Шампионат по слагачество

 

Май без да е обявявано официално в страната ни тече суперактивно световно първенство по геополитическо слагачество и извиване на гръбнак пред Посолството. Вчера в него солидна заявка за първото място записа бившата вицепремиерка, екс-вътрешна министърка и предишен посланик в Израел Румяна Бъчварова. Тя обяви, че след като ще сменяме 3 март като официален празник, то може би трябва да прекръстим и храм-паметника "Св. Александър Невски", а после да се отдадем на преименуване на улици, защото очевидно точно това е най-големият проблем на България и нищо друго няма значение...

Дъщерята на бившият главен редактор на "Отечествен фронт" Генчо Бъчваров (ама само какви отрочета са произлезли от тези тежки фамилии) по никакъв начин не е иноватор. Политическите игрички с името на храм-паметника съществуват още от зората на миналия век. През 1916 година правителството на Васил Радославов решава да преименува храма на "Св. Кирил и Методий". Конюнктурната тъпотия се задържа само 4 години и през 1920 година старото име е върнато. Но случката е изключително метафорична. Именно правителството на Радославов, един от големите виновници за първата национална катастрофа е това, което се заема с преименуване. Очевидно това е запазен похват на историческите злодеи и политическите психопати. Тоест ясно е наследниците на кой точно са на власт днес. Щом въпросът опре за преименуване на храм-паметника значи трябва да се оглеждаме за знаци за приближаваща катастрофа. 

Такива като Бъчварова са агенти на хаоса. Те водят една отчаяна война с историческата памет и мелодраматичните им опити да да изличат ролята на Русия в българската съдба са бутафорни и нелепи.

Но не бих се учудил, ако един ден някой от следовниците на Бъчварова и участник в геополитическото състезание по пируети, да поиска да махнем и Паметника на Цар Освободител от центъра на София.

Мога да си представя как би изглеждал един такъв призив и в кръга на шегата ще го споделя с вас.

 

"Болезнена рана за всеки истински българин е всекидневно да вижда следите от руското имперско насилие над евроатлантическа България. Смятам, че на мястото на този прокълнат монумент трябва да има горда статуя на Сюлейман паша.

Нека да ви припомня – Сюлейман паша е французин, наш евроатлантически партньор, станал подла жертва на руските хибридчици и българските путинисти. Този храбър воин героично отстоява западния път на България, но пада жертва на мракобесните имперски интереси.

Победата на Сюлейман паша завинаги щеше да остави България в евроатлантическото пространство и страната ни щеше да просперира като част от Западния свят. Но ордите от Изтока, заедно с българските им помагачи сломяват усилията му.

Сюлейман паша е величава фигура, която ще бъде запомнена с безпримерен героизъм.

Той опожарява и изколва Стара Загора само и само, за да не даде курбан на подлите руски хибридчици, светъл пример за всеки истински патриот.

Нима можем да се наречем свободна страна докато не увековичим паметта на този османски орел, на този рицар на евроатлантическите ценности?

Нима можем да се примирим комунисти, копейки, селяни да узурпират истинската история и да се гаврят с нея?

Кога ще отдадем дължимото и на всички останали османски генерали, жертвали се героично да запазят България като част от цивилизования свят, а?".

 

Всичко това е ирония. 

Но се опасявам, че един ден черният ми хумор ще стане зловеща реалност...

Конституцията на Делян Пеевски

 

Промените на десницата не са реформа, а гавра с основния закон на страната

 

 

В средата на горещия юли тази година Христо Иванов, един от бащите на сглобката, некоалицията и пералнята на Бойко Борисов, обяви гръмогласно: "в следващите 12-14 месеца България ще се промени както през 1989 година".

Очевидно вече живеем и в инфлация на политическо време. В началото на този век Симеон Сакскобургготски обяви, че ще му трябват 800 дни да трансформира страната. Сега срокът е бил намален само на една година. Очевидно часовникът тиктака, бомбата цъка и лидерът на градското дясно се бори само за 12 месеца легитимност преди всичко, типично по български, да отиде по дяволите, а жълтопаветниците отново да се правят на политически девственици, които никога за нищо не са виновни.

