В книгата
си от 1991 година "Адамов комплекс" великолепният български философ
Владислав Тодоров (прочул се по-късно като автор на романа "Дзифт")
си бе поставил задача да се саморазправи с комунизма, да го изстиска като цирей
от българската душевност и да остави бездиханното му тяло край канавката на
историята. Опитът му за убийство не успя, но и до днес е интересно да се види
замисленият подход. Тодоров не атакува комунизма политически, а
културологически. Той се опитва да го умъртви като стигне до естетическите
корени на неговото съществуване, за да може да е сигурен, че призракът му
никога повече няма да броди из Европа. Няма да се занимаваме с цялата книга, но
нейното начало е много важно, защото то като в изкривено огледало може да ни
разкрие няколко истини за днешния ден, както и за парламентарните страсти на
Методи Андреев, наричан Митодиту, желязната захапка на психодясното, кресливият
трибун на софийските реститутки, вдъхновен идеолог на теории на конспирацията и
ходещо доказателство, че нещо с българската здравна система наистина не е
наред. Да, коварно е да използваме десен мислител, за да разкриваме нелепостите
на дясното поведение у нас, но контрастът е твърде ефектен и епичен.
Тодоров
твърди, че комунизмът създава ефективни естетически и дефективни икономически
структури. Тоест комунизмът е силен в произвеждането на символи, но се проваля
в решаването на реални икономически проблеми. Битката на комунизма, казва
Тодоров, е да се владеят не машините, а метафорите, с други думи - да се владее
производството на значения и смисли, а не на стоки. Българският философ смята,
че това е било и рецептата за катастрофа, защото, дори и да опиташ да живееш в
света на символите, то рано или късно празният стомах ще те изведе от тази
политическа нирвана и ще те сблъска с реалността като самолет в небостъргач.
Нямаше как
да не се сетя за този философски опит на Тодоров, когато гледах парламентарните
циркаджилъци на Методи Андреев в опита му да защити поредния законопроект за
забрана на комунистическата символика. Андреев не е единствен в тази юридическа
бесноватост - компания му правят обичайните заподозрени Мартин Димитров, Петър
Славов и един Вили Лилков като черешка на тортата. Само че Андреев не позволи
на никой друг да блесне, той иззе шоуто като млада фолк-певица, която с лакти
се опитва да избута конкуренцията за сърцето на шефа на "Пайнер".
Според приетите на първо четене правила "държавни и местни управници и
физически лица трябва да премахнат от територията, на която са собственици,
всички надписи, паметници, символи и лозунги, създадени през комунистическия
режим в негова възхвала". Ако някой се опита да се съпротивлява - глобата
е 200 лева, а за юридически лица - 2000 хиляди.
Това е
класическото дясно у нас. Само, питам се, защо то се държи точно като описаният
от Владислав Тодоров комунизъм? Защото законът на Андреев и сие всъщност не
решава нито един проблем на България, която тъне в етническо напрежение,
бедност, несигурност и ниво на престъпност, стигащо до пика от 90-те години.
Това е закон изцяло подчинен на произвеждането на някакви символически
значения, борба с въображаемите скелети от гардероба, опит на провалени
политици да си бият венозно политическа виагра, с надеждата, че ще излъжат още
и някой друг избирател. Това е закон, който сякаш е роден в алтернативна
реалност, но българските медиите много често се ловят на подобна примитивна
подмяна. Опитът за налагането на фалшив дневен ред на обществото ни доведе до
там, че вече 26 години България продължава да бъде най-бедната страна в ЕС. Тук
в парламента е имало много по-често битки за миналото, отколкото реален дебат
на тема "защо сме бедни". И именно хора като Методи Андреев са
моторът на произвеждането на такива фалшиви дискусии.
Психодясното
съществува в състояние на бесуваща шизофрения. То е притиснато до стената от
един вечен проблем - защо не успяхте във вашите реформи? Това е въпросът, който
трябва да бъде задаван на всеки десен политик, който тръгне да ражда медийни
бисери от антикомунистическо напъване. Приемаме, че гадните комуняги са оплели
цялата държава в своята паяжина, но през 1991 година СДС дойде на власт "с
малко, но завинаги", а след това през 1997 година Иван Костов получи
огромно парламентарно мнозинство и можеше да постигне каквото си каже.
Резултатът от тези две управления бе катастрофален. И тук на помощ отново дойде
битката с комунизма, редовното бъркане в гардероба на миналото, за да може
десницата да се задържи на политическата сцена, а да не оттича в канализацията.
