Monday, March 09, 2009

Политически бокс

(Сергей Станишев и Бойко Борисов като Мохамед Али и Джо Формън)

Феновете на бокса знаят, че това е грандиозен, драматичен, кървав и понякога погубващ душата спорт. Заради това докато я има човешката цивилизация, ще го има и бокса, за да ни напомня за ултимативното противопоставяне на двама души. Да не говорим, че битките се запомнят, а дори и след години за великите двубои между титаните в бокса. Спортните журналисти, особено тези в САЩ ще успеят с часове да ви разказват за юмручните схватки на Джо Луис, на Роки Марчиано, на Кид Чоколате и на други титани в спорта. Наскоро четох една книга за Мохамед Али. И до днес се носи славата на неговата битка с Джо Формън. Експертите смятат, че всички шансове са били на страната на Формън - той има опита, силата и изпечения тренинг на биткаджия. Мохамед Али има само бързина. Бързината печели. Това е другата велика черта на бокса. Когато не е нагласен това е спорт, който символизира великото чудо на шанса. Понякога опита взима връх. Друг път ентусиама насмила и най-изпечените побойници. А понякога отчаянието те води до там, че да изгризеш ухото на някой, както стори в също обезсмъртила се битка, Майк Тайсън на Ивендър Холифийлд.

От няколко дни започвам да си мисля, че политиката в България ми напомня на боксов мач. Той започна с много финтове, с много разигравания, но вече сме към края на решителния рунд и ударите се сипят отвсякъде, а запален фен на политбокса като мен вече дори не е в състояние да следи ударите и да се ориентира кой, откъде, как удря, защо удря, къде удря и кого удря. Иска ми се обаче в дух на кратка вечерна и спортна лудост да ви пресъздам цялата емоция, която изпитвам от пет-шест седмици насам покрай крошетата, които валят отвсякъде. И така, отпуснете се, боксовият мач започва, дами и господа:


"Криза с боклука няма да има. Това е измислица на БСП" - десен прав на Бойко Борисов. Претендентът за титлата подскача около въжетата и се зъби на позашеметения си противник. Репликите му за кофтия материал и другите словесни фантазии можем да ги оставим настрана и да ги отдадем на спаринг процеса през който претендента е минал.

"Бойко Борисов съвсем се е разпищолил" - силен ляв прав на Станишев, който улучва противникът право в брадичката и го кара да съска. Настоящият шампион също може да подскача от ефекта на удара си и да показва на света дънките си с червени копчета.

Следва нещо наречено клин. Претендентите се хващат един за друг и не мърдат, за да съберат сили, а през това време съдията милостиво им отпуска няколко секунди, за да си вземат дъх бойците. Бойко Борисов и Сергей Станишев заедно правят копка на метрото и нито един от тях не обижда другия с нещо. Всеки спортен фен знае, че това е зловещо предизвестие на развихряща се нова драма.

"Това правителство е най-корумпираното. То стана символ на загубени пари. Милиарди изчезнаха завинаги. Тези хора нямат срам" - силно кроше на Борисов, който финтира с краката и бързо нанася кроше и от другата страна. Шампионът се задъхва от поредицата удари. Тук дори се намесва и нечиста техника. Удар в слабините от изненадваща посока - идва президентът на ЕНП у нас и казва, че Бойко трябва да е премиер. Претендентът за титлата вдига глава към публиката и гордо очаква техните овации.

Шампионът обаче бързо се окопитва и също използва нечестен удар - подръпва шортите на съперника така, че те също силно да се впият в уязвимите слабини - идва шефът на ПГ на ПЕС Мартин Шулц и казва, че Станишев е сред най-добрите управленци в Европа и добавя, че вторият му мандат ще донесе само добро за България. "Управлението на Столична община е хаотично", добавя Станишев като силен прав в носа. Борисов се олюлява от напрежението.

"БСП се опитва да инспирира криза с боклука", използва извъртане, придружено с мощен прав Борисов. "Станишев предизвика нарочно кризата", продължава да удря той. Без да се задъхва много претендентът за титлата се опитва да нанесе цяла серия от мини удари, които да отслабят атаката на противника му. Продължава да удря, че имало умишлена атака от страна на БСП и ДПС към него. И накрая като грандиозен финал на ударите добавя кроше с отскок - "Атаката срещу мен е финансирана с пари от наркотици, за които американският конгрес обвинява правителството".

По правилата на бокса тук рундът трябва да е свършил, но никой вече не може да укроти биещите се. Шампионът Станишев не остава назад и на серията смъртоносно бързи удари, отговаря с цял цикъл от мощни прави. - "Имам подозрения, че кризата с боклука е предизвикана умишлено, за да може цялата дейност по сметопочистването да мине в едни ръце. Има нещо гнило със сметосъбирането в София". Станишев също знае как да нанася ударите. Борисов се клати и претендентите отново влизат в кратък клинч....


Тук засега ще сложим точката на двубоя, като естествено подобно на изпечен коментатор ще ви уверя, че битката е далеч от приключване. Ще има доста остри удари, ритници в слабините и подръпвания на шорти, това поне е сигурно. Няма да претендирам, че знам как се чувства цялата публика на това боксово шоу. Заради това ще ви говоря само за себе си. Двубоят понякога ми харесва, друг път ме дразни. Един път ми се иска направо да си тръгна от залата, втори път обаче ми приисква да се купя допълнително пуканки и да продължа да се наслаждавам на шоуто. Защото от шоу има нужда и то трябва да продължи, както бе отбелязъл безсмъртният гений Фреди Меркюри. В други мигове - те са редки, но все пак ценни - разишлявам за философията на спорта, който наблюдавам и се чудя това ли искам да видя в крайна сметка. Защото - о, моля ви не ми се смейте - някъде дълбоко в себе си, моя милост смята, че в крайна сметка целта на политиката трябва да е и да ни направи по-добри хора. Иначе - ега ти политиката. Защото, ако продължи така просто ще дойде един хубав момент в който цялата публика ще скандира, но няма да иска да види още удари, няма да иска да види спортни финтове на ринга, а вече озверяла ще желае някой от боксьорите да захапе ухото на другия...И тогава вече всичко ще стане много тъжно. На ринга ще има кръв, отхапани уши, скимтящи боксьори и ужасени съдии. Тъжно ли казах?!!! Каква тъга?!!! Искаме ухото, искаме ухото, искаме ухотооооо.....!!!!

No comments: