била намерена на един завой и се е сдобила с оферта за министър. След нея Стефан Константинов също не успя да се задържи много по-дълго, защото духът бе изваден от бутилката. Най-накрая постът беше поет от "тежката артилерия на ГЕРБ" Десислава Атанасова, която дори не принадлежеше към лекарското съсловие, но бе пратена като пожарна команда, нищо че от маркуча й произлизаше само съскане без вода, а когато то не стряскаше достатъчно, включваше и металните си нотки в гласа с размахване на садо-мазо камшик.

Ето обаче Москов взе че се закрепи като вечна амалгамена пломба на пулпитен зъб и докара положението дотам, че скоро няма да има болница в страната, където лекарите да не хвърлят стрелички по портрета му в свободното си време, когато не стачкуват. На фона на стратегическата и управленска немощ обаче контрастира московският хищен политически апетит. Оказа се, че участието във властта е цел на целите, върховната дрога за опиталия какво ли не анестезиолог. Така в мига, в който неговата партия-носител ДСБ му стана неудобна, ненужна и непотребна, той пренебрегна всичките й решения накуп и остана в правителството. Вече дори се говори, че търсел пътища за членство в ГЕРБ и вероятно е въпрос на време Бойко Борисов бащински да го прибере под крилото си. Но това едва ли е единствената причина на премиера да го търпи в правителството. Там със сигурност има и друга игра, която вече прозира. Защото идейното и политическо обезценяване на Москов, пред очите на лекари, публика и общество, всъщност е идеалната рекламна кампания на ГЕРБ за окончателното овладяване на дясното пространство. И за целта е достатъчно метаморфозите на здравния министър да бъдат следени като риалити, което да покаже ценностния състав на най-рекламирания доскоро десебар, удобно тръгнал по нанадолнището. Райският газ, с който омагьосваше своите фенове, вече се поизпари и след като ефектът отмина, лъсна истинското лице на Москов – поредния политически вампир, решил да ни смуче, докато може. Според мен това е отговорът на загадката защо този вирус, бъг в системата толкова време не беше деинсталиран от програмата на управлението. Москов е необходим именно като аномалия, която да погребе претенциите на неговата партия и всяка след нея за морал в политиката. Какъв морал, братче - пред очите си имаме човек, който предаде формацията си, предаде и корените си. Да не забравяме само как той непрекъснато се хвалеше кой му е роднина, въздигайки до святост социалдемократа Атанас Москов, пред чийто портрет се кълнеше, без окото му да мигне. Такъв кадър не само не може повече да претендира за морал, но не може да иска и никой да му повери здравето си с тъжната надежда да бъде лекуван.

Това е декодирането на загадката "Москов". Той принадлежи към новата порода студенокръвни политици - помпозни костюмари, които се носят и без вратовръзки понякога, но само за да парадират колко са модерни, освободени и либерални. А всъщност са абсолютно безсъдържателни и лицемерни до побъркване. Хора с претенциозен (умно-красив) речник, които говорят като латиносваляч от сапунена сага. И най-важното - те отдавна знаят, че пипнеш ли кокала на властта, другото са подробности. Обществото вече е толкова отчаяно, раздрано от бедност, интриги и мизерия, че няма, ама никакво, значение какво точно се говори, какво се казва и прави. Важното е всеки ден да присъстваш в медиите с грандиозни обещания и мелодраматични клетви за светло бъдеще с малко туш и лучени капки в очите. Здравният министър е поредният от медийните хамелеони с алчни и ненаситни душици, и това отдавна вече не е проблем само на политиката, а на нас като нация. Всички тия са фалшиво състрадателни, но на практика не живеят в една реалност с измъчените и изтормозени хора, които не знаят дали ще осъмнат на другия ден. Те обитават вселената на телевизионната илюзия, а всички останали живеем в кошмарната реалност, където заплатите и пенсиите свършват още на втората седмица, а след това се чудим как да изкараме месеца със или без лекарства. Типичното московче обаче не дава пет пари за това. За него са важни не хората, а поканите да участва в сутрешните блокове. Тази телевизионна България, в която живеят те, няма нищо общо с нашата истинска България.

Тяхната България е анестезирана, стерилна и готова да посрещне всичките им безумия с аплодисменти, докато истинската скърца със зъби и само чака часа, в който да си върне за всички експерименти с нея. Това е трагедията на анестезиолозите в политиката. Не можеш да упоиш едно общество до такава степен, че лилипутът да мине за великан. Няма как да пробуташ дрога-видението за реалност. Проблемът на въображаемото здравеопазване е, че то не лекува, а убива хората. Заради това е време някой да сложи край на упойката, да спре райския газ и да прати Москов обратно в реалността. 

Това ще е най-голямата услуга, която той е получавал в живота си, пък дори да му се даде начален тласък с шут отзад. 

 

Защо трябва да следите новините за Сирия с противорадиационен костюм?

Ришард Капушчински беше гениален полски журналист. Самотен войн от старата школа репортери. Тези репортери, които толкова банално смятаха, че за да опишеш едно събитие трябва да отидеш на място, да видиш хората, да поговориш с тях, да усетиш атмосферата, да научиш от първа ръка и да предадеш всичко това максимално достоверно. Малко преди да почине през 2007 година обаче той вече знаеше и с очите си видя, че журналистиката е тласната в друга посока. Че под икономическия натиск на собствениците на медиите репортерите стават пропагандисти, рупори на една-единствена гледна точка, манипулатори на съзнания. Медиите от средство за познание се превърнаха в мозъкобъркачка на общества.

И заради това днес човек дори и да иска с мъка ще ориентира в новия медиен лабиринт, където на всяка крачка дебнат капани, а токсичния газ на пропагандата на всяка цена те дебне, за да те хвърли в информационна кома

За да разберем този факт ще вземем два примера за отразяването на едно събитие, което е централна новина тези дни - Сирийската армия с помощта на руски самолето успя за рекордно кратко време да отвоюва от Ислямска държава "перлата на пустинята" град Палмира. Или както се избъзика една руска блогърка (нагла путинистка, би казал някой от бг-психодясното) - Русия и Асад превзеха Палмира по-бързо отколкото дори украинската власт сваля паметници на Ленин.

И как отразява това "колосът" на независимата журналистика БиБиСи, медията, която винаги ни е давана за пример, когато говорим за качество на информацията. В репортажите на телевизията буквално беше казано - "превземането на Палмира е удар срещу ИДИЛ, но укрепва Асад". Ти да видиш! Нас във факултета по журналистика едно време до припадък ни повтаряха никога да не смесваме информация и коментар, но очевидно БиБиСи вече плюе на своите собствени стандарти. Защото идеята не е британската публика да бъде информирана и тя самичка да си прави изводите. Не, БиБиСи вече иска британската публика да мисли по определен начин. Това минава границите на журналистиката и попада на минното поле на манипулацията. В последните месеци БиБиСи често се дъни. Лично за мен най-големият им провал наскоро бе филма "Тайните богатства на Путин", където в рамките на половин час пускаха тежка музика, но не дадоха нито едно доказателство, че Путин е корумпиран. Вече писах един път по тази тема. В разработката имаше много размахване на някаква хартия, но нито една реална връзка с Путин, да не говорим, че авторите бяха уличени в една голяма лъжа, тоест по-скоро не бяха проверили твърденията на един от поканените като събеседници, което се окажа опашата измама.

