Светкавици по политическите върхове

Поредна политическа буря разтърси върховете на държавата тези дни и тук дори не говорим за революционната ситуация в Шарково, масовото недоволство и гняв, Меги Дерм в народна носия и всички останали знаци, че България се намира във взривоопасно състояние. Покрай козите и агнетата и трагедията на баба Дора (ако имаше автентична десница тя трябваше не само да застане на страната на един дребен производител, но и да я издигнат за кандидат-президент) стана ясно, че искрите между ГЕРБ и президента Румен Радев съвсем не са затихнали и е въпрос на време да се разрази истинско торнадо от медийни стрели, интриги и откровени манипулации.

Древногръцкият спектакъл на обвинения и ултиматуми започна с едно изявление на Румен Радев. Президентът изкоментира оставките в Земедлското министерство покрай кризата в Странджа, но обяви, че това само начин за отслабване на напрежението, а не за решение на проблема. А след това реши да не остане длъжен и на премиера Бойко Борисов, който само дни преди това се бе тупнал в гърдите, че по време на неговото правителството делът на сивия сектор е спаднал, а при служебния кабинет на Огнян Герджиков е белязал своя пик. "Служебното правителство остави 1,6 милиарда. Нека да кажат къде са", остро обяви ген. Радев и припомни, че правителството на Герджиков се нагърби и с мисията да събере просрочени вземания от много години насам.

Голи снимки на Цвета Караянчева да беше размахал едва ли Радев щеше да предизвика толкова гневна и моментална реакция от страна на управляващите. И това с бурята не е моя измислица. Редица сайтове решиха да онагледят сблъсъка с метеорологични сравнения - гръм и трясък, светкавици, гръмотевици, торнадо...Сигурно причината е в хладното и дъждовно лято. То няма как да не влияе и на политическия климат у нас със своето лошо настроение.

Само ден по-късно ГЕРБ свикаха тежката артилерия (Теменужка Петкова, Делян Добрев, Тома Биков), за да отговарят на президентските упреци. "Лъжа!", изригна триото вкупом и постави на Радев тридневен ултиматум да си оттегли думите или да покаже документи за своите твърдения. Иначе, изхърка заканително Тома Биков, вече ще си имаме и "господин Лъжа". В политическите процеси категоричният тон винаги е за предпочитане пред мрънкането. Той създава усещането за увереност, за тайно знание, за спотаена сила, която само чака своя звезден миг, за да се развихри. Но има една малка уловка - трябва да го използваш само, когато си сигурен в своите твърдения и знаеш, че никой никога не може да те постави на колене. Това шоу-магията се задейства и работи. В случая ГЕРБ избързаха със спецефектите и ролите на "лошото ченге" и само ден след техния ултиматум бяха пратени в нокаут. Служебният премиер Огнян Герджиков обяви пред медиите, че Радев не лъже, че неговото правителство наистина е постигнало пробив в сектор "Енергетика" и е успяло да събере 1,6 милиарда лева, нещо, което можело лесно да се провери в министерството на финансите. След това изявление никой не чу нищо повече за ултиматума на ГЕРБ и тези, които го дадоха предвидливо решиха да се оттеглят в сенките, защото изведнъж въпросът на Радев остана да виси заплашително и силно - къде са парите, къде са тези милиард и половина лева? Въпросът с допълнителните пари в бюджета винаги е бил ахилесовата пета на ГЕРБ. Навремето правителството на така мразената тройна коалиция остави близо 8 милиарда лева бюджетен излишък, които обявилият се финансов гуру Симеон Дянков успяха да прахоса толкова бързо, че се наложи да прибере и 1,5 милиарда лева от бюджета на НЗОК в общия бюджет. Това и до днес е най-големия фокус, разиграват пред очите на всичко. Като думата "фокус" спокойно можете да замените с "кражба". След това братовчедът на Сатаната Пламен Орешарски също успя да понапълни резерва, а второто правителство на Борисов го изтупа като брашнян чувал. Сега разбрахме, че това поведение е абсолютно системно. Всъщност заради това премиера постоянно се опитва да говори за приходите в бюджета, за спряната контрабанда, защото знае, че е уязвим по линия на натрупването на средства.

Всъщност ГЕРБ винаги са давали вид на партия, която знае как да заобикаля подобни капани и да подбира внимателно битките в които да участва. В случая обаче направиха грешка, която независимо от медийната среда ще се връща към тях като бумеранг. Може да го отдадем на изнервеност и лека истерия. Бунтовете из Шаркове, протестите пред Министерския съвет, медийните реакции - те докараха ГЕРБ до такова състояние, че да пуснат в действие даже и Антон Тодоров. И ако в обичайна ситуация този разрушител на мозъчни клетки можеше да свърши работа, по отношение на президента банановата кора за подхлъзване беше очевидна отдалече. Ген. Радев е доказал, че не е политик, който пуска инсинуации или говори непроверени данни. Нещо повече - неговото стратегическо търпение, за да извади данни в решителния миг, вече един път му натрупа доста точки. Нека да припомня - по време на посещението на руския патриарх у нас, когато руснаците пуснаха единствено неговата реч, цялото психодясно, дори и ГЕРБ ореваха света, че президентът е мълчал докато госта му обижда България. Държавният глава обаче не се подаде на изкушение да отговаря с голи твърдения. Месец по-късно се откри запис от срещата на който се видя, че Радев не е мълчал и е отговорил достойно. Търпението е стратегически ресурс в неспокойна България, която често прилича на психиатрия, оставена без хапчета.

ГЕРБ обаче се заблуждават, ако смятат, че с подобни пресконференции и медийни ултиматуми могат да навредят на харизмата и рейтинга на президента. Вероятно заканителният и категоричен тон е добро средство за сплотяване на твърдия електорат, но той капсулира ГЕРБ и трайно ги закотвя като основна метафора за противното статукво. Силата на Радев е в неговия антисистемен блясък. Независимо, че вече близо две години е на политическия небосклон, той продължава да бъде основната надежда за алтернатива на сегашния модел и безвремие. И удивителното в тази надежда, че тя е влудяващо надпартийна. Радев е припознаван за основен лидер на нацията от социалисти, патриоти, а подозирам дори и от гербаджии. Тоест пряката атака срещу него, особено реализирана по този начин, налива вода в неговата мелница и доказва на феновете му, че партията на статуквото не може по никакъв начин да понесе човекът, който им говори истината в очите.

Поредната престрелка обаче показва, че ГЕРБ започват да живеят с обсадна психика. Те вече виждат врагове навсякъде, а подобна параноя е в състояние да те заплете в повече битки отколкото може да понесе обикновен човек. Но нека да бъдем обективни, за да не каже случайния читател, че тук се намесват личните пристрастия. Всичко описано съвсем не означава, че партията на Бойко Борисов е отслабена. Тя просто се намира в един леко абсурден и странен период на своето съществуване. След близо 10 година на власт ГЕРБ отдавна вече имат своята мрежа или паяжина от избиратели, както и прословутата изборна машита. Но страдат от сериозна липса на доверие. Под тази странна дума разбираме онази магнетична субстанция, която прави едно управление възможно. ГЕРБ имат избиратели, но хората масово не им вярват. Това обрича управлението на кризи и на безкрайни проблеми. Може би недоверието не е само в ГЕРБ, а в цялото политическо статукво, но в момента Борисов и сие са неговите най-мощни изразители. Парадоксално е знам. Партията, която дойде на бял кон в името на отмъщението за целия преход, в антисистемна броня от обещания и възторзи, днес се намира на своето идеологическо дъно и се е превърнала в противоположност на началото си. И заради това трябва да свикнат да бъдат разпитвани за милиарди, бюджети, БАБХ, африканска чума и какво ли още не. Това е голямата перверзия на ситуацията. Революцията изяде милиардите си. Пардон - децата си. 

Какво ли още ни предстои да видим?