„Влиянието
на АБВ е малко, с тенденция да намалява”. С този крилат лаф
заместник-председателят на БСП Димитър Дъбов успя да разсмее представителите на
медиите в Пловдив вчера.
Медиите си
падат по грандиозната политическа пиротехника. Там, където има малък проблем,
те непременно искат да видят пробойна като в корпуса на „Титаник”. Където се
вижда искра, те искат да я представят като горски пожар, който ще изпепели
половин България. А всъщност истината е, че проблемът АБВ е дразнещ, но не е
непреодолим. Първите реакции бяха гневни, защото никой не е очаквал един бивш
лидер на БСП да тръгне срещу собствената си партия. Този гняв не е ретрограден,
нито болшевишки, още по-малко хардлайнерски. Не може
мъжът, който се връща вкъщи да каже на
жена си, че си има любовница, но все пак иска да си останат женени, да очаква
миловидни погледи и топла вечеря.
Има голяма
вероятност цялата медийна истерия около АБВ да се окаже просто политическа
пушилка. Повечето областни и общински председатели на БСП не само не приемат
действията на Георги Първанов, но и остро се изказаха срещу тях. И наистина
парадоксалното се случи – в трудна ситуация хората не само се мобилизират, те
получават нова енергия за дейност, защото този път изборите няма да са само за
различна политика, а за честта и
бъдещето на БСП. Това звучи страшно патетично и клиширано, но обикновено
големите истини все звучат така.
А пък да отидеш на избори с голяма истина в
сърцето – какво по-ценно от това?
No comments:
Post a Comment