"25
години свободна България - 25 години вече нищо не е същото". С подобно
малоумно послание една реклама вече близо месец на оставя българите на мира.
Тази реклама се върти по телевизиите и се опитва да набие в главата на
случайните зрители, че едва ли не живеят в осъществения политически рай, където
животът процъфтява, а просперитетът те дебне в светлото бъдеще. Инициативата за
отбелязването на 25 години от 10 ноември е на трима президенти - Росен Плевнелиев,
Петър Стоянов и Желю Желев, а натрапчивата като пералня за мозъци реклама е
продукт именно на тази инициатива. Нещо повече -
една след
друга се заредиха някакви тежки философско-изчанчени дискусии на тема
"комунизъм", че несвикналото на българската бруталност съзнание ще
изпищи трагично все едно са го затворили в една клетка с тризначките от
Благоевград, които му обясняват как си избират бельо.
"Етосът
на жертвената героичност бе идеологически първенствуващ в комунистическия
режим", твърди черният богослов Калин Янакиев. "Но всеки, който
твърди, че сега България е по-зле отколкото е била по комунистическо време, или
умишлено лъже младите хора, или лъже себе си", опява на народа
номенклатурното отрече Владимир Левчев. "Декомунизацията в България пропусна
да проследи мутациите на комунистическия елит", параноясва Огнян Минчев.
Изобщо годишнината от 10 ноември се превърна в грандиозен опит за измиване на
политическа вина и връщането на основния проблем в баналното и изтъркано клише,
че комунизмът от вчера е виновен за нещастията ни днес. По същата логика можем
да твърдим, че географският избор на Аспарух е виновен за появята на Азис като
феномен, но това, както се казва е отделна тема.
Тук ще разгледаме опитът за
създаване на нова митология около преходът в България и яростното съскане на
антикомунистическата бесовщина в желанието й да обясни абсолютният провал на
това, което трябваше да бъде път към различен живот и клубът на богатите. Нали
така ни обясняваха? Преди да се впуснем в пътешествието нека да припомним, че в
първата програма на СДС се обещаваше редовна почивка на Канарските острови, а
фактът, че това не се случи едва ли е вина на комунистите, нали? По-скоро
трябва да сме внимателни за поредната подмяна, която се опитват да направят, за
да могат новите елити да си подсигурят някаква нова легитимност, защото старата
отиде на кино.
На 10
ноември 2013 година пред университета се проведе митинг. Тогава в основата му
бяха "Ранобудните студенти", едно инженерно течение, което изчезна
бързо като политически мошеник заради абсолютно нестабилната си основа. Но при
целият баласт на техните клишета и приказки, две девойчета издигнаха лозунг
върху който си струва да се замисли. Той гласеше: "Не ви признаваме
прехода! Не ви признаваме властта! Не ви признаваме собствеността!". Това
е лозунг без цвят и звучи като обвинение, което всеки средностатистически
българин би отправил към новите реалности. Точно поради тези причини
телевизионното хълцане - "25 години нищо вече не е същото" е върховен
цинизъм, защото ако има промяна, тя е по-скоро към много по-лошо и страшно.
Преходът се
оказа един драматичен провал. Той не само не доведе до по-благосъстоялен живот,
но лиши огромно количество хора от социален статус и потопи 90 процента от
България в безпросветна бедност. И това влошаване на живота, политическото
отчаяние на хората и загубеното бъдеще са най-голямото обвинение към
политическите елити. Заради това покрай 25-ата годишнина те се опитват да си
измислят някакво ново лице. Но самият факт, че се налага с телевизионна реклама
да обясняваш на хората какви идиоти са, че не разбират, че живеят по-добре
издава големият провал. Никой не прибягва до техники за промиване на мозъците,
ако не е затънал сериозно в блатото и се чуди как да се измъкне от там.
Когато
говорим за празнуването на 25 години свободна България (което също е
исторически кретенизъм - все едно през цялата си останала история страната е
стенела в някакво робство) трябва да отбележим абсолютната шизофрения на
интрепретациите. От една страна яростните антикомунисти и до днес стържат
кътници, че това е бил някакъв вътрешнодворцов преврат, а от друга страна сега
се впуснаха да отбелязват годишнината като тийнейджъри поканени на парти на Хю
Хефнър. Защо? Нима и те участват в маскарада?
Отговорът е
прост. Най-радикалният проблем на изминалите години е върхонственото на
подмяната. Децата на номенклатурния елит до един си измислиха героични
биографии и минаха в антикомунистическия лагер, за да се правят на политически
герои. Това не е просто изолиран факт. Поровете се в биографиите на
най-гласовитете антикомунисти и ще видите в повечето от тях номенклатурни
корени. И то от най-овластената номенклатура. Децата на кадрите на политбюро
днес се опитват да ни преподават демокрация. Също както по време на протестите
през лятото стана ясно, че внучката на Милко Балев се е писала от "умните
и красивите". Тази подмяна създава усещането за огромно отвращение у
обикновените хора, защото те с очите си виждат как някакъв самоназначил се елит
се опитва да запази своите обществени позиции на всяка цена. Резултатът бе
огромен разгром за обикновените хора. Номенклатурните отрочета присвоиха
парите, а останалите трябваше да се задоволяват с празни чинии и
евроатлантически ценности.
