Репортажът на бТВ за отнемата на деца в Норвегия събуди
обществените духове по който обикновено ги будят или политическите теми или
опитите на някоя фолкпевица да запее стихотворение от Вапцаров. Имам чувството,
че темата отпуши нещо по което българите (а голяма част от тях вече имат
емигрантски опит и то в напълно чужди страни) отдавна искат да говорят, да се
оплачат, да споделят, просто да разменят няколко думи. Сюжетът с няколко думи:
доста български двойки се оплакват, че в Норвегия службата за защита на децата
е получила свръхзаконови прави да отнема деца от семействата, дори и въз основа
на непроверени доноси. И привеждането на статистика е като удар с юмрук в
брадичката - през 2016 г. в Норвегия са родени 58 890 деца, а броят на
сигналите за деца в риск е 58 200. Това означава, че Службата за защита на
децата започва да действа като някакво възпитателно НКВД, узаконена е да
възмездява по брутален начин и най-важното да разбива човешки съдби и
семейства.
Случилото се в Норвегия, разбира се, има и съвсем
техническо обяснение. Все пак говорим за друга страна, която е създала съвсем
различна социална система. Тя третира децата като най-важното нещо в едно общество
и не толерира никаква проява на насилие срещу тях. И, разбира се, с част от
мерките човек не може да не се съгласи - там шамарът е престъпление и е добре и
у нас доста хора да си го набият в кратуните. Също така няма начин да откажеш
имунизация на детето. Което ми звучи повече от похвално. Родителят, ако иска да
вярва, че рептилите управляват земята, но здравето на следващото поколение не е
нещо, което може да бъде застрашавано.
Но оттук-нататък опираме до най-важното. Че такава
социална система, която е подчинена на либерални ценности и свободата, много
лесно може да се превърне в машина, която безогледно гази хората. Насилието не
може да бъде толерирано, но всяко възпитание всъщност е вид насилие. То няма
непременно физически форми, но процесът в който едно дете да научи да отличава
правилното от неправилното всъщност си е живо насилие над природата. Цялата ни
цивилизация почива върху това интелектуално насилие. А норвежката система
действа просто самоубийствено. Ако родителите не могат да възпитат децата си,
тогава на какво трябва да разчитат. На сляпото действие на природата? На
връщането към райската невинност? Всъщност невинността по природа е зла, защото
означава да не можеш да различиш лошото от доброто. И точно тук либералната
утопия страшно много започва да прилича на фашизъм, защото тя се намесва там,
където автентичните либерали никога не са искали да имат присъствие - в
семейните отношения, в клетката, която изгражда обществото. Днес от загриженост
за всичко по всяко време се стига до брутална намеса в живота на хората, до
раждането на абсурдни и нелепи правила, които рано или късно ще накажат
най-големите си жертви - децата, които би трябвало да спасяват. Защото има ли
по-голям ужас за едно дете да го вземеш от майка му и да го пратиш в приемно
семейство и то не въз основата на реално насилие, а просто върху донос?
У нас из медиите плъзнаха доста защитници на подобен
подход към децата, които, разбира се, просто си чешат езиците и главата им
прелива от хибридна война и фобии. Някои дори обявиха всяко мнение срещу
подобно отнемане на деца именно за подла атака от страна на Кремъл. Но с тази
лудост ще са заниваме някой друг път. Норвегия е типичния пример как всяка
идея, която бъде доведена до абсурд се превръща в своята противоположност.
Когато настояваш за свръхсвобода много често стигаш до държава-затвор. В
случая, когато проявиш фанатизъм в прилагането на либералните ценност, крайният
продукт опасно много прилича на фашизъм. И то безмилостен, мрачен и абсолютно
лишен от духовност. Самият факт, че тази система допуска доноса като форма на
комуникация с обществото означава, че нещо в нейните основи куца. И всъщност,
ако погледнем Норвегия с очите на чужденец можем да видим симптомите на
болестта не само на отделната държава, а на цяла една система, която се опитаха
да ни представят като абсолютно незаменима. Което е много жалко, защото аз съм
възпитан да ценя част от либералните ценности и ми харесва поривът по абсолютна
свобода и свободни отношения между хората. Но от друга страна с очите си виждаме
как от тях абсолютно нищо не е останало. Защото ако екстраполираме случилото се
в Норвегия и го прехвърлим като прогноза за близкото бъдеще на целия континент
- то не е далеч деня в който децата ще бъдат отнемане при раждане, за да бъдат
възпитавани отделно от родителите, настойници и всичко останало. Звучи като
нещо, което единствено мрачното въображение на Оруел би създало, но ето
примерът е пред очите ни. И той се разстраства със скоростта на раков тумор.
И какво се оказва - живеем в свят, който трябваше да бъде
най-добър от всички възможни, а ето че днес ни тикат възпитателни системи,
Истанбулски конвенции и какво ли още не. Защото в в своя абсолютен и радикален
край либералната утопия води до стада от разкачени от ценности хора, израсли
като ГМО в оранжерии, неспособни на критичен дух, самостоятелно мислене и дори
минимален бунт.
И това не е преувеличение, а просто мрачен поглед във
възможното бъдеще.
No comments:
Post a Comment