Сега вече виждаме друг подход. Тикай коментари в новините, слагай на кило пропагандистките си гледни точки в новините, което издава едно огромно недоверие към английския народ, а и към публиката на БиБиСи в целия свят. Част от тази публика веднага побърза да свие опорната точка и да пуска разтревожени статуси във фейсбук как чудовището Асад сега укрепвало позиция.

В медийният хаос обаче много хора се държат така все едно някой им трие паметта вечерно време. Тези същите, които сега с тревога пишат за превземането на Палмира от силите на Асад само преди месец твърдяха, че сирийският диктатор и руският диктатор изобщо не воювали с ислямистите. О, не. Те избивали плахата, хуманна и умерена опозиция, а ислямистите им били фактически съюзник. Лично мен този контраст леко ме плаши. Егати - Асад и Русия без да воюват с ислямистите превзеха Палмира. Какво ли щеше да стане, ако наистина воюваха, а?

Преди няколко месеца пък в предаването бТВ репортерите пратена в Сирия журналистика съвсем спокойно преглътна твърдението на един от "умерената" опозиция, че Асад е създател на Ислямска държава. Дори не се осмели да го попита някой уточняващ въпрос, ей-така да разчепка ситуацията, да го повърти на шиш в името на последните си останали мозъчни клетки. Не. В предаването й се чу само тази версия - Асад е създател на ИДИЛ. Ти да видиш - създателят тези дни нарита задниците на тези, които уж е създал и то така, че брадатите главорези ще имат лижат още много дълго раните си. Между другото - битката с ИДИЛ се оказа не чак толкова трудна след като руснаците отидоха в Сирия и започнаха наистина да бомбардират петроловозите, снабдителните колони, складовете за боеприпаси и превозните средства на ислямистите. Година преди това международна коалиция начело със САЩ уж започна някакви бомбардировки, но няма никакви данни те да са нанесли и половин щета на ИДИЛ.

И още нещо за бТВ-репортерите. В същия репортаж журналистиката се отби в някакъв център от сирийци, който работеше в Турция. Един от центъра й каза, че те документират всички случаи на смърт в Сирия. Ох, каква благородна мисия и каква отдаденост. Само, че, за да повярваме на думите на този не трябваше да има камера, защото видеото показа жестоката реалност - този център се състоеше от двама души и два компютъра, разположени в тясна стаичка. Как двама души документират хиляди смърти? Това никой не го попита. Защото лакираната журналистика избягва да изяснява истината.

След БиБиСи обаче трябва да отбележим опитите и на БНТ да се запише с участие на пропагандния фронт. Международните редактори в БНТ напълно си заслужиха грантовете и ежегодния приз на "Америка за България" за евроатлантическа журналистика. В репортажа за освобождението на Палмира изведнъж се чу глас зад кадър: "Остава открит въпроса защо режима на Асад остави Палмира в ръцете на ИДИЛ?".

Дори обикновен човек, който е следил събитията от лятото на 2015 година щеше да поиска да си разбие черепа в някоя стена след подобна мозъчна екзекуция. Достатъчно беше някой да чукне в Гугъл и да извади дописките от юли месец миналата година, за да си изясни случката. Зловещият "режим" на Асад, който водеше битка на няколко фронта, нагънат от негласната коалиция от умерена опозиция и ислямисти, в продължение на 6 дни през 2015 година алармира, че ИДИЛ приближават към древния град и молеше някой да се намеси. Шест дни международната коалиция на САЩ се прави на неразбрала и пускаше бомби навсякъде другаде, но не и на пътя към Палмира. Така, че въпросът кой пусна ИДИЛ наистина трябва да бъде зададен, но не и на Асад. Раздавачите на грантове трябва да отговарят на него, защото съдейки по надгробните лица на част от западните лидери човек може да се помисли, че в Палмира само допреди няколко дни те са имали приятели, а не яростни врагове.

Но БНТ запазиха най-доброто за най-накрая. Томахавката в мозъка беше твърдението, че тепърва щяло да се изчислява какви щети е нанесло освобождаването на Палмира на археологическите находки там. Освобождаването на Палмира било виновно! А това, че терористите екзекутираха главния археолог на находките, а това, че кадрите с дрон показваха, че всички ценни колони са били срутени от брадатите главорези, това не интересува дълбокоморалната зализана журналистика.

Заради това с прискърбие трябва да ви съобщя. Следете новините за Сирия, но с противорадиационен костюм.Защото този бълвоч отдавна е минал дори границите на нормалната пропаганда. 

Тайно се надявам журналистите, които участват в това изнасилване на истината, нощем да се презират за нещата, които правят. 

Заплаха за стабилността

В неделя протестираха артистите. Видяхме ги на площада пред театъра. Казаха, че така повече не могат да издържат.

В понеделник излязоха докторите. Този път протестират не само за повече пари, а заради това, че хаосът в системата е стигнал до критични нива. Казаха, че така повече не може да продължава.

Продължават и протестите на тютонопроизводителите. Те отдавна изнемогват и повече не могат да продължават така.

Протестираха още майките, таксиджиите, еколозите, полицаите...

Изброяването може да продължи още много дълго време и да заприлича на картината на недоволните, която навремето Гео Милев така ефектно и страстно описа в "Септември".

Протестът е последната останала автентична форма на политически живот в българската стабилност. Стабилността като свръхцел е основната философия на Бойко Борисов. Макар, че никой не попита нима е успех стабилността в мизерията? Каква стабилност, когато цялото общество скърца със зъби, псува, проклетисва и се чувства като екипаж на кораб, който потъва към дъното?

Добре е, че са протестите. Те все пак са знак, че още има сили за съпротива в тази страна. Тоест стабилността все още не е убила всички, а това вероятно безкрайно тревожи Бойко Борисов. 

Защото самият факт, че си оцелял веднага те превръща в заплаха за стабилността...

Битката на ДСБ за сърцето на ГЕРБ

От древногръцките трагедии в колективното несъзнавано на западната цивилизация е влязло усещането за витаещ ужас, когато съдбата ти е предначертана, божествено оркестрирана, а ти нищо не можеш да направиш, за да спреш ужасната катастрофа. По-късно Габриел Гарсия Маркес повтори същата формула в кратката, но предизвикваща ледени тръпки по гръбнака книга "Хроника на една предизвестена смърт". В нейният влудяващ сюжет се оказва, че всички хора, без да искат и да го желаят, се оказват пленници на социалните си роли и това води до едно убийство, което се оказва като проклятие.

Не е необходимо да се позоваваме на литература, когато говорим за отношенията между ГЕРБ и Реформаторския блок, но е задължително да обърнем поглед към митологията, защото макар и в миниатюрен вид, макар и по български скандалжийска, псуваческа и интригантска, тук виждаме предначертаната катастрофа за която абсолютно всички знаехме, че е неизбежна.

За митичната коалиция между ГЕРБ и "автентичната" десница започна да се говори още от летните протести през 2013 година, които извадиха зомбито на ДСБ и СДС от политическата пръст, за да възкръснат те за нов живот под името Реформаторски блок. Още тогава инженерите на десницата знаеха, че новото им грантово образувание е твърде хилаво, хибридно и измислено, за да може да се пребори самичко за властта в страната. Ето защо бе замислен един парламентарен епос в който ГЕРБ и РБ правят стабилна дясна евроатлантическа, умна и красива коалиция и управляват оттук до края на сериала "Дързост и красота". Но още от края на 2014 година, когато се съставяше настоящото правителство, всички анализатори, които бяха запазили присъствие на духа, неунищожени от алкохол мозъчни гледки и банкови сметки, неопетнени от траншовете на "Америка за България" бяха наясно, че РБ няма да оцелее повече от година в мощните парламентарни прегръдки на ГЕРБ. Повечето хора си даваха сметка, че разрастването на коалицията до някакъв парламентарен Франкещайн, сдобил се с патриотични лапи и абевейски нокти, е подписване на смъртна присъда на "традиционната" десница, която ще е принудена след съвсем малко време да търси ново тяло за десния дух. Но инстинктът за власт е по-силен от инстинктът за самосъхранение. И заради този самоубийствен порив стигнахме до една невероятно телевизионна сценка.

