Wednesday, January 29, 2014

Опорните точки на неокъпаното бъдеще




Наскоро станах свидетел на много интересна случка в трамвай 22. Това е култовият трамвай, който прекосява подуенските земи и винаги е източник на дзен-истории, но тази си беше чисто политическа, със съвсем лек привкус на истерия.
Дама в края на средната възраст тръгна из мотрисата, за да раздава вестник "Атака". При това давайки го на всеки казваше по няколко думи. Загледах я отдалече с респект. Така се върши идеологическа дейност сред хората, с лека завист заради собственото си темерутство си казах аз. После дамата се спря по-дълго пред жена на нейната възраст. Започна лек политически спор. Постепенно се очертаха идеологическите различия - атакистката очевидно беше попаднала на социалистка и въпреки сходството си на тревожност за това, което се случва у нас, двете се разминаха по основната тема - трябва ли да се продава земя на чужденци или не. Атакистката доста упорито защити тезата, че това е уникален национален нихилизъм и, че няма народ, който е позволил да се случи такова нещо и да не е изчезнал в дълбокото блато на историята. Социалистката споделяше нейните опасения, но от позициите на един мек европеизъм й сподели, че все пак нещата не се толкова драматични, че те чужденците и сега купуват земя макар и като юридически, а не като физически лица, изобщо заформи се един спор, който бе доста интересен, воден в толерантен тон и - о, чудо!, за трамваен разговор - доста информиран.
Точно тогава някакъв младеж с козя брадичка и писклив глас скочи от мястото си и като водач на секта, чието пророчество не се е сбъднало, изкряка на двете жени, че такива като тях нямат място в България и, че страната щяла да бъде по-добре и да диша свободно без такива робски психики. Жените доста смаяно изгледаха натрапника, а тоя пич вече направо хвърляше плюнки - те били остарели останки от черното минало, непотребни човешки същества за модерната епоха, динозаври, които нямали правото на живот. Крякащият очерта себе си и някакви като себе си направо като различна и по-еволюирала форма на живот, която обаче съдейки по вида му, очевидно нагло пренебрегва банята в името на собствената си модерност.
Младежът смело обяви двете спорещи жени за агенти на Путин, изписка, че е европеец, а най-накрая удари последният пирон в спора: "Един ден ще остареете и аз ще плащам вашите пенсии, но никой не ме пита дали искам да ги плащам. А пък аз няма да искам да работя за такива като вас".
В този момент ми идваше да стана и да го перна зад ухото, защото по същата логика двете жени можеха да му кажат - "Хайде сега, малко капутче, да слизаш бързо от този трамвай, защото той е платен с парите, които ние сме дали на тази държава и ние не искаме ти да се возиш в него! Ти, ако искаш бачкай за нашите пенсии, ама моментално напусни това пространство, защото нямаш никакъв шибан принос за този трамвай".
Вероятно младежът се усети, че електоралния превес не е на негова страна понеже всички го загледаха гадно и се изнесе бързо от превозното средство. Но история като тази е в състояние да скапе целият ти ден и да те накара да се чувстваш брутално гадно, защото виждаш как с очите си едно общество е придобило интелектуално ниво пред което дори амебите изглеждат като професори по философия.


Едва ли тази случка щеше да ми направи особено впечатление, ако този микроразговор не беше продължение на една истерична и слюноотделяща тема, която срещам по форумите и в общественото пространство от юни насам. Нотките станаха истерични по време на първата окупация на СУ през 2013 година, когато божествените създания, които я направиха се самоопределиха едва ли не като различна раса. Заради това се появи плакат, че те са бъдещето. Никой с нормален разум няма да отрече, че това е вярно. Но ако бъдещето се отнася така към всеки, който не мисли като тях, това вече не е политическо мнение, а обикновен социален расизъм. Не мисля, че преувеличавам - светът не почва от сегашните млади, както и няма да свърши с тях вероятно. Но тази тяхна опорна точка, че те щели да изработват пенсиите на старите хора е деградираща и тъпа. Все едно пенсионерите са някакви търтеи, които лежат на труда на младите божества. Все едно настоящите пенсионери никога не са работили през живота си. Ето защо този тип говорене е уникално просташко. Въоръжени с подобни тези един ден младите поколения направо могат да захвърлят на боклука старите хора с тезата, че бъдещето не се нуждае от миналото и няма смисъл изобщо да се занимава с него.
Младежът, който най-вероятно беше от кръгът симпатизанти на втората окупация, а всички знаем, че там интелектуалното ниво беше сравнимо с това на хлебарките, е като лабороторна бактерия с внушени мисли. Протестърите хвърлиха много пяна по изтеклите опорни точки на БСП, но май това беше начин да вдигнат димна завеса, около своите собствени опорни точки, които изстрелват без грам угризения на съвестта.
Двете жени в трамвая може и да не са били прави в своето мнение. Но пък некъпаното божество с истеричните крясъци не само няма право да се държи така с по-възрастни хора, то просто трябаше да си замълчи, защото това е основата на едно демократично общество - да приемеш, че има хора, които мислят различно от тебе. Некъпаният не само не искаше да приеме това, той не желаеше да приеме факта, че живее в страна в която е прието поне веднъж седмично да си переш дрехите.


Именно този комплекс за пълноценност, тази самодоволна и небесна триумфалност прецака напълно не само протеста, но и всяка смислена идея от него. А такива идеи имаше. Проблемът е, че опорните точки дойдоха в повече на кварталните идиоти, които станаха основни говорители на промяната. И ексцесията в революционния трамвай 22 не е нещо изолирано или странично, това си беше част от всеобщото попълзновение на интелектуалните хлебарки, които си въобразиха, че всяка мисъл изтекла от мозъците им е някаква ценности. Особенно пък мислите според, които те едва ли не дават като милостиня пенсиите на предишното поколение, което има наглостта и нахалството да не мисли като тях.
И тогава схванах контраста. Двете жени не бяха съгласни една с друга, но спореха и се слушаха, а крякащият се опитваше да командва и да бичува с език. Ето това е проблема - няма как да си морален и светъл, когато основното ти оръжие е крясъка и нежеланието да чуеш някой друг, освен себе си. Това е тъмен нарцисизъм, мощна форма на окупация не само само на здравия разум, но и на всичко смислено, което да спаси тази държава. Честно ще си призная - така бях излобял, че си казах, че всъщност, ако основно такива ползват прословутия "Терминал 2", трябва да им дадем безплатни билети и да ги пуснем да си развяват срамотиите из света. Разбира се, че не е правилно да си кажа това, но пък кажете ми - нима е правилно да крякаш като допотно едноклетъчно на две жени, които могат да ти бъдат майки. И това ли ще е нашият избор за светло бъдеще - постоянно размахания пръст, пръскането на слюнки и системната липса на баня.

Почувствах се стар и леко тъжен. Но бързо ми мина. Вероятно, защото жените бързо се върнаха към основния си спор. Поиска ми се да отида и да им кажа - не се променяйте, може и да не мисля като вас, може и да не ми харесват вашите идеи, но мисля, че спасението на света лежи в ръцете ви. Или хайде, може и да не е на целия свят. 
Но спасението на тази държава със сигурност.

No comments: