Всички знаехме, очаквахме, предвкусвахме и тръпнехме, че
като дойде лятото вицепремиерът Валери Симеонов пак ще тръгне на своя поход
срещу шума по морските курорти. Предният му тур миналата година роди безброй
вицове, шеги и колажи. Моят личен фаворит е една карикатура на войниците на
Симеон, които запяват "Край Босфора шум се вдига", а Валери Симеонов
ги апострофира моментално: "Но не и след 22 часа, нали?". Сега лятото
отново дойде на власт и старата песен се повтори на нов глас. Още в първия ден
на сезона Симеонов тръгна на нощни проверки из заведенията, за да може да бъде
сниман как садистично дава акъл на знайни и незнайни собственици. Разберете ме
правилно - всъщност битката с шума рано или късно трябва да бъде проведена, но
когато тя се извършва по такъв кампаниен начин просто винаги е подозрителна.
Държавата или намира механизми един път завинаги да се справи с проблема или
правителството си признава, че е безсилно да се справи. В противен случай сме
обречени постоянно да гледаме един и същи филм, а медиите да се държат като
пациент с амнезия, който не помни, че всичко това се случва за пореден път
отново и отново. Между другото - избраният подход е нож с две остриета.
Миналата година доста хора разказваха историята за това как в момента в който
влиза в дискотека на Слънчев бряг, Валери Симеонов е посрещнат с мощно
освиркване, крясъци и псувни. Това е лош знак, защото по дискотеките обикновено
ходи аполитичната аудитория. Да превърнеш нея в политическо животно е опасно,
защото те отиват да гласуват единствено водени от гняв и омраза.
Всъщност абсурдното на ситуацията се състои в това, че
Валери Симеонов очевидно не осъзнава стратегическият замисъл на своя пост.
Ролята на вицепремиера не е да бъде контрольор на място, а да задава линията,
да осигурява условията проверките за шум да не са формалност или нещо
извършвано проформа. Самият факт, че има нужда визитите по заведенията да бъдат
с вицепремиер начело, по същество е ярък знак за блокирала държава. И нещо
повече - за държава, която самият Валери Симеонов не вярва, че функционира
както трябва. Живеем в епоха в която висшите управленци не могат да огреят
навсякъде, но въведеният стил означава ли, че Валери Симеонов трябва да виси по
строежите, за да гарантира качество, да виси в управленията на МВР, за да
подисгури разкриваемост на престъпленията, да пие кафе в болниците, за да е
сигурен, че болните получават качествени грижи? Всъщност фокусирането на
политиката до една личност е див популизъм и вицепремиерът всъщност се опитва
да прави точно това. Това е изкусен начин за изграждане на медийна популярност,
но в политически план е направо катастрофа. Ако е имало нужда да се даде пример
значи е достатъчно медийното шоу да бъде направено веднъж, но очевидно на
Симеонов му хареса светлината на прожектори, насочените микрофони, вниманието
на медиите. То в България всъщност не е много трудно да накараш журналистите да
слюноотделят като кучето на Павлов - достатъчно е темата да е безгрижна, весела
и да има екшън и отразяването ти е в кърпа вързано. А пък дежурните държачи на
папките на Симеонов изведнъж получават картбланш да го възпяват като уникален
борец с олигархията и с мутренското самозабравяне. Но честно казано да се
опитваш да се бориш единствено и само с шума по морето е все едно да атакуваш
шофьора на някой мафиот или мияча на прозорците му.
Популисткото поведение на Сименов обаче вече създава и
сериозни политически проблеми за правителството. Това го казвам само като
констатация, без да влагам в нея оценка. Все пак опозиционната ми душа знае как
да извлича наслаждение от тези процеси. Защото нощните обиколки из курортите на
вицепремиера моментално се превърнаха и в атака срещу министърката на туризма
Николина Ангелкова. А тя, няма как да не забележим, не гравитира около
патриотите, а е от квотата на ГЕРБ. Може би в това се крие другият смисъл на
медийните акции - Симеонов дава знаци, че иска контрол върху целия туристически
сектор и няма да се спре пред нищо, за да го постигне. Дори и цената на това да
е разклащането на правителството, защото това е сериозен политически трус.
Най-малкото за първи път в 28 годишната кошмарна история на прехода имаме
случай в който вицепремиер дава цяло едно министерство на прокурор. И това по
никакъв начин не е антикорупционен процес, това е феодална борба за територии,
маскирана като загриженост за шума по морето, развитието на туризма и какви ли
още не луксозни опаковки.
Всъщност летните разходки на вицепремиера са и зловеща
метафора за същността на управлението днес. Само то трябва да бъде разследвано
за вдигането на твърде много шум, далеч над разрешените нива. То представлява
едно безкрайно биене на тъпана, една канонада от фанфари, тъпани и похвални
статии, но в края на деня остава единствено горчив вкус в устата, нещо в джоба
и тежкото усещане, че си бил подведен от ало-измамници. Това е същото като да
си дойде премиера от Албания и да обяви, че сме надделели над Макрон, а после
със закъснение да осъзнаем, че съвсем не е така. Същото е и със заведенията по
Слънчев бряг и техният "любим" клиент вицепремиера Валери Симеонов.
Опасявам се, че всяко лято оттук-нататък ще гледаме този ситком, без реален
резултат, без реални действия, които отново и отново ще ни доказва, че живеем
единствено в симулация на държава. Със симулация на вицепремиер.
No comments:
Post a Comment