Миналата седмица едвам надигналите си от леглото отрудени хора на България в най-ранни зори станаха свидетели на психотрилър с елементи на ужаси. В сутрешния блок на една от националните телевизии прехвърчаха картечни изстрели между депутата от РБ ген. Атанас Атанасов, чийто лошо настроение можем да отдадем или на недоспиване или на тежко изкарана вечер и политическият джихадист на ГЕРБ Цвета Караянчева, която трябва да кандидатства за "Гинес" за най-писклива атака срещу политически противник. Атанасов и Караянчева се изпокараха по възможно най-класическия начин. В него имаше оттенъци на онзи драматичен скандал от "Чичовци" между булка Варлаамица и булка Салямсъзка, които си разменяха фрази от типа: "Дървенице, кръвопийке! Дано да пукнеш!". В почти същото се обвиняваха реформаторът и гербаджийката. Единият изхождаше от позицията, че Радан Кънев ходи по водата и всеки негов ход е описан в Библията, а другата се озаряваше от божествен пламък, подхранван от вярата, че Цветан Цветанов е проявление на всички божества накуп. Благодарение на телевизията днес вече вътрешнокоалиционните скандали получават статут на риалити. Те получават плът и ярост, отпечатани в желанието на отделната електорална единица, станала случаен свидетел на крясъците да се метне от 11-ия етаж и да отлети към топлите страни, където политиката не е станала толкова медийна.

Описваме тази сценка, за да припомним какво се случи. След като през декември ДСБ обяви, че излиза в опозиция, но остава в Реформаторския блок, българската политика заживя в психиатрична конвулсия. Стигна се до Национална конференция на ДСБ, която потвърди със свое решение тази официална шизофрения. Оказа се, че колективния десебар обича да живее като котка на Шрьодингер. Това е онази митологична котка, която според квантовата физика може да бъде едновременно жива и мъртва, защото във вселената не всички процеси са урегулирани докрай. Това, което ДСБ не предвидиха е, че с подобно решение те отварят гарда си за мощно политическо кроше, защото състоянието на неопределеност не може да бъде проточено до безкрайност. Точно от това се възползваха депутатите от ГЕРБ Цвета Караянчева и Александър Ненков, които свикаха пресконференция в парламента и призоваха премиера да изрита всички кадри на ДСБ от властта. Двамата недоволни изнесоха доста интересни данни за това, че кумът на Радан Кънев има договор с "ТЕРЕМ" за правни услуги, въпреки, че дружеството си има цял отделен юридически отдел.

В медиите пробляснаха светкавици, защото някои от тях предположиха, че това е солова акция, нещо като изблик на недоволство на пролетариата на ГЕРБ, които не искат да търпят повече надменните и арогантни аристократи от ДСБ. Други видяха зад акцията кукловодските ръце на Цветан Цветанов, който с този ход хем удрял реформаторите, хем поставял премиера Бойко Борисов в шах. Самият министър-председател преобърна всичко в театър. Оплака се, че докато капитанът на кораба е в Брюксел екипажът вдига бунт на кораба. Но пък всички заподозряха някакъв политически маскарад, защото Борисов се оказа неочаквано добре подготвен с аргументация срещу ДСБ. Обяви, че той има споразумение с РБ и щом ДСБ са още в него, то те все пак са участник във властта.

Именно тези обвинения и изстрели от фронта на коалиционната война доведоха до голямата драма между Атанасов и Караянчева в ефир. От нея остана детайл, който може би убягна на широката публика. Гербаджийката обвини Атанасов, че част от репликите му са платени от Михаил Миков, а костовистът излая, че е наясно, че ГЕРБ са тези, които се опитват да си подредят председател на БСП. Така от един вътрешнокоалиционен спор изплуваха толкова много демонични паяжинени нишки с които се е оплел политическият живот на България, че човек много лесно може да стане теоретик на конспирацията и да получи Нобеловата награда за лудост.

Но дори нобелов лауреат едва ли може да бие реакцията на ДСБ. Изведнъж се оказа, че отговорност за техните кадри не носят самите те. "Кадровата политика е изцяло отговорност на правителството и премиера. Нашата отговорност имаше лимит - ще стане ли съдебната реформа според юлския компромис. Като не стана, като се подиграха с подписите си ние отговорност не можем да носим", обясни Радан Кънев и всеки, който успее да открие логика в това ще бъде награден с ретуширан портрет на Иван Костов за умелия нюх. Десебарите бяха натикани в ъгъла, защото този кукувичи навик да снасят яйца в чуждо гнездо започна да става очевиден и да оформя тънката червена линия на едно формация, която живее единствено в името на властта и се захранва със своето безгранично лицемерие. Заради това психодесните реагираха по единствения им познат начин - впрегнаха цялата си медийна мощ, извадиха от нафталина анализатори, които да ги възхваляват, да им пишат оди, отново и отново да ги изкарват моралната компонента на българската политика, въпреки, че това отдавна звучи като психарски виц. Самият Радан Кънев тръгна на дълго телевизионно турне да се обяснява, въпреки, че неговите тиради звучаха като учението на дзен-философ, прекалил с водката на цар Киро. И всъщност нищо не каза. Защото в този драматичен спектакъл няма добри и лоши. Всички са лоши.

Зад цялото това театралничене изниква една много по-проста версия за нещата. Няма конспирация, няма лабиринт, няма нищо сложно. Просто ДСБ и ДПС почнаха битка за сърцето на ГЕРБ. Реформаторският блок няма никакво намерение да се отдалечава от властта повече на няколко сантиметра. Това е тяхната идеята за флирт, нещо като еротичен танц, който да накара отсрещната страна да ги желае повече. ДПС пък се държи като ориенталска ханъма, скрила лице в парламентарните банки, тя само чака нейният час да дойде и да се дореди до първа съпруга в коалиционния харем. Когато днес реформаторите стенат как са били прелъстени и изоставени те обикновено премълчават това, че от ден номер 1 се знаеше, че това не е коалиция, а харем. И че в този харем има тайна съпруга, която се крие зад кулисите, но е там и е незаобиколима. 

Заради това днес играта на недостъпност на ДСБ завършва с телевизионен хленч. Защото традицонната десница предчувства, че ще трябва да се раздели с поредното си тяло и да търси следващото превъплащение след като мине през света на мъртвите. А ГЕРБ вече точат лиги по следващите кандидати за харема. И тези кандидати трябва да са камикадзета, ако повторят любовните стъпки на ДСБ. 

Но в българската политика по-силен от инстинкта за власт май завинаги ще остане инстинктът за самоубийство.

