О, ужас, европредседателството (тези дни пишман
парламентариста Веселин Марешки биеше камбаната, че в страната била в състояние
на образователна катастрофа, защото имало хора, които го пишели
"европрецедателство", без да схване, че това е опит за дисидентска
ирония) на България приключи. Стопи се във въздуха като медийна въздишка на прекалено
романтична телевизионна репортерка. Още отсега виждаме плахи напъни, които ще
стават все по-големи и буйни, тези шест месеца да бъдат обявени за
"исторически", "легендарни", а защо не и
"епични". Българската политика напоследък може да съществува само,
ако е огряна от някакъв външен блясък и бъдете убедени - поне още половин
година ще ни се разкарват по нервите с разкази за успеха, постиженията, срещите
и разговорите на четири очи с Макрон и Меркел. Но нека тези фойрверки да не ни
отклоняват от една от най-големите мистерии на това
"европрецедателство". Какво ще стане с Лиляна Павлова след него? Нима
ще махне с ръка за сбогом на управлението? Нима ще бъде принудена да си вземе
ваканция и малко по-евтини чанти? Ето защо ще се опитаме да предположим нейното
бъдеще като водим не от разположението на звездите, а от стриктното следване на
вътрешните логики и емоционални експлозии в нейната партия.
Истината е, че третият мандат на Борисов по никакъв начин
не е върха в политическата кариера на Лиляна Павлова. Още в самото начало стана
ясно, че тя няма да е регионален министър, което моментално бе разчетено като
жълт картон, а след това, за да изглежда наказанието твърде голямо и, за да не
стана Павлова храна на опозиционните акули тя получи временно министерство - за
българското европредседателство. Дните й там обаче започнаха буреносно.
Моментално като светкавица я разтресе скандала около НДК и конфликтът й с шефа
на двореца Мирослав Боршош. Там именно се очерта едно невидимо разделение в
ГЕРБ - тандемът Боршош и Румяна Бъчварова за малко щеше да обърне каруцата на
Павлова и показа, че цената на нейните политически акции е сериозно спаднала.
Наложи се министърката на европредседателството буквално да играе ва банк със
своя авторитет и само тя си знае какво й е струвало да убеди премиера в своята
линия, ако изобщо е успяла да го стори. Веднага след това стана ясно, че именно
от медийния изход от европейското председателство ще зависи бъдещето й във
властта, както и дали ще бъде заточена на парламентарните банки, където да
умира от скука и да се чуди не й ли е твърде рано да пише мемоари. Половин
година минава като едно мигване с очи и днес вече цяла България си задава
въпроса какво ли е изтеглила Павлова като късметче от кадровата баница и какво
ще стане с нея след като сдаде всички отчети и раздаде дежурните интервюта за
успеха. Европредседателството остави Борисов видимо доволен - то му даде шанса
да се разходи из Европа като авторитет за известно време, така че можем да
предвидим за министърката едно по-щастливо и приветливо бъдеще.
И точно тук се сблъскваме с една универсална истина за
безвремието на ГЕРБ. Борисов управлява хората като пешки - размества ги и ги
разбърква по свое собствено усмотрение, дори и без ясна логика. Каква е
логиката например - юристката Екатерина Захариева, специализирала се като
министър на правосъдието след това да бъде преместена на поста външен министър?
Или неуспялата кандидатка за президент Цецка Цачева, изхвърлена от Народното
събрание с преференция изведнъж да поеме правосъдието? Тоест - пред Павлова са
възможни много варианти за бъдеще.
Възможно е да видим Павлова и като външен министър, ако
Борисов реши да размести пешките отново. Ясно е, че регионалното министерство е
затворено завинаги за нея, но пък може би тя вече е експерт по костюмари, които
говорят на брюкселски жаргон и знае как да ги посреща и да ги гледа мило в
очите. Вече е наясно с каква сила трябва да бъде стискана ръката на Ердоган, за
да не го ядосаме много, изобщо идеален кандидат за поста. Не е ясно как ще успее
да балансира между двете линии в ГЕРБ, но нали за това са кадрите дялани
камъни. Но двете линии са очевидни - от едната страна Борисов бързаше да се
снима как прегръща Путин, а от друга тези дни неговия заместник Цветанов като
новопосветен адепт в политиката изохка, че Русия и Китай са заплаха за
сигурността. Коя ли страна ще избере Павлова? Мистерия. Мрак.
Следвайки тъмната логика на ГЕРБ обаче може и да я видим
министър на културата. Само преди няколко седмици в медиите изтече нейна снимка
със Стинг - колко му е да хване и културните дела и да ги довече до успешна
кончина, пардон, край.
Аз лично обаче си мисля, че има и екзотичен финал на тази
одисея - министерството на европредседателството да остане за постоянно.
Следващият ни опит за ръководене на ЕС ще е чак след 2030 година, но пък
представете си каква храна за медиите ще е това. ГЕРБ опитаха вече от сладката
отрова на нагнетяването на очаквания. През цялата 2017 година отвсякъде ни
бомбардираха с европредседателството, а само си представете какви възможности
отваря факта цяла декада, че и повече да подготвяш очакванията за следващото.
Направо настръхвам.
И кой, ако не Лиляна Павлова е най-достойна да остане на
този пост. Представете си - след 2030 година може би най-накрая НДК ще е
придобил приличен вид, ежегодният ремонт на плочките пред Двореца вече може да
се прави един път на две години - изобщо невиждани постижения, чудовищен
просперитет. Как да закриеш толкова успешно министерство? Към 2030 година
Западните Балкани може и вече да се получили първоначален вариант на пътна
карта, така че направо ще направим един мост между първото ни и второто
председателство. И Лиляна Павлова ще ни разказва от телевизионния екран, че ни
чака огромен успех, уникални висини и международен авторитет.
Как да се откажеш от тази упойка?
No comments:
Post a Comment