Популизъм ли е да чуваш гласа на майките?

В последните няколко години наред с митичната руска заплаха и хибридна война, Европа си има и друго любимо плашило - популизмът. Всеки, който се обявява срещу съществуващия ред и негодува против статуквото веднага е записван недоброволно в редиците на популистите, а мейнстрийм пресата почва да го громи с моралистични статии и разтревожени интелектуални есета. Традиционното определение на популизъм (да обещаваш неизпълними неща) отдавна вече не е актуално на политическия фронт. Думата бе изтръгната от нейния контекст и бе превърната в присъда към всички несъгласни вкупом и така днес и леви, и десни получават това определение автоматично, в мига в който почнат да задават въпроси за статуквото в ЕС и неговото продължително безвремие. Казваме всичко това с определена цел - да заявим, че явлението "популизъм" съвсем не е толкова мрачно колкото се опитват да ни го опишат, а и няма да го разглеждаме с морален ужас и треперещи пръсти. Думата идва от латинското "попули" (народ), а само в някоя антивселена да чуваш хората и да говориш това, което мислят може да е зловещо и лошо. Популизмът може да бъде съживителен, особено, ако една политическа система е потънала в мараматичен елитаризъм и нежелание да отчита реалните интереси на хората. Нека това да не ви звучи скандално. Много по-скандално е цяла политическа система или дори цял съюз да работи в полза на финансовите олигарси например. Но за това обикновено пресата си мълчи.

С този необходим увод вече може да подхванем темата с нейния български контекст - популист ли омбудсманът Мая Манолова. Напоследък този тон към нея се изостря, а видяхме и откровени прояви на агресия. Вероятно половин България вече е гледала невъздържаното поведение на шефа на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов по време на среща за закон, който трябва да реши проблемите на майките с деца с увреждания. Юридическите норми бяха написани от Манолова, но синдикалистът яко се разкипя и се газира дотам, че произнесе фразата: "И престанете да разхождате тия нещастни деца по улиците! Засрамете се малко!". Всъщност гневът му бе предизвикан от самата Манолова и нейните предложения, защото той намирал за нелепо за една дневна услуга да се пише отделен закон.

Пак ще се върнем на темата с майките, но тук е моментът да отбележим, че откакто Мая Манолова стана омбудсман тази институция напълно се преобрази. Първите двама омбудсмани - Гиньо Ганев и Константин Пенчев така и не осъзнаха политическата сила, която има този пост, както и общественото влияние, което предоставя той. За разлика от тях Манолова веднага усети, че получава възможност не само да реагира на проблеми, а да ги поставя с много острота на дневен ред. И за първи път откакто институцията съществува омбудсманът започна да задава дневен ред дори и на Народното събрание за теми като частните съдебни изпълнители, монополите, неизплащането на заплати. Нейната политическа активност определено предизвика страх и опасения, защото Манолова за кратко се превърна в незаобиколим фактор по много от важните теми, които раздират обществото. Според мен това не е популизъм, защото от опит знам, че това са темите, които масово тормозят българските граждани. Популизъм е обаче ти да си в основата на създаването на ЧСИ-ата в съвременния им вид, а след това да се опитваш да даваш лекарство срещу тях, нещо за което Манолова определено може да бъде обвинена. Тоест тук има една тънка и фина граница, която трябва да бъде внимателно дефинирана, ако искаме да схванем темата в нейната автентична дълбочина.

Ако омбудсманът води своите битки без политическа корист и цел, то всички обвинения към нея могат да бъдат свалени. Но нейното поведение в доста случаи ни напомня, че вероятно зад целия този кипеж на социална енергия се крие някакво желание за друго развитие. Всъщност именно по темата с майките Манолова направи един от гафовете, които отварят поле за обвинения. Тя заяви, че е готова да подаде оставка, ако исканията на протестиращите бъдат приети. Това не е омбудсманско, а политическо заявление. Истинският обществен защитник няма да тръгва да подава оставка, защото неговата мисия е да се бори до край за осъществяване на права. Виж политикът може да търгува с всичко, дори и с оставката си като ефектан пиарски ход, че е готов за заложи всичко в името на успеха. Именно това двусмислено поведение позволява атаките срещу Манолова да придобиват истински заряд.

Въпреки това обаче обвиненията в популизъм срещу нея са трудно доказуеми, защото в крайна сметка нейните битки масово се подкрепят от хората. И тук няма никакво значение заблудено ли е обществото или не. Важното е, че се е намерил човек, който да озвучава тревожните проблеми по истински начин, а не с кухия език на безразличната бюрокрация. И ако това е популизъм, то значи България се нуждае от повече популисти. Казвам всичко това като се абстрахирам от сложния политически фон, както и от противопоставянията в които Мая Манолова участва. И все пак за страната е повече от добре, че общественият защитник е неуморим, неизтощим и ходи навсякъде, където има социално напрежение или проблем. 

Ако приемем, че Манолова е популист и това е лошо, тогава кое е доброто? Това, което прави Десислава Атанасова, която буквално избяга от разговор с инвалид ли, както показва друго популярно клипче из фейсбук тези дни? Популизмът е медийна дъвка, начин да бъде заклеймен противник, който ти е трудно да разбереш и дори да доближиш. Мая Манолова има своите политически грешки, но действията й като омбудсман в повечето случаи са на ниво. Тя се опитва да разрешава проблеми, а дори и да бърка някъде, това не е повод да бъде заклеймявана като популист. Манолова държи в ръцете си огромна обществена сила и докато я използва за благото на ударените, не приемам това обвинение към нея.