Джихадизмът на Столична община и гилотината на билетчето

На фона на взривовете в Брюксел, на дирижираното медийно леене на сълзи и рисуване на усмихнати човечета, въздигнати в ранг на основна антитерористична операция, никой не забелязва класическият тероризъм, който ни подготвя Столична община. Джихадистите парализираха Брюксел с автомати и бомби. Кадрите на Фандъкова и на Бойко Борисов са на път да парализират цяла София с новата висока цена на билетчето за градския транспорт. Това е озъбеното истинско лице на тероризма. Тероризмът на богатите копелета, които не са ползвали градски транспорт от 1991 година насам и които смятат, че обикновените столичани са нещо като ходещи портфейли, предназначени за постоянно издояване.

Но нека да не бъдем голословни, а да опишем театралният терористичен сюжет, който разиграват пред очите на зомбираното население, което е докарано дотам, че дори не може да се вдигне и да потърси правата си. От няколко дни насам из медиите пълзи най-вероятно контролирано изпуснатата информация, че билетчето в София ще стане 1,50 лева, което си е 50 на сто увеличение. Никой не обяснява на каква база ще стане това, особено като се има предвид, че цените на петрола на световните борси падат яко от много време насам, а пък постоянно слушаме как управлението на София се фука, че Центърът за градска мобилност бил на печалба. Защо тогава трябва да има увеличение? За да може шефът на ЦГМ да се услажда на закуска с хайвер и шампанско? Защо?

"За да се постигне качество трябва да се плати цена", обяви този митичен шеф на ЦГМ на име Симеон Арнаудов, когато съвсем реално представи идеята на дружество за увеличение на билетите. Вместо 1,50 обаче, той поиска цена от 1,60. 60 на сто увеличение! Такива темпове на нарастване на цените има само при дрогата и то в миговете в които правителствата се сетят да дадат гърч на наркопласьорите.

Арнаудов така и не уточни обаче за кого точно ще е качеството. Най-вероятно за кожения салон на служебната му кола. С високи цени на билетчето ли ще стимулираме ползването на градския транспорт? Защото София отчаяно се нуждае от такава кампания. Всички знаем в какъв град живеем - замърсен, запрашен, нечист, с огромни задръствания. Сега при новите цени на билетите дори и тези, които се бяха прежалили да пътуват с градския транспорт ще се върнат на колите. А какво да говорим за хората с ниски доходи, които ще останат заклещени по кварталите или просто ще се принудят да бъдат гратисчии.

И тази глупост за качеството на транспорта да ходят да я разправят на децата от детската градина. Столична община е толкова некадърно управлявана, че е натрупала огромни задължения и сега те ще направят и невъзможното да изсмучат като вампири тези пари от обикновените хора. И нека да не забравяме друго. Тон за този шокиращ скок на цените даде лично премиера Бойко Борисов, който веднага след местните избори събра кметовете и им кресна: ""Може ли 50 цента да е пътуването с метро в София? Във Виена, Мюнхен таксите са други", заяви тогава Борисов, разбира се, без да отчита, че във всички тези градове доходите са много, ама много по-високи.

И именно, защото Борисов е набъркан в тази схема още отсега мога да прогнозирам как ще се развие сюжета със секирата на билетчето. Центърът за градска мобилност ще иска цена 1,60 лева. Нежното лице на столичния тероризъм Йорданка Фандъкова ще излезе и ще каже, че тя не приема такова шокиращо увеличение и цената 1,50 лв. и се вижда много по-приемлива за столичани. Най-накрая ще се яви Борисов като спасител и супермен и ще каже - 1,40 лева. Това ще е сценката, именно по този сапунен начин ще се опитат за пореден път да одерат софиянци на живо и да ги направят икономически заложници на едно провалено и терористично управление, което вече не вижда друг начин да удърлжи своя престой на власт освен чрез откровена кражба от доходите на всеки, който има нещастието да обитава София.

България е най-бедната страна в Евросъюза, но очевидно има най-лакомите местни управления, защото в друга европейска столица след такава шокираща стъпка, вероятно вече щяха да са насрочени нови избори за кмет. Но софийкият елит принципно е доста глупав, а и се състои от хора, които не слизат от колите си и заради това градският транспорт, превозното средство на лузърите никак не ги вълнува. И няма да видите някой умен и красив на протест срещу увеличението на цените и тероризма на Столична община, защото както каза един път президентският кадър в СЕМ Мария Стоянова " да се говори за гладните и босите е толкова популистко, толкова соц". Именно заради това тероризмът на Столична община е възможен. Защото той е насочен срещу тези, които нямат глас и не могат да се защитят. И вече е време да го наричаме с истинското му име. Това е война на богаташите срещу обикновените хора. Класическа класова война. 

Романтичният трилър край "Плиска"

Само в България е възможно един шпионско-терористичен трилър в който са замесени американски спецслужби, едно посолство и обществена паника, да приключи като история за една гей-любов, коментирана от Бойко Борисов. Пътешествието от сюрреалистична тревога до балкански романтичен миш-маш стана само в рамките на ден, но демонстрира кристално ясно, че нещо в отношенията между спецслужбите на САЩ и България куца така сериозно, че може да се превърне в сюжет за сериал.

Американците вдигнаха на крак цяла София, когато на страницата на посолството си във фейсбук обявиха, че има заплаха за тероризъм около хотел "Плиска" в София и препоръчаха на своите граждани да не минават от там. Това съобщение успя сериозно да изнерви Бойко Борисов, който за първи път в съзнателния си живот започна да съска срещу американските дипломати. И заради това разкри, че ставало дума за гей-любовна история. После пък май се установи, че първоначалният сигнал дошъл от българските служби, а американците после са го пуснали в мрежата.

Така или иначе случката постави много въпросителни, които едва ли скоро ще получат изясняване. На първо място е това кой точно постъпи некоректно и дали пък официалното обявяване на заплахата не е вид предупреждение към България. У нас има медии, които всеки път щом американците направят нещо го обявяват за продукт на небесна мъдрост, но все пък отвъд всички наколенки остава фактът, че наистина предупрежденията не се правят по тази начин.

Всичко това не бива да сваля отговорностите и от ДАНС, които по никакъв начин не успяха да реагират професионално, когато историята стигна до медиите и в резултат на това активните фейсбук-потребители обърнаха всичко на черен хумор. В страна в която никой не може да ти гарантира реална защита, а службите действат имитативно и единствено под медиен натиск, всичко рано или късно се превръща във виц. Слава богу, този път бомби нямаше? Но, ако бяха там, кой щеше да е виновен? Кой? 

Този въпрос не ми дава мира...

Може ли политическото крило на "Америка за България" да излезе в опозиция?

Тези дни се сетих за един стар виц (от времето на първото правителство на Бойко Борисов и от дните, когато той бе още романтично обвързан с банкерката Цветелина Бориславова), който като всяка истинска притча е леко циничен, но пък толкова добре се връзва с положението тези дни, че ще рискувам да го разкажа.

Двама депутати от ГЕРБ напълно полудели от парламентарната скука и лошите сандвичи в бюфета. И двамата започнали в един и същи момент да твърдят, че са Бойко Борисов. Положението се усложнило драматично и заради това се наложило да ги изолират в психиатрия. Главният лекар обаче се хванал за главата. Прилагал им всяка терапия, всякакви лекарства, но резултатът бил неизменен - и двамата викали доста шумно, че са Бойко Борисов и това си е. Тогава психиатърът бил осенен от идея. "Да затворим и двамата в една килия за месец - споделил той с асистентите си, - така сами ще се неутрализират и ще оздравеят".

Речено-сторено. Хвърлили депутатите в отделна килия, врътнали ключа и ги оставили (това е само фикция, да не помислите, че е истина).

