Sunday, June 28, 2020

Придворните медии – коронавируса на българската политика

Сценката, която ще разкажем е достойна за перото на Самуел Бекет. Или на някой майстор на психотрилърите, които изобилстват с отрицателни герои точно като някоя партийна ядка на партия ГЕРБ. Ден преди случката Бойко Борисов строи медиите в централата на своята формация и дръпна пред тях зашеметяващ едночасов моноспектакъл, който не подлежи на обратен преразказ. Ако се напънем можем да снимаме шпионски съспенс по този сюжет - премиерът е жертва на учебниците на КГБ по компромати, преследван от президента с дрон, шпиониран от бившия си заместник, мишена на задгранични олигарси, комунисти, радикали, улични бунтовници и телевизионни водещи. Исторически миг. Епохален. И, разбира се, имаше пълно разминаване в паническото действие, подобно на колективна психотерапия, с уверенията за стабилност, спокоен мандат и уверен план за бъдещето. Придворните медии обаче хванаха опорната точко във въздуха като пинчер малко пилешко кокалче. Тонът за обяснение на разпада на ГЕРБ беше зададен - за всичко е виновен Румен Радев и неговият коварен дрон, който не спира да пърпори в пурпурните небеса над Бояна, за да смущава политическото фън-шуй на управлението.

На другия ден държавният глава е на посещение в Перник. И, разбира се, медийнит интерес е френетичен. Камери, микрофони, бутаница. Въпреки това обаче не се получава нормален брифинг. Ива Николова от ПИК и Илияна Беновска буквално взимат пресконференцията за заложник като терористи от ИДИЛ. Въпрос след въпрос. И нека да уточним. Не въпросите са плашещи. Политиците трябва да бъдат питани. Да бъдат разкъсвани от въпроси. Но в замяна те трябва да получат и време за отговор. Възможност да структурират поне едно изречение преди да бъдат прекъснати. Двете описани дами обаче бяха пратени с противоположна задача. Едната не спираше да говори, а другата като андроид задаваше един-единствен въпрос: "Участвате ли в схема срещу българския премиер?". Това не е дори кръстосано интервю. Това беше опит за полуполицейска инквизиция. Задачата на журналистките не беше да получат отговор, а да направят така, че всички останали отговори да не бъдат чути. Посланията на Радев трябваше да бъдат максимално затъмнени, опростачени, удавени в глъчка, крясъци и истерия. Идеята изобщо не беше да се стигне до истината. Поставената задача беше да се заличат границите между нормалното и налудничавото, между медийната истерия и здравия разум, между човека с принципи и паникьорът с извънредните пресконференции. Не, че Радев беше безпомощна жертва в този процес. Съвсем не. Начинът по който не забелязваше Беновска трябва да бъде изучаван...

Разказваме тази подтискаща история, защото тя е болезнено метафорична за политическите процеси в които врим и кипим в последните години все едно отдавна се пържим в някой забравен ъгъл на ада, без надежда за поетично спасение. Медиите отдавна не са безпристрастен и обективен наблюдател на процесите. Те са част от политическата драма на страната, защото са похитени, пленени, пристегнати в усмирителната риза на властта и задушени от любов към същата тази власт. Състоянието на медиите е отражение на състоянието България. И заради това, ако искаме да диагностицираме нашите собствени проблеми няма по-добър начин от това да насочим лупата към придворните медии, които като истински коронавирус заразяват все повече средата край себе си.

В едно нормално пространство политическата дискусия е начин за придвижване напред, защото именно през нея се ражда истината или поне съгласието на едно общество за това какво следва в бъдещето. България обаче е разнищена морално, институционално унизена, подчинена е от кубинката на едно свръхего и следователно всяко несъгласие с властта се тълкува като върховно богохулство, като висша форма на еретична мисъл. Ето защо, ако проследите един конкретен сайт от три години насам с удивление ще видите, че поне три пъти месечно България е била заплашвана от преврат. Точно така пишат. Всяка обществена криза, а тя се дължи на потресаващата некадърност на ГЕРБ, веднага бива представяна като опит за преврат. Селяните от Странджа скачат срещу поголовното избиване на животните им - това е преврат, дирижиран от комунистите. Медицинските сестри излизат да протестират - това е преврат, дирижиран от Мая Маналова. Трупа се обществено недоволство от практически несъществуващи мерки на кабинета - това пак е преврат, с ръководител Васил Божков. Преди любимия превратаджия беше Цветан Василев, сега тази роля е запазена за Черепа. И за Корнелия Нинова, разбира се, която очевидно е неуморна и по тъмни доби в своя кабинет на "Позитано" чертае план след план за насилствено сваляне на властта. Това не е политическо мислене. Това е антиполитически авторитаризъм. Не напразно същите тези придворни медии определиха и снимките на премиера и на неговото шкафче като "течащ преврат". Очевидно въображението не е най-силната им страна.

Похищението на медиите обаче и изстрел в сърцето и на политиката, защото там, където трябва да има обективност, сега се е настанило едно смайващо лакейство и облизване на ботушите на властта. В този смисъл жълтата преса у нас напълно е свалила маската си, защото из западния свят аналозите на нашите истерични сайтове поне се опитват да държат народняшка гледна точка, а в много случаи и антиелитаристка. Тук симбиозата между власт и медии вече се е осъществила и резултатът е някакво отвратително ГМО, някакъв медиен пришълец, който не спазва никакви принципи, брутално гази и границите на морала в името на своята вечна любов към Бойко Борисов. Това напълно обезкостява мисленето за политика. Всичко е потопено в някаква банална сапунена мелодрама, в някакъв изкривен свят, където най-важното е да праснеш всеки политически опонент на властта с паве по главата. Това е кресливо прислужничество, превърнато във висша норма.

Заради това всички гледаме с лека завист към чуждите медии. Съвсем не твърдя, че те не са инструменти за политически интерес, но ако пред тях застане политик, който им говори за дронове и учебници на КГБ поне ще го залеят с въпроси. У нас пред премиера се мълчи. Той изнася тиради, злобее, ругае, проклина, но медиите мълчат, защото са наясно, че всеки неудобен въпрос може да им струва скъпо. Заради това ще гледаме до повръщане фигури подобни на тези, които описахме в началото, защото извратеният медиен пейзаж е тяхната идеална среда за живот. Аз донякъде се възхищавам и на Илияна Беновска например. Изисква се епохално въображение и отдаденост, когато една страна кипи от проблеми и гняв, ти да имаш въпроси единствено към президента и опозицията. Но може би трябва да престанем да разглеждаме това като ненормално. Това е прекрасният нов свят, който ни създадоха и ни продадоха като безалтернативен. Свят в който медиите крякат и не търсят смисъл, а са проводници на съвършения хаос. В такава среда да се заявиш срещу властта изисква кураж, търпение и железни нерви, защото моментално ставаш мишена на прицел. Но след петдесетата сензация за "преврат" може би и нервите на потребители на медиите претръпнаха и днес виждам, че покрай такива заглавия тече масова веселба.

А, когато превърнеш основния инструмент на властта на присмех значи някаква промяна наближава...



No comments: