Александра Сърчаджиева подкрепяла Боил Банов, защото бил
"добър човек". Преди два дни и Христо Мутафчиев застана в бодра
героична поза, за да покаже, че стои зад гърба на министъра. Обвиненията били
"недоказани". Човекът, чийто дразнещ тембър постоянно чуваме в
рекламата на американското посолство за това, че думата "дано"
трябвало да я ампутираме от езика, има за какво да е благодарен на ГЕРБ.
Навремето специално за него пратиха самолет, за да го вземе и да се лекува,
нещо, за което обикновен българин дори не може да сънува. Останалата част от
интелигенцията дори не си заслужава да я коментираме - за тях скандалът
"Банов" не съществува. Колко по-яко е да праснеш моралистично есе на
тема "дядо ми, който комунистите пратиха в "Белене", вместо да
се занимаваш с депресивната реалност на хората, които ти си вкарал в
управлението и си овластил морално, напук на самоизвиненията и оправданията.
Тъжно е, защото това, което описвам, е картина на
върховна морална катастрофа. Абсолютно разрушен етичен имунитет. В години на
голяма криза интелигенцията винаги е била светлинката в тунела. След
катастрофата по време на Първата световна война софиянци се събират пред къщата
на Вазов. От него търсят утешение и надежда. Къде остана, по дяволите,
харамийският дух на един Кръстьо Сарафов, който с бастуна си тръгва срещу
политическите противници, готов да отстоява идеите си дори в битка? Днес имаме
нахранени и подкрепящи интелигенти, които обичат своята безопасност и целуват с
умиление кубинките на властта. Боил Банов може да е напълно спокоен. Те го
обичат и подкрепят. Нали точно така свършваше "1984" на Оруел. С
картина на безусловна любов и преклонение!
No comments:
Post a Comment