Минали 30 календарни дни и лекарят с нетърпение отишъл да провери дали се е получила магическата терапия. Излязъл първият пациент и го питат: "Ти кой си?". Отговорът бил разбиващ сърцето: "Аз съм Бойко Борисов". Тогава излязъл и вторият. Психиатърът с отчаяние го попитал: "И ти ли си Бойко Борисов?". Отговорът бил като парен чук: "Ааа, не, аз вече съм Цветелинка".

Дали Радан Кънев тези дни не се чувства точно така, а? Аналогията може да е цинична, неморална, хейтърска, но по какъв друг начин човек може да осмисли шантавото раздвоение на ДСБ и опитите им да извоюват легитимност за своята политическа шизофрения?

Цветелинките на психодясното този път бяха изловени по бели гащи и от тях беше поискано Непредставимото. Да излязат от властта? Те, гордите евроатлантици, да бъдат принудени да бъдат само в опозиция? Те, политическото крило на "Америка за България", да накарат кадрите си да спрат да взимат славни държавни заплати? Ооо, какъв е този вихрещ се путинизъм? Спи ли международната общност, не види ли на какви гаври са подложени доблестните демократи в България, как ги принуждават да стенат немили-недраги и се опитват да им отнемат дългокраките секретарки?

ДСБ, политическата орда на "умните и красивите", самичка попадна в капана на своята мажоретна театралност. Всъщност Радан и компания съвсем сериозно си мислеха, че техният номер е минал и че всички колективно ще приемат тяхното раздвоение – да го играят на власт, когато трябва да се подписват за заплати, и на опозиция, когато трябва да трупат точки пред харддесния електорат.

Само че тези покер блъфове лесно ги превърнаха в цветелинки, натикани в килията на собственото им лицемерие. Достатъчно беше двама депутати от ГЕРБ да поискат премиера да махне кадрите на ДСБ от властта и да размахат документи, че кумецът на Радан Кънев всеки месец солидно се облажва от държавното предприятие "ТЕРЕМ", и костовистите отново изпаднаха в медийни гърчове.

Радан Кънев направи едно телевизионно турне, в което с пяна на уста се гърчеше в диапазона на твърденията, че не носи никаква отговорност за своите собствени кадри и че неговата партия като субект била за предсрочни избори. Да, понякога не е добра идея да даваш на лудия повече от собствената му лудост - това не го лекува, а просто го вкарва по-надълбоко в пристъпа. Значи ДСБ искат предсрочни избори?

Опасявам се, че Радан Кънев за пореден път не си е направил добре сметката или целенасочено води десния кораб към водопада, където от него ще останат само съчки и кредитни карти. Предсрочните избори няма да решат нито един проблем на десницата, защото тя може да си мисли, че партиите са като рокли и могат да се сменят напролет преди всяко политическо дефиле, ама гневният беден народ вече скърца със зъби срещу всеки, който си въобразява, че е хванал цаката на такава политическа пирамида.

Всъщност с идеята за предсрочни избори Радан може да помогне единствено на политическите амбиции на следващия чалга чудотворец, чака-рака спасителя на страната, турбофолкполитическия месия Слави Трифонов и неговите неясни и тъмни управленски щения. Радан може да си мисли, че електоратът на сектата му е в кърпа вързан, но не един или двама зрелищни харакираджии са завършвали дните си, защото са вярвали в непроверяеми неща. "Умните и красивите" като едното нищо ще почнат своя флирт с Трифонов, защото за тях е важна не политиката, а шансът за кариера.

Радан като марионетка на Слави? Не се опитвам да гадая, просто разсъждавам на глас. Ами ако е вярно? На последното участие на Радан в Шоуто на Слави двамата само където не се прегърнаха? Дали десните са убедени каква е мотивацията за поведението на техния лидер? Зад всяка медийна лудост у нас, показа историята на прехода, винаги е стоял някакъв демоничен план, който в крайна сметка е прецаквал живота на хората.

У нас има персони, които могат да си представят политиката единствено и само като задкулисни интриги, тайни политически маневри. Тоест - заслушайте се. Дали пък в гласа на Радан не дочувате нотки от гласа на този, който диктува?

Разбира се, всичко това може да се окаже един пресилен сюжет, но българският опит сочи, че от всички възможни гадости винаги се случва най-голямата. Друг е въпросът, че този път няма да е толкова лесно. В желанието си да се правят на искрометни ангели на морала десебарите този път пропуснаха един простичък факт - Реформаторският блок не е техен монопол. Само едно премигване с очи - и Кунева зае освободеното от Радан място под прожекторите и в сърцето на премиера-слънце. Само едно разсейване - и Божидар Лукарски в сутрешен блок даваше изявления срещу доскорошните си авери – къневисти и костовисти. ДСБ, които влязоха като паразит във властта, на свой ред завъдиха дребни политически гадинки, които имат потенциала да им изпият кръвчицата докрай.

След всичко това няма как да не се насладим на поредната черна гавра на историята. Кънев, който се опита да откъсне партията си от орбитата на ГЕРБ, после се изпокара с партньори кой да бъде Борисов, всъщност изостави своите кадри изцяло на милостта му. И какво се оказа - сега Той има повече контрол над дясното и над ДСБ, Той държи дори експертизата дали крехкият им опит за полет от балкона е геройство или, напротив, това си е чиста проба самоубийство напук. Да не говорим за това, че кадрите на Радан, след като толкова дълго се правят на слепи и глухи за случващото се, най-вероятно при първа възможност ще хвърлят партийните си билети на боклука, за да останат още малко във висшите етажи на управлението и в орбитата на лапачката. И след всичко това, ако ДСБ не ви приличат на новопроизведени цветелинки, значи просто нямате никакво чувство за хумор. За разлика от политическия живот на България. Той винаги може да бъде сведен до виц, на който сега няма да се смеят единствено психодесните. 

Те ще плачат за държавните си заплати и за изтърваната далавера.

КОЙ позволи да откраднат брилянта от сирийската пустиня?

На 21 май 2015 година световните агенции гръмнаха - "Ислямска държава" превзе Палмира. Още тогава ми се сви сърцето. По някаква случайност преди да започне гражданската война в Сирия (въпреки, че според мнението на хора, които уважавам, това е война на сирийците срещу разни чужденци, обединени в терористични групировки) Палмира беше единственото нещо, което знаех за тази държава. Бях чувал, че този древен град го наричат "невестата на пустинята" и бях разглеждал един фото-албум за това магнетично място, насред пустинята, кръстено вероятно по копнежа за палми на древните пътешественици, които са обикаляли земята в следване на мечтите си и жаждата на душата.

Превземането на древната перла обаче съвсем не стана толкова инцидентно, колкото го представяха заглавията в агенциите.

Всъщност пет дни преди окончателното превземане беше ясно, че джихадистите са се насочили натам. От ЮНЕСКО специално биха камбаната за това, защото Палмира е включена в списъка с паметниците на световното културно наследство, а всички сме наясно, че ислямистите оценяват културата с гранатомети и заличават древните паметници с нечувана страст. Преди Палмира джихадистите сринаха яростно и с булдозери булдозери, чукове и експозиви няколко други древни асирийски града – Нимруд, Хатра и Дур Шарукин. През февруари 2015 година пък  разпространиха видео, показващи разрушението на артефакти на хиляди години в музея в иракския град Мосул.

Но обратно в темата - международната коалиция, предвождана от САЩ, която уж бе започнала бомбардировки срещу ИДИЛ (които наскоро един грантов кърлеж нарече "ефективни") имаше поне пет дни да спаси Палмира. Да посипе с огън отрядите на главорезите и да спаси не само жителите, но и самия град. Да опази това безценно историческо наследство, останало завинаги в мен, благодарение на един случаен фотоалбум. Заради това приех падането на Палмира като предателство. Не спряха ИДИЛ. Можеха, а не го спряха. Не пратиха нито един самолет поне да се опитат да забяват сатанинския поход към руините. Сърцето на международната коалиция на трепна. Не помогнаха и призивите на Маамун Абдел Керим, директор на сирийския департамент по античните находки и музеите да бъде спасен "брилянта на сирийската пустиня". Не помогна нищо.

ИДИЛ нахлуха в "невестата на пустинята" и сигурно едва след известно време ще осъзнаем целият мащаб на злодеянието, което са направили. Не е ясно колко души точно са избили там, но за една жертва задължително трябва да споменем. В ръцете на терористите попадна 82-годишния главен  археолог на разкопките в Палмира Халед Асаад. На 19 август стана ясно, че той е бил екзекутиран от ИДИЛ. Асаад, прекарал повече от половин век в работа по руините в града, е бил обезглавен, а тялото му е било провесено на антична колона на централния площад на Палмира.

Сетих се за всичко това, когато прочетох една доста обнадеждаваща новина. Сирийската армия само преди ден успя да прекъсне основният снабдителен маршрут за Палмира и така обезкърви ИДИЛ в древния град. Въпрос на време е контролът над перлата да бъде върнат в ръцете на правителствените сили. Оказа се, че само за 6 месеца, не повече, победоносния поход на ислямистите може да бъде прекъснат, те да бъдат обърнати в бягство и принудени да водят защитни бойни действия, а не нападателни. За целта обаче Сирия се е нуждаела от руската авиация, която методично, целенасочено и упорито, разчисти фабриките за оръжия, снабдителните пунктове на ИДИЛ и даде солидна глътка въздух на армията на Асад, да може да се прегрупира и окопити. Резултатът го виждаме всички - гърч над "умерената опозиция" в Алепо и изстискването на ИДИЛ като гной от цирей от Палмира.

Основният въпрос обаче остава да стои с пълна сила. Защо ИДИЛ изобщо бе пусната там? Защо нито един самолет на международната коалиция не се опита да прекрати техният поход към "брилянта на пустинята"? Нима ИДИЛ бе оставена да нахлуе там, да унищожава древни руини, да убива хора и да екзекутира археолози в името на някакви тактически или политически цели? Как така руснаците за половин година успяха да постигнат решителен прелом в битката за Сирия, а международната коалиция за повече от година и половина не успя дори да спре снабдителните маршрути и кладенците за нефт на ИДИЛ? Това не е текст за политическо отмъщение. Това е текст за поетична тъга. Още отсега тръпна какво ли ще открият в Палмира след брадатите ненормалници, защото ми се струва, че ако са унищожили много, това ще е пряка атака срещу моите детски спомени за този град, спомени от един албум, потънал в тишината на историята.

И понеже вече заговорих като поет време е да спирам с въпросите. Опасявам се обаче, че те ще бъдат задавани отново и отново оттук-нататък, защото рано или късно, когато бурята в Сирия спре, самите сирийци ще търсят отговорите си. И ще бъдат прави да питат. Кой им отне Палмира тогава?

Не знам защо се сетих тези дни за едно уникално стихотворение на Махмуд Даруиш - "Още една смърт и ще те обичам". Този човек е гениален. Неговите думи сякаш са уловили моята тъга за Палмира и са я поднесли на под формата на думи:

Защото ситният дъждец пречупва ме, когато възвестят очите ти,

че пътищата към загиналите от града опустошени са от твоите ръце,

тогава аз изкачвам божеството малко

и не бе любов,

не беше ден,

не бях,

и ти не беше...

Задължителното гласуване – новата голяма дъвка за народа

Eдва ли, когато в началото на 2014 година президентът Росен Плевнелиев предложи да има референдум по три въпроса, дори и в най-разтърсващите си политически фантазии (тези от типа жена му най-накрая да му направи мусака и да не го кара да мие чиниите) той едва ли си е представял, че най-неприятният от тях, този за задължителното гласуване, ще мине през парламента. Тогава държавният глава предложи идеята за допитване като пряка атака срещу кабинета на Пламен Орешарски, пренасяне на уличния протест на ново институционално ниво. Въпросът за задължителното гласуване беше като отровното захарче в тази политическа схема. Нещо като примамка за наивници, опит да се наелектризира националистическия вот, да се даде кауза на неполитичните, които виждат в задължителното явявяне пред урните нещо като лекарство срешу ДПС. Те, и президент, и националисти, се лъжат жестоко, но това ще го изясняваме по-надолу.

Едва ли, когато на 6 юни 2014 година Сергей Станишев поиска бързи избори и задължително гласуване, той също си е представял, че тази идея ще мине през парламента на първо четене, както всъщност се и случи. Тогава все още като лидер на БСП Станишев използва този ход като удар срещу ДПС, като заявка за това, че левицата още има някакви мускули и изненадващи стратегии и не се свлякла напълно на политическото дъно. "Задължителното гласуване" беше пиротехника, спецефект, опит за скоротечно отмъщение към тези, които на практика поставиха край на управлението на Орешарски и бутнаха страната към предсрочен парламентарен вот. Тогава предложенията на президента влязоха в парламента, но отсъствието на ГЕРБ от пленарна зала, по-скоро целенасоченият им бойкот предрешиха изхода. Нищо не беше прието. Тропането по масата, така характерно за онези вече далечни дни, които три-четвърти от България не си спомня, беше част от грозния край на едно управление, което започна с доста светла надежда и носеше такава преди фаталният 14 юни, когато Пеевски бе предложен за шеф на ДАНС. Тези дни дори се появиха някаква поредна протестърска партия, която иска да носи като име тази дата. Някои хора просто искат до безкрай да осмучат единственото събитие през живота си на което са реагирали нормално, а не като градски сноби.

Припомняме тези неща целенасочено. Идеята е да се види, че поне доскоро едва ли някой някога е приемал задължителното гласуване като нещо различно от мръснишки номер в политиката. Темата съществуваше само като начин за истеризиране на ситуации, като бухалка в определени моменти, но едва ли някой си е мислел, че тя ще получи статут на закон. Само, че никой не бива да подценява политическото безумие на България и така стигнахме до датата 10 март, когато след прегласуване със 121 гласа "за", 27 "против" и 21 "въздържал се" парламентът прие на първо четене промените в Изборния кодекс, с които се въвежда задължително гласуване. Идеята получи нов живот благодарение на Патриотичния фронт, които не се ограничават само с тази секира. Напротив - в проекта са предвидени и две наказания за тези, които бойкотират изборния процес. Едната мярка е лишаване от социални помощи за срок от 3 месеца, а другата е глоба от 50 лв. Това сигурно е някакъв ефектен начин за попълване на дупките в бюджета, защото доста хора биха дали 50 лева, за да не гласуват. Понеже проблемът изобщо не е в гласуването само по себе си.