Между
другото именно този факт на подмяната прави шоуменските изяви на президента
Росен Плевнелиев уникално глупави. Покрай своята инициатива държавният глава се
самоназначи като основен интерпретатор на близкото минало и започна да ражда
такива бисер, че човек неволно започва да се чуди дали президентът не се
занимава с писането на сюрреалистична поезия като тайно хоби. Последният писък
в интерпретацията на близкото минало е това, че в България декомунизацията не е
свършила. Изобщо декомунизацията се оказа паралелелен образ на комунизма. И
едното и другото бяха отложени за невъзможното бъдеще. Оказва се, че сигурно и
след сто години някой клонинг на Огнян Минчев ще твърди, че страната е бедна,
защото декомунизацията се точи. Управляващата класа се оказа в състояние да
произвежда всякакви лъжи само и само да не признае провала на своите идеи.
И никой не
иска да признае очевидният крах, а това прави тази годишнина от 10 ноември
особено перверзна. На 25-ата година България се оказа една деиндустриализирана,
бедна страна, с такива регионални диспропорции, че ако човек не обърне
внимание, че страната е европейска като нищо ще си помисли, че чете статистики
за бананова република. "Либералните" медии тези дни се оливаха в
икономически оргазъм докато даваха като вселенски пример за това как една
българска ай-ти компания е била продадена за 270 милиона долара, но без да
споменат, че това е само един изолиран случай, а че масовият вариант на частен
бизнес е този, който смуче държавни средства и предоставя безобразни услуги.
Ето защо е трудно да набиеш в главите на хората лъжата, че те живеят по-добре
днес, отколкото в миналото. Просто не е така.
Пак трябва
да прибегнем до патрона на годишнината, за да видим как е изографисал в своите
размишления този факт. Росен Плевнелиев каза: " Днес има много богати
държави, които обаче са тоталитарни и същевременно България, която не е толкова
богата, но е свободна, демократична - неперфектна, но все пак е избрала този
път".
Очевидно
това ще е новата мантра на провала. Вие сте бедни, но свободни. Нямате работа,
но имате демокрация. Не можете да пратите децата си на училище, но можете да
гледате "ВИП-брадър". Не си взимате редовно заплатите, но имате
свобода на словото. Нямате какво да ядете, но сте длъжни да бъдете щастливи.
Тази нова
теза е абсолютна перверзия. Свободата и просперитета не могат да бъдат
поставяни в опозиция. Май именно заради това тече кампанията, че 25 години
имаме свобода - това е начин да се опитат да натикат в гърлото на
изтормозените, че провал на елитите няма. Напротив. Провалът на елитите е
очевиден. Заради това носталгията по миналото не е инженерен продукт. Тя е
протест.
Именно тази
носталгия се появи като препъникамък в новия наратив за прехода. Българите не
градят планове за бъдещето, защото виждат, че там не ги чака нищо добро, а си
спомнят с мека меланхолична топлина за миналото, където въпреки всички
несправедливости животът беше по-подреден. Това в никакъв случай не е хленч по
тоталитаризма. Това обаче е начин да запазиш здрав разум, когато някой се опитва
да ти опише натикването в блатото като нещо нормално и като място откъдето
излизане никога няма да има.
Тези, които
приватизираха на безценица цялата икономика сега искат да приватизират и
празника на промяната, за да го разкажат по своя перверзен начин и точно това
не бива да им бъде позволявано. Декомунизаторите са опасни митомани, защото
крият истинският анализ зад бруталното сметище на лъжите си. България стана
жертва на дясното икономическо мислене, на пълното разграждане на социалната
държава, на изоставянето на идеята за държава изобщо. 25 години по-късно всеки
дъжд се превръща в бедствие, зимата се посреща с ужас, предприятията ги няма, а
земеделието е в колапс. България се е превърнала в една изтощена и неприветлива
страна, а нейният елит мисли единствено за това как да продаде себе си
по-подходящ начин. Разминаването между елит и народ става все по-очевидно, но
точно заради това трябва да четем с гняв изминалите 25 години. Това е крив път,
сбъркана реалност и днес именно паразитите на прехода се опитват да излязат
като герои. И как го правят - като обещават поредната доза светло бъдеще. Един
ден младите щели да изберат правилата, силните институции и върховенството на
закона. Което си е направо друг начин да ни кажат - стискайте зъби и не се оплаквайте
много. Бъдещето в България винаги е отложено. Днес е хаос, но утре ще е рай.
Днес е мъка, утре всички ще сме дебели по неолиберален начин и ще имаме
капиталически блясък в очите.
25 години
по-късно - държавата е в политически руини. И вината за това изобщо не е в
комунизма, този вечен виновник. Вината е на посткомунистите, които така
заличиха цялата история и тръгнаха да се бият с миналото, че предизвикаха
абсолютна шизофрения у хората. Сега гълтаме горчивите тъпотии на прехода. И
питайте всеки, който се е самообявил за невинен защо крие кървавите ръце зад
гърба си. И най-накрая - ясно е защо днес много хора искат да сатанизират
комунизма като абсолютно зло. Това е начин да убият идеята за промяна у хората.
И точно тук има поле за надежда - дори и мошениците на прехода треперят да би
хората отново да поискат промяна и да пожелаят истинският разказ за изминалите
25 години. Докато тези се страхуват - надежда има. 25 години - всичко можеше да
е много различно. Можеше...
No comments:
Post a Comment