Всеки път, когато избори се зададат на хоризонта България
изпада в хазартно-политическа треска. Тук изборите са върховно преживяване.
Всички стържат със зъби, че те не променяли нищо, а същевременно няма българин,
който да не е даде експертно мнение за тяхното протичане, за разположението на
политическите сили, а дори и за тайните техники на купуване на гласове. 2019
година ще е особено добра в това отношение, защото поне два пъти със сигурност
ще се наложи да ходим пред урните, а ако опозицията прояви въображение, сила и
смелост, може да прибавим и едно допълнително разкарване. Точно заради това
нека да се опитаме да видим, без да претендираме за медиуми, какво предстои на
всяка една от двете големи партии и пред какви предизвикателства и неизвестни
ще се изправи тя. И само да предупредим - този анализ няма да е експертен.
Експертите се изтъркаха като подметки, защото говорят дежурни приказки от които
самите те вече се ужасяват. Тук ще си позволим и по-емоционално говорене,
защото политика без емоция е другото име на баналния ад на безвремието.
Нека този път, за разнообразие, да започнем с
неизвестните, които се кълбят като пролетна буреносна буря пред опозицията и да
видим правилни ли се черните прокоби, които чуваме от шаманите на ГЕРБ, че БСП
се превръща във волунтаристка, анархистка, радикална, комунистическа партия,
която смущава съня на суджуците и разваля прекрасните им схемички за бъдещето.
Конгресът на левицата отмина без да поднесе на публиката нито един скандал,
противно на всички медийни очаквания и опитите на агенция ПИК да накара поне
двама социалисти да се сбият в кулоарите, за да оправдае мрачните им
предвещания. Всички присъствали на форума обаче няма как да не се усетили
напрежението между ръководството и Сергей Станишев, което може да се превърне в
окопна война колкото повече наближават европейските избори. Речта на президента
на ПЕС може да бъде четена по много начини, но посланието в нея, че всеки,
който копае окопи между БСП и европейската левица все едно се прострелва в
крака, е повече от еднозначно. Това е предупреждение и знак, че бялото знаме не
е рязвято. Въпреки това обаче погледнато обективно Станишев има повод за
тревога. Защото той бе приет радушно и ведро, но любимката на залата си остана
Елена Йончева. Нейната кратка и разтърсваща реч се превърна в манифест на
съпротивата срещу ГЕРБ, а залата изпрати журналистката със ставане на крака.
Политическите схеми и сценарии са едно, но реалните политически чувства съвсем
друго. Тоест - подреждането на европейската листа ще е наистина тест за БСП. И
най-вече за това какво иска партията - да ги спечели и да сложи началото на
края на ГЕРБ или да затъне в условности, съобразявания и напълно да бъде
обезцветена от статуквото. Всъщност целият "демократичен" вой за
това, че БСП се отдалечава от Европа всъщност е просто медиен капан. Всички се
страхуват от нова 2016 година - тогава социалистите отказаха да се съобразяват
с дежурните талмудисти, постъпиха нетрадиционно, изненадаха всички и спечелиха
президентските избори. И това всъщност е основната неизвестна пред БСП - ще се
осмели ли тя да бъде смела, да не оставя да бъде завличана в спорове от
миналото и да зададе отново тона на политическия разговор в България. Нека това
да не ви звучи твърде лековато. Това е стар синдром на левицата - тъкмо, когато
трябва да се мобилизира и да победи, тя започва да заплита краката на равен
път, отдава се мазохистично на вътрешни конфликти и така победите на изборите
все нагарчат.
Ако предчувствието за гръмотевици е водещо в левицата, то
ГЕРБ сънуват в кошмарите си сини лампи. Точно с такива ги заплаши главният
диджей на партията на едно работно съвещание, което съвсем неочаквано се
превърна в нещо подобно на сбирка на Анонимните алкохолици. Чувството за лека
паника, което пронизваше сбирката беше угнетително, защото от година на година
става все по-очевидно. Инстинктите на Борисов все по-ясно му подсказват, че
краят на неговото управление идва. 10 години във властта са умопомрачително
време в българските условия, а историята показва, че след такава продължителност
на престоя по върховете, падането от тях е болезнено и катастрофално. Заради
това дежурните уверения на медийните остриета на ГЕРБ, че ще спечелят
европейските избори и то поне с пет процента пред БСП звучат все по-абсурдно и
смешно. Точно като уверението на алколик в запой, че тази ще е последната му
бира и после отива да изтрезнява. Всъщност ГЕРБ отиват на европейските избори
със завързани очи и изобщо не са наясно дали това няма да стане вотът на който
да платят цената на всички скандали, схеми, суджуци, провали, високомериe и калпаво законодателство. В
българското общество се усеща един тих ропот, едно стържене със зъби, което
много напомня на глухите вопли от зимата на 2013 година, когато ГЕРБ за първи
път бяха изметени от власт и оттогава досега, бедничките, не могат да довършат
нито един мандат като хората. В третото си издание на власт ГЕРБ за първи път в
своята история е принудена като партия и да плаща постоянно цената на чужди
конфликти. Патриотичния фронт, малката булка в коалицията, вече наистина
прилича на индийски сериал, лидерите му се разтърсват от интриги и медийни
обвинения, но солената цена като едното нищо може да я плати и Бойко Борисов,
напук на харизмата и другите му приписвани чудеса. Третата коварна неизвестна и
как ще се отрази конфликтът с президентската институция върху управляващата
партия. В друга ситуация, в други условия, в друго време Румен Радев можеше и
да бъде разнищен и смазан, но в точно тук и сега той печели битката с
правителството, защото показва принципност, гръбнак и най-важното - налучква
темите, които наистина вълнуват хората. Дори и умните и красивите, убеден съм,
кимат тайно докато слушат Радев да говори и после се оглеждат виновно да не би
някой от съпартийците му да го е видял. Заради това европейските избори ще се
върховно изпитание за Борисов, но големият проблем на партията му е, че дори
победа там няма да ги спаси. Вкопчването в идеята, че ако ГЕРБ са първа сила,
то тогава те ще са си купили от съдбата още малко време, още малко от дрогата
на властта, е най-голямата самоизмама. Защото, ако ГЕРБ е първа сила на
евровота, това може да се окаже фатално за тях. Ние добре познаваме тази партия
и знаем как тя ще затъне в антонтодоровщина и ще се окаже напълно сляпа за
знаците на приближаващата катастрофа. Защото тяхна победа на евровота само
допълнително ще нагнети обществено напрежение и ще засили усещането за
политически вакуум до безкрай. ГЕРБ наистина се намират в ситуация в която нито
една друга партия по време на прехода не е била - преяли от власт те са насред
минно поле и всяка крачка встрани от почти несъществуващата пътечка към
бъдещето може да ги разпилее на части.
Казвайки всичко това не карам никого да съчуства или да
се чувства съпричастен. Но този момент е зареден в история. Защото 2019 година
е в състояние да преобърне политическия модел на страната и да създаде различна
политика, била тя за добро или за лошо. След толкова време буквален застой аз
лично предпочитам да възприемам промяната, каквато й да е промяна като нещо
хубаво. Тя поне дава знак, че не сме замръзнали като древни насекоми в кехлибар
и никога няма да се измъкнем от там.
No comments:
Post a Comment