Из социалните мрежи тези дни се върти един много
напрегнат, социално брутален клип, пълен с политически екшън и сблъсък на два
различни свята. Той представлява диалог между депутатката от ГЕРБ Десислава
Атанасова и един инвалид, останал без крак. Човекът гневно я пита как се живее
със 160 лева пенсия, а тя така и не може да намери отговор на този въпрос. Не
ме разбирайте погрешно - далеч съм от мисълта да стоварваме на крехкия гръб на
Атанасова отговорността за отвратителната социална ситуация у нас. Също така й
прави чест, че застава пред човека макар и да няма отговори на въпросите му,
защото много нейни колеги щяха да предпочетат да избягат и да не седнат на този
горещ стол и подсъдима скамейка едновременно. Истината е, че всеки народен
представител може да бъде разстрелян с този въпрос и вкаран в земята от срам. И
тук не говорим дори и за конкретната ситуация на човека с отрязания крак,
такава е съдбата на много знайни и незнайни пенсионери, които трябва да
преживяват напук на безмилостната среда, концлагерната здравна система и
абсолютно лицемерната държава. Атанасова го отнася, защото и тя носи своята
вина. Част е от партия, която от 10 години употребява България в личен интерес
и вече е на път да повярва в клишетата на собствената си пропаганда, че това е
постоянно развитие, стабилност и геополитически успехи. Това е сблъсък на два
свята, които скоро няма да намират абсолютно нищо общо помежду си, а още от
Смирненски знаем, че това е революционна ситуация в нейния най-чист вид. Едните
са се самоизолирали в дворци от блясково неведение и непукизъм, а другите
трупат гняв, отчаяние и ужас, а това е комбинация, която ражда най-истинския
коктейл "Молотов".
Разказваме тази история обаче не, за да бичуваме ГЕРБ с
морално презрение. А защото трябва да си кажем истината докрай, ако искаме да
осъзнаем проблема. Човекът с едния крак би могъл да разкатае и депутат от БСП
със същите въпроси. Да, опозицията може да има повече аргументи в своя защита,
но в погледа на гнева всички депутати вече изглеждат по един и същи начин -
част от някакъв самозабравен и противен елит, който не дава пет пари за
страданието и е оставил всички давещи да се оправят сами в синята бездна на
прехода. Едва ли има народен представител, който да не се сблъсквал с това -
тъмният гняв на ударените, които нямат време да слушат защитни тиради, дълги
аргументации и исторически реминисценции. Когато ти покажат, че някой взима
пенсия от 160 лева, това автоматично те прави виновен, защото само в държава,
която никой не мисли за хората може да се доведе до това положение. А в този
кюп попадат всички, които някога са минали през властта, дори и днес да го
играят политически девственици като традиционната десница, която наскоро мина
през поредната операция за смяна на пола, в опит да заличи пръстовите си отпечатъци
на местопрестъплението.
Разказваме тази депресивна история с определена цел.
Откакто лидерката на БСП Корнелия Нинова обяви, че внася предложение за това
парламентът да не почива, а да седне да се потруди върху проблемите на майките
на деца с увреждания, върху нея се посипаха редовните обвинения в яростен
популизъм. Левицата бе изправена до стената от редовните медийни стенания, че
се заиграва с най-долните инстинкти на хората и че се опитва да цака ГЕРБ
непочтено. А всъщност Нинова се опитва да излекува рейтинга на парламента и
действието й дори няма ярка партийна окраска. Защото, когато хората псуват, те
псуват всички депутати и не правят разлика между тях. Когато им идва да се
съберат край НС в очите им също няма разграничение - цялото Народно събрание е
виновно. И това се дължи на задълбочаващата се пропаст между тези, които едвам
оцеляват и тези, които би трябвало да водят държавата в светлото бъдеще. Да,
всички сме наясно, че най-правилното място за протест е Министерския съвет, но
там действат мощни пиар-магии и трикове. И така депутатите, ако искат да не
бъдат поставяни в партер и разгромявани морално и интелектуално, би трябвало да
демонстрират най-отсъстващото качество в обществения ни живот - съпричастие.
Толкова просто и трудно. Толкова елементарно и влудяващо невъзможно. Ще бъде
връх на цинизма пред парламента да има шатра на протестиращи майки, а депутати
да си пекат телесата по чужбински плажове. Казваме го така грубо и опростено,
защото това е автентичната гледка в очите на омерзените. Ако някой си мисли, че
те нюансират, значи не познава държавата си. В този смисъл задявките на
Атаносова колко точно пъти е гласувала Нинова може да работят единствено в
паралелна реалност. Всички видяхме, че когато хората питат те първо налитат да
питат ГЕРБ. А и от един партиен лидер се очаква да върши и много други работа
освен да виси в парламента, той трябва да има пряк контакт с хората, за да чуе
какво мислят те и да предложи съответните решения. И точно тук се намества
идеята на Нинова за работа през август. Хората у нас са вече подлудени от
пропаганда за успешно председателство, развитие и течащи пълноводни
еврофондове, но не виждат нищо от това в своя живот. И първи изпищяха майките,
а след това сигурно ще дойдат и други. В такава ситуация, ако парламентът иска
поне малко да възстанови своя имидж като институция трябва да демонстрира
реална солидарност. Не на думи, а на действия. В много по-добри икономически
времена, но пак в драматична политическа ситуация - през 2006 и 2007 година
Народното събрание работи без почивка през лятото. Вярно е, времената бяха
по-оптимистични и изпълнени с вяра в невъзможното бъдеще, но беше добър пример
за подражение. Самодоволният вид на парламента днес дразни и тормози хората.
Защото животът на едните така ярко се разминава с живота на другите. И ако този
гняв не бъде уловен, той ще дойде до НС неочаквано във вид на бедствие.
А за липсата на ваканция има и конкретен повод - ГЕРБ, а
и Бойко Борисов са обещали на майките да решат техния проблем. Все повече
разбираме, че този проблем се нуждае от сериозна законодателна работа и, ако
искаме наесен жените да са доволни и да се приберат, депутатите трябва да
покажат малко енергия за повече работа. В противен случай ще се впишат в мазния
и мътен поток на политическите еднодневки. Това са автентичните мотиви на
Нинова, защото и тя е човек и чува и вижда какво й говорят хората. И тя е
наясно, че гневът е колективно към институцията и, че единственият начин за
някакво действия е поне един път да се демонстрира на гневните хора, че някой
наистина мисли за тях, а не са изоставени като онзи инвалид с един крак, който
отчаяно пита, но не получава никакви отговори.
Много пъти през годините е ставало ясно, че Народното
събрание страда от един огромен дефект. То сякаш стои извън времето и
пространството. Хората не разпознават живота си в дебатите там, а вече свързват
и повечето закони с някакъв алчен лобизъм, който идва директно, за да ги
ограби. Обикалял съм много из страната и знам, че когато хората те питат нещо
те питат основно за доходи, здравеопазване, образование и престъпност. А точно
тези теми съвсем рядко стават обект на смислена дискусия. Вместо това имаме
безкрайно състезание за по-яростен разговор за историята, което може да е
политически полезно, но обществото в голямата си част отказва да чуе тази
дискусия. И тук пак идваме до идеята за "популизма" да се работи -
това просто не е популизъм, това е реално действие в защита на парламентаризма.
Все пак виждаме, че депутатите от "Атака" са в състояние да работят и
нощите, както показват среднощните им бдени, то значи мнозинството има сили да
изкара август на работните банки без много да мрънка и да се оплаква, че тъмни
сили искат да им прецакат ваканцията.
Иначе аз разбирам драмата на противниците на тази идея.
Те може би си мислят, че срещат разбиране в обществото, че то оценява
европредседателства и дипломатически визити. Мисля си, че дори кратък престо в
шатрата на протестиращите майки ще лиши всеки от тази щастлива илюзия. Хората
искат решения. Искат да видят действия. Те заради това отказаха и
жертвоприношението със социалния министър, защото са наясно, че рокадата в този
случай е опит за димна завеса. Майките искат да видят живота си по-добър. В
правомощията на парламента е да им даде това. Дори и да се наложи да работи през
август.
Дори и да твърде "популистко" за изящните стомаси на
политическата буржоазия.
No comments:
Post a Comment