Посещенията на Румен Радев и Бойко Борисов в Русия
събудиха толкова много запалянковски страсти из медиите и социалните мрежи, че
невнимателен зрител на процесите като едното нищо щеше да се обърка, че финалът
на Шампионската лига спешно е преместен от Киев в София. Фронтовите линии бяха
ясно очертани. От една страна стояха талибаните на ГЕРБ, които подплатени с
медийна любов и анализаторска страст започнаха да замерват Радев с обиди, че
бил унижен, че не му обърнали внимание, че е влязъл в ролята на пощальонче на
Борисов, че просто е утъпкал пътеката, а дори и, че е превишил правомощията си.
От другата страна - червените хунвейбини и полковете от симпатизанти на Радев
отвърнаха на огъня с биене в гърдите, че посещението на президента отпуши
възможността за диалог, че държавният глава методично и последователно остава
верен и изпълнява предизборната си програма и, че премиерът може единствено да
диша прахта, която бомбардировачът вдига след себе си. С годините свикнах да се
забавлявам със запалянковщината, защото отвъд всичко останало тя е знак, че
духът на обществото е възпламенен, а, по дяволите, това все пак е на хубаво.
Истината обаче е, че външната политика на една държава
трябва да бъде изчистена от запалянковщина. Тя (запалянковщината) е неизбежна,
възможна, но не работи като механизъм за обяснение на процесите. Най-малкото
заради това, че в очите на една голяма държава като Русия, а и на всяка друга,
едва ли има разлика между БСП и ГЕРБ. Точно както, когато ние говорим за Жан-Клод Юнкер не
мислим за неговата партия и политически убеждения, а го чакаме да свърши работа
и по възможност да остане трезвен. Руската държава не е длъжна да се съобразява
с нашето вътрешнополитическо състезание. За тях България е единен образ и
заради това външна политика на две скорости е най-прекия път към самоубийство.
Ето защо, когато говорим за национални интереси, обща цел и стратегия, трябва
да сме наясно, че единственият начин за успех е Радев и Борисов да работят
заедно. Което не е опит да изпадаме в политически сантиментализъм и да кършим
пръсти за национално единствено. Това е изборът на прагматизма, онова, което
диктува здравия разум. Останалото прилича на поезия, но както сами знаем
литературното отношение към света често приключва с разрязани вени в хладна
баня.
Ето защо ще ми разрешите лукса в тази статия да се
отнесем с темата Русия хладно, прецизно, обективно и както ни диктува разума
вместо да оставаме пленници на гръмокипящите страсти и лозунги. Точно заради
това ще си позволим да смятаме, че посещението на Радев може да се окаже
изключително полезно и визитата на Борисов. Видях някъде как се сипе огнен
сарказъм, че президентът "разчистил пътя" на Борисов. Можем да спорим
дали образът е точен, но дори и да е така, то това не само не е лошо, напротив -
достойно е да уважение. Отношенията между България и Русия са най-ниската си
точка от десетилетия насам. Само преди 10 година ни изглеждаше, че бъдещето ще
е светло, а три огромни проекта се мержелееха като енергиен Ханаан в
далечината. След това последователно, методично и талибански тези идеи бяха
унищожени, зачеркнати, стъпкани и днес между София и Москва съществува
единствено протоколно уважение и размяна на лицемерни комплименти. Ние дори не
успяхме да отчетем и уважим огромното признание, което направи руския патриарх
Кирил у нас на 3 март като обяви, че руското православие щеше да е невъзможно
без българското. Обичайните психодесни медии и среди у нас предпочетоха да се
заливат с врящата пяна на политическия скандал с надеждата, че това ще е
допълнителна рана в отношенията между нашите две страни. Защото това е
трагичната и песимистичната истина за страната - у нас винаги има среди за
които отношенията ни с Русия не са достатъчно лоши и правят всичко възможно да
ги развалят докрай. Тоест - след целия мраз и студ някой трябваше да се нагърби
да се опита да отвори наново диалога с Русия. И с тази тежка задача се зае
президентът. Тоест той трябва да е бил абсолютно наясно, че в Сочи и Москва
съвсем няма да го посрещнат с хляб и сол и, че трябва да очаква като минимум
хладни чувства и известно недоверие. Заради това отказах да чета резултати с
анализи на поведението на Путин. Това поведение беше пред очите на всички, но
едва ли някой е очаквал нещо различно. България успя да се покаже като
непоследователен и непостоянен партньор, който дори не е в състояние трайно да
формулира дългосрочен национален интерес.
С това, че се нагърби с трудната част Радев буквално
остава верен на своята предизборна програма. По време на кампанията си той
постави като своя приоритет и ясно се обяви срещу санкциите за Русия. Между
другото - един от силните външнополитически върхове на неговата кариера е това,
че той повдигна темата дори и във Варшава. Нашата русофобска фауна побърза да
пищи, че Радев се е държал неуместно, но всъщност в дипломацията се прави точно
така. Ако някоя тема е важна не я поставяш къде да е, а точно там, където е
най-трудно, за да дадеш знак, че тя е значима за тебе. С други думи - визитата
на Радев наистина трябваше да разбива ледовете и най-сигурният знак дали той се
е справил както трябва ще го открием след посещението на Бойко Борисов.
Всъщност първо от Москва разбрахме, че премиерът също се
е решил да отиде до Москва. Това дойде като мокър парцал за някои от отдадените
медийни персони у нас. Например гаджето на Деси Банова сигурно е вил към луната
като куче с настъпана опашка, защото само няколко дни преди това се ля в
коментарни оргазми, че "ГЕРБ е единствената партия, която се бори с
руското влияние". Ех, човекът така и не разбра, че му е време да си гледа
новото дете и да коментира светските събития при Гала, където май наистина му е
силата. Няколко информации се наслагват една върху друга и това може да ни
обясни интересната визита на Борисов. Първо - само преди десетина дни темата за
АЕЦ "Белене" отново беше възкресена и този път трайно. Борисов още от
февруари се опитва да я наложи в дневния ред на Европа, дори предложи проектът
да бъде общ между страните от Балканите, но срещна единствено потискаща тишина.
После се заговори за някакъв китайски инвеститор, но темата за ядрената
енергетика в Европа няма как да бъде дискутирана без Русия. Второ - Борисов от
няколко години насам се опитва да бъде балансьор по темата "Русия" в
Европейския съюз и очевидно вече е преценил, че е дошло времето за реално размразяване.
Той със сигурност си е направил сметка, че ако успее да придвижи отношенията с
Москва напред това ще му донесе сериозни политически точки и актив, който ще
стабилизира управлението и ще му даде глътка въздух. Напук на конспираторите на
тема "хибридна война" социологическите проучвания у нас са безпощадни
- хората не разпознават Русия като заплаха и настояват за добри отношения с
нея. Подозирам, че тези истини могат да хвърлят в хроничен алкохолизъм
интелектуалците на психодясното, но все си мисля, че българската алкохолна
индустрия все ще може да посрещне нуждата им от пиячка.
И тук всъщност е важно да направим големият извод, който
се набива в очите от цялата ситуация. Той е толкова очевиден, че заради това
май никой не го споменава. Темата "Русия" вече трайно влезе в
орбитата на българската политика и то с позитивна тенденция. Много хора
разбраха, че опитите в тази посока носят политически позитив, а и икономически
възможности, които доскоро страната си забраняваше. Но може би е време да
погледнем за реалностите. Меркел настоява за "Северен поток" 2 напук
на санкциите, Макрон отиде да търси специални отношения с Русия, очевидно е
време и България да извоюва АЕЦ "Белене", а защо не и "Български
поток". В крайна сметка всички видяхме, че опитите на Плевнелиев да докара
с камили газ от Катар се провалиха безславно и паднаха в политическа прах. В
съвременния свят, разтърсван от геополитически конфликти и противопоставяне,
всяка държава гледа да постъпи прагматично, да подсигури себе си, да си осигури
стабилност в тази турбуленция. Ако българският политически елит е дозрял за
новината, че отношенията с Русия могат да бъдат сериозен коз и сигурност,
тогава трябва да се поздравим, че на 28 година от прехода, най-накрая коравата
ни чутура увря и имаме крачка напред към едно по-добро бъдеще. И капанът
"ЕС или Русия" става все по-абсурден, защото с такова
противопоставяне се опитват да ни изработят хора, които се хранят от това
отношенията между София и Москва да са лоши. Но сега като гледам колко хора ще
останат безработни и гладни, ако нещата тръгнат добре, даже се чудя - готова ли
е социалната ни система да посрещне този удар...
No comments:
Post a Comment