Физикът Стивън Хокинг си прави една хубава шега със свети Августин в своята книга “Кратка история на времето”. Англичанинът иронично казва, че всеки път когато свети Августин е бил попитан за това какво е правил Господ преди началото на времето, той е можел да отговаря просто: “Приготвял е ада за хората, които задават този въпрос”. В Средновоковието са обичали да се замерят с богословски парадокси, вероятно, за да запълнят времето – телевизията и любовните романи още не са били на мода и живеещите тогава са имали предостатъчно време да мислят върху тежки главоблъсканици.
Столичният кмет Бойко Борисов се намира твърде далеч от представата ни за средновековен богослов, въпреки, че с упоритостта на схоластик от древните времена от два месеца насам упорито повтаря с ненадмината риторическа страст и размахани пръсти, че в София няма да има криза с боклука. Нещо повече – като епископ с блеснали ириси, които гони дявола – той няколко пъти повтори, че идеята за това, че столицата може да остане без сметосъбиране е единствено и само политическа фантазия на БСП, която се опитвала по тази начин да отклони вниманието от проблемите на правителството. В събота обаче се оказа, е кофите за боклук в София се препълниха по апокалиптичен начин, познатата миризма на разлагащи се отпадъци се разнесе из града отново, точно все едно красивата столица колективно се пренесе към Средновековието, а кметът започна да си търси вещици, които да обвини за кризата. Естествено преди да се стигне до тази гранична ситуация, той няколко пъти бе питан взима ли мерки срещу подобен проблем, подготвена ли е общината за криза, какво ще правим когато кофите пак се препълнят. Той обаче предпочиташе да отговаря в шеговития стил на Стивън Хокинг, а не във философската тоналност на свети Августин. В крайна сметка в събота Борисов се разположи като военноначалник пред медиите и гръмко обяви, че концесионерът “Новера” не иска да чисти кофите и това било причина за тежката миризма в целия град. С йезуитска страст обаче градоначалникът подмина да спомене, че в последните месеци той постоянно бе предупреждаван за това, но тогава подобно на инквизитор считаше всяко такова питане за ерес. В случая кметът дори придаде епичност на сюжета на собствения си провал. Екипи на общината, които били пратени да почистят кофите били пребити на столичната улица “Алабин”, вероятно от отряд мутри-боклуколюбители, които искат София да си остане мръсна... Не стана ясно кой е посегнал на бригадите по чистотата, но стана ясно, че Борисов в спешен порядък свиква извънредна сесия на която щял да настоява да се гласува за прекратяване на концесията, както й групите да гласуват политически, за да можели да заемат ясна позиция.
Средновековният човек винаги се е намирал в гранична ситуация. Поставен на грешната земя пред неумолимия поглед на небето, той е живеел в постоянно състояние на самооценка и най-вече на самоосъждане. Именно в този контраст се вижда, че Бойко Борисов има малко общо със Средновековието. Той е продукт на тарикатският 20-ти век, който научи хората да обвиняват за проблемите си всеки друг, но не и себе си. Така кметът днес откри своя огромен проблем в концесионера. Това, че те дойдоха като фирма по негово време, че той настояваше за това някакси убегна на политическата му оценка. Преди виновни му бяха общинските съветници, сега виновни са му концесионерите и БСП (предвождани от главатарите на демоните Станишев и Доган) - вероятно в богословската халюцинация на кмета организирани от социалистите отряди обикалят нощем из София, за да пълнят кофите за боклук и да затъмняват славните резултати от управлението на ГЕРБ. Вън от шегата и алюзията за средновековна схоластика – поредната кризисна ситуация с боклука в София показва един-единствен и то много простичък факт – ГЕРБ абсолютно се провали с управлението на столицата. Не е виновен само Бойко Борисов, виновни са и всички онези безлични общински съветници (не съм видял софиянец, който да може да ми назове поне пет души от ГЕРБ), които като послушници в манастир гласуваха за управленските решения на своя лидер, макар и да бяха наясно, че е въпрос на време европейска София отново да влезе в световните новини с боклука си.
Цитираният в началото свети Августин навремето написа една много известна книга – “За божия град”. Той е един от първите средновековни теолози, който се взира в проблемите на вселената и се опитва да отговори на планетарни въпроси. Така например опирайки се на аргумента, че нашата цивилизация има памет за това кой какво е направил и с какво е допринесъл за развитието на човеството, свети Августин твърди, че сътворението на света не е било толкова отдавна. Идеята за паметта на цивилизацията е хубава, но съм убеден, че Бойко Борисов би я намразил веднага. Защото помнещите хора са хора, които знаят, че този път кметът не може и няма как да има извинения. Поредната боклучена драма му бе предсказвана, пророкувана, а той предпочете да си чертае собствени премиерски планове. Предпочете да живее в свят на ръба на боклука, вместо да реши проблема. Предпочете да стои в сградата на “Московска” и да прави изявления към света, вместо да се мръде и най-накрая да започна да гради завод за отпадъци. Хокинг би намерил добра шега за този политически и космологически капан. Например, че в сравнения с управлението на София, адът е като екскурзия по тропическите острови. А ада може би е наистина горещо, но нито един богослов, никога, ама никога, не е говорил за ада като за място с препълнени кофи за боклук...
No comments:
Post a Comment