Страстта на хората да пазят хартийките от собствените си ненужни литературни творения винаги ми е изглеждала странна. Има някакъв концентриран нарцисизъм в подобно действие.
Добре де и аз пазя някои от своите литературни продукти.
В своя чест мога единствено да споделя, че се срамувам от повечето от тях, но съм ги запазил вероятно от тайна вяра, че вселената ме е надарила със свръхлитературни способности, които един ден потомците ще оценят... Хаха, дори аз трудно вярвам в това и определено имам съмнения дали, читателите(ако такива изобщо се появят) ще се вържат на това.
Друга обаче ми беше идеята. Тези дни призракът на Бин Ладен отново започна да шества из света и най-вече из България. Щом и по нашите земи чухме, че някой си кмет е като Бин Ладен, значи вече сме дръпнали доста напред след прогнозираният край на историята. Вместо обаче да ме настрои агресивно, идеята, че Бин Ладен или някой като него ме настрои литературно и ме върна далеч назад във времето.
2001 година беше прелестна. Изкарах шест месеца от нея в казармата – гадно време, което ми се видя около 6 години, пфуу, направо 6 века – и после излязох навън, но излязох в политически различен свят. Просто в света се бе случил 11 септември и всички говореха за организацията наречена „Ал Кайда” и за нейния зловещ предводител Осама Бин Ладен.
Понеже бях в армията събитията от този трагичен септември достигнаха до мен по доста приказен и нереален начин. Гледах по телевизията забиването на самолетите в кулите, но трудно можех да повярвам, че това се случва наистина.
В казармата е така – реалността се отдалечава и трябват усилия, за да повярваш в нея. Гледах падащите небостъргачи и не можех да се отърва от усещането, че всичко това е сън, ама сън със спецефекти.
По-късно се уволних, както казах светът беше различен, ветровете и влаковете ме довлякоха в София, животът ме завъртя, но така или иначе името Бен Ладен изплуваше отвсякъде. И тогава една вечер – "меня Муза посетила" – аз седнах и написах едно кратко стихотворение за Бин Ладен.
После го пуснах в няколко литературни форума, защото все още се заблуждавах, че там наистина има хора, които разбират от литература и изведнъж с ужас получих упреци, че съм талибан, фанатик и мизерник.
Днес повечето от тези определения биха ме хвърлили във възторг от моя милост, но в онези времена бях склонен да се поддавам на светската суета и нелепост, та размислих за писането си на поезия. Добре де, излъгах. От време на време още пишех поезия, но не я пусках във форумите, защото бях убеден, че идиотите няма да я оценят.
И сега след като тези дни името Бин Ладен отново стана толкова актуално, аз се зачудих дали не пазя онова толкова отдавнашно стихотворение. Със страстта на архивар се зарових в своето литературно сметище и открих – о, да, за ужас на капиталистите и буржоата – своята ода за Бин Ладен. Та сега смятам да я постна тук. Стихотворението дори и след толкова години леко ми хареса, което ме изпълни с възторг.
И така – моето стихотворение за Бин Ладен:
Осама Бин Ладен - афганистанската пустош пламти
звън на бомби в димящия вятър
рано сутрин марихуаната е най-хубава
как да не се радваш тогава на изгрева
самолети прорязват небето
ама са толкова далече и така нереални
че Осама няма какво друго да правиш
освен да стреляш с автомата към облаците
и да крещиш, че не ти пука
а после да осъзнаеш, че това е истина
не е ли хубаво да бъдеш истински
уви не ни е писано да сме такива
ние сме сенки в кристалния вятър
огънати сънища в мрака нелеп
и най-накрая прилепи прелитат
небостъргачи се сриват – част от съня
и то най-красивата част....
Ами това е. Стихчето си ми харесва. И само за предупреждение – ако в някоя красива сутрин, докато сънувам арабски пустини и хареми, на вратата ми позвънят агенти на ДАНС и ме поканят на разговор за живота, божествените сили и житието на Мохамед, ще знам, че някой читател на този текст е виновен и проклятията ми ще го стигнат, дори и да съм в ареста по обвинения в ислямски радикализъм...
Мир и щастие!
No comments:
Post a Comment