Опасявам се, че идеята за задължителен вот би паднала моментално в Конституционния съд. В началото на прехода, когато хората още имаха мечти и надежди гласуването е постулирано като право, а не като задължение. Само човек с много поетично мислене може да повярва, че ако задължиш хората да гласуват това ще реши проблемите на политическата система и ще вдъхне живителен приток на легитимност на бъдещите парламенти. Опасно е да притискаш избирателя до стената и да не му даваш да диша. Когато човек не вижда избор за себе си той е склонен да гласува радикално, необмислено и напук. Със задължително гласуване няма да бъде прецакано ДПС, а цяла България, защото българите твърде често са гласували така наказателно, че са давали цялата власт на извънпарламентарни партии. През 2001 те овластиха НДСВ, формация изникнала от нищото и крепяща се на раменете на Симеон Сакскобургготски, а през 2009 година гласуваха за ГЕРБ, партия от подобен лидерски тип. Сега НДСВ потъна в нечистите канали на историята, а ГЕРБ вече се разглежда като партия на статуквото, формацията на държавните чиновници, на кариеристите и на техните семейства. Очевидно сме изправени пред идеята за ново наказание на целия елит, а чрез задължителното гласуване това ще се осъществи по особено зрелищен начин. Този парламент се водеше като най-раздробения в политическата история на страната, нали така? Е, почакайте да видите парламент избран със задължително гласуване. Тогава в парламентарна зала ще се радваме на всякакви екземпляри попаднали там, защото законодателите в своята безпомощност да родят свежа идея, постъпиха като камикадзета, които се носят към момента на окончателния взрив. И без да е икономист човек веднага ще изчисли, че чрез задължително купуване основния демон на българската демокрация - корпоративният и купен вот няма да изчезне. Точно обратното - цената на един глас драстично ще падне, а изборите ще се превърнат в политическа борса за алчни брокери. И това е само един от най-очевидните ефекти на идеята.

Задължителното гласуване ще се издъни категорично и в основната си мисия - да забие смъртоносна стрела в ДПС и да ги остави с максимум 15 депутати. Задължителен вот при един гневен, ядосан, омерзен и яростен електорат по никакъв начин няма да се концентрира. Точно обратното - той ще бъде разпилян като пухчета в пролетен вятър. Единствено вотът за ДПС ще бъде единен, както винаги е бил. Тяхната съпротива срещу идеята е театрална. ДПС със сигурност са наясно, че задължително гласуване е капан и то най-вече за партиите, които го предлагат, но като се обявяват срещу него те единствени си купуват имиджа на автентичен либерализъм. Всички останали, които го подкрепят пропадат по наклонената плоскост към блатото на пълното обезличаване.

Една позната във фейсбук коментира тази простотия с брилянтна фраза. "Какво излиза вече - гласуването е задължително, а здравеопазването - не", обобщи тя цялата лудост на ситуацията и всеки ядосан българин би се съгласил с диагнозата. Защото никой не може да посочи световен пример за това, че задължителното гласуване е помогнало на някоя страна. Липсата на автентични и адекватни идеи за бъдещето не може да бъде постигнато насила. На българите напоследък почнаха им да им вменяват твърде много задължения и то все в тяхна вреда. Сега върху техните плещи стоварват неадекватността на политически модел в страната, който е забоксувал като кола в "почистена от ГЕРБ" магистрала.

След гласуването на тази простотия се получи едно много интересно развитие на ситуацията. Оказа се, че новото правило има мощен противник. Самият премиер Бойко Борисов, който напоследък се изживява като някакво древноиндийско божество, което стои над цялата политика, се обяви против задължителното гласуване. "Аз съм против. Който иска да гласува, това е демокрация. Насила хубост не става", обяви той и постави в шах не само коалиционните си партньори, но и своята собствена партия. Изобщо напоследък "да бъдеш гербер никак не е лесно" (така пееше една певица в позабравена песен от 2012 година), защото Борисов се опитва да влезе в ролята на надполитическо същество и разчитането на неговите настроения се оказва непосилна богословска задача. В случая обаче той добре е уловил колко проблематично е новото задължение за народа и си остави вратичка за времето, когато проблемите породени от него се стоварят като тежка скала върху своите автори.

Интересно ще е сега да се види каква ще е реакцията на Росен Плевнелиев. Дали той като президент ще се възмути от това правило и ще наложи вето върху него, за да докаже на остатъците от своите фенове, че е истински либерал. Уви статистиката е безмилостна. Когато на власт са ГЕРБ държавният глава някакси изчезва от политическия пейзаж и гласът му не се чува по важните теми. От Плевнелиев можеш да чуеш как Левски ни е завещал да бъдем достойни европейци, това е любимото му клише, но иначе никакъв го няма, когато трябва да се държи като президент на всички. Тя и статистиката го показва - за 16 месеца управление на Пламен Орешарски, девет законопроекта на неговото правителство и подкрепящите го партии са получили вето. Откакто на власт отново е Бойко Борисов, за вече 17 месеца Росен Плевнелиев е наложил вето само два пъти.

Има нещо поетично човек да наблюдава отстрани как българската стабилност се разраства до упонепостижими висоти. Нали това беше целта на целите - да не разлюляваме кораба и да живеем в нашето блато, доволни, че не усещаме бурята навън. Проблемът обаче е, че не можеш да лъжеш хората до безкрай. Можеш да ги лъжеш, че живеят добре, можеш да ги лъжеш, че бъдещето е светло, можеш да ги лъжеш, че всичко ще се оправи, но не можеш да ги излъжеш, че са нахранени. Няма как. Та задължителното гласуване е красив опит за такава лъжа. И тя ще гръмне мелодраматично. 

Задължително е.

Плевнелиев отново фалшифицира Левски

Президентът Росен Плевнелиев отново успя да надскочи себе си. Той сътвори пореден крупен гаф, който надминава с няколко обиколки и най-сюрреалистичните му политически творения досега. В традиционното си обръщение към парламента държавният глава обяви: ""Нека винаги помним и следваме Апостола на свободата, който искаше да се освободим сами, а не някой друг да идва да ни освобождава, защото "който ни освободи, той ще ни пороби".

Пълен мозъчен фалит. На вниманието на всички - Левски никога не е изричал тези думи. Ни-ко-га! Това е цитат от едно фалшиво предсмърто писмо на Левски, появило се на бял свят през 2008 година и написано с цел да направи обобщение на днешния ден. Авторът му няма как да е знаел, че психодясното, което очевидно не чете изобщо и не се интересува, ще вземе на въоръжение една измислена фраза, приписвайки я с лека ръка на Апостола и надявайки се, че номерът ще свърши работа.

Това дясно паразитиране върху историческа фалшификация вече ми идва в повече. Истинското журналистическо заглавие за речта на Плевнелиев трябва да е: "Президентът фалшифицира Левски. Съжалявам за крайните думи, но това е дебилизъм на деня. Ивоиндежвщина на институционално ниво. Психодесен политически кариес.

Гаврата на Плевнелиев с Левски вече става системна. На 19 февруари тази година президентът обяви, че Левски ни бил завещал да сме достойни европейци, а не да търсим невъзможни баланси с държави на изток от нас. Да използваш единствената неопетнена фигура от историята, за да защитаваш собственото си безгръбначие, да използваш Апостола на свободата като носна кърпичка - това е морално изнасилване на историята. Този президент вече е опасен не само за сигурността на страната, той е проблем за здравия разум.