След такова изявление обаче на човек не му остава нищо друго освен да поеме мелодраматично дъх и да види с какви промени в Конституцията този път ще се опитат да ни ощастливят десните. Ние бяхме чули предварителна заявка от тях - смяна на националния празник, кметовете с право на само 2 мандата власт, премахване на служебното правителство, разделяне на ВСС на две, намаляване на мандата на главния прокурор на 5 години и сериозно окастряне на неговите правомощия. Което както и да го погледнеш не е нито толкова амбициозно, нито толкова фундаментално. Още заявката подсказа много плашещ факт - тези, които са превърнали промените в Конституцията в свое основно политическо знаме, нито познават проблемите на страната, нито се интересуват истински от тях, а дори не са наясно и със съдебната система. Не може да си изкарал години с идеята, че ще си радикален реформатор, а крайният резултат от тази патетика да прилича на

 

"звук от нецензурния канал

на Боримечката"

 

 

ако цитираме безсмъртният лаф на Вазов.

В края на миналата седмица под тържествени медийни фанфари три дами - Десислава Атанасова от ГЕРБ, Надежда Йорданова от ПП/ДБ и Ертен Анисова от ДПС вкараха законопроект за промени в Конституцията в деловодството на парламетта.

"Стъпка в правилната посока". Под такова заглавие радостни сълзи проля официозът "Дневник". В подобен стил бяха дописките във всички останали либерални медии, както е небивалите телевизионни експлозии. На този епичен фон може би е разбираемо оправданото вълнение с което много хора решиха да прочетат идеите за промяна, за да видят каква ще е тази утопична България от бъдещето, след като грандиозните поправки минат и ощастливят народа качествено.

У точно тук гръмна първата бомба. Защото след цялото тупане в гърдите, след всички писъци за промяна и въздишки: "ето заради това си струваше да направим правителство", стана безпощадно ясно едно - вече си имаме Конституцията на Пеевски.

 

Какво се вижда

в проекта?

 

ДПС и ГЕРБ напълно са похитили конституционните промени и са вкарали в законопроекта всичките си скандални поправки и визии. Не напразно в кулоарите на Народното събрание именно Делян Пеевски се разхождаше гордо и даваше гръмки изявления, че до края на годината България ще има нова Конституция. Човекът има с какво да се похвали. За разлика от цялото ПП/ДБ.

Идеята за ограничаване на кметските мандати е била захвърлена в мазето и стъпкана мелодраматично. Вместо нея ДПС са вкарали предложението депутати и министри да могат да бъдат с двойно гражданство. Това е отдавнашен блян на движението. Толкова пъти се опитаха да лансират идеята неуспешно, но най-накрая си намериха достатъчно политически меки китки (цитираме Кирил Петков), които да им я удовлетворят. Нямам представа как това се вписва в голямото реформаторство, но въпрос на съвсем кратко време е тази идея да избухне в лицата на тези, които са гласували за нея.

Да припомним - през август 2021 година тази идея беше лансирана от ИТН на парламентарно ниво, малко преди 46-ото Народно събрание да остане завинаги безславно в историята. Мотивацията им беше като взета от сапунка: "обществото има нужда от участие в държавното управление на българи, натрупали образование и опит, особено в страни с по-стари и по-развити демократични традиции..."

Как да не пуснеш сълза? Защото това е основната илюзия у нас - ние винаги си представяме, че министър ще стане някой Дейвид от Чикаго, но грубата реалност ще е точно обратната. С подобна поправка рано или късно ще си имаме министър, който е и гражданин на Турция. Да хванем ли бас? Точно както ИТН си представяха, че премахвайки ограничението за секции в страна извън ЕС ще им доведе невиждан прилив на електорат от Англия, САЩ и Канада, а се оказа, че промяната облагодетелства най-вече ДПС, които си докараха космически брой избиратели от Турция.

Това е идеята, която буквално допуска

 

външни влияния върху

вътрешната политика

 

И, да, това едва ли е сензация след като чухме в скандалния запис на ПП как всичко консултират с "Посолството", но все пак е болезнено да видиш как превитият гръбнак се окопава конституционно.

Механизмът за служебните правителства пък е осъщественият блян на ГЕРБ. Те от самото начало разбраха, че идеята на ПП/ДБ за това служебен кабинет да е избраното правителство е скандална и ще предизвика големи брожения. Служебните кабинети остават, но предварително ще е ясно кой ще ги оглавява - шефът на НС, управителят на БНБ или председателят на КС. Този механизъм е порочен в зародиш и не цели решаването на проблема, а овлядавянето му от сила, различна от президента. Толкова е прозрачно, че чак е плоско. Има десетки начини за преодоляване на досегашните дефекти, но срещу нас си нямаме юридическа мисъл, срещу нас имаме опасни аматьори, които даже не знаят какво и как искат да постигнат.

Намесата в съдебната власт дори няма да коментираме. ПП ги оставяме настрани, но ДБ трябва да знаят какво означава ДПС и ГЕРБ "да те подкрепят". В последния възможен момент те не само са в състояние да торпилират идеите, но и напълно да ги обезсмислят с някоя и друга добавка. Да не говорим, че самите умни и красиви изобщо не разбират съдебната система, не са наясно с балансите в нея и резултатът от техните реформи винаги е катастрофален. Така ще се случи и сега.

Какъв е смисълът да режеш правото на главния прокурор да сезира КС, но да допуснеш индивидуалните конституционни жалби? Каква точно реформа е това? И уж режат властта на обвинител номер 1 и му намаляват мандата на пет години, но пък дават възможност и за втори мандат. Всъщност е това не е нищо ново.

Няма да се уморя да напомням, че

 

абсолютно същата идея

разви Бойко Борисов

 

през 2020 година, когато панически се появи по телевизионните екрани, за да предлага свикването на Велико народно събрание и приемането на нова Конституция. Тогава и той държеше да окончателното разделяне на ВСС на две колегии, независими една от друга.

Проблемът е, че точно тези промени съвсем не целят подобряване на работата на системата, а са начин за установяване на политически контрол над нея. Всъщност ПП/ДБ, ГЕРБ и ДПС за пореден път целят да сложат усмирителна риза на съдебната власт, а не да решат проблемите на гражданите с бавното правосъдие и трудното постигане на справедливост.

И най-накрая като черешка на тортата е поставена промяна на националния празник - вече няма да е 3 март, а 24 май. Трогателно е да се четат възторзите на самозабравените управленци по темата. Това било дата, която не разделя, идеята била да се отдаде почит на българската култура. Само ден преди това същите тези "почитатели" на 24 май вкараха бюджет, в който за култура са предвидени мижавите 0,4 процента от БВП. Рядко в българската политическа история сме имали толкова бърза възможност да видим истинското лице на едно политическо лицемерие.

Защото смяната на националния празник е удар по история, не поклон пред българския дух, а ритник срещу миналото. Това е политическа спецоперация по заличаването на паметта и такава подлост няма как да остане неказана.

Всъщност - каква точно легитимност има "сглобката", за да променя Конституцията. Гледайки гласовете им те нямат легитимност дори да боядисат парламента и пипането с мазни пръсти в основния закон е символ не не реформаторство, а на импотентност. Те нямат представа как да предложат реална политика и заради това решиха, че ще се изгаврят с Конституцията.

И всеки път досега тези експерименти от тяхна страна са били епичен провал. И сега ще е абсолютно същото.

Единственият реален извод, който можем да направим обаче е, че Делян Пеевски днес получи хубав подарък за рожденния си ден миналата седмица. Новите му приятели му придадоха конституционна тежест, изпраха му имиджа и за пореден път го направиха съвносител на законопроекта.

Тези промени ще бъдат запомнени единствено с това.

 

 

Конституционната банда на реформаторите е на път да опропасти държавата

 

Има един много стар и брадат виц за Сталин, който си струва да припомним с цялата медийна, политическа и конституционна пиротехника, която стовариха на главите ни напоследък. Та събира Сталин цялото Политбюро на КПСС и казва: "Имам три основни задачи за вас - първо: да екзекутираме всички затворници, второ: да приберем в затворите още 17 милиона души и трето: да боядисаме Кремъл в зелено". Членовете на Политбюро започват да мърморят. Един от тях казва: "Ама как така ще го боядисаме в зелено". Тогава Сталин се подсмихва и процежда: "Знаех си, че по първите две точки възражения няма да има"...

Точно на този черен виц ми заприлича пресконференцията на ПП/ДБ миналата неделя, когато те помпозно обявиха своите подготвени конституционни промени. Разделянето на ВСС на две, намаляване на мандата на главния прокурор на 5 години, индивидуална конституционна жалба, ограничение за два мандата на кметовете, премахване на служебното правителство и промяна на националния празник от 3 март на 24 май. И медиите изригнаха като талибан в европейско метро. "Предлагат промяна на националния празни", гласяха повечето заглавия. Медиите се разшумяха като кошер, отвсякъде заваляха спорове, критики, псувни, гняв и мелодраматични скандали. И май това беше търсената цел. Конституционната ОПГ на ПП/ДБ целенасочено пусна пиратката с националния празник, знаейки, че това напълно ще замъгли всички останали идеи. И, да, изключително лицемерно, тъпо и лакейски е да сменяш националния празник по конюнктурни причини. И то политическите наследници на тези, които навремето извадиха 3 март от ръкава на историята, за да го противопоставят на 9 септември. И ми хареса народният гняв и народното чувство за хумор по повод на тази юридическа тъпотия. Все пак една политическа клика, която няма легитимност даже да боядиса парламента, трябва да държи далече ръцете си от промяната на Конституцията.

Навремето много обичах, а и досега препрочитам книгата „А moveable feast“ на Хемингуей.  

На български тя е преведена като „Безкраен празник“ и ако не сте я чели веднага си я намерете, защото после ще се изпълните с желание да ме почерпите с бира заради това, че съм ви отворил очите за нея.

Но още тогава преводът на заглавието ме влудяваше, защото изобщо не знаех какво точно е това „moveable feast“. А то се оказа простичко – това е празник, който няма закована дата в календара и се мести. Нещо като Великден – празнуваш го, когато звездите се наредят правилно...

Та и аз започнах да сивикам защо нашата конституционна ОПГ трябва да си играе на шикалки и да заковава  конкретна дата, която така или иначе техните духовни наследници пак ще искат да променят. Нека да обявим, че и нашият национален празник ще е „moveable“ –  кеф ти 2 февруари, кеф ти 4 юли…

При това вижте какви яки дати.

Можеш да ги брандираш и да се обърнеш към „Америка за България“ да ги спонсорира, а и най-важното – няма да караме банда от маниакални българомразци да се правят, че харесват кирилицата и да се напъват да измислят всякакви патетични речи за нея.

В деня след обявените "идеи" станах свидетел на всякакви телевизионни къчове на тема „нов национален празник“. Атанас Славов каза, че по този начин вкарват националната доктрина в Конституцията. Че по тази логика утре вярно и Прайдът ще вкарат в конституционните текстове. Следващ министър на правосъдието по също такъв бастунест начин ще ни обяснява, че това е юридическа революция и всеки, който не иска това е хибридно пипало на Кремъл.

Николай Денков пък обяви, че 24 май е празник, който прави хармоничен преход от минало към бъдеще. Е, нима същото не важи за 2 февруари като дата – тя прави хармоничен преход в един човек от мъж към жена.

Даже е по-философско, по-възвишено и можеш да го отбележиш с безглутенови торти от "Савини" и макиато от "Фабрика Дъга"…

Но въпреки яките шегички и гърч, нека пак да си кажа, че един от големите смисли на пускането на тази върховна тъпотия в обръщение бе да прикрие колко глупави, изтъркани, банални, невдъхновени, противоречиви и откровено тъпи са останалите промени в Конституцията. Тези, които твърдяха, че ще реформират из основи страната, сега решиха, че просто ще сменят тапетите в къщата, без оглед на това, че тя се руши, покривът тече, в мазето е пълно с плъхове, а и хора да живеят в нея не останаха…

Нека да си припомним. Само преди десетина дни в поредната си телевизионна проповед Христо Иванов обяви, че в следващите 12-14 месеца България ще се промени както през 1989 година. И всичко това, подразбираше се, щеше да стане с тяхната светла юридическа мисъл и фантазия, която най-накрая ще разнищи всички проблеми на обществото. И след като си обяви подобно помпозно послание е удивително как най-накрая раждаш възможно най-нелепите идеи на земята.

Нещо повече - тези идеи буквално не се различават от конституционните идеи на ГЕРБ от 2020 година. Тогава, пак през виновния юли, Бойко Борисов изплува на екран и предложи да се свикат избори за Велико народно събрание и да се приеме нова Конституция на страната. Тогава неговите идеи бяха (дръжте се, че ще друса) - намаляване на мандата на главния прокурор на 5 години, разделяне на ВСС на Съвет на съдиите и Съвет на прокурорите, индивидуална конституционна жалба и намаляване на броя на депутатите на 120. Точно същите неща Христо Иванов и компания извадиха като някаква висша проява на конституционно вдъхновение. Трябва да си много закъсал, за да може в мига в който обявиш, че ще правиш реформа на държавата, да тръгнеш да преписваш от Бойко Борисов. И даже не от Бойко Борисов, а от Данаил Кирилов, което е особено психарско и сюрреалистично.

