В последните три дни от чисто научен, а донякъде и
мазохистичен интерес си правя труда да изчета повечето от
"анализаторските" реакции из българските медии за проведения събор на
Бузлуджа. Трябва да го призная - дясната интелигенция се раздаде докрай тази година.
Дали ритмите на Горан Брегович смутиха евоатлантическата им емоционалност или
незапомненото количество хора - това ще остане мистерия. Но на чисто словесно
ниво бяха отбелязани нови постижения в езика на омразата и то, парадоксално, от
хора, които иначе кресливо се обявяват за най-толерантната част от обществото.
Така например Александър Йорданов обяви хората на върха
за "сбириток". И нещо повече - човекът има рецепта: никакво нормално
приемане на социалистите. Знаем къде свършва това - до огъня на пещите. Не се
заблуждавайте като смятате, че той има предвид нещо различно. Авторът, разбира
се, ще отрича, но в болезнения му тон се усеща ламтеж за концлагери.
След това се гмурваме в блатото на Антон Тодоров. За него
Бузлуджа е "сборище на национални предатели", самият митинг -
"политическа чалга в действие". Къде Мумията видя чалга е загадка?
Ако Горан Брегович е чалгар, тогава трябва да попитаме и европейската му
публика ли са чалгари? А когато Бойко Борисов се среща с Лепа Брена, а след
това с Цеца Величкович - това връх на класическата музика ли беше? Самият А.
Тодоров също не е далече от чалгата - тази фиксация в дупарите, която той обяви
публично издава като мининум едно - сигурно пише следващата си книга под
звуците на Азис.
Така неусетно стигаме до госпожа Илияна Беновска,
единствената журналистка в света, която при толкова много кризи, проблеми и
скандали в държавата, има въпроси единствено към лидерката на опозицията. И
така открихме основния проблем, който разтърсва управлението - как така чаши с
лика на Нинова са се продавали на върха? И с наслаждение пита - защо Нинова не
е подарила по една чаша на хората, за да има къде да си слагат вечер
"гладните ченета".
Мога да продължа този списък. За знайните и незнайни
анализатори, които упражниха реторичното си майсторство срещу БСП, за да може
белким Бойко Борисов да ги забележи и уреди някъде. За психодясното от чийто
демоничен бяс веднага става ясно, че при първа възможност ще се гушнат с ГЕРБ в
любовна прегръдка. Минах през всичко това, но в края на тунела, изненадващо и
за мен, се оказах зареден с оптимизъм. Медийната шпицкоманда този път бе
пусната на максимални обороти, което е класически знак за паника. Сетих се за
песента на Сам Кук "A Change Is Gonna Come" и не мога да спра да си я
пея от няколко дни насам. Промяната витае във въздуха...:))))
Иначе щяха ли
лакеите на статуквото да бъдат така озверели?
No comments:
Post a Comment