Ако искаме да разкажем историята на последните 18 години като приказка, вероятно трябва да се спрем на сблъсъка между двата свръхмитологични образа - дядо Коледа и дядо Мраз. Ако търсим разделителни линии между сега и тогава, това ще е една от първите разлики. Преди "с червените ботушки" потропваше дядо Мраз, а сега в нощта между 24 и 25 декември се твърди, че през комините се прокрадва дядо Коледа. За него запознати казват, че се смеел с доста небългарския смях "хо-хо-хо!".
Двамата старци са като две отделни вселени, между които лежат много индивидуални истории. Аз бях фен на дядо Мраз, защото в моето детство той ми носеше подаръци. И няма да забравя никога, че в Универсалния магазин в Стара Загора имаше механичен дядо Мраз (уникален по рода си тогава), който пленяваше въображението на всички деца. Този дядо Мраз по роботски размахваше ръце и с метален глас казваше: "Честита Нова година, скъпи деца!". Можех стотици пъти да чуя това поздравление, но не ми омръзваше. Все пак стоях пред чудо на техниката, а в онези дни тя не се променяше с днешната си светлинна скорост.
После ни изцакаха с факта, че този старец бил гадно изобретение на комунистите, а имало друг истински - дядо Коледа. Трябваше ми време, за да разбера, че даваният ми за пример старец е изцяло творение на "Кока-кола". Пък му викали и Санта Клаус.
Контурите на приказката започнаха да се оформят - просто ни предлагаха да минем от един измислен свят в друг.
В крайна сметка днес децата са радостни, защото има двама дядовци - единият им носи подаръци по Коледа, а другият на Нова година. Така, че младото поколение няма защо да го мислим, бъдещето е тяхно, те ще се оправят. Яд ме е за всички останали, които трябва да живеят с двубоя дядо Коледа срещу дядо Мраз в главите си. Наскоро едно проучване показа, че огромен процент от българите тъгуват за социализма. Някои гадно коментираха, че е глупаво да тъгуваш за опашките за банани и другите глупости. Никой не зададе най-важния въпрос - защо се случва всичко. Знам, че отговорът по някакъв начин е свързан с двубоя на двамата дядовци в нашите съзнания.
No comments:
Post a Comment