Неонацисткото ръмжене за „терористката“ Вела Пеева

Всеки читател у нас е наясно, че има сайтове, които трябва да се отварят единствено с противорадиационен костюм, а след това спешно да се дезинфекцират срещу буболечки в мозъка. Това е голямата трагедия на информационната епоха - тя има своите прелести и своите сенчести зомби-места, където дебнат чудовища и откровени плътоядци. Точно такъв сайт е неонацистката трибуна "Фактор" - някаква гъргореща комбинация от налудничав антикомунизъм, психодясна екстатика и прогерберски стенания. Или както се изрази един мой приятел: "за тия всичко различно от Адолф Хитлер е мракобесен комунизъм". И, да, знам досадно и самотно занимание е да се опитваш да опровергаваш поредната порция нечистотии и лъжи, които се бълват там и, повярвайте ми, нямаше да го сторя, ако не бях попаднал на нещо толкова отвратително, че плуването в септична яма изглежда като кротко удоволствие в сравнение с него. "Фактор" в духа на своите нацистки традиции тези дни е пуснал статия с гръмкото заглавие: "Велинград реабилитира комунизма - издигат паметна плоча на шумкар, унищожил 134 102 досиета на ДС". Текстът е написан в добрите стари маниери на Йозеф Гьобелс, напълно смесвайки факти, коментар, пропаганда, шизофрения и остър пристъп на деменция. Става дума за това, че във Велинград Общинският съвет е гласувал да се постави паметна плоча на къщата на ген. Атанас Семерджиев. Няма да пресъздавам реториката на "Фактор", защото такива неща обикновено говорят единствено и само пияниците след като останат без качествен алкохол. Генерал Семерджиев почина през 2015 година, а нашите нацисти се опитват още отсега да му сложат кофти историческа оценка. Не са познали. Историята обича да бъде безмилостна към всички, които се напъват преждевременно да й бъдат одитори. Все пак е ясно едно - Семерджиев е извоювал своето място в историята, дори и само с това, че беше първият вицепрезидент на Република България. Добър, лош, спорен, безспорен - това са политически прилагателни. Историята запомня фактите. В този смисъл - велинградчани имат пълното право да отбележат с плоча неговата къща. Но всъщност потресът ми съвсем не дойде от опитите за окалване на името на Семерджиев. Той и приживе се бе наслушал на тъпотии, тоест посмъртно те едва ли го притесняват. В края на текста обаче има изречение, което съдържа култивирата мерзост на написаното. То гласи: "Странно как във Велинград подрастващите ще учат, че комунизмът е едно от най-страшните престъпленията срещу човечеството през 20-ти век, а градът им ще продължава да носи името на терористка и да се издигат паметни плочи на борци срещу демокрацията, какъвто е и Атанас Семерджиев".

Градът носел името на терористка?! 

Това може да го каже единствено човек, който е в пряка роднинска връзка с Джак Изкормвача. Защото той обявява за терористка една млада девойка, чийто жизнен път приключва безмилостно и жестоко само на 22 години. И понеже живеем във времена, които са оперирани от памет искам да ви припомня само с няколко думи за живота на тази голяма "терористка" Величка обезсмъртила се като Вела Пеева. Тя е млада, интелигентна, идеалистична девойка, която от първите мигове на присъединяването на България към пакта на Хитлер започва своята съпротива срещу безумието. През 1943 година, едва 21 годишна заедно със сестра си минава в нелегалност в отряда "Антон Иванов". През март 1944 година Вела Пеева е предадена. Оттук-нататък нейната история е достойна за филм. Тя заедно с друг партизанин се оттеглят към планината, но спътникът й е ранен и заловен. Младата девойка след това близо месец се крие в планината - премръзнала, гладна, а както ми припомни и Уикипедията, и без очилата си, което е кошмар за нея, защото тя страда от силно късогледство. Най-накрая жандармерията попада на следите й, защото те на практика не спират да я издирват. Вела Пеева е обкръжена, но въпреки всичко цели 5 часа държи жандармеристите на дистанция, които изпитват налудничав страх от нея. Краят обаче идва. Вела Пеева остава без амуниции и с последния патрон слага край на живота си. Това обаче не е достатъчно за "силите на демокрацията" - един от жандармеристите реже главата на девойката, за да я представи на своя командир. След това още по-демократично и извисено главата й сложена за всеобщ показ. Ето за каква "терористка" говорим. И да не забравим още един демократичен детайл от светлото минало - по заповед на шефа на жандармерията главата на Вела Пеева е използвана, за да пребият с нея заловеният й преди това другар. В раничката на терористката намират само подривна литература - Ботев, Яворов, Смиренски. Истинска заплаха за великото царство България, какво да ви кажа. И това безчинство е солидно заплатено. Този, който й отрязва главата получава юдинските 100 хиляди лева.

Да твърдиш, че една млада, умна, идеалистична и невинна жена е терористка означава на практика да точиш радостно слюнки пред нейните убийци и пред садистичната им жажда за кръв. В друга държава Вела Пеева щеше да е заслужила много повече от име на град, но напук на неонацистите тя влезе в пантеона на безсмъртния полк и показа, че един човек, дори и само на 22 години, може да бъде смел, решителен и да презре смъртта в името на идеите. Нещо, което пияницата от "Фактор" сътворил халюцинацията никога няма да е в състояние да разбере. Но днешната реабилитация на джакизкормвачите, които са рязали глави никога не трябва да бъде прощавана. Защото това е основната хибридна война, която се води срещу България днес - хибридната война на садистите, които искат да подменят напълно онова, което е светло и смислено и да го заменят със своя вътрешен мрак и глупости.

Никаква прошка!