И най-накрая, в кръга на шегата, достоверността на цитата на Левски, който използва Плевнелиев е е горе-долу сравнима с цитата, който аз намерих: "Всяка реч на Росен Плевнелиев звучи като звук от нецензурния канал на Боримечката". Иван Вазов

Кървав колет за Румяна Бъчварова

Ако си позволим да вярваме в конспирации, а у нас те рано или късно се оказват истина, то е време да си кажем откровено, че политическите сапунки, които ни заливат като радиация от телевизионния екран, гърчовете на всякакви там психодесни участници в голямата кражба, са просто една димна завеса, спусната пред очите на всеки българин. Занимават ни с проблемите на шизофренията на ДСБ, с откачените идеи на Слави Трифонов, с чалгарщината на целия парламент, за не проумеем голямата истина, че никаква държава не е останала. Това, което някога се наричаше България, сега е един разграден двор, някаква територия на тъпоумното насилие, фентъзи място на налудничава агресия, където няма сигурност, няма спокойствие, а в крайна сметка - няма и никаква свобода.

"Няма по-голяма самота от тази на човека, изправен пред безпричинното насилие в мига, в който става негова жертва", казваше навремето великият полски журналист Ришард Капушчински. Той описваше своя драма в африканска държава в началото на 60-те години, когато отряд войници го удрят с прикладите на пушките си по черепа, а наплашените хора подминават тази сценка с бърз ход, за да не попаднат и те в кървавата вакханалия. Нима България днес не напомня на Африка от тези тъмни и проклети времена?

Няколко случки от последните седмици. Маскиран бандит преби 93-годишна старица в Ръжево Конаре, за да вземе от нея 50 лева (25 евро). От ужас и страх жената едва на сутринта се е вдигнала от леглото, за да потърси помощ. От телевизионните репортажи след това запомних само думите на сина на жертвата. Той обяви, че ако спипа крадеца, е щял да го нареже и да го прати на Румяна Бъчварова в колет. Това е метафорично изявление. Кървавият колет като последен шанс на обикновения българин да бъде забелязан от безразличната власт. Да я накара да разбере, че той съществува в един океан от такава мерзост и насилие, че дори Стивън Кинг би се пенсионирал от ужас, ако застане пред него.

Всеки, който е излизал навън от самозатворената реалност на жълтите павета, знае, че малките градове, и особено селата, съществуват в атмосфера на готически ужас. Хората се заключват с по два катинара и се молят поне тази вечер да ги отмине престъпната вълна и да не станат жертва на някой налудничав тип, тръгнал в нощта да търси плячка. Из повечето такива населени места да видят полицай, се случва един път на две години, не повече. А и полицаите минават набързо, колкото да отчетат дейност, защото във вехтата патрулка бензинът по презумпция е кът. След това хората пак са оставени сами на себе си да оцеляват, както могат, в зъзнещата реалност.

Властта обича да говори за битката си с организираната престъпност, но истината е, че народът страда най-вече от неорганизираната такава.

Нормално ли е да превърнеш къщата си в затвор, да минираш двора, за да си подсигуриш поне някаква сигурност? Защото, чува се, вече и такива случаи е имало.

Нормално ли е да трепериш дали тази вечер местният пияница няма да нахлуе в имота ти с пушка, за да търси парите, които си скътал от пенсийка за лекарства? А колко пъти в продължение на колко години са били задавани тези патетични и безсмислено звучащи на европейците въпроси... Глас в пустиня. Вик в дълбока нощ.

Циганските банди не се интересуват от журналистически възмущения. Те най-добре знаят, че техните набези ще бъдат безнаказани. И заради това в селата хората се въоръжават, защото са наясно, че ако те не се защитят, няма да има кой. Това е истинската криза на държавност, а не измислените парламентарни скандали. Изборите създават някаква илюзия за промяна на политическия филм, но във филма на унижените, оскърбените, изоставените щастлив край не се очертава. Но безумията, облечени в малко по-лъскава опаковка, ги има предостатъчно и в столицата. 

В дискотека "Плаза" в Студентски град охраната на заведението преби младеж. За пореден път! Детайлите по случая тепърва ще бъдат изяснявани, но е факт, че у нас можеш да бъдеш зачеркнат от света на здравите и живите ей така, без никаква причина. Този случай се прочу, защото в него се намеси дори Кубрат Пулев, който оказал на момчето първа помощ и му извадил езика, за да не се задуши. След това Кобрата написа наистина силно послание за това, че насилието е станало ежедневна част от живота на обикновения българин и това трябва да бъде прекратено, ако искаме поне малка капчица нормалност.

Между другото, истории за насилие там с лопата да ринеш, а една, и то пак за "Плаза", научих преди време от първо лице. Някакви турски бизнесмени от едно от сепаретата платили на охраната да махне група младежи в близост до тях. Защото им пречели на гледката към знойните студентки на дансинга. Т. нар. гардове не се поколебали нито за миг - извели студентите навън, пребили ги профилактично, за да не губят форма, а след това някой звъннал на полицията. Нашата полиция уж ни пази, но пристигналите на място от близкото РУП, познайте кого, почти арестували жертвите. Дори и косъм не паднал от косите на наглите деребеи.

След такова нещо ти идва не само да пратиш кървав колет на властта, ами да излезеш на улицата и да не си тръгнеш, докато оядените богаташи, които са окупирали министерските кабинети, не се изметат напълно.

Към всичко това обаче тая година се прибави един холивудски фон. Гражданите на София по време на националния празник бяха изненадани от засилено полицейско присъствие по столичните улици. Униформени барети, въоръжени до зъби, обикаляха важно като петлета, за да покажат на електоралното тяло, че властта от време на време се сеща за неговото съществуване. По-късно тия, маскираните, се сетиха да проверяват и багажниците на някакви лимузини, сигурно от лъскавите торбички на "Келвин Клайн" и "Джанфранко Фере" ще изскочи я някоя пратка с хероин, я някоя сгрешена с няколко милиона данъчна декларация. То пък кой ли се интересува от тия подробности у нас.

Големите игри, както и тероризмът, са далечна, необятна и леко илюзорна заплаха. А наглецът, който излиза да те бие на пътя, или онзи, който влиза в селската къща и пребива и изнасилва възрастната ти майка, за да й вземе последните стотинки за лекарствата, е част от неотменимата реалност на българския ужас. Публичното подрънкване на оръжие може да печели място в новините, но дали е дало някаква надежда на най-измъчените? Едва ли.

България като държава вече съществува единствено в спомените. И тази ситуация е поетична по най-жестокия начин. Навремето, след Септемврийското въстание, един лиричен поет като Асен Разцветников и един развълнуван и странен творец като Никола Фурнаджиев описваха една страна, която все едно се е разпаднала на съставните си части, в която "луди вещици фучат", а "под иконата има кървави кости". Онова налудничаво безвремие на терора днес се повтаря като в сюрреалистично стихотворение. Днес остатъците от България са стихнали, защото всякакви деребеи се изживяват като висши началници и собственици на въздуха ни, а през това време вътрешната министърка Румяна Бъчаврова живее в собствения си свят, изтъкан от лъжи и интриги. Именно в това се състои голямото престъпление на прехода. Дори не толкова в кражбите, приватизациите и ликвидационните съвети, колкото в това, че оставиха обикновените българи на произвола на съдбата. А на когото не му изнася, да се изнася!

Тези, които всеки път се явяват пред урните уж с надеждата за различен живот, живеят от лошо по- лошо, натикани в миша дупка, давещи се без надежда, пребивани, мачкани, плювани, псувани, обирани от крадци, данъчни или алчни банкери. И единствената надежда остава в тази малка злобна искричка, че някой ден ще спипаш някой мизерник и ще го пратиш на парченца в червен, съсирен колет до властта.

С подател: "От отчаяните".