През 1991 г. известният режисьор Джеймс Камерън режисира суперфилмът "Терминатор" 2. Сега разбирам, че като го гледаме днес можем добре да разберем какво се случваше в света. През 1991 г. Америка тържествуваше - страната беше победител, светът навлизаше във фаза наречена "край на историята" (въпреки, че самият автор на това илюзорно понятие по-късно се отказа от него), купонът изглеждаше безкраен, а американците бяха като богати туристи, които се плацикат в басейна на огромен кораб, недосегаем за времето, за вселанета, нито за злите сили в тази вселена.
Всичко това можем да разчетем в "Терминатор" 2. Защото филмът е щастлив. Бате Арни Шварценегер и момчето, което един ден трябваше да поведе хората срещу машините разказаха играта на лошият терминатор, който можеше да приема всякакви форми. Показателно е, че филмът свърши с това, че ядрената война бе предотвратена. Светът беше спасен и всичко трябваше да свърши с това....
12 години по-късно обаче режисьорът Джонатан Мостоу режисира филмът "Терминатор" 3. Годината е 2003. От него можем да разберем, че в САЩ се е случило нещо ужасно през тази декада и малко отгоре. Всичко онова, което беше бляскаво в Т2, вече го няма. Филмът е депресивен, тъжен. Това, което можеше да бъде спасено преди -човечеството, земята, изведнъж се оказва невъзможно. Героят разбира, че независимо от всичките му усилия, той не е в състояние да спре хода на историята и атомната война е неизбежна. Това, което може да направи терминатора е да го вкара в противоатомно скривалище и да му даде шанс да преживее свършека на света...
Това състояние можем да наречем прилив на история. През 2003 г. американците вече оканчателно са застигнати от историята и дори един Терминатор (I'll be back!) вече не е в състояние да промени хода на времето.
За 12 години американската мисъл отново е навлязла в любимото си състояние на предвкусването на апокалипсис. Страх ме е е от хора, които предчувстват края на света. Стотици терминатори дори не могат да ни спасят от тях
No comments:
Post a Comment