Ето как днес психодясното има алтернативна версия за историята - според нея
паметниците, петолъчките, старите надписи, всичко това колективно е пречило на
икономическата модернизация на България. Само така трябва да тълкуваме
парламентарните мускули, които бяха демонстрирани, за да се пробута новия
закон. Битката с комунизма заплашва да стане безкрайна, защото тя се превръща в
прекрасно обяснение на провалите в реалността. Методи Андреев трябва да е
последният комунист просто. Владислав Тодоров би потвърдил това, особено като
види как той е неспособен на реално политическо действие, вън от символическите
си битки с нещо, което отдавна го няма.
Последният
"комунист" Андреев обаче достигна до нови висини в опита си да
разтълкува своите юридически фобии. Защото съвсем нормално и правилно го
попитаха - какво да правим с петолъчките по различни емблени, а дори и по
етикитете на някои световни марки бира. Те какво? Нима ще дразнят зениците на
надъханите антикомунисти и пак ще им пречат да управляват нормално България?
И така
журналисти от спортен сайт издебнаха Митодиту да го питат какво да прави ЦСКА с
петолъчката в емблемата си. Не е ясно в какво състояние е бил депутатът, в
нощен бар ли са го издебнали, но отговорът му трябва да бъде записан с блестящи
букви в енциклопедията на българската психиатрия. Андреев вилнее и убива
мозъчни клетки: "Аз не виждам никаква връзка между звездата на ЦСКА и
комунистическата петолъчка. Ще ви обясня и защо. Когато се създава
комунистическата държава в Русия, властта иска да я облече в някакъв символ.
Колебаят се между два - петолъчката и свастиката. И двете са много древни
символи. Надделява обаче петолъчката на Лев Троцки по желание на Ротшилд, който
финансира комунистическата революция. Тя символизира петимата синове на
Ротшилд. Това няма как да има нещо общо със звездата на ЦСКА. Тези неща са
достъпни в интернет, нека младите ги четат."
Ротшилд,
евреи, комунисти, руската революция...Мама му стара, как става така, че всеки
фашист рано или късно стига до антисемитски изцепки, когато разсъждава за
света. Именно това конспиративно обяснение сродява Андреев с мрачната епоха
преди Втората световна война. Защото, когато на един човек му се позволи
свободно да изстрелва своите политически фобии във вид на реч на омразата срещу
комунистите, той рано или късно ще стигне до евреите. От думите на Методи
Андреев мирише на концлагер и на пещи за горене на хора. Заплитането на този
антисемитки сюжет вече наистина е добра отправна точка законопроектът
"Митоди" да бъде разглеждан в една плоскост с печалния Закон за
защита на държавата преди 1944 година, който развързва ръцете на властите за
повсеместни репресии.
Представителите
на десницата, които иначе скачат с викове срещу всяко нещо във вселената обаче,
остават глухи за фашисткият шепот в това мнение. Което беше съвсем логично да
се очаква, защото в страната в която половината закони произвеждат само
символически значения, Методи Андреев ще се чувства завинаги недосегаем.
Политика, правена на основата на фобии и истерии, винаги ще приключва като
чудовищен фарс.
Разбира се,
това е закон, който няма да бъде спазван. В опита си да изсмуче още няколко
години политически живот за себе си Методи Андреев всъщност превръща комунизма
в нещо готино и преследвано, а това е рецептата за предизвикване на интерес.
Може би един ден ще разсъждаваме за този процес като за голямата трагедия на
психодясното, защото те така се зашматкаха из територията на символичната
политика, че в един момент просто не успяха да излязат от там и се превърнаха в
затворници на самозатворената си реалност.
Може би
трябва да разглеждаме този закон като писък на едно съзнание, което осъзнава,
че светът започва да се променя, че историята започва да се движи по други
коловози и символичните построения на психодясното ще рухнат абсолютно напълно.
България е единствената страна от Източна Европа, която си позволяваше като
редовно екстремно удоволствие такава сатанинска разходка из миналото и то с
водачи като Методи Андреев, но оттук-нататък е дошъл момента в който повечето
българи са замислиха за бъдещето. И разбраха, че такива като тълкувателя на Ротшилд
не могат да ги заведат никъде другаде освен до редовните прегледи на Четвърти
километър. Но пък има една порода хора, които не се отказват. Така че чакам
следващия закон - например да разрушим всички сгради, построени при социализма.
Ако ви звучи нелепо, просто почакайте. Имайте вяра в методиандреевщината. Тя е
като хлебарките.
Оцелява.
Въпреки, че скоро всички ще се гнусят от нея.
No comments:
Post a Comment