Защото тогава, в нагорещената и ковидна 2020 година, Христо Иванов и днешните конституционни гурута, твърдяха, че идеите на Борисов не са амбициозни, не струват, и че в реформите трябва да се отиде много по-далече. Е, видяхме колко далече стигнаха - в крайна сметка изплагиатстваха своя коалиционен партньор.

А и честно казано не разбирам медиите. Вместо да въздишат и ахкат от предложенията на ПП/ДБ те би трябвало добре да си припомнят какво се случи предния път, когато градската десница впи мазните си пръсти в основния закон на страната. Тогава, пак в колаборация с ГЕРБ и ДПС, те се опитаха да разделят ВСС на две части и го направиха. Това не само не забърза съдебната система, нито я направи по-ефективна. Това просто увеличи драматично бюрокрацията и на практика нищо повече. През 2015 година Христо Иванов драматично хвърли оставка като министър на правосъдието, но истината е, че целият му експеримент беше фиаско. Днес министър на правосъдието е Атанас Славов, но той си е като биоробот на своята партия и целия й манталитет никога да не поема отговорност за каквото й да е.

Сега пак искат да делят ВСС на две, но вече видяхме, че това е магистрала с твърде много завои. Изобщо става ясно, че градската десница съвсем не знае какво и как да промени в съдебната система. Безкрайното медийно дрънкане съвсем не те прави специалист по темата.

Особено яко обаче е тяхното предложение за това как да премахнем служебното правителство от политическия пейзъж на страната. Ами просто избраното правителство ще действа като служебно. Моля? Вие представяте ли си кабинет, поряден от корупция, мафиотски интереси и олигархични зависимости да получи правото да организира следващи избори, ако падне преждевременно от власт. За да го разберат както трябва десните - все едно Пламен Орешарски да беше организирал парламентарните избори през 2014 година. Ясно е, че президентът Румен Радев е на мушката и тази идея е опит да се ограничи президентската институция, но начинът по който се прави издава толкова плитка мисъл, че не е ясно дали тя не е родена от човек, който не е успял да завърши не просто висше образование, ами гимназия. С подобен подход към кризисните теми в обществото ПП/ДБ наистина са на път да се превърнат в политически камикдзета от които ще остана само следи от пепел, кръв и много сополи.

А защо да ограничаваме кметовете само до два мандата също е интересно? Тогава защо да не ограничим и депутатските мандати само до два? И на общинските съветници също? Бездарната политическа логика на подобно предложение издава поредните конюнктурни интереси. ПП/ДБ се опитват служебно да си разчистят терена преди местните избори, а дори и след тях, ако промените се забавят. Но да пипаш с мръсни пръсти Конституцията по този начин е морално престъпление, но ето, че си имаме партии, които не се посвениха да го направят.

Изобщо колкото повече наблюдавам какви хора и какви партии се упражняват върху основния закон все повече се превръщам в конституционен консерватор. Партии-микроорганизми, партии-паразити и телевизионни ГМО-та не трябва да могат да пипат за щяло и нещяло Конституцията. Промените там отдавна прикриват политическа импотентност и нищо повече. Когато една партия е безсилна в политиката, тя решава мистериозно да покаже, че има план за мащабна промяна. Но всичко след това се оказва като звук от нецензурния канал на Боримечката. Защото формации, които утре няма да ги има, партии-еднодневки не са дорасли, за да пипат основния закон. 

Мисля, че само на такава поправка в Конституцията бих бил съгласен. 

Долу ръцете!

 

Конституционните шашми на ПП/ДБ

 

Датата е 14 юли 2020 година. 

Вече седмица България се тресе от улични протести, които настояват за оставката на третия кабинет на Бойко Борисов, за предсрочни избори и за оттеглянето на Иван Гешев като главен прокурор. Страната се е посъбудила от усмирителната риза на локдауните, ежедневния терор на брифингите на Националния оперативен щаб, който да следи ситуацията с КОВИД-19 и социологическите проучвания, които показват космически рейтинги на правителството и на премиера. Нахлуването в президентството от страна на прокуратурата събуди невероятна протестна енергия, чийто следи можем да видим и до днес, независимо от тъпотиите, които се случиха, независимо от всички политически измами и мошеничества, които преживяхме.

Тогава очевидно в мозъчните дълбини на партия ГЕРБ се ражда идея, която да послужи като отпор на улицата и да удави енергията за съпротива в технически въпроси и дребнотемия. Та точно 14 юли Бойко Борисов избра като дата, за да изгрее по телевизията подобно на фолк-певица след дълъг творчески отпуск и да обяви фундаменталната идея за свикване на Велико народно събрание. Планът очевидно е бил повече от елементарен - протестиращите искат фундаментална промяна на държавата, тогава нека спорът да бъде пренасочен към приемането на нова конституция. Очевидно големите интелекти на ГЕРБ така са си представяли начина да разводнят обществената ярост и да я насочат в съвсем друго русло. Разбира се, идеята гръмна зрелищно, подобно на совалката "Чалинджър", която изгоря трагично на 73 секунда от своя полет през 1986 година. В онзи момент публиката прие изявата на Борисов като някакво импровизирано комедийно шоу и като начин един охранен властолюбец да си спаси кожата и за първи път в своята кариера негово правителство да изкара цял мандат, а не да пада под напора на собствените си грешки или на народния гняв.

Три години в България са прекалено дълго време, особено, ако са изкарани в хронична политическа криза, безвремие на служебни кабинети, яростно противопоставяне и всякакви ГМО-политически мутанти, появили на тази екзотична и буреносна почва. Но си струва да припомним какви промени в Конституцията се опита да рекламира Борисов в онзи кризисен момент.

На първо място - намаляване на броя на депутатите на 120. Нека да не забравяме, че това беше епохата на Слави Трифонов и неговата телевизионна клоунада, а точно този въпрос беше един от ключовите проблеми с който започна неговия политически възход. Вярно е, че Конституционния съд поряза темата в зародиш, но клокочещото недоволство остана.

След това Борисов обяви, че ВСС ще бъде разделен на две - Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите, които по отделно ще решават кадровите въпроси. Мандатът на главния прокурор трябваше да бъде намален на 5 години и се въвеждаше индивидуална конституционна жалба. "Време е не само за смяна на политическата система, а за рестарт на държавата", гръмко обяви Бойко Борисов, мотивирайки своето предложение.

"За съжаление в анонса на Бойко Борисов не виждаме реално решение на кризата, виждаме опит да бъде използвано и подменено решението, за да спечели време", хвърли се веднага на барикадата тогава Христо Иванов. Знам, и на мен ми става романтично като видя този дисидентски пламък, но млъкни сърце. В критиката си лидерът на ДБ посочи, че за предвидените промени не е необходимо ВНС, а и промените по отношение на съдебната власт трябвало да бъдат по-смели и амбициозни.

Скачаме в машината на времето и се прехвърляме в наши дни.

Очевидно в Христо Иванов и неговите присъдружни партии се е случила някаква мащабна еволюция на позицията, защото в края на миналата седмица те буквално под индиго анонсираха абсолютно същите промени в Конституцията, които предложи Борисов. Вместо намаляване на броя на депутатите обаче те решиха да хвърлят на народа други две дъвки за постоянни скандали - ограничаване на кметските мандати до два и промяна на националния празник - вместо 3 март вече да е 24 май.

Идеите бяха анонсирани гръмко, на специална пресконференция в неделя, но съм убеден, че дори и хардкор зомбитата на градското дясно са останали със сухота в устата от липсата на каквато й да е реална амбиция в тях. Все пак само преди десетина дни Христо Иванов гръмко обяви, че възнамеряват да направят промени в България, които да са сравними с 1989 година, а крайният резултат от всичко това май по-скоро напомняше звук от нецензурния канал на Боримечката, ако се обърнем към литературните класици, за да почерпим вдъхновение.

И тук вече наистина идват големите въпроси, които една огромна част от медиите ще си спестят. От години за тях промените в конституцията е като заря, която ги удавя в своята светлина и рационалните въпроси около тях напълно изчезват от политическото пространство.

Нормално ли е след като патетично се удариш в гърдите и обявиш мащабни реформи и много стратегически промени, след това да решиш, че няма нищо по-добро от това да препишеш Бойко Борисов от преди три години. Защото ПП/ДБ буквално обявиха, че ще разделят ВСС на две - прокурорска и съдийска колегия, ще намалят мандата на главния прокурор на 5 години, ще му отнемат методическото ръководство и ще въведат индивидуалната конституционна жалба. При това в този плагиатски възторг те дори не преписват Бойко Борисов, а Данаил Кирилов, което прави ситуацията още по-иронична, смахната и метафорична.

След като си бил тъпана за мащабен подход да се ограничиш само с това прави всеки напън за реална промяна истински ироничен. Тоест - нека да не се заблуждаваме. ПП/ДБ демонстрираха на практика, че нямат никаква представа какво и как да реформират в съдебната система. Обявените от тях промени са писани на коляно, в тях не е вложено никакво знание, нито вдъхновение и имат абсолютно същата цел каквато навремето имаше Борисов - да си купят още малко политическо време на власт, преди да бъдат отнесени от пренебрегнатите и ощетени хора.

През 2020 година много от десните съвести отказваха да нарекат предложенията на Борисов "нова конституция". Наричаха го "нещото на ГЕРБ", за да демонстрират, че в него няма дълбочина, нито истинска мисъл. Но те създадоха абсолютно същото "нещо", буквално го преписаха под индиго, накичиха го с популистки финтифлюшки и се опитаха да го рекламират като революционна конституционна мисъл. Нищо подобно. Предложените идеи са абсолютни банални, в тях отсъства реален размах и издават, че партиите, които са ги родили не познават нито държавата, нито проблемите на хората.

Проблемът на съдебната система не е само във функционирането на ВСС. Христо Иванов беше вече архитект на неговото разделяне на две през 2015 година и резултатът беше, че се увеличи бюрокрацията, но работата не стана по-ефективна. Допълнителният натиск в тази посока ще е абсолютно същото безплодно усилие. Ако излезете на улицата и попитате хората защо имат ниско доверие в съдебната система, никой няма да отговори, че е заради ВСС, а заради бавното и мъчително правосъдие, което напълно обезсмисля идеята за справедливост. Виждал съм хора, които след 6-7 години съдебни битки най-накрая дори не могат да се зарадват, че са спечелили, защото по целия този път са изгубили рекордно количество нерви, търпение и финансови средства.

Няма как обаче да подминем популистките дъвки, които ПП/ДБ се опитват на ошашевения електорат. Смяната на националния празник е невероятна глупост, особено направена в този момент. И по никакъв начин причината за това не е било търсенето на дата, която обединява. Всички сме наясно с историческия момент в който тази мозъчна експлозия ни озарява. Само преди около година ГЕРБ като опозиция предложиха тази идея в парламента и тогава ПП/ДБ бяха против нея. Сега изведнъж ни целят като снайперисти в челата с нея. Защо?

Ами очевидно е - това е опит за поредно разединяване на нацията. Което е особено глупаво след като само преди две седмици те бяха подложили президента Румен Радев на мощна атака, че със своите изказвания и инициативи прави точно това за българския народ. Сега те показват, че ги вълнува абсолютно същото, защото по този път стоят единствено безкрайни скандали и раздиране на и без това крехката тъкан, която държи в едно българското общество. При това идеята идва без реален дебат, без никаква реална аргументация. Да не говорим и, че е повече от абсурдно хора, които си викат "гайс" или "френдове" изведнъж толкова много да се загрижили да има Ден на кирилицата. Нищо подобно. Идеята е геополитическо извиване на гръбнак, пореден опит за потъпкване на историческата памет на хората, начин за ново изопачаване на миналото. Защото и сега 24 май се празнува тържествено и емоционално, а неговото конституционно инсититуционализиране всъщност е опит промяната да бъде така закована, че след това да е трудно да бъде изтрита и премахната, когато здравият разум дойде на власт.

Да не говорим за премахването на служебното правителство и то по начинът, описан от великите юристи на ПП/ДБ - избраното правителство да е служебно докато не се сформира ново. Представяте ли си кабинет, паднал от корупционни скандали и удавен в собствената си немощ, да получи право за допълнителен живот заради подобна конституционна тъпотия, която се опитват да ни сервират? Има достатъчно други начини сегашният статут на служебното правителство да бъде заобиколен, но насреща си нямаме хора, които са обмисляли промените в дълбочина. Те са като юридически амеби - реагират на дразнения, а това е рецепта за катастрофа.

И още отсега можем да прогнозираме какво ще се случи. Когато тази конституционна бомба гръмне отново и всичко се размаже по стените като буламач, следващото издание на градската десница пак ще се бори за промени в Конституцията и ще твърди, че предишните са били продукт на Путин, Кремъл и всички безродници…

Хайде на бас, а?